ТАКСИМ, БОЛОТНАЯ И ОРЛОВ МОСТ

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2059643

Турската полиция атакува протестиращите на „Таксим“ в Истанбул. Преди атаката  на площада се появили  провокатори ( както беше и на Орлов мост през февруари, но на Орлов мост нямаше атака) . Провокаторите били със същите газови маски като полицаите, с радиопредаватели, ножове и  коктейл Молотов. Веднага след това полицията атакува мирно протестиращите, които казват, че нямат нищо общо с агресивната група . Протестиращите бяха разгоенни  с  облаци от сълзотворен газ.

Разбира се, масовите протести в Турция не бяха само екологични,  в защита на Гези парк, където правителството иска да построи мол. Реконструкцията на пространството  впрочем, както се твърди,  би ограничила и достъпа на демонстранти до Таксим, площадът, който е в сърцето на Истанбул.  Но проблемът с парка е само повод, не и причина за масовите протести в Турция.

 Въпреки икономическия възход на страната в последните години,  умерено-ислямиското правителство на  Ердоган въведе „реформи“ ,които  представляват отстъпление от светската, прозападна политика, която от времето на Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на републиката,  отличава Турция от останалите предимо ислямски по население държави в Близкия Изток.  Например, Турция беше една от малкото държави в света, в които носенето на фередже беше забранено. Това вече не е така. Забрани се обаче употребата на алкохол на публични места и дори хората да се целуват. Турция е на едно от първите места в света по журналисти вкарани в затвора. Това е  обичайна практика и в Русия.

Традиционно, още от времето на големия реформатор на модерна Турция Мустафа Кемал, турската армия винаги е била прозападна и бариера срещу ислямизацията. Но Ердоган вкара в затвора редица висши офицери, обвинени в заговор за преврат. Сега съдбата на секуларизма и западния облик на Турция е в ръцете на протестиращите младежи.

Ние, българите, се гордеем с това, че сме били винаги  мост между Европа и Азия, между Запад и Изток.  Но всъщност истинският културен мост между Европа и Азия е Истанбул. Още когато е бил Константинопол. Цариград още от византийско време е имперската столица за Балканите. В момента в Истанбул  има реално борба между ислямистите и про-западно настроените млади  и образовани хора. Дано протестиращите устоят на полицията и дано не се пролива кръв!

Миналата година бях в този изумителен 16-милионен град, в който Изток и Запад, древна история и модерност се преплитат по един толкова красив начин на фона на приказния Босфор и внушителните мостове между двете части на Истанбул. Това  буквално са мостове между Европа и Азия.

Центърът на града – например  булевард „Истиклял“ със своята британска архитектура от 19 век – изглежда по-европейски от София.

„Умереният" ислямист и "умерен" авторитарист Ердоган няма да се предаде лесно. Както няма да се предаде и Путин, другият "умерен" авторитарен лидер на една гигантска държава на изток от България.

Русия и Турция, нашите двама исторически „големи братя“ от Изток всъщност доста си приличат. С единият „голям брат“ сме живели заедно пет века и имаме, щем не щем, огромно общо културно и дори генетично наследство. С другия „голям брат“, който ни е освободил от първия, имаме също вековно общо езиково и религиозно, славянско и православно културно наследство. Но имаме и общо комунистическо наследство, което все още ни тежи. И то далеч не е толкова културно. То включва лагери, репресии, както и симбиоза между КГБ и нашето ДС, чиито служители на практика все още са на властови позиции у нас, и в политиката и в икономиката.

И Турция и Русия са големи бивши имперски държави със значителна прозападна, европейска интелигенция, но и с огромни маси от население, което е силно антизападно и антиевропейски настроено. И Турция на Ердоган и Русия на Путин са „умерени“ диктатури от нов тип, чиито националистически идеологии импонират на масите. И в Турция и в Русия опозицията се потъпква по фалшиво „демократичен“, перфиден  начин. Опозиционери и журналисти, които критикуват властта се преследват и вкарват в затвора. И Путин и Ердоган са били на власт доста дълго . (Ердоган 11 години, Путин 13.)  И двамата импонират на широки антизападни народни маси.

Помним какво стана с демонстрациите срещу Путин в Русия  миналата година.  На 7 май 2012 Путин встъпи в третия си мандат (втори като президент). На многохилядните протестни демонстрации на площад „Болотная“ след клетвата му имаше ранени, както и 400 арестувани. Много от тях получиха присъди. На 12 май тази година в Москва имаше нови многохилядни демонстрации в подкрепа на обвнинените. Путин, бивш агент на КГБ, управлява Русия по един авторитарен начин макар и без комунистическа идеология.

Къде сме ние? По вереме на  нашите демонстрации на "Орлов мост"през февруари ,въпреки провокациите на внедрили се, или внедрени лица,  полицията не упражни насилие. Макар и някои да виждат тактически ход в това, Бойко Борисов подаде веднага оставка. (Нещо, което нито Путин нито Ердоган има изгледи да направят.) Медиите, които обслужваха  Бойко Борисв също го изоставиха. Някой друг дърпаше конците. Разликата с Русия и Турция е очевидна.

Надявам се, повечето българи си дават сметка колко опасна за България е реториката на наши видни политически марионетки, които искат да оттласнат страната ни от Европейския съюз и да я пратят в ръцете на  новите азиатски "умерени" диктатури.  Преди всичко у нас са силни интересите на Русия, разбира се. Те са главно икономически, енергийни интереси. Но има и политически интерес  да се работи срещу Европейския съюз. Хората на Русия в Народното събрание  напоследък ни съветват дори да заменим европейската помощ, която е токова важна за нас, със заеми от Китай.  Всичко друго – само не и Европа!

Не трябва да забравяме, че заветната мечта на нашите възрожденци беше България да се присъедини към Европа. Най-после това стана. България е част от Европейския съюз.  И дано не е за кратко! Защото въпреки големите икономически проблеми на Европейския съюз, за нас като една малка държава с голяма корупция и тежко ориенталско-комунистическо  наследство,  Изтокът, към който принадлежахме до скоро, не е алтернатива. Обръщането ни отново на Изток няма да ни доведе до нищо добро. Били сме твърде дълго там.