събота, 19 януари 2019 г.

На повратки в София

Тази вечер се върнах с кола от Виена. Пътуването (малко повече от 1000 км —11 часа с почивките) беше по-леко отколкото очаквах. Но последнят час, от границата до София (60 км, взети за час и половина) ме изпълни с депресия. Влизайки от запад в България, след като се е движил по ярко осветени прекрасни магистрали от Виена, или отТриест до Ниш (а и от Ниш до границата с България вече половината път е магистрала), ако това се случва вечер, пътникът стига до неугледнен граничен пункт. След това той изведнъж попада на двулентово шосе, задръстено от тирове, в непрогледен мрак. Непрогледният мрак продължава до самата столица на държавата. Дори в Косово, една доста бедна и невзрачна страна, като наближиш столицата попадаш на ярко осветена магистрала. Не е така в България. Тясното шосе в непрогледен мрак води до надпис “Център” и булевард “Сливница”. Но влизащият в София не попада на никакъв булевард, а на мърлява, кална, немаркирана и много зле осветена улица, която не води до центъра на София, а до Сточна гара.
Казват -- посрещат те по дрехите, изпращат те по ума. Но за съжаление одеждите на страната ни, която е член на ЕС, и на столицата ни, която расте, но не старее, не подсказват нито стил и хигиена, нито висок интелект. Източният изход на София, булевард “Цариградско шосе”, символично продължение на булевард “Цар Освободител” (двата булеварда се срещат на Орлов мост, мостът, под който не тече река) изглежда далеч по-добре. “Цариградско шосе” наистина прилича на вход на европейска столица. Но там, на Орлов мост - кого посрещаме или изпращаме в столицата? Освен Съветската армия. И турците работещи в Германия. (Ако не минат по Околовръстното.)
Би трябвало министърът на регоналното развитие и кметът на столицата, да се съберат и да помислят за този проблем, който от десетилетия не се решава. Могат ли да направят нещо, за да не се срамуваме, когато влизаме, или посрещаме гости, в България и в София от запад?
Впрочем българска фирма строи магистралата от Ниш до нашата граница. Не може ли тази фирма да се погрижи поне за 20-30 километра и у нас, от границата до столицата? Не може ли бул. “Сливница”, който е означен като вход към София от запад, да бъде осветен и маркиран като истински булевард в истински европейски град, като булевард “Цариградско шосе”, а не като селска кална улица от миналото? Впрочем бул.“Тодор Александров” изглежда доста по-добре от бул.“Сливница”, но той не е означен като западен вход на София и никой, който не е софиянец, не би могъл да го намери, ако влиза в столицата от запад. А “Сливница” дори не води към центъра.

неделя, 13 януари 2019 г.

СТЕНИ













Робърт Фрост

ПОПРАВЯНЕ НА СТЕНА


Какво се бори вечно със стената —
подмолно праща ледени вълни
и камъни под слънцето пилее
и прави дупки цял човешки бой…
Ловците - те са друг въпрос - след тях
съм ходил често и съм я поправял —
те не оставят камък върху камък
от дупките им зайци щом подгонят,
за да зарадват джафкащото куче.
Не, тези дупки никой не е виждал
как зейват, но на пролет ги откриваме.
Аз казвам на съседа си зад хълма
и правим среща, за да я обходим —
стената помежду ни да поправим.
Вървим покрай стената помежду ни 
и камъни на всекиго се падат —
едни са като питки, други —топки.
Магия трябва да ги закрепим:
“Там стой, докато ти обърнем гръб!”
Кора ни хващат пръстите от труд.
Ах, то е някаква игра на двора —
сам край  зида — това е  то — а тук
не ни е нужна никаква стена:
при мен са ябълки, при него - бор.
Дърветата ми няма да прескочат
да изядат шишарките  — му казвам.
А той: “ Добри стени - добри съседи!”
От пролетен сърбеж подтикнат искам
да му внуша това, което мисля:
“Зашо добри стени - добри съседи?
То е така, където има крави,
но тука няма - и стена щом вдигам —
какво заграждам и какво отграждам?
Кого бих наранил с бодлива тел?
Нещо се бори вечно със стената —
не я харесва.” Бих му казал - “елфи”,
но не е точно елфи — и бих искал
той сам да си помисли за това.
Но той  заграбва с всяка шепа камък
като дивак от каменната ера
и идва в мрак, и някак ми се струва,
че не е само мрак от горски сенки.
От бащината мъдрост не отстъпва,
и му харесва да я казва пак, 
и пак: “Добри стени - добри съседи!”

Превод В. Левчев


Robert Frost

MENDING WALL


Something there is that doesn't love a wall,
That sends the frozen-ground-swell under it,
And spills the upper boulders in the sun;
And makes gaps even two can pass abreast.
The work of hunters is another thing:
I have come after them and made repair
Where they have left not one stone on a stone,
But they would have the rabbit out of hiding,
To please the yelping dogs. The gaps I mean,
No one has seen them made or heard them made,
But at spring mending-time we find them there.
I let my neighbour know beyond the hill;
And on a day we meet to walk the line
And set the wall between us once again.
We keep the wall between us as we go.
To each the boulders that have fallen to each.
And some are loaves and some so nearly balls
We have to use a spell to make them balance:
"Stay where you are until our backs are turned!"
We wear our fingers rough with handling them.
Oh, just another kind of out-door game,
One on a side. It comes to little more:
There where it is we do not need the wall:
He is all pine and I am apple orchard.
My apple trees will never get across
And eat the cones under his pines, I tell him.
He only says, "Good fences make good neighbours."
Spring is the mischief in me, and I wonder
If I could put a notion in his head:
"Why do they make good neighbours? Isn't it
Where there are cows? But here there are no cows.
Before I built a wall I'd ask to know
What I was walling in or walling out,
And to whom I was like to give offence.
Something there is that doesn't love a wall,
That wants it down." I could say "Elves" to him,
But it's not elves exactly, and I'd rather
He said it for himself. I see him there
Bringing a stone grasped firmly by the top
In each hand, like an old-stone savage armed.
He moves in darkness as it seems to me,
Not of woods only and the shade of trees.
He will not go behind his father's saying,
And he likes having thought of it so well
He says again, "Good fences make good neighbours."

(Снимки: Берлинската стена,  българската граница с Турция,унгарската граница със Сърбия, американска граница с Мексико, Бягащата ограда в Калифорния и Портите в Сентрал парк в Ню Йорк на Кристо)





неделя, 6 януари 2019 г.

ЗА ПРЕВОДА



  От  Google Translate:

На мен ми се разказа играта -

I was told about the game

Не ми върви, но голям праз! -

I do not go, but a big leek

На гол тумбак чифте пищови -

Тhe naked bomber pairs the pirate


И малко Иван Вазов:

Are you asking me the dawn

she flashed her the first time,

do you ask me the earth,

the most loving of the world.


Tam, I will answer,

de la beliy Dunav ley,

from the east Black Sea

rebel and bright; …


Машините вече ни бият на шах. Но още не сме станали безполезни в превода от един човешки език на друг. И в художественото творчество. Още имаме шанс машините да не ни бракуват скоро...

  В едно есе на Хосе Ортега-и-Гасет за превода, което е във вид на разговор, един от разговарящите твърди, че преводът е невъзможен. Особено преводът на поезия, защото поезията се занимава с нюансите на езика и сетивността, за които няма думи. Например, ако един испански поет ползва думата bosque (гора) и след това текстът му бъде преведен на немски с думата Wald (гора) това няма да е същото. Пейзажите на езиците са различни. Испанецът като чуе bosque сигурно ще си представи портокалова или маслинова гора. А немецът като чуе Wald по-скоро ще си представи борова гора.  А гора е дума, за която бихме предположили, че е напълно преводима. Какво да кажем за думи с много различни конотации дори в същия език, или поговорки, игри на думи, местен диалект?