вторник, 25 февруари 2020 г.

Високо и ниско, игра и реалност


Всички имаме някакъв начин да се измъкнем от всекидневието, особено когато то ни подтиска по някакъв начин (а то обикновено прави това). Едно време хората играеха карти. Белот. Бридж. Покер.  Винаги сме гледали футбол или други спортни игри. После се явиха видеоигрите (за които аз лично нищо не знам) и други Hi-Tech развлечения. Разбира се, гледането на филми, а за по-малка част от хората -  театър, и вечната (поне откакто съществува печатна техника) алтернатива на депресиращото всекидневие са книгите и в по-ново (но вече не толкова ново) време — вестниците.

Човекът, който е четял книги, много преди появата на виртуалното електронно пространство, винаги е живял в някакъв алтернативен свят — в мисловния свят,  в света на идеите, в света, който за Платон ( и не само за него) е бил по-релен от нашия свят на сенките. По-реален от света на несъвършените подобия на абсолютните идеи. Или - да го кажем по-общо — духовният свят, като алтернатива на физическия. За много философи, теолози и обикновени хора, това е по-истинският, по-реалният свят, който винаги е съществувал. Съществувал е преди ние да съществуваме. Светът на религията, но и на изкуството и културата ( или, ако предпочитате, обратното — на изкуството и културата, но и на религията) е  съществувал винаги. Много преди интернет и виртуалното пространство, което го масовизира до крайна степен, но и го профанизира. Може би само той, светът на идеите, наистина съществува.

След този много грандиозен и претенциозен увод ще кажа нещо далеч по-прозаично и тъпо. За много хора, освен книгите и религията — освен Високия, осмислящия живота, винаги е съществувал и “ниския”, всекидневния ИЗХОД ( exodus) за бягство от физическата реалност. За бягство от нашия физически живот, който най-често е доста различен от живота на героите в Холивудските филми. 

Този Изход от убийственото всекидневие, от убийствения живот, освен киното, за повечето хора обикновено е спорта. Игрите. 

Може би защото имах херния като дете и не ми даваха да играя много футбол, и когато се опитвах да играя по-късно бях много слаб играч, аз с течение на годините си намерих друго развлечение, което ме освобождаваше от бруталната, грозна реалност на живота.  Това беше следенето не на световния футбол, а на световната политика. 

По комунистическо време такова занимание не беше лесно. Защото за всички ни тогава беше ясно, че за да знаеш какво става по света трябва да си търсиш алтернативни източници на информация, а не да гледаш българската телевизия или да четеш Работническо дело, или останалите вестници, които пишеха пак същото. А нямаше други общодостъпни медии, освен официалните. Но откакто всички можем да следим свободно всякакви източници на информация — българските разнообразни медии, CNN, MSNBC, BBC, Deutsche Welle, France 24 и т.н. ( и най-вече необятното електронно пространство зад екрана на компютъра, Интернет), в един момент си дадох сметка, че съм пристрастен, “адиктиран” към гледането, четенето, слушането на новини. Както някои футболни запалянковци са пристрастени към този най-популярен световен спорт. Аз съм пристрастен към гледането на новини.

Второ, дадох си сметка, че често световните новини са за една друга игра, изключително популярна, но само сред най-богатите: пазарите на акции. Има много телевизионни програми, които отделят голямата част от времето си да ни показват как (и защо точно така) се движи Dow Jonеs, S&P, Nasdak.  Аз не притежавам акции и не игая тези световни игри, но си признавам, че ги следя. Знаем, че тези игри (подобни на покера, ролетката, ротативките) понякога влияят пряко (и фатално) на живота на милиони хора. Това се е случило (драматично) през 1929-та година (със световната икономическа криза), случи се и през 2007-ма. Може би се случва и сега, когато пиша този текст, покрай т. нар. Корона вирус ( и не само покрай него?) със сриването на пазарите на акции...

Ами това исках да кажа всъщност.  От Високото към ниското. От Идеите към тъпото и жестоко ежедневие. Към живота. И смъртта. Съзнавам, че това е едно “постмодерно” (презирам тази дума!) заиграване. Но борсовите игри за милиони (или миларди) хора са въпрос на живот и смърт. 

Не толкова вирусната пандемия. Това е поредна (изгодна за медията - или както ние казваме - медиИте) трагедия. Но другото.  Пазарната игра. От нея жертвите са може би повече. Защото в тази игра се инвестират милиарди. (С което не искам да кажа, че е измислена по-добра система от капиталистическата. Уви, не е. Другото е среднвековно мракобесие.) 

Този текст е с отворен финал.