сряда, 28 ноември 2012 г.

ИМА ЛИ СВЕТОВНА КОНСПИРАЦИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ?




Много хора у нас живеят с убеждението, че такава конспирация има. Все някоя велика сила иска да ни поробва. Все някой отвън е виновен за вътрешните ни проблеми.
Отдавна се чува следното твърдение: „Ако не беше турското робство, Ренесансът щеше да се случи в България и Западна Европа нямаше да ни изпревари в развитието си.“ Добре, да приемем, че сме били „поробени“, а не завладяни през 1396 г. Но замисляме ли се защо Данте Алигиери, Петрарка, Бокачо, Чимабуе, Джото – всички тези велики ранно-ренесансови творци са живяли в Италия по-рано, още по време на Второто българско царство? Преди падането на България под османска власт са живяли и Тома Аквински и  Джефри Чосър. Крали Марко и цар Иван Шишман са връстници на Чосър. И са родени след смъртта на Данте.
Казвал съм и друг път, че „турско робство“ е една метафора, която с мазохистична наслада приемаме за истина. Такава идеологема, за „робство“, не се ползва нито в Сърбия, нито в Гърция. За разлика от САЩ и от Руската империя, Отоманската империя не е ползвала робски труд. Най-малко във века на Възраждането. Доста от нашите „роби“ са ходили да учат в Европа, а по-неуките са притежавали земя и добитък.
По комунистическо време се говореше за монархо-фашизъм и „черното робство фашиско“, от което ни била освободила Съветската армия. Но в следствие на това освобождаване паднахме за близо половин век под друго, червено робство... А, да, пропуснах да спомена, че преди Турското сме имали и Византийско робство...
Така историята на България се оказва един безкраен наниз от робства.
            Днес в обществените представи същестуват две  митологеми – една дясна и една лява. Според дясната, всички днешни проблеми на България идват от Комунизма, от „съветското робство“. Според лявата митологема за всички наши проблеми, както и за всички световни проблеми изобщо, са виновни американците – тези страшни западни поробители.
В световната конспирация срещу България, в която се бяха съюзили султанът, папата и руския цар, в края на Студената война се намеси и Чичо Сам. През 90-те години ни се внушаваше, че тази оживяла карикатура от времето на Студената война е създала конспирация срещу България, която ни е довела до просешка тояга ... Само че не някакви американски агенти, а наши агенти на бившата ДС прибраха и изнесоха държавните пари.
От една страна, все някой ни поробва и иска да ни погуби. Но от друга страна,  пак някой отвън идва да ни освободи.  Дядо Иван дойде да ни освободи от турско робство. Извисилият снага и шмайзер над Пловдив Альоша дойде да ни освободи от монархо-фашиско робство. Наистина Сталинският диктат инспирира кланетата и лагерите от края на 40-те и 50-те. Наистина и по живково време комунистическата власт у нас се подчиняваше на Москва.Но пак тези инспирирани отвън репресии ни бяха виновни, че през 80-те нямахме такова дисидентско движение, каквото имаха чехите и поляците.
Днес България има пазарна икономика и демокрация. Но, уви, отново някой отвън  ни  е виновен за корупцията и бедността. И някой отвън трябва да ни спасява от собствената ни неспособност да се справим с корупцията – например, да си създадем функционираща правна система. Наскоро Народното събрание направи на тъмно, без дискусии лош избор за върховен съдия, след което, под заплаха от нов доклад на Европейската комисия, трябваше да се търси начин да се поправи направеното от депутатите и управляващите. Метрото в София и магистралите най-после започнаха да се строят усилено. Но това става главно, защото получваме европейски пари за инфраструктурни проекти и защото те трябва да се отчитат. Няма как да се открадне сто процента от тези пари.
Да е жив и здрав нашият нов поробител – Европейският съюз!
Но ако искаме да се почувстваме най-сетне свободни хора ( защото всъщност ние сме свободни хора), трябва да се освободим не от някаква външна конспирация, не от някакъв чуждестранен поробител, а от робството на собственото си робско мислене. Мисленето, че за да постигнем нещо, то трябва да ни се даде наготово от правителството – били в София, било в Брюксел – или, че ако не ни се даде, трябва да го откраднем, а не да си го направим, това е робско мислене.
             Най-успешни са тези хора и народи, които не се оплакват постоянно от съдбата си, а с труд и постоянство постигат това, което искат да постигнат.  И имат самочувствието, че могат да го постигнат.
             В нашата история има достатъчно неща, с които можем да се гордеем, но ние се гордеем с някакви други, най-често неверни неща. Например Св. Кирил и Методий не са били българи, а гърци. Но кирилицата е измислена не от тях  – от тях е измислена глаголицата. Кирилицата е измислена в България – или в Преславската книжовна школа, или в Охриската, от Св. Климент,  дошлъл от Великоморавия по покана на княз Борис. 
              Но изобщо, вторачването в миналото и вървенето напред с глава обърната назад е само признак за национални комплекси. Както и оправдаването с някакви чужди конспирации. Пример колко неплодотворно и смешно е това (особено през 21ви век) ни дава една нова съседна нам държава, обявила себе си за „люлка на цивилизацията“.  Време е да излезем от люлката и да се погрижим сами за себе си.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

ПОЕЗИЯ И ДРАМА: ЗА СМЪРТТА И СЪТВОРЕНИЕТО



Из „ИЙСТ КОУКЪР“ 

(от „ЧЕТИРИ КВАРТЕТА“)

   Т.С. ЕЛИЪТ



III
. . . . .О мрак мрак мрак. Те всички отиват в мрака,
в празните междузвездни пространства, празните в празното,
капитаните, банкерите, славните литератори,
великодушните меценати, държавниците и управниците,
видни служители на обществото, председатели на много комитети,
индустриални крале и дребни предприемачи, всички отиват в мрака,
и в мрак са Слънцето и Луната, и Готския алманах,
и Вестникът на фондовата борса, и Ръководството за ръководители,
и е студено чувството, и е изгубен мотивът за действие.
И всички ние отиваме с тях на мълчаливо погребение
и то е ничие погребение, понеже няма кого да заровим.
Аз казах на душата си, стой неподвижна — нека мракът те обземе —
и това ще бъде тъмата Божия. Както в театър
светлините изгасват, за да бъде сменена сцената
с глух плясък на криле, с движение на тъмнина през тъмнината
и ние знаем, че баирите, далечната гледка
и мощната внушителна фасада вече са преместени —
или както, ако  влакът в метрото спре твърде дълго между две станции
и разговорът се възбужда и затихва бавно в мълчание
и виждаш как зад всяко от лицата умствената празнота се задълбочава,
за да остане само растящият ужас, че няма за какво да се мисли;
или както в етерна упойка умът съзнава, но съзнава само нищото —
аз казах на душата си, стой неподвижна — и чакай, без да се надяваш,
защото надеждата ще е надежда за това, за което не трябва; чакай без любов,
защото любовта ще е любов към това, към което не трябва; има все още вяра,
но и вярата и любовта и надеждата са само в чакането.
Чакай без мисъл, защото не си готова за мисъл:
така тъмнината ще бъде светлина, а неподвижността — танцуване.
Шепот на бързи потоци и зимни светкавици.
Скритата дива мащерка и дивата ягода,
смехът в градината — ехото от екстаза,
не изгубен, а настояващ, сочещ към страданието
на раждането и смъртта. . . . .



(Избрани стихове. Томас Стърнс Елиът , изд. "Народна култура“,1993.Превод от английски Владимир Левчев)


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


От последния брой на сп. "Театър" http://grosnipelikani.net/modules/Downloads/pdf/Teatar/10_12_2012.pdf   по повод излизането на том със събрани пиеси на Сара Кейн: 


САРА КЕЙН

 ДРАМАТРГ

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕВОДАЧА СИ ВЛАДИМИР ЛЕВЧЕВ



1.     Защо точно авторка, обесила се с връзките на обувките си, а не  друга - здрава, уравновесена, вярваща, че две и две са четири, английска авторка? Защо Сара Кейн?

По две причин – една обективна и една субективна. Бях потърсен за този превод от издателство Алтера, защото, доколкото разбрах, братът на Сара Кейн (той държи авторските й права) е искал творчеството й да бъде превеждано от поет. Но по-важната за мен, субективната причина, по която се влюбих в Сара Кейн 13 години след смъртта й е, че тя някак съчетава в творчеството си двете най-важни поетически влияния, които съм имал. Още през осемдесетте години направих превод на поезията на двама много различни англоезични поети на 20 век, които имат епохално значени: Т.С. Елиът и Алън Гинзбърг.  Поемата „Пуста земя“( 1922г.) на Елиът е най-голямото поетическо събитие във времето на високия модернизъм. Също така знакова за поколението на битниците, за втората модернистична вълна, когато интелектуалният модернизъм става достъпен  поп-арта,  е поемата „Вой“ на Алън Гинзбърг. Алън Гинзбърг е бил съден за „прнографското съдържане“, за нецензурния уличен език на „Вой“. На подобен морален съд някои критици подлагат и първата поставена пиеса на Сара Кейн. Макар, че Харолд Пинтър я подкрепя. От друга страна самата Сара Кейн  е почитателка на поезията на Елиът, чието влияние силно се усеща особено в последната й пиеса. Сара Кейн е един голям поет в драматургията.

2.     Какво обеси заедно с тялото си Сара Кейн?

Обесила е личното си страдание, силната депресия,  но заедно с това и възможността да намери лично щастие. Но за нас, оцелелите след нея, е тъжно и това, че сме изгубили възможността да ни бъдат завещани повече произведения на нейния изключителен талант. През 28 годишния си живот тя написва пет пиеси. Но можеше да напише още много.

3.     Анорексична мода от модния литературен подиум ли е Сара Кейн?

Да, има моди и в литературата. Дори Шекспир, и още повече Джон Дън, са излизали от мода временно, за да се завърнат с още по-голям триумф. Мисля, че наследството на Сара Кейн няма да бъде забравено, когато 1990-те излезат от мода. Впричем, те вече са излезли до голяма степен от мода. Ако Сара Кейн е арнорексичен модел, по скоро бих я поставил сред страданията в гениалния Ад на Йерунимус Бош.


4.     Черно-бял клип, който ще въртим и ще се надяваме  тази жена да е нашият Христос, събрал и излетял с  греховете ни - ли е Сара Кейн?

Много важен за мен е проблемът за отнешението между етика и естетика. Модерно, или постмодерно е да се твърди, че такова отношение няма. Моралният релативизъм е нещо, с което съм абсолютно несъгласен. Макар че един критик  нарича първата пиеса на Кейн „отвратително празненство на мръсотията“, за мен Сара Кейн е един високо морален творец и човек, с болезнена чувствителност за всяка несправедливост. Това е и причината за нейната депресия и самоубийство.

       5.  Краят на XX век ли е Сара Кейн? Или  началото на ХХI?

Казват, че 20 век е започнал с Първата световна война. Дали вече е свършил? Сара Кейн твори през 1990-те – годините на огромни, епохални, исторически промени. Не само края на Студената война. ( Например в „Изтрещяване“ има важна референция към войната в бивша Югославия, в Босна.) Но също така, и може би много по-важно в исторически план беше  възникването и мигновеното развитие на електронното пространство. Компютрите и интернет (станал общодостъпен през 1995 г.) са според мен по-революционна промяна не само от Гуенберговата преса, но може би и от изобретяването на писмеността. Сара Кейн, както и да кажем Кърт Кобейн, стана жертва на това драматично време на странни големи промени.

       6.  Как премина превеждането? Заразен ли сте от Сара Кейн?

Превеждането беше много трудна, но и много ентусиазираща задача.  Двете най-големи трудности при този, а и при всеки превод, е да се намери еквивалент на разговорния език, жаргона, дори мръсния уличен език в случая със Сара Кейн, както и да се преведат умишлено двусмислените думи и игрословиците. Жаргон и игрословици много трудно се превеждат. Дори самите заглавия на някои от пиесите са голям проблем за преводача. Например Blasted буквално означава „взривени“. Но на български минало страдателно причастие като заглавие стои лошо. Освен това, и което е по-важно, Blasted може да означава освен взривен, или взривени, също и силно дрогиран, зашеметен. Затова се спрях на българското заглавие „Изтрещяване“, което предава и буквалния и жаргонния подтекстов смисъл. „Психоза“ е чиста поезия. В тази пиеса освен игрите на думи и поетичския ритъм са ползвани и много рими и алитерации. А на всичкото отгоре преводачът на пиеси никога не трябва да забравя, че текстът ще се говори на сцена. Текстът трябва да звучи добре и да се разбира веднага, без препрочитане.

         7.   Ще зарази ли Сара Кейн  с шок, ужас, погнуса, отчаяние, онаниране театралната сцена? Или с онаниране, отчаяние, погнуса, ужас, шок ще я излекува?

Първит три пиеси на Сара Кейн са квинтесенцията на т. нар „in-yеr-face” театър – шок, ужас, смущаваща  и неприлична директност. Всичко това разбира се не е самоцел. Бих казал, че това е експресионизъм – рисуване на света не такъв какъвто формално е, а такъв какъвто го усеща един човек с изострена сетивност и чувство за справедливост. Но последните две пиеси на Сара Кейн , които са доста по-абстрактни, могат да се четат и като чиста поезия.  Поезия  в традицията на високия модернизъм, и специално на Т.С.Елиът.

         8. Имате и театрални интересни, занимавате се с театрални проекти. Първо - успех в реализацията им, и второ - нещо по-подробно за тях?

Аз пиша и пубикувам поезия – и на български и на английски – вече от много години. Но имам и три романа: „Крали Марко: Балканският принц“, „2084-та” и „Човекът и сянката“. Последният, чието действие се развива в България, Америка и интернет, излезе тази година. По първия и третия се пишат киносценарии, но не искам да говоря подробно за това, защото са още само проекти. По първия ми роман, за Крали Марко, също така имам и пиеса. Но и тя още е на етап чернова. Винаги съм обичал теаръра, но работата ми по преводите на пиесите на Сара Кейн направиха този интерес много по-професионален.

                                                       Интервюто взе Кева Алостолова


неделя, 18 ноември 2012 г.

В НАВЕЧЕРИЕТО


или
Зaбързването на света 


1867 г. (валс)
Като корабен нос върху синия Дунав
са ръката на мъж с чиста риза и фрак
и ръката на дамата в бяло – отплуват
в достолепния валс към отсрещния бряг.

1920г. (куик степ)
Куик степ, куик степ –
да вървиме двама с теб
през световната война
под червени знамена  –
с цепелин,  противогаз,
от Блауе райтер към ВХУТЕМАС –
от джаза в подлунните нощи горщи
към танка, към Дахау с раззинати пещи...

1968г. (рок-енд-рол)
Лоша луна изгря в небето
и страшен, страшен дъжд по покрива прокапа.
Но ти си се напушил –  и огненото цвете
със страстната си челюст главата ти отхапа.

2002г. (рап)
световното гето
изригва и ето
земята се мята
в ирак е войната
влечуги и птички
ебете се всички
на кривата нива
клечи самодива
пресъхва реката
помръква луната
сънувах си гроба
ебал съм ти бога

2012г. (тарантела)
Смъртта следи от наблюдателната кула:
Тълпите на света празнуват на предела.
Като охапани от тарантула
танцуваме тарантела.

Кода
Предсмъртен гърч ли е това
или са родилни контракции?
Свръхчовекът ли се ражда
или се е пръкнал Звяра?
Искахме да ходим по вълните тивериадски.
Но нямахме
никаква
вяра.

сряда, 7 ноември 2012 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА АМЕРИКА И ЗА СВЕТА ПРЕИЗБИРАНЕТО НА БАРАК ОБАМА?


Стереотипите са ярки образи в посъзнанието на хората и е много трудно да се изкоренят. По-трудно е да се победи сянка или призрак, отколкото  човек. По-трудно е да се обори предубеждение, или стереотип, отколкото рационален възглед. Но ние без да искаме мислим за света и хората в стереотипи.               
Чувам новоизлюпени български консерватори, по подобие на америоканските си колеги от Tea Party Movement („Движението на Чаеното парти“, което претърпя крах на парламентарните избори) да наричат Барак Обама комунист. Това е един стереотип  взет под наем. Традиция у нас е да сме по-големи католици от папата.
Макар че фашизма има много повече общо със сталинския комунизъм, отколкото с капиталистическата демокрация, у нас на времето имаше титла „активен борец против фашизма и капитализма“. Дори през 90-те някои кадри на БСП още ни плашека с „дивия капитализъм“ ( докато сами тайно се превъплъщаваха от комсомолци в капиталисти).
                Опасявам се, че отношението към Америка на мнозина у нас и до ден днешен е повлияно от стари стереотипи – насаждани в главите ни от деца.  По време на Студената война американците бяха лошите. Те бяха не само диви капиталисти, но империалисти, милитаристи и расисти.
                Всеки открива Америка по свой начин. Аз я открих едва през 1994-та година, когато отдох да живея там. Тогава установих, че „лошите“ американци имат много по-малко предразсъдъци към един българин отколкото западноевропейците. Американците не са ксенофоби. Те не мразят чужденците, не са високомерни към различните от тях. Готови са да ти помогнат. Ако си добър в работата си, никой не се интересува откъде идваш, каква е религията ти, какъв е цвета на кожата ти.
                Американската нация, за разлика от нациите в Стария свят, е многоетнична и много-религиозна ( но в същото време и по-патриотична и по-релиогиозна от европейските нации). В столицата Вашингтон всякакви черкви – католически, руски и гръцки православни,баптиски,  мормонски, както и синагоги, мирно съжителстват с огромна джамия с високоговорители по минаретата, за които не съм чувал някой да протестира.
 Американската държава е една голяма федерация, с различно законодателство във всеки щат. Но законите навсякъде се спазват стриктно. Затова, за разлика от нас, американците имат истинска демокрация. Защо се казва, че демокрацията е власт на закона? Мнозинството избира свои народни представители и държавен ръководител, но мнозинството често греши и избира непочтени хора. То има и склонност да подтиска малцинствата. Затова истинската демокрация е власт на закона. В Америка законите действат и се отнасят за всички. Нарушиш ли закона, дори да си депутат, сенатор или президент ( например Никсън) няма как да избегнеш наказание.
Американското общество е силно индивидуалистично. Такова „атомизирано“ общество не може да съществува без строга законност и толерантност към различните. Свободните трябва взаимно да уважават свободата си.”Американската мечта“ всъщност е била мечтата на мозина европейци през 19 век, които са искали да избягат от класово, етническо или релиогиозно подтисничество в страната си, за да започнат от нулата и да постигнат всичко сами, със собствени  сили в Новия свят.
Разбира се, до стредата на 19 век в Америка е имало робство.  (Дотогава и в Русия е имало крепосничество, но не и в Отоманската империя.) И до средата на миналия век в Америка е имало сегрегация и, както казва Мартин Лутър Кинг, американската мечта е била отказвана на черните.
                Но ето, американците вече втори път избират за президент Барак Обама.  Един черен човек управлява в Белия дом. Възможно ли е у нас да се случи нещо подобно? Възможно ли е някъде в Европа?
 Ромни пък е мормон. Мнозинството протестанти и католиците гледат с известно подозрение към тази своеобразна американска черква. Така че и Ромни както Обама беше представител на едно малцинство. Но той също имаше силна подкрепа сред мнозинството американци. Малцинствеността на Ромни и Обама изобщо не беше централен обект на предизборните дискусии.
                Американската демокрация и американската конституция са вече на повече от 230 години. И макар че има убити президенти, няма президент, който да е бил избран по незаконен начин. Барак Обама е 44-тия американски президент.
                Защо подкрепях Обама както преди четири години, така и сега? 
Обама е човек от новия век. Той свърши поне две много важни неща през първия си мандат. Първо, прекрати войната в Ирак. Тази война отне живота на толкова много хора, не направи иракчаните по-щастливи, а същевременно подейства пагубно на международния авторите на Америка. От друга страна обаче Бин Ладен, инспираторът на атентата в Ню Йорк от 11 септември 2001 г., на когото Буш толкова се заканваше, беше ликвидиран по време на Обама.
По времето на Бил Клинтън ( и него крайнодесните наричаха комунист) САЩ имаха балансиран бюджет. Тогава, през 1990-те, веднага след края на Студента война, Америка преживя най-големия си икономически възход.  Огромните държавни дългове  дойдоха именно  с десния Джордж Буш-младши и неговата война в Ирак. Американската финансова криза също започна по това време. Наистина, с мерките за спасяване на финансовата система, дългът на САЩ е нарастнал още повече от тогава. Но вече има признаци за подобряване на икономиката. И ръстът на безработицата пада.  
              Друго важно нещо, което направи  Обама беше здравната реформа. Макар че САЩ имат най-доброто здравеопазване в света, то не беше достъпно за над 40 милиона работещи американци, които не бяха здравно осигурени, понеже застраховките са много скъпи. Универсално здравно застраховане има във всички европейски страни, включително в най-консервативаната Великобритания, и то много отдавна. Сега вече го има и в САЩ и това е много важна промяна, срещу която се водеше тежка идеологическа война.
                Със смяната на поколенията, с израстването на интернетното поколение, за което не съществуват старите граници и предразсъдъци, настъпват радикални либерални промени в световен мащаб. Мнозинството американци отново гласуваха за левия Обама, който освен че е афро-американец, официално подкрепи идеята за гей бракове. Да има гей бракове беше гласувано в още два щата – Мейн и Мериленд. (По време на изборите в САЩ се провеждат и щатски референдуми.) Други два щата освен Калифорния, Колорадо и Вашингтон, легализираха марихуаната...
                Светът се променя по-бързо от нас. И понякога ни е трудно да предвидим какво ще стане, или да разберем какво е станало. Причината е че предразсъдъците и стереотипите ни за света се изкореняват по-бавно от амазонската джунгла.
Смятам, че преизбирането на Обама , един толерантен и миролюбив, но същевременно смел и непредубеден съвременне човек, е добре както за Америка, така и за целия свят.