сряда, 26 май 2021 г.

ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ






Чарлз Симич


ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ


Твоето бельо и моето,

полетели из стаята

като буря от бели пера

удряща прозореца и тавана.


Нещо като сподавен смях

е във въздуха

както лежим със сладко задоволство

и се отнасяме в съня

с върховете на дърветата в лилава светлина


и внезапния спомен

за каране на велосипед

без ръце

надолу по стръмен път

към синьото море.


превод В. Левчев



Charles Simic


The Road In  the Clouds


Your undergarments and mine, 

Sent flying around the room

Like a storm of white feathers

Striking the window and ceiling.


Something like repressed laughter 

Is in the air

As we lie in sweet content

Drifting off to sleep

With the treetops in purple light


And the sudden memory

Of riding a bicycle

Using no hands

Down a steep winding road

To the blue sea.

неделя, 23 май 2021 г.

НАЙ-СВЕТЛИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК

https://www.dnevnik.bg/analizi/2021/05/24/4212798_nai-svetliiat_bulgarski_praznik/



24 май трябва да бъде нашият национален празник!


Националният ни празник сега, 3 март, е денят, в който се подписва предварителен мирен договор между две империи - Руската и Османската. Това е ден, в който някой друг, отвън, ни е "освободил от робството", както ни учеха от деца. Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин "Османско владичество" и настояват (с гордост!), че дедите им са били роби. Без да разбират, че в понятието "Турско робство", думата робство е метафора. По същата логика можем да говорим и за Съветско робство след 9 септември 1944 г.


Другите ни два големи празника, свързани с Националното освобождение - 19 февруари и 2 юни - са дни на смъртта. Героичната смърт, но все пак смъртта, а не раждането на героите (или Възраждането) честваме. Защо не празнуваме победите си, рождествата и възрожденията повече, а все се фокусираме върху героичната смърт? Или върху хомота на "робството". (Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българско предателство.)


Подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., не е денят, в който се създава Третата Българска Държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. (Това също е една алтернативна подходяща дата за Национален празник.)

Но най-светлият и оптимистичен, най-български празник е 24 май. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов. Кирилицата е създадена в Първото българско царство. Глаголицата е дело на светите солунски братя Кирил и Методий, но кирилицата, е създадена в България от техните ученици (и назована с почит към учителя), вероятно от св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги, в превод на старобългарски (черковнославянски) един век по-късно.

Денят на св. св. Кирил и Методий, денят на българската и всеславянска азбука и култура, започва да се празнува у нас още преди Освобождението - първо в Пловдив през 1851. Това трябва да бъде националният ни празник.