неделя, 10 ноември 2024 г.

Преди десети ноември

ТРЕТИ НОЕМВРИ 1


Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани, 

дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо щитове

и сърпове за саби.


Група граждани
владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад

до златния Цариград. 


Група граждани

се покръстиха
и ораха земята
от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните 

от Охрид до Балтийско море.


Група граждани 

преживяха Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи

и тлъсти стада.


Група граждани
приеха във Велико Търново

най-демократична конституция.


Група граждани
преживяха две национални катастрофи 

около Първата световна война
и още една национална катастрофа

след Втората световна война.


Група граждани

мълчаха денем

и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия, 

и намаляваха,
и децата им измираха от рак

и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъжеха,
и ги потупваха приятелски по рамото.


Група граждани

на трети ноември

наводниха площада

от Света София до Народното събрание

и камбаните на Александър Невски биеха
и многохилядната група граждани викаше:

„Чист въздух!

 Чиста вода! 

Свобода, 

гласност, 

референдум!“


А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваха главите
от два прозореца на Народното събрание, 

обградено от милиция…


И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха, 

че група граждани
внесли петиция в Народното събрание.


4 ноември 1989 

___________________________

 1 На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка,„Екогласност“ внесе петиция в Народното събрание срещу два катастрофални за екологията на България проекта. („Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.) Хиляди подписи бяха събрани пред „Кристал“ в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки че по това време в София се провеждаше Международен екологически форум, на който присъстваха западни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред Св. Александър Невски. На другия ден, 4 ноември, във вестник „Работническо дело“, най-долу на предпоследната страница (последната със спорта беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съобщение: „Вчера група граждани внесоха петиция в Народното събрание.“ Не се уточняваше от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията.




НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ 


На Ангел Джендема 

ѣ Ѫ–
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.

 Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я – стандартни блокове. 


ѣ–
под твойта двойна стрѣха заседаваше 

комитетът на българското единство. 

Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема... 


Ѫ–
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът за независима България. 

Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада 

А-то на четА. 

И нахално ми отвръща 

Я-то на летЯ. 

Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия. 


Мисълта ни се засели 

в Едипови 

жилищни комплекси: 

нови
като новини,
грозни 

като угризения. 



1988 




ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ТЪРЖЕСТВО 2 


Декември е.
Какво ли този път ни носи 

дядо Коледа?

Уви, глиганите привършиха, 

другари!
Но да оставим своите Винчестери 

на стената над камината
и да послушаме спокойно 

на свинете вечерния хор
вън
в декемврийската виелица ... 

Свинете – тези розови предчувствия ... 

Свинете – тези тъжни ангели ... 

Според последни данни
те са между най-интелигентните бозайници. 

Те са като хората – всеядни.
Те преглъщат всичко: 

и чиниите с ухаеща помия,
и летящите чинии,
и студените остатъци от мозък, 

и пържолите от бивши братя. 

Всичко! – 

шепне хорът на невинните животни – 

всичко трябва да изплюскаме!
Защото рано или късно
и нас 

за Коледа ще ни заколят. 

Свинете гледат философски на живота. 

И ако устите им не бяха обладани 

от музиката на месото,
те щяха да предупредят човеците 

с такива думи: 

Има във вселената възмездие! 

И вие,
дето днес ни плюскате,
вие също сте обречени 

на нечие
декемврийско тържество! 

1980 

_____________________________________________

2 Написах това стихотворение, когато бях на 2З години и го предложих за печат във вестник “Пулс" Нямах голяма надежда, че ще получа отговор, но за мое учудване то 

беше публикувано. По-късно осъзнах, че е било публикувано с цел да се направи номер на баща ми, който беше председател на Съюза на българските писатели. Баща ми бил извикан за обяснение и казал: „Синът ми пише срещу мен, а не срещу другаря Живков". Защитил ме е, с други думи. Той също беше в „ловната дружинка" на Тодор Живков и имаше пушка “Винчестер" (Winchester). Но и Живков имал такава. 





СТЕНИ 


Берлинската стена,

която можеше да стреля,
пазеше гражданите на Източния лагер  

да не избягат от рая.
Но накрая беше разбира с чук. 


Великата китайската стена 

пазеше китайския рай
от варварски нашествия. 

Но не спря Чингиз Хан.


Стената на Йерихон

бе разрушена

със звука на боен рог.


Западната стена — 

стената на плача 

на вековете
приема писмени молитви. 


На стената във Фейсбук 

общуваме като затворници,
които чукат по зида 

на килията  си

и се търсят с поглед 

през ключалката: 


Има ли някой там? 



2022

Няма коментари:

Публикуване на коментар