БЪЛГАРИЯ КАТО МОСТ МЕЖДУ ИЗТОК И ЗАПАД

         Този текст е компилация от Фейсбук-коментари за България и Европейския съюз на фона на някои събития в бивши съветски републики.

         В Украина Юлия Тимошенко, един от лидерите на Оранжевата революция и бивш Министър преседател, не само беше вкарана от властите в затвора, но и третирана там по такъв начин, че редица европейски страни, от Германия до България ( в лицето на президента Плевнелиев), сега бойкотират срещата посветена на Централна и Източна Европа на 11-12 май в Ялта.

         В Беларус последният европейски диктатор Лукашенко забрани на опозиционните лидери (тези които не са в затвора) да излизат извън страната. В самата Русия Владимир Путин управлява вече 13 години след Елцин. Той се радва на доста голяма популярност сред руснаците. Но политическите му противници се пращат в затвора,  репресират се непослушни журналист и дори някои, като Анна Политковская, се убиват. Путин и Медведев си прехвърлят властта в един голям политически фарс.

       Трябва да сме много щастливи, че сме в Европейския съюз! В нашия регион своеволията на властта, корупцията, срастването на мафия и държава трудно могат да се преодолеят само с вътрешни усилия. Имаме тежко наследство от миналото.

         

         Освен за правов ред в държавата европейския надзор и субсидиите са и стимул за честен бизнес. У нас по подобие на страните от бившата СССР Държавна сигурност взе властта през 1990-те и се получи срастване между мутренско-мафиотска и държавна власт. Лошо е, че пак някой отвън трябва да ни "освобождава". От самите себе си. Но все пак е по-добре да сме в  Европейския съюз, отколкото в Съветския.

         Възрожденската мечта на българите беше да станат европейци. И ето, вече сме част от обединена Европа. Мечтата ни се е сбъднала. Сега обаче трябва и да се преборим с ориенталското и тоталитарно наследство в душите си. Мутренско-чалгаджийската култура, симбиозата между ориенталското с властта на Държавна сигурност е израз на това тежко източно наследство, което все още носим.

         Беше ми направена забележка във Фейсбук, че няма безплатен обед, т.е. че ние ще трябва да си платим за евро-интеграцията. Но България е част от Европейския съюз, а не някой, който е дошъл в Европа на гости и коварните европейци са му дали обяд. Не сме ли ние самите европейци?  Впрочем на Гърция, която отдавна е член на ЕС, май й платиха дългогодишия охолен обяд...

         Съществува разбра се лявата идея, че  няма честен бизнес, че капиталистическата система по начало е нечестна. Но нима е по-добре държавата, в лицето на управляващата я номенклатура, да е единственият бизнесмен, който сам определя правилата на бизнеса и сам жъне плодовете му?  “Всяка власт корумпира, но абсолютната власт корумпира абсолютно.” По-добре е да има реална конкуренция и многообразие.

         Демокрацията е възможна само, ако е власт на закона. Ако има справедливи закони и ако те се спазват, всеки който е забогатял по законен начин е честен бизнемен. Работата на държавата е да регулира, а не да контролира и владее икономиката. Иначе се получава познатото ни  срастване на мафия и държава. Именно от това може да ни спаси членството в Европейския съюз.

         Политиката е изкуство на възможното. Няма Рай на земята. Освен в сърцата на хората. Казано е: отдавай кесаревото - кесарю, Божието - Богу. Но ако говорим за "кесаревото", кой вариант е по-добър за нас в сегашния исторически момент от членство в Европейския съюз?

         Един Фейсбук приятел ми каза: "Винаги сме се хвърляли с лъвска жар някой да ни обвърже..." Сигурно е така. Но може ли една малка държава, от величината на България или Ирландия, или Израел, или дори Япония (която хич не е малка) да се оправи сама, без икономически или политически обвързаности в глобалния свят? Япония изцяло прие западната икономическа система. Но това не я направи по-малко независима и уникална страна. Сама срещу целия свят е Северна Корея. Но надявам се, че не този модел искаме да следваме.  Не можем да се обграждаме с китайска стена в глобалния свят с идеята, че сами ще си правим всичко – от стоманата до кроасаните! Или да си напълним страната с бункери, като Албания при Енвер Ходжа, защото смятаме, че всички са ни врагове и искат да ни завладеят. . .

          Освен варианта Северна Корея, за нас съществува вариант оставане в Руския регион на влияние. Това е изключително реален вариант, като се има предвид не само културното ни приятелство и родство с руснаците, но и това, че нашата мафия е силно обвързана с руската. Нашата власт беше съветска, нашето ДС, което все още е навсякъде, беше филиал на КГБ.

         Имеме и друг вариант за интеграция на изток – Турция. Турция е единствената успешна секулярна държава с мюсюлманско население, която е на второ място в света след Китай по икономически растеж, страна с растящо влияние между азиатските екс-съветски републики. Но тази идея за интеграция на юго-изток няма у нас много привържаници, за разлика от идеята за северо-източна интеграция.

         Ще предпочетем ли нова източна интеграция, нов съветски блок пред членство в Европейския съюз?

         Аз съм на почти 55 години и много добре си спомням както комунистическа България, така и началото на 90-те, когато България приличаше на бедна африканска страна, току що преживяла гражданска война. Тогава именно икономическата власт в страната премина от ръцете на комунистическата номенклатура в ръцете на ДС-мутрите, които действаха като Афганистански нарко-феодали. През 1997 година, когато се върнах за месец от Америка с 200 долара в джоба ми беше неудобно колко съм богат в сравнение с българските си приятели, които буквално мизерстваха с 2 долара на месец. Докато мутрите показно охолстваха и се стреляха по улиците.

         Все още има много бедни хора у нас, уви, но ако не виждаме, че България днес е много по-добра страна в сравнение с това, което беше до преди 15 години, значи нямаме очи или памет.  Промените у нас  реално започнаха с евро-интеграцията, след икономическата катастрофа от времето на правителството на Жан Виденов.

         Искрено се надявам, че Европейския съюз ще оцелее, въпреки, че  не е лесно да се понесе тежестта от членството на страни като Гърция и България. Както оцеля и процъфтя обединена Германия, икономическият гръбнак на Европа, понасяйки тежестта от присъединяването на ГДР.

         Да, няма Рай на земята, но все пак имаме възможност да избираме между реални земни пътища. И мисля, че сме избрали по-добрия за нас. Всъщност цяла Европа избра по-добрия за себе си път – на мирна интеграция.