неделя, 30 септември 2018 г.

ПРЕЛИСТВАНЕ НА СВЕТА




В началото беше Словото….
Йоан 1:1
И рече Бог: Да бъде светина. И биде светлина.
Битие 1:3
Когато затварям книга, отварям живота.
        Пабло Неруда

Ето — аз отварям тази книга
и на първа страница
чета:
Eто — аз отварям тази книга
на брега.

Вълните са хукнали 
редове от бели букви 
по свечереното море.
Хладно слънце прониква
през вехтия папирус на деня
и озарява лицето ми.

Ритъмът на прибоя
е разбитият вечерен ритъм 
на сърцето ми…
( Разтреперан синкоп:
  get up — 
              stаnd up —
   stаnd up for you rights —
   get up —
              stand up —
    don’t give up the fight.)

Аз прелиствам страниците  
и чувам  
многото гласове на морето —
хоралите към Скалата —
хора на хилядолетията —
чувам разговори на разни хора 
зареяни в дънни зали —
носени от подводни течения —
чувам плача на удавените за живите —
и сухото хихикане
на отмития от времето 
гладък палимпсест 
на пясъка —
и смеха на гларус над прибоя —
воя на комарите в листата на смокнята
и воя на планетите—
тъмния тътен на прибоя — 
подмолния шепот на живота
примирен със смъртта.


Аз прелиствам света
под листата — 
а вятъра
разлиства страници
в ръцете ми.

Аз прелиствам света:
опитвам се набързо да го разчета,
но нямам време
и не помня езика му …
Аз само прелиствам света.
Всичко отминава бързо пред очите ми...
Но си остава там,
където е писано.


И аз оставам там 
затиснат като паяк между страниците —
тичам през пясъците зад теб
под ироничния смях на гларус —
ти също тичаш през пясъците 
и в очите ти са залезните блясъци…

Ние все така ще тичаме —
винаги ще бъдем там,
докато книгата
захапва с беззъба челюст сърцето ми 
и заспивам.