събота, 23 май 2020 г.

ЗА БУКВИТЕ





НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

На Ангел Джендема

 ѣ Ѫ
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я стандартни блокове.
ѣ
под твойта двойна стрѣха заседаваше
комитетът на българското единство.
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема...
Ѫ
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът на независима България.
Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.
Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия.
Мисълта ни се засели
в Едипови
жилищни комплекси:
нови
като новини,
грозни
като угризения.

1988




БЪЧЕЛА
iaже акы бъчела любодѣльна  
съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ
              из “Похвала за цар Симеон”

                 На Поли Муканова


Дедал построи лабиринта ми
и начерта крилата ми.
Нощем се лутам в коридорите и килиите
на  езика.
Сутрин политам 
в синия свитък
с восъчните крила на буквите.
Събирам мед
от цветовте на света.
Или се издигам
и отдалечавам
все по-опасно близо до слънцето.  





АЗБУЧНА МОЛИТВА

(по Константин Преславски)


Аз най-голяма тайна, която
Бог е вложил във всеки различно
Видима и Невидима Същност.
Господ е в сърцето на всеки
Дар от живия Божи Дух пратен.
Едното е утроба на много:
Живите са деца на Словото.
Знанието— Любовта просветна.
И лъчът светлина стана спектър
Йоан превърна в призма реката…
Как Едно се пречупва в Много?
Летя със стада и народи към Теб
Милост и Смърт за тварите тленни.
Ние сме всмукани в Черна дупка
Огънят на Едното ни вика
Покоят е буря, Мракът е огън…
Ръце издигаме и те молим:
Словото хлябът насъщен ни дай,
Твоята кръв иако вино —Духът,
Умът озарил света —Светлината.
Фараонското слънце е камък.
Херувимската мъдрост е полъх.
Цар на царете  е малко Дете.
Червеят няма да ни победи.
Шестокрилите шепнат във вятъра.
Ще е небето ковчега Ноев!
Ъглите на небето се свиват.
Южен вятър ни носи над урви:
Ясно е Краят ще бъде роден.

Мир! На Светата Троица слава!
Минало, Настояще, Бъдеще
стават Едно на края на времето.
Слава на Словото що ни изрича
сега и во веки веков. Амин!




СИНИЯТ СВИТЪК

Зората с розови пръсти
разгръща синия свитък.
От тъмни гори
първата буква полита и пее.
Ятото е изречение изписано в синевата.
Лятното Богоявление
златния ореол на слънцето.

Така разчитаме
 птиците 
в синия свитък:
Разгъва се  безкраят на душата
и осмисля за миг  тъмнината.





СВЕЩЕН ЕЗИК

аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Атанас Далчев „Книгите“


Свещен език език на свещ,
която в гърлото вибрира,
в тълпата днешна кой е вещ
достатъчно да те разбира?

Като молци край свята цел
кръжим, но който в теб се цели  
той доброволно е приел
смъртта на земните си цели.

Език свещен език на свещ:
невидима свещенна клада  
смърт и живот за всяка вещ  
и саможертва, и наслада.

1994