ВОЙНСТВАЩИЯТ АТЕИЗЪМ Е РЕЛИГИОЗЕН ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ

За мен войнстващия атеизъм е вид религиозен фундаментализъм. Фанатичната вяра, че няма Бог, нито безсмъртие на душата,и че религията по принцип е зло, е на практика религиозен фундаментализъм. 

 През миналия век две светски тоталитарни идеологии, две атеистични квази-религии, фашизма и комунизма, доведоха до страдания и смърт надвишаващи ужасите на инквизицията и религиозните войни в Европа през 17 век.  Имам предвид както Втората световна война, така и  концентрационните лагери в тоталитарните държави. В тези държави, фашиските и комунистическите, имаше фундаменталистична диктатура  основана на идеология, която претендираше, че може да обясни всичко в природата и обществото, и да контролира обществото по "историческа небходимост". Тези идеологии бяха светски, етатиски квази-религии. Поне една от тези две идеологии включваше войстеващ атеизъм. И убиваше хора заради религиозните им убеждения. Националистическата идеология пък изопачаваше, и изопачава тотално смисъла на религията, като я свежда (ако изобщо я признава) до част от национална символика. И бойно знаме на ксенофобията.

Наистина религозните фундаментализми могат да бъдат много опасни. Но един от тях е войнстващия атеизъм. 

Фундаментализъм е убеждението, че цялото общество, и живота на всеки отделен идивид в неговото всекидневие, трабва да се подчинява на някаква обща религиозна (или идологическа) догма. Това може да включва както подчинение на специфични религиозни догми, така и стигматизирането на религията, обявявянето на религията за зло, а атеизма - за официална идеология.

Истински религиозните хора не са фанатици и фундаменталисти.   Христос е казал: “Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля  си. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.” (Матей , 5:43,44)

Квази-религиите на 20 век, атеистичните фундаментализми, деляха хората на бели (или червени) и черни. На  добри и лоши, на наши и чуждни. Нашите — по националност, по партийна принадлежност или по класов произход, бяха добрите, те трябваше винаги, при всякакви обстоятелства, се бранят. Но към чуждите не трябваше да има никакво състрадание и милост. Те не бяха хора, а някакви сатанински изчадия. Който не ти е "ближен" (по религиозна, или идеологическа, или национална принадлежнст) ти е смъртен враг.

Фундаментализмът, включително атеистичния, политическата и идеологическа поляризация и непримиримост, сега, покрай коронавирусната пандемия отстъпва (надявам се!) на заден план. Дори в социална изолация имаме нужда от солидарност, от общи усиля за справяне с общия враг. Дано не се върне с нова сила непримиримостта към различните, когато отмине пандемията! Сега общият враг ни обединява.

Ирационално и безотговорно поведение, като това: “Недосегаем съм за вируса в черквата, ще бъда там за празника, тези които твърдят, че мога да се заразя в черквата и да заразя други хора, са неверници.” е подобно на познатото ни от миналото убеждение, че Партията е винаги права и никога не греши. Дори когато убива невинни хора. И ние сме неуязвими, ако  я следваме.

Любовта към Бог има един възможен социален израз: любовта към човека. Към всеки човек.

Леля ми беше гръден хирург. Тя беше атеист, но беше готова да жертва своя живот, за да спаси живота на други хора. Тя отдавна е покойна, но съм сигурен, че сега е в рая и стои от дясната страна на Бог. А религиозните фундаменталисти, колкото и да парадират със своята религиозност, ако мразят и убиват невинни хора, не служат на Бог, а на Сатаната, от когото се отричат.