ЗА БУКВИТЕ

НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

На Ангел Джендема

 ѣ Ѫ –

вие сте старите ни къщи

с тайни проходи, стълбища, балкони.

Разрушиха ви

и настаниха духовете ви

в А, Е, Я – стандартни блокове.

ѣ –

под твойта двойна стрѣха заседаваше

комитетът на българското единство.

Сега на твое мѣсто

възникна позволено Я,

а срещу него

се гордее диалектно Е.

Сега България е разделена

на хляб и хлеб,

на мляко и млекò,

на няма и на нема...

Ѫ –

ти бе сѪдба и пѪт за нас.

И съсѪд на кръвта ни!

Ти беше храмът на независима България.

Но рухна...

Като кѪтник те извадиха.

Сега пред мен е зяпнало от изненада

А-то на четА.

И нахално ми отвръща

Я-то на летЯ.

Букви заместители

са сградите на нашите умствени предградия.

Мисълта ни се засели

в Едипови

жилищни комплекси:

нови

като новини,

грозни

като угризения.

1988

БЪЧЕЛА

iaже акы бъчела любодѣльна  

съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ

              из “Похвала за цар Симеон”

                 На Поли Муканова

Дедал построи лабиринта ми

и начерта крилата ми.

Нощем се лутам в коридорите и килиите

на  езика.

Сутрин политам 

в синия свитък

с восъчните крила на буквите.

Събирам мед

от цветовте на света.

Или се издигам

и отдалечавам

все по-опасно близо до слънцето.  

АЗБУЧНА МОЛИТВА

(по Константин Преславски)

Аз — най-голяма тайна, която

Бог е вложил във всеки различно —

Видима и Невидима Същност.

Господ е в сърцето на всеки —

Дар от живия Божи Дух пратен.

Едното е утроба на много:

Живите са деца на Словото.

Знанието— Любовта — просветна.

И лъчът светлина стана спектър —

Йоан превърна в призма реката…

Как Едно се пречупва в Много?

Летя със стада и народи към Теб —

Милост и Смърт за тварите тленни.

Ние сме всмукани в Черна дупка —

Огънят на Едното ни вика —

Покоят е буря, Мракът е огън…

Ръце издигаме и те молим:

Словото — хлябът насъщен ни дай,

Твоята кръв — иако вино —Духът,

Умът озарил света —Светлината.

Фараонското слънце е камък.

Херувимската мъдрост е полъх.

Цар на царете  е малко Дете.

Червеят няма да ни победи.

Шестокрилите шепнат във вятъра.

Ще е небето ковчега — Ноев!

Ъглите на небето се свиват.

Южен вятър ни носи над урви:

Ясно е — Краят ще бъде роден.

Мир! На Светата Троица слава!

Минало, Настояще, Бъдеще

стават Едно на края на времето.

Слава на Словото що ни изрича

сега и во веки веков. Амин!

СИНИЯТ СВИТЪК

Зората с розови пръсти

разгръща синия свитък.

От тъмни гори

първата буква полита и пее.

Ятото е изречение изписано в синевата.

Лятното Богоявление —

златния ореол на слънцето.

Така разчитаме

 птиците 

в синия свитък:

Разгъва се  безкраят на душата

и осмисля за миг  тъмнината.

СВЕЩЕН ЕЗИК

…аз дните си като страниците

прелиствам уморен.

Атанас Далчев „Книгите“

Свещен език – език на свещ,

която в гърлото вибрира,

в тълпата днешна кой е вещ

достатъчно да те разбира?

Като молци край свята цел

кръжим, но който в теб се цели – 

той доброволно е приел

смъртта на земните си цели.

Език свещен – език на свещ:

невидима свещенна клада – 

смърт и живот за всяка вещ – 

и саможертва, и наслада.

1994