…Виж какво, Альоша, може би наистина така ще се случи, че когато доживея до този момент или възкръсна, за да го видя, аз самият също ще възкликна с всички, като видя как майката се е прегърнала с мъчителя на своето дете: „Прав си, Господи!“, но аз не искам тогава да възкликвам. Дордето е още време, бързам да се предпазя и затова напълно се отказвам от висшата хармония. Тя не струва колкото една сълзица дори само на онова измъчено дете …
Иван Карамазов, “Братя Карамазови”, Достоевски
Във войната в Украйнта от началото на 2022 до есента на 2026 са убити близо 800 украински деца и 3000 са ранени.
От медиите
Войната идва като черна стена —
нахлува в Украйна,
мачка тела на деца, градове и мечти…
Има климатични вълни,
има и духовни вълни,
които обладават целия свят.
Войната идва внезапно —
като черни бързи облаци през слънчев ден.
като стената на потопа,
помел за миг многоетажни сгради
и хиляди хора
между Китай и Тибет —
като черната стена на урагана,
в който се забива пътнически самолет…
Става някаква промяна на климата,
става смяна на парадигмата!
Войната идва към нас като черна стена,
нахлува от Изток в цяла Европа,
нахлува и у нас, и в нас:
стената минава през кожата и очите.
Деца със свастики и буквата Z —
последната буква, знака на края —
бият методично до смърт
набеден невинен мъж,
убиват го бавно, с наслада се гаврят с него…
Войната идва у нас, и в нас —
като контрабанден взрив в камион,
или пожар в завод за взривове,
идва като Троянски кон —
като дар от братски народ —
дар за Богинята на мъдростта,
за общата ни вяра —
дар, който с благодарност сами вкарваме
в града ни
с името на Мъдростта.
Теглим този дар с въжета до площада,
където по митинги викахме “Оставка!”.
Оставяме го там, а през нощта
отвътре излизат
Отряди от малки зелени човечета —
излизат вирусите на страха и на омразата.
Войната идва у нас и през нас като черна стена.
Първо идва в съня ни,
а после отваряме очи
и виждаме черно небе през деня.
Или атомен взрив вместо изгрев.
Събудете се, вижте!
Идва черната стена!
И само усмивката на Младенеца,
само слънчевия поглед на невинния Младенец
може да я спре.
Това е сянката на несъзнаваното! —
ни казва сякаш Младенецът.
А сянката няма субстанция!
Събудете се!
Но трябва всички заедно да се събудим
от колективния кощмар.
Чакаме Светлината от Първия ден
на Сътворението.
