понеделник, 3 август 2020 г.

ЗА ИСТОРИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС (от адвоката на дявола)

    Едно време учехме, че светът е "вечно движеща се материя", а историята -- непрестанен прогрес по възходяща права, или по възходяща спирала. С други думи, "колелото на историята се върти и ще продължава да се върти до окончателната победа на Комунизма!" ( Има и алтернативен вариант, който повече ми харесва:  ше продължава да се върти до окончателната победа на Либералната демокрация.  А после?) ... Няма спор, че от времето на Гутенберг и Колумб насам -- т.е. от началото на Новото време, на Модерността, се наблюдва постояннен научно-технически прогрес.  И той дори се забързва. 

    Информационната епоха (с интернет и виртуалното пространство за складиране на информация и за общуване) е несъмнено много по-радикална революция от откриването на печатната преса.  Виртуалното пространство несъмнено е огромно улеснение на живота ни. То дори ни освобождава от необходимостта да помним. Защото всяка информация е в джоба ни -- в умния телефон...

    Все пак не мисля, че хората са станали по-мъдри от Гутенберг насам, или от Гугъл насам. Днес хората не са по-умни отколкото са били по времето на Питагор,  на Платон и Аристотел. Не са по-мъдри отколкото са били по времената на цар Соломон, Буда, или Исус. Прогресът е само в технологията. Информацията не е мъдрост.

    Но има и нещо друго. Отделният човек се ражда, расте, узрява , после старее, смалява се и умира. (Докато вечно движещата се материя продължава своя победен ход.) Същото се случва и с отделните човешки общества. Те също се раждат. растат, узряват, смаляват  се и умират. Защо тогава смятаме, че човечеството като цяло прави изключение? Прогресът е до време.

    Според мен отсичането на главата на паметника на Колумб ( с когото до скоро се смяташе, че започва Модерната епоха) е симптоматичнао. (Талибаните, разбира се, отидоха много по-далеч в ревизирането и декапитирането на историята...) И наистина, едва ли има историческа личност, която би преминала теста за величие, ако той включва съвремнните критерии за расово, сексуално, класово равноправие. От Юлий Цезар, през Джордж Вашингтон, та чак до Удроу Уилсън и Уинстън Чърчил.  Има и хора, като Хитлер и Сталин, чието ужасно наследство е още живо и не можем да държим паметниците им на публични места. Макар че можем да ги държим в историческия музей. Същото важи за паментници на хора, чиято единствена историческа "заслуга" е търговията с роби, например.

    Но импулсът за радикално ревизиране на историята ме плаши. Защото ми прилича на склонността на отделния човешки мозък  да ревизира спомените си  с времето (или напълно да забравя миналото.) Електронното пространство, макар и да пази паметта на човечеството, макар и да е една протеза за отслабнала лична памет, също така улеснява  смесването на доказани факти с конспиративни теории и откровени лъжи, на история с митология ... 

    Та  - нека влеза в ролята на адвоката на дявола, както се казва на английски. Питам се дали човечеството вече не остарява и не склерозира?  Дори буквално, поне в богатите държави, нараства броят на старците. И много от сенилните са в сената... Може би надеждата е, че Изкуственият интелект - това наше скъпо дете - ще ни наследи и ще продължи несъвършения човешки род, който вече остарява и ще умре? 

    Моля се това да е само една литературна фантазия. Една дистопия -- дяволски контрапункт на утопията за високо технологичният Земния рай, към който историческият прогрес неминуемо ни води. (Но знам, че молитвата, както и вярата в безсмъртието на душата и на човешкия дух, е историческа отживелица.)

неделя, 2 август 2020 г.

СВЕТЪТ НЯМА ДА Е ПАК СЪЩИЯТ



След тази пандемия, която рално или късно ще отшуми, светът няма да е същият. Промените започнаха отдавна, но пандемията ги ускори и затвърди.  По-рано приятели се срещаха в кафенето, в бара, у дома, в парка. Сега - предимно във Фейсбук. Или Вайбър. По-рано се целуваха и прегръшаха. Сега си разменят емотикони с вдигнати палци и сърца.  По-рано четяхме книги в библиотеката, а вестници си купувахме и ги разлиствахме в къщи или в кафенето в неделя сутрин. Сега се осведомяваме предимно он-лайн вкъщи. По-рано преподавахме в класни стаи. Сега - он-лайн. Известни журналисти правят предаванията си от вкъщи, а не в студиото. Симфонични оркестри свирят с конферентна връзка -- он-лайн.


Компанията Гугъл ще остави 200 хиляди свои служители да работят от вкъщи до лятото на 2021. Това ще засегне почти всичките  служители на пълен работен ден. Дали тези, които работят от вкъщи ( не само за Гугъл), ще се върнат изобщо някога в офиса? По-евтино е да не се подържат офиси. 


А компаниите, чиито акции неимоверно се вдигат по време на пандемията са именно тези, които пребивават във (или работят чрез) виртуалното пространство —Амазон, Гугъл, Фейсбук… Роботите изместват хората. Виртуалното пространство измества реалното. Емотиконите - емоциите.


Мился, че тези промени, или повечето от тях, не са временни. Трябва да свикваме с тях.


. . . . . . . . .



В новата ми стихобирка “Писмо в небето” няма политически стихотворения. Тя е за света като текст, за птиците, които пишат писмо в небето, за това което ни е писано. Това е книга за думите, за буквите и за Словото.


Може би “Стени” е най-политическото стихотворение в нея. Стените се върнаха на мода в глобалния отворен свят —  30 години след падането на Берлинската. 



СТЕНИ


Берлинската стена, 

която можеше да стреля, но накрая

беше разбита с чук,

пазеше гражданите на Източния лагер

да не избягат от рая. 


Великата китайската стена 

пазеше китайския рай 

от варварски нашествия.

Макар че не спря Чингиз Хан.


Стената на плача,

стената на вековете

приема писмени молитви…


На стената във Фейсбук 

общуваме като затворници,

които си говорят 

през зида на килията 

и се търсят с поглед през ключалката. 

Има ли някой там? 



http://books.janet45.com/books/1491