Информационната епоха (с интернет и виртуалното пространство за складиране на информация и за общуване) е несъмнено много по-радикална революция от откриването на печатната преса. Виртуалното пространство несъмнено е огромно улеснение на живота ни. То дори ни освобождава от необходимостта да помним. Защото всяка информация е в джоба ни -- в умния телефон...
Все пак не мисля, че хората са станали по-мъдри от Гутенберг насам, или от Гугъл насам. Днес хората не са по-умни отколкото са били по времето на Питагор, на Платон и Аристотел. Не са по-мъдри отколкото са били по времената на цар Соломон, Буда, или Исус. Прогресът е само в технологията. Информацията не е мъдрост.
Но има и нещо друго. Отделният човек се ражда, расте, узрява , после старее, смалява се и умира. (Докато вечно движещата се материя продължава своя победен ход.) Същото се случва и с отделните човешки общества. Те също се раждат. растат, узряват, смаляват се и умират. Защо тогава смятаме, че човечеството като цяло прави изключение? Прогресът е до време.
Според мен отсичането на главата на паметника на Колумб ( с когото до скоро се смяташе, че започва Модерната епоха) е симптоматичнао. (Талибаните, разбира се, отидоха много по-далеч в ревизирането и декапитирането на историята...) И наистина, едва ли има историческа личност, която би преминала теста за величие, ако той включва съвремнните критерии за расово, сексуално, класово равноправие. От Юлий Цезар, през Джордж Вашингтон, та чак до Удроу Уилсън и Уинстън Чърчил. Има и хора, като Хитлер и Сталин, чието ужасно наследство е още живо и не можем да държим паметниците им на публични места. Макар че можем да ги държим в историческия музей. Същото важи за паментници на хора, чиято единствена историческа "заслуга" е търговията с роби, например.
Но импулсът за радикално ревизиране на историята ме плаши. Защото ми прилича на склонността на отделния човешки мозък да ревизира спомените си с времето (или напълно да забравя миналото.) Електронното пространство, макар и да пази паметта на човечеството, макар и да е една протеза за отслабнала лична памет, също така улеснява смесването на доказани факти с конспиративни теории и откровени лъжи, на история с митология ...
Та - нека влеза в ролята на адвоката на дявола, както се казва на английски. Питам се дали човечеството вече не остарява и не склерозира? Дори буквално, поне в богатите държави, нараства броят на старците. И много от сенилните са в сената... Може би надеждата е, че Изкуственият интелект - това наше скъпо дете - ще ни наследи и ще продължи несъвършения човешки род, който вече остарява и ще умре?
Моля се това да е само една литературна фантазия. Една дистопия -- дяволски контрапункт на утопията за високо технологичният Земния рай, към който историческият прогрес неминуемо ни води. (Но знам, че молитвата, както и вярата в безсмъртието на душата и на човешкия дух, е историческа отживелица.)
