По-добре да имаме някаква последователна стратегия, дори и да не е най-добрата, отколкото да нямамаме никаква. Никаква стратегия означава хаос. А в критични ситуации това е най-лошото.
По-добре да имаме несъвършени закони, но да ги спазваме, отколкото постоянно да “усвършенстваме” (т.е. променяме) законите, но никога да не ги спазваме. А постоянни промени в законите и постоянното им неспазване — това си е беззаконие.
По отношение на пандемията — правим най-лошото. Непрекъснато промяме стратегията, т.е. нямаме стратегия. Напролет, когато имаше много по-малко случаи, бяха наложени строги мерки и те се спазваха. Тогава бяхме сред най-добре справящите се с пандемията държави в света. После се отпуснахме. Сега, след дългомесечен хаос в решенията, отмяна на предпазни мерки ( поради лобиски интереси), или неспазването им (поради идейно несъгласие или недисциплинираност -- умора от носене на маски и дистанциране) станахме европейски първенци по смъртни случаи от коронавирус.
Едва сега, малко преди Коледните празници, се сетихме да въвеждаме по-строги мерки. И те пак са много по-леки от мерките в други европейски страни, които вече успяха да ограничат втората вълна и предколедно вече разхлабват мерките.
Наистина, това, че станахме първенци по смъртност се дължи и на факта, че здравеопазването ни като цяло е в окаяно състояние, няма реформи, и най-вече не достига медицински персонал. Но към старите проблеми се добаваят и хаотичните действия на властта в сегашната ситуация. Липсата на ясна стратегия и последователност.
Откакто сме в ЕС, ни увещават да реформираме съдебната си система, да въведем някакъв механизъм за контрол на Главния прокурор. И сега за пореден път се предлага някакво фарсово подобие на такъв механизън: Единствено членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да могат да номинират човека, който да разследва главния прокурор. Но прокурорската колегия е председателствана от самия главен прокурор. Той ли ще ръководи разследването срещу себе си?
Ние сме на първо място и по корупция и по бедност, и по смъртност. В това проявяваме последователност. Законите не се спазват. Същевременно непрестанно се променят. Дори се правят някакви нелепи предложения за нова конституция — с цел разсейване на вниманието от протестите с искане за оставка. Поправки в конституцията могат да се парвят и без да се пише изцяло нова. Но и да се променят законите, ако не се спазват, или ако промените все така обслужват само властта и задкулисието, какво ще се промени? Това ще си е пак същото беззаконие. Власт не на закона, а на олигарсите и техните лобисти във властта.
За съжаление не казвам нещо ново. Повтаряме си ги тези неща от много години, от десетиления. Периодично протестираме - все заради същото. После се уморяваме да протестираме, или една власт се сменя с друга, но пак си остава същото.
Коронавирусната пандемия е нещо ново. Но тя само откроява и увеличава като лупа вече съществуващите проблеми. Не само у нас — навсякъде по-света е така. Например миграцията ни към виртуалното пространство — и на работа и в личните ни отнощения с хората - започна още преди пандемията. Както и растящата пропаст между забогатяващите и обедняващите във века на новите технологии.
Всяка страна има свои специфични проблеми. У нас основния проблем си е все същия - корупцията, неспазването на законите. И постоянната имитация на законотворчество. Или лобиско законотворчество. Хаос и беззаконие, от които се ползват силните на деня — които и да са те. А останалите страдат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар