четвъртък, 17 декември 2020 г.

ВНЕЗАПНИТЕ КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ



ВНЕЗАПНО


Светът се събуди


и осъзна,


че е превзет от съня.


Къде е слънцето?


От изток в небето нахлуват


ледницитe на новa епохa.


От запад


сякаш е залез


извира обратно Нощта...


Внезапно


като заразна болест,


като климатична промяна,


като парализа


оловен сън обладава


мозъците на всички хора –


хаква


световните компютри


         и шоупрограми


         и те предават


една и съща реклама:


„О вий, кои престъпяте тоз праг,


надежда всяка тука оставете.“



8 ноември 2016




SUDDENLY


The world woke up

and realized 

it had been invaded

by its bad dream.

Where is the sun?

The icebergs of a new age

flood the sky from the East

and from the West —

as if it were sunset —

Night springs back.


Suddenly

like a contagion,

like a climate change,

like paralysis

a leaden dream takes possession

of all peoples’ minds,

hacks

all computers and TV shows

and they transmit

the same commercial:

“lasciate ogni speranza, voi ch’entrate.”


November 8, 2016



АЛБИОН ОТПЛУВА ОТ ЕВРОПА


Албион се отдалечва


бавно


в сияйна морска мъгла 


по залез 


като Китоловците на Търнър 


отива си


като паметта на старец


 в жълто-червено сияние


„и ако само буца пръст отмие морето 


по-малка става територията на Европа“


в жълто-червено сияние 


светът се завихря


„отвъд кръженето на разтерепераната Мечка 


атомите се разпадат“


паметта на света потъвa бавно


в сияйна морска мъгла




ALBION SAILS AWAY FROM EUROPE

 Albion recedes

slowly

in the shining sea fog

at sunset

like Turner’s “Whalers”

leaving

like an old man’s memory

in yellow-red radiance

“if a clod be washed away by the sea, 

Europe is the less”

in yellow-red radiance 

the world  is “whirled

Beyond the circuit of the shuddering Bear

In fractured atoms”

the memory of the world goes away 

slowly 

in the shining sea fog.



2016


Няма коментари:

Публикуване на коментар