Трети март, въпреки споровето около това какво е значенето му за нас и какво точно се е случиоло на тази дата, трябва да си остане голям официален празник. Или един от националните ни празници. Не е задължително да имаме само един национален празник. Унгария, например, има три. Български национални празници могат да бъдат и 24-ти май, и 6-ти септември, и 16-ти април, и 22-и септември. Всяка от тези исторически дати има голямо значение за българската история и за бълкгарската нация.
За мен най-важно място заема 24 май —Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На този ден ние честваме най-големия принос на България към световната култура и история. Защото кирилицата е българската азбука, наименувана в почит към Св. Константин Кирил Философ, създадена от неговите ученици в пределите на Първото Българско царство в края на 9-ти век. Век по-късно, след християнизацията на Киевска Рус, кирилицата, днес наричана от мнозина незапознати хора по света “руската” азбука, започва да се ползва и в Киевска Рус.
Важна дата за нас е и 16-ти април, когато, през 1879 г. се подписва Търновската конституция и така всъщност се слага началото на Третата българска държава. Важна дата е и 6-ти септември, когато през 1885 г. се осъщестява Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Важна дата е и 22-септември, Денят на независимостта, когато през 1907 г. Княжество България става Царство България, а княз Фердинанд става цар Фердинанд I Български.
Но има ли проблем с Трети март като национален празник и какъв е той?
Ужасно е, че у нас мнозина от тези, които се представят като най-големи български националисти са всъщност руски националисти. Войнстващ руски националист, който работи против България, е Костадин Костадинов, лидер на партията наречена “Възраждане”. Според Костадинов, войната в Украйна е предизвикана от “тоталитарния профашистки режим”. Костадинов заклейми “кървавия режим на фашиста Зеленски” и нарече профашиска и Европейсаката комисия. Той нападна дори и президента Илияна Йотова, както и бившя президент Румен Радев, който също се смята за русофил, че несправедливо бил нарекъл Русия агресор във войната срещу Украйна. Костадинов-Копейкин водеше мощна кампания против влизането на България в Еврозоната. Той заяви, че в този си вид Европейския съюз бил заплашвал евриопейската цивилизация. С други думи, Костадинов съвсем открито работи за Руските интереси. Русия воюва срещу целия Европейски съюз и България специално е назована вражеска държава. “Националистът” Копейкин всъщност работи срещу България, и то във време на война.
В този контекст и Трети март, денят в който Цар Освободител е освободил не само крепостните в Русия, но е освободил и нас, “робите-българи" от Турското робство, се ползва както за ден на коленопреклонна почит към Русия, така и за заклеймяването на рисофобите, които не искат Трети март да е националния празник. като национални предатели.
Аз приемам, че трети март трябва да се празнува като голям български празник. Наред с изредените по-горе. Но нека си припомним какво точно се случва на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. и какво пише в Санстефанския прелиминарен договор между Руската и Османската империя.
Денят на Освобождението на България, се чества за първи път през 1880г. като “Ден на възшествието на престола на император Александър II и сключване на санстефанский мир” . На същата дата през 1861 г. император Александър II е издал манифест за отмяна на крепостничеството в Русия. Затова и е наречен Цар Освободител.
В деня на личния празника на Царя се подписва и договора, с който се слага край на Руско-турската война. Санстефанският прелиминарен (мирен договор е подписан от граф Николай Игнатиев, Александър Нелидов, Сафвет Паша и Саадулах бей, на 19 февруари ( 3 март по нов стил) 1878 г. Договорът съдържа 29 члена, от които 6 имат някакво отношение към създаването на българско трибутарно княжество. В член 1 и 2 се постановява независимостта на Черна гора и удвояване на границите й. С член 3 и 4 се постановява независимостта на Сърбия и разширяване на границите й, включващи вече и Ниш. В член 5 се постановява независимостта на Румъния. Румъния получава за участието си във войната и Северна Добруджа. Едва в член 6 на Санстефанския предварителен договор се постановява, че Бългрия, след руската окупация, ще бъде трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните му граници ще бъдат определени от една руско-турска комисия преди оттеглянето на руските войски. Според член 7 българският княз ще бъде свободно избиран и потвърден от Високата порта, а Устава на княжеството ще се създаде под руски надзор.
В член 8 става дума за събаряне на турските военни укрепления и за руската окупация в срок от приблизително две години. В член 9 се говори за размера на данъка, който българското княжество ще плаща на Високата порта. Според член 10 Високата порта ще има право да си служи с българските пътища. Според член 11 мюслманите, които не живеят на територията на княжеството ще запазят собствеността си в него, като я дават под наем или управляват чрез други лица. Според член 12 всички дунавски крепости трябва да бъдат разрушени. Следващите 18 члена на договора нямат отношение към България.
Договорът, който окончателно урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война, е Берлинският, от 1/13 юли 1878 г. По настояване от страна на Русия, в Берлинския конгрес не участват българи. Участват представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Русия, Италия, Франция, Османската империя, Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора. Нито една от балканските държави получаващи независимост според Санстефанския предварителен договор, както и според Берлинския договор — Черна Гора, Сърбия и Румъния — не празнува 3 март като Национален празник. Националният празник на Черна гора е 13 юли — когато е подписан злощастният за България Берлинския договор.
Няма спор, че победата на Русия в Руско-турската война е основна предпоставката за създаването на Третата Българска държава. Макар че Княжество България реално започва да съществува едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879. В освободителната за нас война участват руснаци, украинци, финландци, руумънци и, разбира се, героичните български опълченци.
Български патриоти, които не са русофили, казват, че все пак окупираните от Русия Османски теритирии, където се предвижда след края на окупацията да се създаде трибутарно княжество България, включват Македония. Но същото важи за българските територии според Цариградската посланическа конференция на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се между 23 декември 1876 г. И 20 януари 1877 г. По инициатива на Великобритания. От друга страна знаем, че Русия, лишена от възможността да има България като своя, като Задунайска губерния, застава против Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година. Русия оттегля руските висши офицери от българската армия в навечериети на Сръбско-българската война и инициира детронирането на княз Александър I Батенберг като наказание за това, че е приел Съединението.
Това са историческите факти около 3-ти март. Добре е все пак да се знаят фактите и по възможност да се разсъждава върху тях без политически предубеждения.
Честит празник!
3 март, 2026
Няма коментари:
Публикуване на коментар