четвъртък, 20 януари 2022 г.

УТОПИИ, ДИСТОПИИ И РЕАЛНОСТ


Утопиите и дистопиите, както черното и бялото, не са хроматични цветове, не съществуват в спекъра на видимия физически свят. Утопиите и дистопиите - като контури - само чертаят границите на нашето очакване за бъдещето - светло или тъмно. Но в реалния живот няма абсолютно черно и бяло, абсолютно добро и зло. Няма абсолюти нито в отделния човешки живот, нито в историята. Или да кажем, че абсолютното лично щастие или нещастие, както и светците и демоните на злото в историята са изключения. Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна зависи от нашето виждане и усещане за света.
Освен това, в следствие на постоянното течение на времето ( освен в нашите спомени, мечти, фантазии - това е друго време) има една постоянна незавършеност, неразрешеност в живота ни, едно постоянно изместване на проблемите, които са най-важни за нас, вместо решаването им. Днешните ни проблеми няма да се решат утре. Те просто ще затихнат, ще отмрат, фокусът ни ще се премести върху други по-наболели проблеми. Само смъртта решава всички проблеми. А дали това е окончателно решение — ще видим.
Всеки сам може да свидетелства за личния си живот, но нека да погледнем към историята на света през последния век както я знаем. Веднага след Втората световна война уж се решава ( по-най трудния и болезнен начин) разрушителния идеен конфликт между национал-социализъм, или агресивна националистическа диктатура, и международна солидарност с наднационални институции базирани на световно желание за консенсус. Но веднага след това започва нов голям сетовен конфликт, който е по друга ос. Започва Студената война между доскорошните съюзници СССР и Западните държави. Съветската тоталитарна диктатура, не по-малко жестока от фашиската, претендира да е наднационална, базирана на някаква класово-партийна световна солидарност, антипд на национал-социализма. Това се оказва пълна лъжа. Сeга вече конфликтът е между капитализъм и комунизъм, между либерална демокрация и идеологически окрасена тоталитарна диктатута. Конфликът от времето на Втората световна се обезсмисля напълно. Явява се нов кардинален конфликт. И така беше до края на 1980-те, през целия съзнателен живот на няколко поколения. Краят на Студената война дойде абсолютно неочаквано. И за нас, отсам Желязната завеса, въпреки усилията на много хора, много от които дадоха живота си за свобода, и от другата страна.
Но след края на Студената война, която свободният Запад спечели, нещата не се развиха така, както с голям ентусиазъм очаквахме. ( У нас поради спирането, неосъществяването на промениете заради мутрокрацията от 1990-те, свързана с бившата Държавна сигурност.) Но като цяло, след падането на Желязната завеса, се оказаха несъстоятелни както комунистическата тоталитарна утопия, така и либерално-демократическата утопия за край на историята и световен либерален консенсус. Конфликтът между тоталитарен комунизъм и либерален капитализъм, уви, не се реши окончателно, а просто затихна. И фокусът някак се измести. Появиха се други световни конфликти. (Путинова Русия днес ползва тази промяна на фокуса, за да се опитва да “надгражда” стария комунистически, сталиниски тоталитаризъм с имперски националистически идеи. Но това е преливане от пусто в празно.)
С информационната революция, която съвпадна с падането на Желязната завеса, се появи виртуалното пространство ( универсално достъпен Интернет след 1990-та) и конфликта между виртуален, т.е. безтелесен, и реален (“зелен”?) сват излезе на преден план. Къде живеем - в “матрицата” на виртуалния свят, все повече доминиран от алгоритмите и машините, или в стария релален свят на кухнята и улицата? Появиха се и съответните нови утопии и дистопии за абсолютна доминация на един от двата свята - реалния и виртуалния. Вече говорим за конфликт между духовни смъртни хора и съвършени роботи - не само в сферата на научната фантастика.
По същото време, или малко по-късно през 1990-те, започна и възходът на тероризма и религиозния финдаментализъм като основен враг на либералната демокрация. Кулминацията на този втори нов конфликт беше атаката срещу Световния търговски център (“кулите близнаци”) в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
След това, през новия век, централният световен конфликт отново се измести. Миграцията на хора от бедни към богати страни, от Близкия Изток, Централна Азия и Африка към Европа, и от Южна Америка към САЩ, доведе до ново разделение в Западния свят — между национал-популисти ( съответно евро-скептици) и либерал-демократи, които подкрепят Отвореното общество, без нови крепстни стени и Желязни завеси. Това не е класическото политическо разделение на ляво и дясно.
Икономическата криза от 2007 и световната криза предизвикана от коронавирусната пандемия през 2020-22 отново, временно, изместват перспективата и основния световен конфликт. Но и създават нова възможност за обединение - каквато винаги създава общия враг. Сега общият враг е един невидим вирус, макар че привържениците на конспиративни теории пак го привиждат в някакво световно задкулисие - Бил Гейтс иска да ни чипира… Сорос се оказа основен враг както на Путин, така и на Тръмп…
Така е на политическата сцена. Но тя някак винаги си остава “сцена”, която обикновените хора пасивно наблюдават. Но конфликтът между виртуално пространство и реален свят се отразява видимо върху другите политически и социални конфликти в реалния свят. От една страна най-богатите ( чиито безнес е свързан с новите технологии) станаха несравнимо по-богати по-време на пнадемията. А много хора от средната класа, с малки бизнеси, фалираха. И това увеличи пропастта межди бедни и свръх-богати.
От друга страна, фактът, че днес дори най-бедните могат да имат “умен” телефон и знаят какво става навсякъде по света, могат да сравняват живота си с живота в други държави и по-лесно да пътуват, предизвика мигрантската криза. Тя затихна по време на пандемията, но още е потенциална заплаха за класическия световен баланс.
Социалните медии ( част от виртуалния свят), а и виртуалния свят като цяло ( он-лайн преподаване и бизнес) реализираха голяма победа над реалния свят по време на коронавирусната пандемия. Също така виртуалният свят, създавайки безпрецедентна възможност за достъп до информация, създава и безпрецедентна възможност за популяризиране на конспиративни теории и дезинформация. Ще доведе ли това до някакво ново хай-тек Средновековие, свят доминиран от митологии и племенни конфликти?
Забелязва се едно отслабване на демокраицята и тоталитарни тенденции дори в Западните либерални демокрации ( поради липсата на конкуренция и абсолютната доминация на новите хай-тек компаниои, като Фейсбук, Амазон, Гугъл). Паралелно с това опасно се засилват класическите тоталитарини държави като Китай и Русия. В Западния свят тоталитарните тенденции са свързани със създаването на икономически монолполи, които потъпкват свободната конкурениця. Изглежда, че виртуалният свят засилва тази тенденция. Но освен това Китай изглежда на път да стане първа икономическа сила, а Русия плаши Европа с война. Умира ли демокрацията?
В момента Русия, със своите провокативни действия на границата с Украина (части от чиято територия вече откъсна) заплашва света с нова Световна война. Надявам се, веднага след пандемята, да не се окаже това новия голям светвен конфликт. ( Както, обратно, след Първата свевтовна война светвната грипна пандемия, тогава не така добе обговорена, се оказа новия световен конфликт - за три годинин.)
Но от друга страна, новият вирутален свят, с безпроблемните световни комуникации и неограничения за никого достъп до цялата световна информация, създава и безпрецедентна възможност за световна солидарност и безгранично отворено, свободно общество. Ще се случи ли това световно единство? Новата утопия и новата дистопия за света на бъдещето са (както винаги) в схватка.
Но историята показва, че в реалния свят утопиите винаги се превръщат в дистопии. Светът постоянно се променя. Само промяната е абсолютна и непроменима. Утопиите стават дистопи. Мечтите ни стават спомени. Идята за прекрасно бъдеще постепенно става идея за връщане в миналото, насилствено спиране на прогреса, насилие над нормалния човешки живот. Утопиите са опасни.
Така е в реалния свят. Но това не значи, че реалният свят сам по себе си не е само борба на сенки на абсолютните идеи върху стената ( като в Платоновата алегория за пещерата) или върху екрана на компютъра. Възможно ли е светът на идеите, духовния свят, някога да се помири с материалния свят?
Victor Trifonov and Victor Escalante