Алън Гинзбърг
ВОЙ
На Карл Соломон
I
Видях най-добрите
мозъци на мойто поколени съсипани от лудост, гладни
истерични голи,
как се влачат на
разсъмване по негърските улици и търся инжекция от гняв,
ангелоглави
хипстъри[1]
изгарящи за древното небесно свързване със звездното
динамо в машинарията на нощта,
които
дрипави мизерни празнооки упоени се вдигаха да пушат в свръхестествения
мрак на влажни блокове и плуваха през върховете на града в замисления джаз,
които оголваха
съзнанията си за Небесата под Високата железница[2]
и виждаха
мохамедански ангели да се полюшват върху покривите озарени,
които завършваха
университетите с хладни светнали очи халюцинирайки Арканзас
или трагедия с Блейков блясък между учените на войната,
които бяха изключвани от академиите за смахване и публикуване на
нецензурни
оди по прозорците на прилежния
мозък,
които се свиваха в небръснати стаи по бельо и изгаряха парите си в боклукчийските
кошчета слушайки Ужаса
през стената,
които бяха залавяни за брадите между краката на връщане през Ларедо[3],
с колан
натежал от марихуана, за Ню Йорк,
които гълтаха огън в пребоядисани хотели или пиеха
терпентин на Райската
Алея[4],
смърт, или в мъки пречистваха торсовете си нощ след нощ,
със сънища, с
опиати, с будни кошмари, с алкохол и кур в безкрайни оргии,
несравними слепи
улици в настръхнал облак и светкавица в съзнанието скачаща
към двата полюса
Канада – Патерсън и просветляваща застиналия сват на
Времето вътре,
овеществени от
пейота[5]
зали, в заден двор дърво раззеленено гробищно
разсъмване,
пиянство с вино върху покривите, магазинено-фасадени
градчета с чаена[6]
глава форсиране за кеф в неон примигване на
светофари,
слънце и луна, дървесно потреперване в ръмжащия зимен
мрак
на Бруклин, плямпане на боклукчийска кофа и доброто царствено
сияние на съзнанието,
които се
приковаваха в метрото за безкрайнoто
препускане от Батери до светия
със съсипана уста и смачкан мрачен
мозък пресушен от мисъл в дрезгавата
светлина на зоопарка,
които цяла нощ
потъваха в подводничната светлина при Бикфорд и изплуваха и
сядаха в прокиснал бирен следобед сред безлюдната бирария Фугази да
слушат тръбата на Страшния съд от водородния грамофон-автомат,
които говореха
непрекъснато седемдесет и пет часа от парк до път до бар до
Белвю[9]
до музей до Бруклинския мост,
един изгубен
батальон от платонични разговорци скачащи от веранди от пожарни
изкряскващи
скимтящи бълващи шептящи факти спомени и вицове с
преритване на очите и шокове от болници затвори и войни,
цели разсъдъци
повърнати в тотално самоприпомняне за седем дни и нощи с
бляскави очи, месо за Синагогата изхвърлено на паважа
които изчезваха в
Никъде Зен Ню Джързи и оставяха диря от двусмислени картички
от Атлантик Сити Хол,
страдащи от
източно потене и танжерско стържене на костите и мигрена от Китай
докато се друсаха и отплуваха със шхуната
на хашиша
в нюаркската мрачна мебелирана стая,
които скитаха
нагоре надолу в полунощ в разпределителната гара чудейки се
накъде да тръгнат и тръгнаха, без да
оставят разбити сърца,
които палеха
цигари в товарните вагони товарните вагони товарните вагони
газейки през снеговете към самотни
ферми в дядовата нощ,
космосът вибрираше
инстинктивно в краката им в Канзас,
които се
уединяваха по улиците на Айдахо търсейки въображаеми индиански
които си
помислиха че просто са се смахнали когато Балтимор проблесна в
свръхестествен екстаз,
които скачаха в
лимозини с китаеца от Оклохома тласнати от зимен полунощен
светлоуличен средградски дъжд,
които се влачеха
гладни и тъжни из Хюстън търсейки джаз или секс или супа и
вървяха след
изящния испанец за да разговарят за Америка и Вечността,
отчаяна задача, и такa взеха параход за Африка,
които чезнеха във
вулканите на Мексико и не оставяха нищо след себе си освен
сянката на джинсов
панталон и лавата и пушеците на поезията разпиляна из
огнището Чикаго,
които пак се
появяваха на западния бряг за да разследват ФБР с бради и шорти и
големи миролюбиви
очи секси в тъмната си кожа и размахващи неясни позиви,
които прогаряха
дупки със цигари по ръцете си като израз на наркозната тютюнева
омара на капитализма,
които раздаваха
свръхкомунистически памфлети на Юнион Скуеър плачейки
и
разсъбличайки се докато сирените на
Лос Аламос[14]
ги надвиваха и виеха по
Уол[15]
и фериботите на Стейтън Айланд също виеха,
които избухваха в
рев сред бели гимнастически салони голи и разтреперани пред
машинарията на други скелети,
които хапеха по
вратовете детективи и пищяха от удоволствие в полицейските
коли защото нямаха друго престъпление освен своята собствена лакома
дива
педерастия и пиянство,
които виеха на
колене в метрото или ги извличаха от покрива развели манускрипти
и гениталии,
които даваха на
непорочни мотоциклетисти да ги чукат в задниците и скимтяха от
възторг,
които духаха и на
тях им духаха ония човечни серафими, моряците, прегръдките
на
атлантическата и на карибската
любов,
които правеха
купони сутрин и вечер по градинки с рози и трева на градски
паркове и
гробища пилеейки свободно семето си с когото дойде и с който
може,
които хълцаха
непрекъснато в опит да се изкискат но завършваха с хлипане зад
паравана в турската баня когато
русокосият гол ангел се явяваше да ги
понижи
с една сабя,
които си изгубиха
любимите момчета при трите стари зли орисници, еднооката
зла
орисница на хетеросексуалния долар, еднооката зла орисница която намига от
утробата и
еднооката зла орисница която само си седи на задника и реже
интелектуалните златни нишки от занаятчийския стан,
които се
сношаваха в екстаз и ненаситно с бирено шише любовници пакет цигари
свещ и падаха от леглата и
продължаваха по пода през коридора и накрая в
припадък
блъсваха стената и им се привиждаше гигантска
вулва
докато им се
изплъзна и последния изблик на съзнание,
които подслаждаха
сливите на милион момичета трептящи в залеза и бяха
червенооки в утрото но се приготвиха да подсладят сливата
на изгрева, блестящи задници в
подножието на оборите и голи в езерото,
засекретения герой на тези стихове, самоувереник и денвърски Адонис –
радостен е споменът за безбройните му лягания със момичета по празни
паркинги, следобед в задни дворчета, по раздрънкани седалки на кина,
планински върхове и пещери или за мършавите
келнерки в познатото
крайпътно
усамотено вдигане на фусти и особено за тайните
бензиностанцийни клозетни солипсизми както и за родни градски улички,
които чезнеха в
обширни мръсни киносалони, преобръщаха се в сънища, събуждаха се
от внезапния Манхатън, вдигаха се махмурлии от сутерените
след
безсърдечния Токай и ужаса на Трето авеню с железните му сънища и
залитаха към бюрата за безработни,
които крачеха
цяла нощ в обувки пълни с кръв по заснежени докове очаквайки една
врата в Ийст Ривър да се отвори към стая пълна с
парна жега и опиум,
които сътворяваха
големи самоубийствени драми по
апартаментните скалисти
брегове над Хъдзън[17]
под военно-синьото прожекторно сияние на луната и
главите им ще бъдат коронясани с лавър в забравата,
които ядяха
задушен агнеца на въображението или преживяха раци по калните
дъна на рeките на Бауъри[18],
които се
разплакваха от романтиката на улиците с техните колички пълни с
лук и лоша музика,
които седяха в
сандъци и дишаха в мрака под моста и се издигаха за да строят
клавесини по свойте небесни
мансарди,
които кашляха на
шестия етаж на Харлем коронясани с пламък под туберкулозното
небе обкръжени от портокаловите щайги на теологията,
които нощем
драскаха и танцуваха рок-енд-рол върху възвишени заклинания
които в жълтото утро се оказваха
куплети на безсмислието,
които готвеха от
сърца, дробове и крака на изгнили животни борш и тортили[19]
и
мечтаеха за чистотата в
зеленчуковота царство,
които се пъхаха
под камиона за месо да търсят едно яйце,
които хвърляха от
покривите ръчните си часовници да пуснат своя глас за Вечността
навън от Времето, но будилниците им падаха по главите всеки ден
през цялото
десетилетие,
които си рязаха
вените три пъти последователно без резултат, зарязваха и това и
бяха принуждавани да почнат работа
по антикварни магазинчета където
чувстваха
как остаряват и плачеха,
които бяха
изгаряни живи в свойте невинни бизнес костюми на Медисън
авеню сред взривовете на оловната
поезия или налятото тракане
на светските
железни полкове и нитроглицеринения писък на рекламни феи или иперита на
злокобно интелигентните редактори или ги блъскаха пияните таксита на
Абсолютната реалност,
които скачаха от Бруклинския мост,
това действително се случи, и отминаваха
незнайни и забравени през празничния
шемет на Чайнатаунски[20]
супени
алеи и пожарни камиони без да
има кой да ги почерпи една бира
които пееха през своите прозорци в отчаяние и падаха от прозореца на метрото,
мятаха
се в мръсната Пасаик[21],
скачаха на негри, викаха из цялата улица,
танцуваха по счупени винени
чаши босоноги мачкаха грамофонни плочи на
носталгичния европейски немски джаз
от 30- те години свършваха уискито и
повръщаха стенейки в гадни
тоалетни, с жалби в ушите и тласъци на
колосални парни сирени,
които отгърмяваха по автострадитe на
миналото отпътували един към друг към
своите форсирано-Голготни
килиено-самотни съзерцания или
Бирмингамски въплътявания
в джаз,
които караха в хълмиста местност седемдесет и осем часа за да открият
дали аз съм
имал видение или
ти си имал видение или той е имал видение
за да открият
Вечността,
които пътуваха до Денвър, които
умираха в Денвър, които се връщаха в Денвър и
чакаха
напразно, които пазеха Денвър и мътеха и се уединяваха в Денвър и
накрая си отиваха за да открият Времето, и сега
Денвър тъгува без своите герои,
коитo падаха на колене във безнадеждни катедрали и се молеха един за
друг, за
спасението на другия,
за светлината на гърдите му, докато душата озаряваше
за миг косите си,
които катастрофираха
през мозъците си в затвора чакайки невъзможните
престъпници с глави от злато и със чара на
реалността в сърцата си
които пееха мил блус за Алкатрас[22],
които заминаваха за Мексико за да се приобщят към наркотика, или за Скалистите
планини при нежния Буда или
за Танжер при момчета или за
Южния Пасифик за черния
локомотив или за Харвард за Нарцис или
за
Удлоун за да попаднат в голо хоро или в
гроб,
които възбуждаха процеси да
освидетелстват че са нормални и обвиняваха в
хопноза радиото но бяха
изоставяни на своята ненормалност и на своите
ръце
и неединодушните съдебни заседатели,
които замеряха с картофена салата преподавателя по дадаизъм в
Колумбийския
колеж вследствие на
което се оказваха на каменните
стъпала на лудницата с
бръснати глави и арлекински речи за самоубийство,
настоявайки за незабавна лоботомия,
и които вместо това получаваха бетонна празнот от инсулин метразол
електричество хидротерапия
психотерапия трудова терапия пинг-понг и
амнезия,
които преобръщаха в безкръвен знак на протест единствената символична
пингпонгова масa и рухваха веднага в
кататония[23],
завръщайки се след години истински оплешивели, ако не броим перуката от
кръв, и пръсти и сълзи, към видимата
орис на лудите в кварталите на
лудницентровете
на Източния бряг,
Пилгримщатски Рокландски и Грейстоунски ембрионални зали, заплющели с
ековете на душата, в
рок-енд-рол по полунощните безлюдни пейки и
долмени в царството на
любовта, живот на сън кошмар, тела превърнати на
камък тежки колкото луната,
с майка окончателно ***** [24],
и последната фантастична книга запиляна през
прозореца на мансардата,
и последната врата затръшната в 4 сутринта, и
последния
телефон размазан на стената в отговор и последната мебелирана
стая изпразнена до последното късче
умствена мебелировка, жълта роза
увъртяна
около куката в килера, и дори въображаемото, само една надеждна
малка халюцинация –
ах, Карл, когато ти не си в безопасност и аз не съм в безопасност, а
сега ти наистина
си се забъркал в
тоталната животинска каша на времето –
и които тичаха затова по заледени улици внезапно осенени от алхимически
проблясък как да ползват елипсата
каталога метъра и вибри ращата равнина,
които сънуваха и създаваха съвършени пролуки във Времето и
Пространството и пленяваха архангела на
душата между 2-та видими образа и
обединяваха стихийните глаголи и
полагаха подлога и тирето на съзнанието
за да пресъздадат синтаксиса и размера на бедната човешка проза и да
застанат
срещу вас безмълвни
умни и разтресени от срам, отхвърлени и
все пак
изповядващи душата да се
подчинят на ритъма на тази мисъл в Неговата гола
и
безкрайна глава,
лудият скитник и ангелът битник във Времето, незнайни, но записващи все пак сега
това, което може да остане
да се каже на времето след смъртта
и се издигнаха превъплатени в празничните одеяния на джаза в златорогата
сянка на оркестъра и засвириха
мъката на голата американска жажда за
любов,
изви се ели ели лама лама савахтани[26]
– този саксофонен вик разтърси
градовете до последното им радио
със съвършеното сърце на поезията на живота изтръгнато от собствените им
тела добро за ядене
хилядолетия.
II
Какъв сфинкс от цимент и алуминий разтвори с трясък черепите им за да
погълне
техните мозъци и въображения?
Молох![27]
Самота! Мръсотия! Уродливост! Кофи за боклук и недостъпни долари!
Деца скимтящи под
стълбищата! Момчета хлипащи в армиите!
Старци
разревани в парковете!
Молох! Молох! Кошмарът Молох! Молох безлюбовният! Разсъдъчният Молох!
Молох големият ценител на хората!
Молох непонятният затвор! Молох бездушна клетка от кръстосани кости и Конгрес на
тъгата!Молох чиито сгради са
правосъдие! Молох гиганският
камък на
войната! Молох зашеметените правителства!
Молох чийто мозък е чиста машинария! Молох чиято кръв е парú в обръщение! Молох
чиито пръсти са десет армии!
Молох чиито гърди са човекоядно динамо!
Молох
чието ухо е димяща гробница!
Молох чиито очи са хиляда слепи прозореца! Молох чиито небостъргачи се издигат по
дългите улици като безкрайни Йехови!
Молох чиито фабрики сънуват и грачат
в мъглата! Молох чиито фабрични комини и антени
коронясват градовете!
Молох чиято любов е безкрайна грес и камък! Молох чиято душа е
електричество и
банки!Молох чиято
мизерия е призракът на гений! Молох чиято съдба е
облак от безполов водопад! Молох чието име е Разум!
Молох в когото аз седя самотен! Молох в когото сънувам Ангели! Смахнат в
Молох! Смукач на курове в Молох!
Безлюбовник и безмъжественик в
Молох!
Молох който влезе в душата ми рано! Молох в когото съм съзнание без
тяло!
Молох който ме изплаши
от естествения ми екстаз! Молох когото напускам!
Пробуден в Молох! Светлина струи от небето!
Молох! Молох! Роботски апартаменти! Невидими предградия! хазни на
скелети!
слепи столици!демонични
индустрии! призрачни нации! непреудолими
лудници!
Гранитни курове! Чудовищни бомби!
Те си строшиха гръбнаците да издигат Молох до Небесата! Паважи, дървета,
радиа,
тонове! да издигат
града до Небесата които съществуват и са навсякъде
около нас!
Видения! знамения! халюцинации! чудеса! екстази! погълнати от
Американската река!
Мечти! обожания! просветления! религии! Цялата препълнена лодка с
чувствени
говна!
Повратни моменти! над реката! поклонници и разпятия!отнесени от наводнението!
Опиянения!
Богоявления! Отчаяния! Десет години животинско скимтене и
самоубийства! Разсъдъци! Нови любови!
Лудо поколение! разбити върху
скалите на
Времето!
Истински свещен смях в реката! Те видяха всичко! дивите очи! свещените крясъци! Те
си казаха сбогом! Те скочиха от
покрива! към самотата! махайки! с
цветя!
Надолу към реката! в улицата!
III
Карл Соломон! Аз съм с теб в Рокланд[28]
където ти си по-луд от мен
Аз съм с теб в Рокланд
където сигурно се чувстваш
странно
Аз съм с теб в Рокланд
където имитираш сянката на
майка ми
Аз съм с теб в Рокланд
където си убил тринайсетте
си секретарки
Аз съм с теб в Рокланд
където те разсмива този невидим хумор
Аз съм с теб в Рокланд
където ние двамата сме велики писатели на същата
ужасна
пишеща машина
Аз съм с теб в Рокланд
където състоянието ти се
е влошило и го съобщават по
радиото
Аз съм с теб в Рокланд
където във факултетите на
черепа не се приемат вече
червеите на сетивата
Аз съм с теб в Рокланд
където ти пиеш чай от
гърдите на старите моми в Утика
Аз съм с теб в Рокланд
където ти си правиш
каламбур с телата на медицинските сестри на
тези харпии от Бронкс
Аз съм с теб в Рокланд
където ти крещиш в
усмирителна риза че губиш в играта
на истинския пинг-понг на бездната
Аз съм с теб в Рокланд
където блъскаш по
кататоничното пиано че душата е
невинна и безсмъртна и не трябва да умре безбожно във
въоръжена лудница
Аз съм с теб в Рокланд
където още петдесет шока
няма да върнат душата ти в тялото от
нейното паломничество до
един кръст в празнотата
Аз съм с теб в Рокланд
където обвиняваш
докторите си в безумие и подготвяш заговор за
Еврейска социалистическа
революция срещу фашистката
национална Голгота
Аз съм с теб в Рокланд
където ти ще разцепиш
небесата на Лонт Айлънд за да възкресиш
човешкия си жив Исус от
свръхчовешкия му гроб
Аз съм с теб в Рокланд
където имаме 25 хиляди луди другари заедно
запяли последния куплет
на интернационала
Аз съм с теб в Рокланд
където ние се прегръщаме и
целуваме Съединените Щати под чаршафите на Съединените
Щати които кашлят цяла нощ и ни пречат
да спим
Аз съм с теб в Рокланд
където се събуждаме
наелектризирани след комата от самолетите на
собствените ни души
ръмжащи над покрива дошли да пуснат ангелски
бомби Болницата се озарява Рухват въображаеми стени О хилави
легиони бягайте навън О звездно-знаменен шок на милостта безкрайната
война е тук О победа
забрави бельото си свободни сме
Аз съм с теб в Рокланд
в съня ми ти вървиш
прогизнал от морското пътешествие по магистралата през
Америка просълзен
към вратата на моята хижа в Западната нощ
Сан Франциско, 1955-1956
Превод от английски Владимир Левчев
(Публикуван в двуезичното издание "Вой" на изд. Колибри през 2009.)
На снимките по-горе сме в дома на Алън Гинзбърг в Манхатън, през декември 1994. Тогава ми е надписал тези книги. Поканих го да дойде в България и той каза " I'd like to see this country before I kick the bucket." ("Бих искал да видя тази страна преди да ритна камбаната.") Но не можа. Почина две години и половина по-късно.
Поемата "Вой" става емблематична за поколението на битниците през 50-те, както поемата "Пуста земя" на Елиът през 20-те за поколението на първата вълна модернисти. Гинзбърг е от втората вълна, когато интелектуалния авангард на 20-те става поп-арт – изкуство достъпно за всички. Цялата първа част на поемата "Вой" е едно изречение.
улицата. – Б. пр.
контрабандисти. – Б. пр.
[4] Улица в Ню Йоркски бордей. – Б.
пр.
[5] Вид наркотик. – Б.пр.
[7] От единия до другия
край на град Ню Йорк. – Б. пр.
обявен
за
светец. – Б. пр.
религиозно
учение). – Б. пр.
коли, но, от друга страна, Лос Аламос е
местността, където
са правени първите ядрени опити на САЩ. – Б.
пр.
[16] Нийл
Кeсади ( 1926 - 1968) –важна фигура в бийт генерацията, вдъхновил както «Вой»
на Гинзбърг,
така и «По пътя» на Джек Керуак. – Б. Пр.
[17] Реката между Манхатън (Ню Йорк) и
щат Ню Джързи. – Б. пр.
aлкохолици. – Б. пр.
изразява в неподвижност,
вцепенение, онемяване. – Б. пр.
оставил” – думи, произнесени от Христос на
кръста. – Б. пр.
жертва деца. – Б. пр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар