УПРАВЛЯВАТ ЛИ МАСОНИТЕ СВЕТА?

             Митове и факти – как смесваме едното с другото, как едното преминава в другото.  Тази тема ме вълнува отдавна. Всъщност на нея са посветени двата ми романа. В романа “Крали Марко: Балканският принц” се опитах да отговоря на въпроса как и защо маргиналният балкански владетел Марко Мърнявчевич от Прилеп се превръща в герой на епосите на няколко народа. Романът ми “2084-та” пък е антиутопия за едно общество, в което митология и история напълно са се смесили и в което един роман от недалечното минало се третира като историческа хроника.

           Миналата година издателство “Ентусиаст” публикува моята единствена нехудожествена, историческа книга “Масонството: Митове и факти".  Предлагам тук една кратка стаитя, базирана на части от книгата.

УПРАВЛЯВАТ ЛИ МАСОНИТЕ СВЕТА?

            Това е една от любимите теми на създателите и консуматорите на конспиративни теори. Наистина ли масонството е тайната организация, която управлява задкулисно света? Наистина ли то е някакъв октопод, чиито невидими пипала са навсякъде в голямата политика? Наистина ли окото и пирамидата, които виждаме на американския държавен печат и на доларовата банкнота, както и надписа под пирамидата “Novus Ordo Seclorum”  ( т.е. “нов ред на вековете” или “нов световен ред”) са масонски символи?

На 18 септември 1793 година в строящата се нова столица на САЩ, първият президент Джордж Вашингтон с масонски ритуал полага крайъгълния камък на бъдещата сграда на Капитола. Четири години по-рано, когато е станал президент, на 4 февруари 1789 година, Вашонгтон е бил вече майстор на ложа № 22 в Александрия, Вирджиния.

Това е известен факт. Най-успешните конспиративни теории са тези, които се базират на някакви доказани факти, но ги изопачават или им дават невeрно тълкуване. Например, щом Карл Маркс е бил евреин, значи комунизмът трябва да е нещо еврейско. И щом Джордж Вашингтон е бил масон, значи масоните управляват света.

Централната роля на строителството на Соломоновия храм в масонската митология, както и факта, че има масони евреи, макар че повечето масони са християни, а има и много масони мюсюлмани, е достатъчна причина за някои да твърдят, че масонството също е “еврейска конспирация”.

Конспиративните теории са забавни, но не винаги са нещо безобидно. Нациския режим в Германия забранява масонството и много масони, заедно с евреите, циганите, комунистите и хомосексуалистите са затворени в концетрационните лагери. Нацистите оправдават геноцида на евреите с теорията за един световен “юдо-масонски” и комунистически заговор. Впрочем комунистическите режими също забраняват масонството. Диктаторите в тоталитарните държави не понасят други тайни, освен техните собствени, не понасят никакви неконтролирани от тях общества.

В самото начало на 20-ти век един агент на руската царска полиция е изфабрикувал така наречените “Протокоы сионских мудрецов”. Публикуването на този “документ” за желанието на евреите да владеят света, има за цел да оправдае погромите над руските евреи по онова време. По-късно Адолф Хитлер  използва същата фабрикация, за да оправдае холокоста, геноцида над милиони евреи. Масонството също е споменато в “Протоколите” като организация създадена от евреите, с цел да се използват наивни християни да работят за световната доминация на еврейтвото.

“Протокоы сионских мудрецов” е доказан фалшификат. Авторът му е журналистът Матвей Головински. Той го създава и разпространява между 1895 г. и 1902г.  Головински буквално плагиатства от един по-стар френски текст, наречен “Диалог в Ада между Макиавели и Монтескьо”, който е сатирична атака срещу Наполеон III. Но в този първоизточник на “Протоколите” никъде не се споменават никакви евреи, нито масони. Именно това е творческият принос на Головински – той превръша стария политически памфлет в основополагащ текст на модерния антисемитизъм. За съжаление, макар да е напълно доказано, че  “Протоколите” са фалшификат, те още се разпространяват като истински документ и на Запад и в Арабския свят. Разпространяват се както от неонацисти и антисемити, така и от хора, които се страхуват от масонството.

Aко се поровим в интернет, или по книжарниците, ще намерим голямо разнообразие oт конспиративни теории – както десни, така и леви ­– за  “новия световен ред”.  Какъв е наистина този нов световен ред, споменат върху държавния печат на Съединените щати? Всъщност Novus Ordo Seclorum  (което буквално значи “Нов ред на вековете”) е цитат от Виргилий. Tози нов ред, за който са мечтали бащите-основатели на американската държава е именно съвременната капиталистическа демокрация. През 18-ти век, в един свят доминиран от аристокрацията и монархията,  американските революционери  са чувствали, че създават  един нов световен ред – капиталистическа република с избран от народа президент и демократична конституция.

  Колкото до окото над недостроената пирамида на вековете, което можем да видим и върху държавния печат на САЩ и върху долара, това е всевиждащото око на Бог-Отец.  Просвещенците, макар и рационалисти, не са били атеисти. А дори у нас, в православните храмове Бог-Отец има триъгълен ореол и понякога се изобразява символично като око в триъгълник.  Така че това е християнски символ, който има по-стар, древно-египетски произход. За масоните, за които Бог е “ Архитектът на вселената”,  окото над недостроената пирамида на вековете има същия смисъл. 

            Но като oставим настрана конспиративните теории и символиката, каква е действителната роля на масонството в световната политика? Сред известните масони на 18-ти и 19-ти век  наистина има много политици и революционери. Масони са били Джордж Вашингтон, генерал Лафайет, Симон Боливар, Джузепе Гарибалди. Има и видни учени, като сър Кристофър Рен, основател на Кралското общество, което е британската академия на науките, и архитект на катедралата Св. Павел в Лондон, или Бенджамин Франклин, изобретател на гръмоотвода, един от „бащитe-основатели” на Съединените Щати.  Сред масоните има философи като Волтер, поети като Робърт Бърнс и Александър Пушкин, писатели като Джонатан Суифт, Волфганг Гьоте, Марк Твен, много композитори от Моцарт до Дюк Елингтън. Има и благородници като крал Едуард VII, както и духовни водачи като Свами Вивекананда. Четиринайсет американски президенти, от Джордж Вашингтон до Джералд Форд, са били масони. Много български политици, общественици, писатели и дори духовници, от Захари Стоянов, Ангел Кънчев и Алеко Константинов до екзарх Стефан и патриарх Кирил, както и княз Алексанър I Батенберг и Тодор Александров, също са били масони. Масон е бил и Кемал Ататюрк, създателят на модерната турска държава.

            Но това, че много влиятелни хора са били масони означава ли, че самото масонство е някаква мощна организация, която управлява света? Или  обратното – то е общество, което привлича влиятелни и успешни хора?

            Масонството не е религия. Но масоните, нарични още Свободни зидари, вярвар в един Бог, един “Архитект на вселената” – незвисимо какво е името му и как го почитат в черквата, синагогата, или джамията.  Затова има масони във всички монотеистични деноминации. Старите масони, като типични просвещенци от 18-ти век  са смятали, че обществото, както и вселената построена от Бог, може да бъде един рационален и хармоничен, красив и справедлив градеж. 

            Масонството не е и политическа организация. То е толерантно към всички демократични политически партии – леви или десни. Всъшност, за политика и религия в ложата изобщо е забранено да се говори. 

            През седемнайсети и осемнайсети век, когато животът на хората в Европа е бил изцяло доминиран от кралския дворец и черквата, масонската ложа е била един оазис на свободомислие и толерантност. По това време в английското и във всички други европейски общества е имало остри класови и религиозни деления. Масонството се явява на сцената като един нов тип „братство”, основано на принципите на верската, класовата и расова търпимост. В масонската ложа един благородник е можел да бъде брат на търговец или занаятчия. Един юристът консерватор – на поет-бохем.  Католикът или англиканецът са можели да бъдат братя на пуританина. Дори нещо повече – християнинът  е можел да бъде брат на евреина. Taйността на ложите е давала възможност на всякакви свободомислещи хора да се срещат и  да общуват там, което не е било възможно никъде другаде в тогавашното общество.

            До началото на  18 век Великобритания, както и цяла Европа е била раздирани от религиозни войни. Войни между англиканци и пуритани, между католици и протестанти.  Всъщност в първите английски масонски ложи от седемнайсети век, за които има сведения, се събират и общуват англиканци и пуритани, които до скорро са воювали. Политическитя климат в Англия се промена с така наречената “Славна революция” и създаването на парламентарна монархия с министър-преседател.  Едва тогава,  преди 1717 г., четири стари ложи  не само основават първата Велика ложа нa Англия, но и обявяват публично във вестника основаването й.

            Веднага след излизането му на светло в Ангилкя, Свободното зидарство бързо се разпространява в целия свят. Много от американските и френските буржоазни революционери са били масони. Но такива са били и някои аристократи и феодали в тогавашна Европа. В ложата всички са равни.

            Да се каже, че масонството управлявало и управлява света е все едно да се каже, че каруцата тегли коня. Връзката е точно обратната. Масонството и до днес привлича успешни и влиятелни хора от всички сфери на обществото и всички професии. Но не масонството ги прави успешни и влиятелни. Те обикновено са станали вече такива преди да станат масони.Те създават авторитета на масонството.

            Често масоните, макар и братя в ложата, извън ложата са на коренно противоположни политически позицци. Масони са воювали едни срещу друг в големите войни и са се убивали. Такъв е например случая с много участници и от двете страни  на фронта в Американската гражданска война. Масони са погребвали с почести свои убити братя от противниковата страна.

През 1877г. в Русе основателят на българското масонство Иван Ведър спасява населението на града от клане. През август същата година руските войски обсипват с тридневен артилерийски огън турските позиции в града.  В конака се взема решение всички гяури да се избият. Иван Ведър, който владее много езици и е преводач  в администрацията на Дунавския вилает, отива при египтянина Деливер паша и с масонски знак го заговаря. Деливер паша също е масон. Ведър го моли за пощада и пашата заповядва да не се закача  християнското население на Русе.

Масонството привлича хора с различни политически и религиозни убеждения, от различни социални прослойки,  от различни държави, именно защото не се намесва в личните  им убежденията и уважава техния личен граждански или патриотичен дълг.

Днес масонството не играе такава важна роля в обществото, каквато е играло по време на буржоазно-демократичните революции. Но тайността на масонския ритуал  и консервативното  стриктно придържане на братството към неговите древни традиции, продължава да  събужда  любопитство. И да възбужда въображението на любителите на конспиративни теории.