НОВИНИТЕ ОТ СВЕТОВНОТО СЕЛО

                                                                               “The medium is the message.”

                                                                                                Marshall McLuhan

                                                                                                               

            Ние сме една малка махала в световното село, където всички се знаем и си говорим на „ти”. И се караме по махленски. Юлияна Плевнелиева се държала лошо с бат' си Бойко. Както каза Мирела Иванова за "Дойче веле": "Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня. Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа – и с какво точно?" И разбира се в този момент някой извади неин туит от преди повече от година срещу любимеца на махалата, мъжагата бат’ Бойко, за да се възмутим  още повече от нея. Нищо не е случайно!

            Тези махленски истории обикновено се зараждат в социалните мрежи. Именно „мрежите” ( разбирайте Фейсбук) направиха глобалното село още по малко. Не само че границите падат и информацията за всичко е общодостъпна, не само че пътуваме от София до Ню Йорк или Пекин за времето, за което до преди един век сме пътували до Пловдив или Кюстендил, но с помощта на социалните мрежи вече можем да гледаме с нездраво любопитство в двора на съседа  – и дори да му подвикваме от прозореца.  Поради балканското ехо, или любовта ни към клюката, можем  и да чуем в реално време какво си говорят американците или китайците чак в другия край на селото.

            Светът не само се смалява, но и се забързва опасно. Забързва се до такава степен, че понякога изглежда сякаш трепери и говори несвързано, като човек в треска.  От хилядолетията на меча и стрелата, през няколкото века на куршумите, до 19-тия век на динамита, до десетилетията на атомната бомба и студената война, до нашето време на електронни и интернетни войни, които незабелязано се смесват с реалносттта. . .  От дългото сричане на средновековния монах надвесен над непонятен ръкопис-палимпсест в един неграмотен свят, до мигновената интертекстуалност чрез социалните мрежи и Гугъл . . . Светът се забързва като излитаща ракета.

            В интернет ни е достъпна цялата световна информация. И това е чудесно. Стига да знаем точно къде и как да намерим важното, за да не се удавим в този океан от информация. Чрез социалната мрежа общуваме несравнимо по-лесно с приятели от цял свят. И това е чудесно. Стига да не осъзнаем един ден, че сме живели само в електронното пространство. Че изобщо не сме живели.

            Чрез социалната мрежа се организираме много по-лесно около каузи и протестни движения. За часове може да се вдигне международна революция –  както стана по време на Арабската пролет, или по време на протестите на движението Occupy Wall Street, първо в Ню Йорк, после и по света.  Наистина e необходимо да има революционна ситуация, за да стане нещо. Но ако има такава ситуация, ако има недоволни и желаещи да протестират, всичко може да се организира за часове.

            Но трябва да си даваме сметка, че в интернет е  по-лесно и за тези, които искат да ни манипулират, за тези, които промиват мозъците ни.  Днес е почти невъзможно просто да се скрие информацията, както се правеше  у нас по тоталитарно време. (Опитите на Китай и Иран да филтрират информацията за народа си са обречени на провал.) Но в интернет е много лесно да се манипулира информацията. Чрез интернет може много бързо и ефикасно да се влияе на общественото мнение. И дори на личния живот на хората. Може да се окаже, че сме станали пионки в нечия задкулисна игра, без да си даваме сметка за това.  

            Едва ли някой се съмнява, че в чат-румовете, наред с обикновените луди и тези, които се наслаждават на свободата да плюят всички от мрака на анонимността, има и подставени лица. В интернет има щатни или платени манипулатори на обществените нагласи.

            Напоследък в българското електронно пространство се появи някакъв аноним Чергар, който разбуни духовете с фалшиво интервю с Умберто Еко. Ние сме толкова наивни, че мнозина не бяха дори прочели „дребния шрифт”, в който се казваше, че интервюто е художествена измислица.Дали Чергар е самосиндикален провокатор, провокатор-артист така да се каже, или е политически подставено лице – това не се знае. Но той постигна целта. Обърна внимание върху собствените си мисли, подставени в устата на други хора. Този или друг интернетен Чергар би могъл да повлияе не само на общественото мнение, но дори и да повлияе на международните отношения на страната. В интернет всичко е опасно лесно.

            Вече и политиците, и големите международни компании осъзнаха, че с помощта на интернет могат много по-ефикасно, и по-незабелязано при това, да влияят на мисленето на хората, да печелят избори, да печелят политически и икономически войни в световен мащаб.

            Миналата седмица масовите протести против компанията „Шеврон” и нейната дейност в България доведоха мигновено до тотална парламентарна забрана не само на добива на шистов газ, но дори и на проучванията за евентуалното съществуване на резерви от такъв газ, които безспорно биха били едно национално богатство. Макар че много страни в света, от САЩ, през Великобритания, до Полша и Румъния прегърнаха новата технология, аз съм сигурен, че тя крие големи опасности. И съм сигурен, че протестиращите искрено вярваха, че постигат нещо важно за България, че спасяват България от голяма опасност. ( Иронично звучаха все пак референциите към „българския Чернобил” и вранчанското земетръсно огнище с цел да се опише опасността от добива на шистов газ, като се има предвид, че точно атомните  централи по Дунав носят такива потенциални опасности. А никой не организира протести против тях.)

            Всичко би било нормално с тези подозрително добре организирани протести, ако не се случваха на фона на една глобална война между Газпром – най-големият газов доставчик в Европа, абсолютният енергиен монополист в България – и американските компании, които промотират  в Европа новата технология за домашен добив, която би предложила алтернатива на руския газ.

            Дори когато участваме в една справедлива демонстрация трябва да се замислим не обслужва ли тя подмолно нечии политически и икономически интереси. Защото, както е казал Т. С. Елиът „ The last temptation is the greatest treason, to do the right thing for the wrong reason.” (Последното изкушение е най-голямото предателство – да направиш правилното нещо по неправилна причина.)

            Единствената ефективна защита срещу промиването на собствените ни мозъци в интернет е да мислим със собствените си мозъци. Да не приемаме наготово чужди истини циркулиращи във виртуалното пространство. Да се замисляме кой стои зад новините, статиите, клиповете. И да не се подаваме на племенно-стадния си инстинкт да следваме сляпо мнозинството, или тази група или партия, към която сме се присъединили. Мнозинството не винаги е право.

            Да, трябва да живеем повече в действителността, а не само пред екрана. Но що е действителност? Не е ли тя това, което мислим? Не създаваме ли ние действителността с нашите мисли - всеки ден, всеки час, тук пред екрана?

            Чета новините от световното село. Нещата се случват преди да сме ги осъзнали; всичко вече е свършило преди да разберем, че е започнало.  Надявам се все пак,  че това лудо забързване, тази трескавост на света в информационната епоха не представлява предсмъртен гърч, а родилна контракция. Надявам се, че предстои раждането на един по-съвършен свят.