петък, 27 май 2022 г.

СТРУЕЖИТЕ НА ЦИГУЛАРЯ



Времето не изтича

като река.

Ние не изгасваме 

като свещи.

Духът не отшумява 

като вятъра.

И надгробният камък също

не трае вечно.


Архитектът  на света

е цигулар в съня.

Той свири 

и строи въздушни кули.

Той свири

и струи водата —

а океанът се издига пак

към извора.

Той свири

и пламъците на света повяхват, 

за да рацъфне 

новата пламенна роза.

Той свири

и камъкът се пропуква 

и става на пясък

за новия хоросан.


Архитектът

свири сезоните

и  катастрофите на вековете.

Той свири този свят

и световете.



Той свири и пее

оттатък елементите,

оттатък световете.

Ние не чуваме 

песента на звездния вятър,

песента на сферите 

и на планетите.

Ние не чуваме,

но костите ни  чуват --

затова танцуват

през огъня и по водата,

на вятъра

и долу под земята.



Архитектът свири световете:

строежите му 

са струежите

на седем струни. 

А лъкът му е тишината.



вторник, 24 май 2022 г.

АЗБУЧНИ МОЛИТВИ

(От книгата Писмо в небето)




СВЕЩЕН ЕЗИК


       аз дните си като страниците

          прелиствам уморен.

                      Атанас Далчев „Книгите“



Свещен език  език на свещ,

която в гърлото вибрира,

в тълпата днешна кой е вещ

достатъчно да те разбира?


Като молци край свята цел

кръжим, но който в теб се цели  

той доброволно е приел

смъртта на земните си цели.


Език свещен  език на свещ:

невидима свещенна клада  

смърт и живот за всяка вещ  

и саможертва, и наслада.


1994




СИНИЯТ СВИТЪК


Зората с розови пръсти

разгръща синия свитък.

От тъмни гори

първата буква полита и пее.

Ятото е изречение изписано в синевата.

Лятното Богоявление 

златния ореол на слънцето.


Така разчитаме

 птиците 

в синия свитък:

Разгъва се  безкраят на душата

и осмисля за миг  тъмнината.





EPISTULA EX PONTO


Октомври се завръща  на брега,

а птиците  си заминават.

Черните им редици в небето 

писмо от Черно море.



_______________________________

Овидий пише Epistulae ex ponto докато е на заточение в Томи ( Констанца) на Черно море.



ВЕЧЕРНИ НОВИНИ


Вечерницата изгрява,

а слънцето става

жълта черта

над море от черни борове

в окото на сокола.

Безшумен самолет

бележи свода

 с тебеширена дъга. 

Земното кълбо

е в окото на сокола.

А в лисичата бърлога

отеква дрезгав вик 

на закъсняла сврака.

Настрой на дълги вълни:

настръхналата борова гора предава

вечерни новини.







АЗБУКА

  

От 30 букви е иззидан

един безкраен лабиринт.

Всяка буква е стая 

на звук.

Всяка дума е апартамент 

с тъмен коридор между стаите

и врати

към други коридори.


Всяко изречение

е танц на дълга плавна риба

през завоите на лабиринта.

Всяко изречение 

е сън.


През този лабиринт минава 

цял един народ.

Някъде в този лабиринт се срещат 

и се ръкуват

Ботев и Далчев,

Константин Преславски

и Константин Павлов.



В този лабиринт мъждука

и блуждае

целият далечен свят

от червея до звездата.


Всичко става в стаите на буквите —

тук се зачеват

всички светове.




АЗБУЧНА МОЛИТВА


(по Константин Преславски)



Аз  най-голяма тайна, която

Бог е вложил във всеки различно 

Видима и Невидима Същност.

Господ е в сърцето на всеки 

Дар от живия Божи Дух пратен.

Едното е утроба на много:

Живите са деца на Словото.

Знанието— Любовта  просветна.

И лъчът светлина стана спектър 

Йоан превърна в призма реката…

Как Едно се пречупва в Много?

Летя със стада и народи към Теб 

Милост и Смърт за тварите тленни.

Ние сме всмукани в Черна дупка 

Огънят на Едното ни вика 

Покоят е буря, Мракът е огън…

Ръце издигаме и те молим:

Словото  хлябът насъщен ни дай,

Твоята кръв  иако вино —Духът,

Умът озарил света —Светлината.

Фараонското слънце е камък.

Херувимската мъдрост е полъх.

Цар на царете  е малко Дете.

Червеят няма да ни победи.

Шестокрилите шепнат във вятъра.

Ще е небето ковчега  Ноев!

Ъглите на небето се свиват.

Южен вятър ни носи над урви:

Ясно е  Краят ще бъде роден.


Мир! На Светата Троица слава!

Минало, Настояще, Бъдеще

стават Едно на края на времето.

Слава на Словото що ни изрича

сега и во веки веков. Амин!