вторник, 1 септември 2026 г.

Из "НЯМА ВРЕМЕ"

НЯМА ВРЕМЕ


Няма време! Няма време!….

Задъхваме се от умора…

После рухваме 

и заспиваме,

за да избягаме от времето.

Заспиваме

и вече няма време.


“Към каквото  е насочено съзнането ти

в часа на смъртта,

в това ще отидеш!”

Тъй рече Кришна.


Умираш, заспиваш и дъхът ти спира.

Летиш през тъмния тунел

към светлината,

която става все по-ярка 

като фар на идващ влак.


Летиш натам като че падаш —

но стиганеш ли до скоростта на светлината

времето спира.

Тъй рече Айнщаин.


Поезия и физика стават едно.


Мислѝ за светлината

и ще станеш светлина!


А после?


Няма после!

Или изгаряш в миг в пожара на кошмара.

Или с радост

прегръщаш пожара —

и се събуждаш.


Слънчевата топлина върху лицето ти.

Косът се смее

в издишащото вятъра дърво

над люлката,

в която някой те люлее

и ти пее…


Мамо, събудих се!

Върнах се!






СНЕЖИНКИ


Пожълтелият пуловер

се слива с брадата му.

Тъмносиният анцунг

се слива с декемврийското небе.


Огромни снежинки долитат и чукат

по прозореца. Старецът 

не знае къде е. Но почва да пее:

“Над къщички и дворчета, край светлите прозорчета

летим, летим и се въртим — децата веселим…”


Окото на ламповото радио

намига в стаята на баба. А малката му сестричка

с розова поличка и бели цвички

танцува като снежинка.


Сам в тъмнината

старецът удря клавиша

на овехтял като лицето му компютър.

Забръмчава — перката на Карлсон! — 

и изгрява син екран.

Проблясва за миг и изчезва лице…

Хард дискът се съживява, 

но не успява да извади паметта.


Все пак информацията си е там!

И дори е изпратена някъде 

в Световната мрежа —

някъде през звездната вселена — 

някъде, където 

снежинките са глухарчета,

танцуващи в летния вятър.

А залезът е космически кораб,

който безмълвно и бавно 

се приземява в тревата.




  • четвъртък, 28 май 2026 г.

    МЕНТАЛНИЯТ СВЯТ И СВЕТЪТ НА ИНТУИЦИЯТА

    Ние винаги сме живели паралелно в два свята: физическия и менталния. В менталния свят живеем със своите съждения и фантазии, култове, религии, идеологии, художествени произведения, които са ритуали. Живеем в нашите мечти и спомени. Менталният свят, нашият вътрешен свят, като света на идеите на Платон, винаги е бил по-реален за нас от физическия свят. (Всъщност, освен във физическия и менталния, ние живеем и в астралния свят -- заедно с котките и кучетата, които ни виждат там като сродни души, като кучета или котки. Физическият ни размер не е от значение в астралния свят.) 


    Но нашите мисли и фантазии вече от няколко десетилетия се обективират във виртуалния свят. Виртуалният свят е станал заместител на нашия ментален свят.  Още през 1990-те, когато се роди виртуалната реалност, роди се Интернет, като пазител на световна памет, имаше опасност да заживеем в един привнесен ментален свят, който не е наш -- с чужди фантазии и чужди идеи. Но в последните години се роди и Изкуственият интелект и по-специално Големите езикови модели (LLM) Те могат не само да събират информация,  да събират мисли и образи, с които можем да се идентифицираме -- LLM могат да създават мисли. Те могат да създават готов човекоподобен  текст, готови идеологеми, както и поеми, някакво изкуство, като и идеологии и дори нови религии. Изкуственият интелект може да чувства и мисли вместо нас. (Макар че неговите „чувства“ са математически изчислени да предизвикват в нас  емоционален отклик.)  Може да мисли вместо нас и да ни направлява като съветник, гуру или политически лидер. Ставаме ли послушни войници на изкуствения интелект?


     Обективизацията на менталния свят във виртуалното пространство (което все пак е жалка имитация ма човешката фантазия) е и причината за първи път в документираната история младите хора, които от малки живеят във виртуалното пространство, да се чувстват по-нещастни от по-възрастните. Променя се традиционната крива на щастието.


     Но вече имаме и  Изкуствен интелект. И плашещото е това, че изглежда естествения интелект е в упадък -- отстъпва водещата позиция на изкуствения интелект. Това е особено видимо сред някои хора, които управляват държави и искат да управляват света - като Путин и Тръмп. Тези лидери обективират своите посредствени фантазии за величие в материалния свят. И това се отразява на всички нас. Тръмп управлява чрез социалните медии. В своята лична такава, „Truth Social“. от януари до април Тръмп е публикувал 2457 поста (само на 21 януари – 120!). Там , в соята виртуална медия, той обявява войни и си разчиства сметките с политически врагове. Той е там денонощно. 


    Не е ясно дали Путин ползва виртуалното пространство,  макар че е пратил там огромна армия от тролове -- послущни войници в неговата война срещу Европа. Но Путин живее в паралелна реалност ( наречена от него “русский мир”) и иска да я наложи на всички хора и народи във физическия свят – включително, ако реши така, и с оръжия за масово поразяване. В Путиновата война срещу Украйна (чийто народ, според него, е част от руския народ) само руските жертви (те не са цивилни, а войници) вече са половин милион. Но Путин убива масово цивилното население на Украйна, което според него е руско.


    Изкуственият интелект вече побеждава естествения във всички възможни състезания в менталния свят. Ще станем ли зомбита на Изкуствения интелект, който окупира нашия личен ментален свят -- чрез  социални медии, образование, както и чрез зловещи политици, сякаш извадени от елементарни видеоигра? Ако нашият ментален свят е превзет (той още не е напълно превзет),  единственото възможно спасение за нас, за хората, за носителите на естествен интелект. е да надскочи менталния свят и да се пресели в по-висшия — в света на интуицията. Той съществува паралелно с материалния, ефирния (където сме заедно с растенията), астралния и менталния свят. В света на интуицията водещ е усетът за добро и красиво. Той е е отвъд статистиката и  алгоритмите на изкуствения интелект. Прозрението на гения, като и нуждата на всеки човек за любов и съпричастност, отвъд личния интерес, усета за справедливост, са недостъпни за изкуствения интелект. Светът на интуицията и прозрението е по-висш от менталния, като и от астралния, ефирния и физическия свят.

    вторник, 3 март 2026 г.

    Трети март, българският патриотизъм, Руско-турската война и войната на Русия срещу Европа



    Трети март, въпреки споровето около това какво е значенето му за нас и какво точно се е случиоло на тази дата, трябва да си остане голям официален празник. Или един от националните ни празници. Не е задължително да имаме само един национален празник. Унгария, например, има три. Български национални празници могат да бъдат и 24-ти май,  и 6-ти септември, и 16-ти април, и 22-и септември. Всяка от тези исторически дати има голямо значение за българската история и за бълкгарската нация. 


    За мен най-важно място заема 24 май —Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.  На този ден ние честваме най-големия принос на България към световната култура и история. Защото кирилицата е българската азбука, наименувана в почит към Св. Константин Кирил Философ, създадена от неговите ученици в пределите на Първото Българско царство в края на 9-ти век. Век по-късно, след християнизацията на Киевска Рус, кирилицата, днес наричана от мнозина незапознати хора по света “руската” азбука, започва да се ползва и в Киевска Рус.


    Важна дата за нас е и 16-ти април, когато, през 1879 г. се подписва Търновската конституция и така всъщност се слага началото на Третата българска държава.  Важна дата е и 6-ти септември, когато през 1885 г. се осъщестява Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Важна дата е и 22-септември, Денят на независимостта, когато през 1907 г.  Княжество България става Царство България, а княз Фердинанд  става цар Фердинанд I Български.


    Но има ли проблем с Трети март като национален празник и какъв е той?


    Ужасно е, че у нас мнозина от тези,  които се представят като най-големи български националисти са всъщност руски националисти. Войнстващ руски националист, който работи против България, е Костадин Костадинов, лидер на партията наречена “Възраждане”. Според Костадинов, войната в Украйна е предизвикана от “тоталитарния профашистки режим”. Костадинов заклейми “кървавия режим на фашиста Зеленски” и нарече профашиска и Европейсаката комисия. Той нападна дори и президента Илияна Йотова, както и бившя президент Румен Радев, който също се смята за русофил, че  несправедливо бил нарекъл Русия агресор във войната срещу Украйна.  Костадинов-Копейкин водеше мощна кампания против влизането на България в Еврозоната. Той заяви, че в този си вид Европейския съюз бил заплашвал евриопейската цивилизация. С други думи, Костадинов съвсем открито работи за Руските интереси. Русия воюва срещу целия Европейски съюз и България специално е назована вражеска държава. “Националистът” Копейкин всъщност работи срещу България, и то във време на война.


    В този контекст и Трети март, денят в който Цар Освободител е освободил не само крепостните в Русия, но е освободил и нас, “робите-българи" от Турското робство, се ползва както за  ден на коленопреклонна почит към Русия, така и за заклеймяването на рисофобите, които не искат Трети март да е националния празник. като национални предатели.


    Аз приемам, че трети март трябва да се празнува като голям български празник. Наред с изредените по-горе. Но нека си припомним какво точно се случва на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. и какво пише в Санстефанския прелиминарен договор между Руската и Османската империя. 


    Денят на Освобождението на България, се чества за първи път през 1880г. като “Ден на възшествието на престола на император Александър II и сключване на санстефанский мир” .  На същата дата през 1861 г. император Александър II е издал манифест за отмяна на крепостничеството в Русия. Затова и е наречен Цар Освободител. 


    В деня на личния празника на Царя се подписва и договора, с който се слага край на Руско-турската война. Санстефанският прелиминарен (мирен договор е подписан от граф Николай Игнатиев,  Александър Нелидов, Сафвет Паша и Саадулах бей, на 19 февруари ( 3 март по нов стил) 1878 г.  Договорът съдържа 29 члена, от които 6 имат някакво отношение към  създаването на  българско трибутарно княжество. В член 1 и 2 се  постановява независимостта на Черна гора и удвояване на границите й. С член 3 и 4 се постановява независимостта на Сърбия и разширяване на границите й, включващи вече и Ниш. В член 5 се постановява независимостта на Румъния.  Румъния получава за участието си във войната и Северна Добруджа. Едва в член 6 на Санстефанския предварителен договор се постановява, че Бългрия, след руската окупация, ще бъде трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните му граници ще бъдат определени от една руско-турска комисия преди оттеглянето на руските войски. Според член 7 българският княз ще бъде свободно избиран и потвърден от Високата порта, а Устава на княжеството ще се създаде под руски надзор.  


    В член 8 става дума за събаряне на турските военни укрепления и за руската окупация в срок от приблизително две години. В член 9 се говори за размера на данъка, който българското княжество ще плаща на Високата порта. Според член 10 Високата порта ще има право да си служи с българските пътища. Според член 11  мюслманите, които не живеят на територията на княжеството ще запазят собствеността си в него, като я дават под наем или управляват чрез други лица. Според член 12 всички дунавски крепости трябва да бъдат разрушени. Следващите 18 члена на договора нямат отношение към България. 


    Договорът, който окончателно урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война, е Берлинският, от 1/13 юли 1878 г. По настояване от страна на Русия, в Берлинския конгрес не участват българи. Участват представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Русия, Италия, Франция, Османската империя, Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора.  Нито една от балканските държави получаващи независимост  според Санстефанския предварителен договор, както и според Берлинския договор — Черна Гора, Сърбия и Румъния — не празнува 3 март като Национален празник. Националният празник на Черна гора е  13 юли — когато е подписан злощастният за България Берлинския договор.


    Няма спор, че победата на Русия в Руско-турската война е основна предпоставката за създаването на Третата Българска държава. Макар че Княжество България реално започва да съществува едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879. В освободителната  за нас война участват руснаци, украинци, финландци, руумънци и, разбира се, героичните български опълченци.


    Български патриоти, които не са русофили, казват, че все пак окупираните от Русия Османски теритирии, където се предвижда след края на окупацията да се създаде трибутарно княжество България, включват Македония. Но същото важи за българските територии според Цариградската посланическа конференция на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се между 23 декември 1876 г. И  20 януари 1877 г. По инициатива на Великобритания. От друга страна знаем, че Русия, лишена от възможността да има България като своя, като Задунайска губерния, застава против Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година. Русия оттегля руските висши офицери от българската армия в навечериети на Сръбско-българската война и инициира детронирането на княз Александър I Батенберг като наказание за това, че е приел Съединението.


    Това са историческите факти около 3-ти март. Добре е все пак да се знаят фактите и по възможност да се разсъждава върху тях без политически предубеждения.  


    Честит празник!


    3 март, 2026

    петък, 20 февруари 2026 г.

    МАНИПУЛАТОРИТЕ ОРКЕСТРИРАЛИ АКТИВНОТО МЕРОПРИЯТИЕ “ПЕТРОХАН” МОГАТ ДА СЕ ПОЗДРАВЯТ С ДОБРЕ СВЪРШЕНА РАБОТА (ЗАСЕГА)


    “Калушев е педофил и лидер на секта. На този етап всеки, който го защитава, (за мен поне) е дъно.” написа един господин на стената ми във Фейсбук. Ако се съди по неговата стена, господинът е привърженик на ГЕРБ, не е негативно настроен към Пеевски, но е определено негативно настроен към ПП-ДБ.  Политизирането на една трагедия, смъртта на шестима, включително 15-годишно момче, особено от някои лица (които по-скоро бих отъждествил с други телесни части) в Парламента, е отвратително неморално и почти толкова шокиращо, колкото самата трагедия. 


    Неуморното яростно оплюване на шестимата загинали, които не могат да се защитят беше започнато лично от и.ф. главния прокурор с изтекъл мандат и и.ф. шефа на ДАНС, още преди реално да е започнало разследването, като така погазиха основния правен принцип за презумпция за невинност до доказване на противното. Това оплюване представляваше на практика повторно, морално убийство на шестимата убити, които били се самоубили. 


    Очевидно никога, от самото начало не е правен и опит за разследване на друга версия, освен тази, че загиналите са отвратителна секта будисти-самоубийци, убийци и педофили. Нито един от тези изобилни елементи в присъдата над мъртвите не е доказан. Нито че са религиозна секта, нито, че са самоубийци ( единия и убиец), а още по-малко, че са педофили. 


    Сигналът срещу  Ивайло Калушев, че е педофил е от едно лице, чиято майка го разобличи. Сигналът не е довел до нищо, макар че с него са се занимали, доколкото разбрахме, и полицията и ДАНС, но не са открили никакви доказателства за твърдението, нито втори свидетел да го потвърди.  Има ли поне едно оплакване от родителите на хилядите деца, които са преминали за  повече от три десетилетя през  школата за приключения “Роук”, създадена от Калушев? Единственото оплакване, и то не за педофилия, е било оттеглено, след скандал между майка и баба.


    Оказа се, че полицията активно е работила с рейнджърите от Петрохан, провеждала е съвместни учения с тази “опасната секта педофили”,  ползвала е дрона им. Те са съдействали за залавяне на бракониери. А може би и за предоттвратяване на трансграничен трафик. 


    Да кажем, че Ивайло Калуше, “лама Иво”  е бил някакъв прикрит сектант. Макар че е странно, защо всичкте шестима “сектанти” не се самоубиват заедно. А той обикаля нагоре-надолу с кемпера с двамата младежи, след което публикува стихотворението “Борба” на Ботев и извършва разширено самоубийство под Околчица,убивайки и двамата младежи, единия непълнолетен. (Впрочем, ако телефона е с лицево разпознаване, възможно е и мъртвец да пише съобщения.)  Но каква връзка има социално-революционното, а до някъде и антирелигиозно, стихотворение на Ботев с ритуално самоубийство на религиозна секта? Да кажем, че това може някак си да се обясни. С някаква лудост.


     Как обаче  се обяснява уж предхождащото самоубийство на тримата загинали в Петрохан, след раздялата им с Иво Калушев и младежите? Какъв е мотивът за това колективно самоубийство? И те също ли са били луди? Или злодеят Иво ги е индоктринирал? Мнозина  описват покойните като прекрасни хора.  Всички показания на свидетели говорят за това, че те са изглеждали най-нормално в деня на “самоубийството” си, един е пътувал обратно към Петрохан от София, където е водил при родителите момиче, на което са помагали. Друг е контактувал най-нормално с приятели и роднини, казал е, че е навалял много сняг. Така нареченото им “сбогуване” на показваното ни видео от охранителна камера, е твърде весело и прилича на сбогуване на хора, които заминават в различни посоки, а не на сбогуване на самоубийци-сектанти. Освен това то се случва 4 часа преди другия показан ни запис от камери, на който се вижда, че токът е спрял и хора с фенери влизат в сградата — според разследващите — за да я палят. А защо е трябвало да запалят хижата си преди да се самоубият? Ако там е имало някаква неудобна информация, тя е била за това, което те са засекли с дрона, камерите и активните си охранителни действия. Знаем за “дървената мафия” и за удобната за трафик на хора и наркотици близка граница със Сърбия. Впрочем, има показания, че рейнджърите от Петрохан са попаднали на канал за трафик. Също един от близките до тях казва, че винаги, когато са били заплашвали от бракониери, или от дървената мафия, те са се разделяли на групи. Както са се разделили и в този случай.


    Има множество свидетелства за странни коли, включително една без номер и с черни стъкла отправящи се към хижата преди “ритуалното самоубийство”, както и свидетелства, че там е чута престрелка. А има и странно спиране на тока точно в този момент. (Впрочем излиза че един от “самоубилите се” се е прострелял два пъти! Специалисти-медици казват, че това е невъзможно.)


    Въпреки липсата  на ясно заключение на следствието, водено само по една линия - хипотезата за сектантско самоубийство, въпреки липсата на мотив и липсата на доказателства за нещата, в което ги обвиняват, изглежда че голяма част от обществото повярва на тази безумна хипотеза безрезервно. Може би понеже тя беше развита от самото начало от и.ф. главния прокурор и и.ф шефа на ДАНС, в разрез с презумцията за невинност.


    Разбира се, мнозина политици и агитатори веднага видяха трагедията като удобен елемент в предстоящата им предизборана кампания. Започна се истерична кампания на почти всички политически сили срещу ПП-ДБ, като им се приписваше някак вината за трагедията в Петрохан. Защото видите ли Сандов като министър сключил някакво необвързващо споразумение с рейнджърите-природозащитници, а кметът Терзиев им давал дарения за тяхната природозащитна дейност. Няма никакво значение, че рейнджърите де факто са работили заедно с полицията и то не само по време на коалиционните правителства с учстието на ПП-ДБ ( едното, известно като “сглобка” с ГЕРБ), а и след това, при следващите правителства. Въпреки, че нищо не е доказано, напротив, официалната версия буди много съмнения, мнението на господина, писал на стената ми, който вярва, че става дума за религиозна секта от педофили-самоубийци, се споделя и от много иначе разумни и интелгентни хора, които не са привърженици на упарвлението Борисов-Пеевски. А още по-малко са привърженици на обслужващите Борисов-Пеевски и.ф. главен прокурор Сарафов и и.ф. шефа на ДАНС. 


     Априорно се прие от мнозина съвсем непредубедени българи, че “лама Иво” е будист-сектант подтикнал приятелите си към самоубийство, при това той или всички в сдружението са били педофили. Също безрезервно се приема, че Калушев е бил гениален манипулатор, който е внушил на своите приятели да се самоубият след неговото отпътуване от хижата,  а една седмица по-късно той е намерен в подножието на Околчица, също самоубит и убил още двама — младеж и дете. Разгорещи се  (логичната иначе) дискусия нормално ли е майки да оставят непълнолетните си деца в ръцете на такива ужасни (по презумпция) хора, или на каквито и да е хора. (Забравяме детските лагери.) А паралелно с това се водеше и друга дискусия —  възможно ли е будист да бъде самоубиец, като се има предвид, че будизмът смята самоубийството, както и убийството, за деяние водещо до ужасни кармически последствия, а не към спасение.


     С това масово приемане на недоказаната версия на властите, можем да кажем, че активното мероприятие за очерняне, и повторно морално убийство на мъртвите, се проведе изключително успешно. 


    Разсеяни от тези спорове за лошите майки и лошите будисти-сектанти, малцина от спорещите обръщаха изобщо внимание на огромния слон в стаята: никой не е доказал педофилство, никой не е показал мотив за самоубийство, и никой не е разследвал една друга вероятна теза: че шестимата са  разстреляни. Защото са  видяли, и може би са документирали ( палежа в хижата създава подозрение, че са били унищожавани свидетелства) неща, които не е трябвало да виждат. Разследва ли се тази хипотеза?


    Стана вече ясно, че  рейнджърите са работили с полицията, дори са правели съвместни учения. Вероятно са работили и с гранична полиция. Освен че са участвали в залавяне на бракониери, в борба с “дъревената мафия”, те според поне един свитетел, са  станали свидетели на презграничен трафик на хора. А може би и на наркотици. Говори се и че има в региона пещери водещи оттатък границата. 


    Има и подозрения, че наркотрафикът през граница е свързан с висшестоящи политици в България ( не от ПП-ДБ!). Спомняме си ареста на наркобоса Сретен Йосич в България и интересните му отношения с Бойко Борисов. Излизат сведения и за това, че Калушев е участвал в залавянето му. Е, този същият Сретен Йосич беше освободен от затвора в Сърбия през декември.


    Сигурно някои хора сега треперят от страх. Шесторното “самоубийство” прилича на дело на наркокартел.  Знаем и как  се “самоубиват” неудобни свидетели по нашите земи. В Русия падат от високи етажи.  Или умират от отрова на латиноамериканска жаба, ако не от Новичок.  Има такива подозрения, за инсценирано самоубийство,  и у нас. Има такива подозрения дори за Епстийн, който е знаел твърде много за влиятелни хора.  


    Но основните диригенти на активното мероприятие  — акцията по очерняне на жервите и убеждаването на общественост, че самите жертви са престънпиците — сектанти-самоубийци и педофили - изглеждат някак разтревожени. Ако те, диригентите на активното меропртиятие, също знаят повече отколкото трябва да знаят, дали няма да последва още някое загадъчно самоубийство?


    Разбира се, това което казвам, е недоказана хипотеза. Но недоказана е и хипотезата, че мъртвите са истинските виновници за своята смърт, и за още други ужасни неща.