понеделник, 19 август 2019 г.

БЪЧЕЛА



... ꙗже акы бъчела любодѣльна 
съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ...

Дедал построи лабиринта ми
и начерта крилата ми.
Нощем се лутам в коридорите и килиите
на  езика.
Сутрин политам 
в синия свитък
с восъчните крила на буквите.
Събирам мед
от цветовете на света.
Или се издигам
и отдалечавам
все по-опасно близо до слънцето. 





вторник, 6 август 2019 г.

КАКВО НИ ОТЛИЧАВА ОТ ЖИВОТНИТЕ И ОТ МАШИНИТЕ

Според Ювал Харари ( в Sapiens: Кратка история на човечеството) "Появяването на нов начин на мислене и общуване преди между 70 и 30 хиляди години представлява Когнитивна революция. Какво я е предизвикало? Не сме сигурни. Най-често вярваната теория предполага, че случайна генетична мутация променя вътрешната конфигурация на мозъка на Homo Sapiens (един от човешките видове) и това им помага да мислят по безпрецедентен начин и да общуват използвайки изцяло нов тип език. Можем да наречем това мутацията "Дърво на познанието" [...] "Легендите, митовeте, боговете и религиите се явяват за първи път с тази Когнитивна революция. Много животни и човекоподобни са можели преди това да кажат: "Внимавай! Лъв!". Благодарение на Когнитивната революция Хомо сапиенс придобива възможността да каже: "Лъвът е духът-пазител на нашето племе". Тази способност да се говори за фикции (литературни разкази) е най-уникалното качество на езика на Хомо сапиенс." Така казва Ювал Харари.

Когнитивната революция, според мен, се състои в появата на символно мислене. То е основата на новия език. (Някаква степен на символизъм има и в животинските езици, но при тях няма творчески елемент или способност за назоваване на абстрактни понятия и предаване на огромно количество информация с помощта на символи.) Лъвът е символ на нашето племе, звуците (една гласна и две съгласни Л-Ъ-В) означават това животно на български, на английски е друга група от гласни и съгласни звуци - L-I-O-N. Протоезикът, чиито принципи са вградени в нашия мозък, е част от тази генетична мутация, създала възможност за символно съхраняване и предаване на огромно количество информация. Накратко, Когнитивната революция е не просто способността да разказваме измислени истории (фикции), а появата на креативно символно мислене. Розата е любов. Лъвът е сила.Това е символът на нашето племе.

Знакът означва Християнство. Или събиране
– в зависимост от културния контекст.

Символите зависят от културния контекст. (Това е и разликата между символ и метафора в литературата: Метафората сравнява две неща, означаемо и означател, например слънце и портокал, между които има някаква, макар и странна, прилика. Докато при символа връзката между означаемо и означател, християнство и кръст например или математика и знак плюс, е неразпознаваема извън някакъв общоприет културен контекст.)

Когнитивната революция е появата на символно мислене.

То е невъзможно без език. (Самият език е система от символи, която ни позволява да складираме и споделяме информация.) Друг е въпросът какво е предизвикало тази когнитивна революция – случайна мутация,Бог, някакви извънземни дошли на Земята. Но с Когнитивната революция маймуната става човек.

Забележка за белите расисти: Homo Sapiens се появява първо в Африка. Източна Африка е вероятната родина на Адам и Ева. Европа по това време е населявана от Неандерталци, които биват изместени от Homo Sapiens. Все пак европейците имат около един процент неандерталски гени, т.е. имало е и някакво кръвосмешение, но като цяло Homo Sapiens се разпространява от Африка в целия свят и другите човешки видове изчезват.

Символното мислене и новият тип креативен символен език е това, което ни отличава от човекоподобните маймуни. Но приемането на еволюцията на видовете за факт не означава непременно, че няма Бог. (Ние не знаем причината за предполагаемата Когнитивна мутация, нито причината за Големия взрив.) Идеята че еволюцията доказва, че няма Бог е толкова нелепа, колкото и обратната идея – че понеже в Библията не пише за еволюция на видовете, значи няма такава.

Според "Битие" Бог е създал животните на петия ден от Сътворението, а растенията – още на третия. Но какво е за Бог един ден? И какво е Бог? ... Символното мислене рисува един въобразен свят. Но това не значи че този свят не съществува. Хората могат да мислят за това, което не познават или няма как да видят или разберат, чрез символи или митове, които са символични разкази. Но хората имат тенденцията да се вживяват в своите символни фикции, да приемат буквално символите, алегоричните разкази, иносказанията. Това води и до кръвопролитни релогиозни войни – войни за вярата.

Алиенацията е съдба на човека от самото му появяване. Homo Sapiens e животно, което може да създава въобразени светове и дори да се преселва в тях, или да умира за тях. Тези въобразени светове може и да съществуват, но ние не сме ги виждали. И ги рисуваме като ползваме познати означатели на непознатото означаемо. Но Райската градина, или някакъв земен Рай – например идеалното общество на свобода, равенство и братство между хората, или пък архаичната символна идея за Велика национална държава (националния флаг и това, което си въобразяваме като видим този символ), или идеята за Свещена Империя по Божия воля —такива идеали, или въобразени светове, могат да обединяват хората. И мечтата за лично щастие, както колективните мечти – щастливо семейство, голямо богатство, битие на началник или на герой – е един въобразен от индивида свят, който го мотивира и осмисля живота му.

Но ако вярваме на Платон, светът на абсолютните идеи, светът на мисълта е по-реален от видимия несъвършен свят.

От животните ни отличава способността да създаваме въобразени светове, да ги виждаме като по-истински от видимия свят, или да се опитваме да ги реализираме във видимия свят.

Символното мислене (което създава въобразените светове) и символния език способен да предава огромно количество информация, е в основата както на човешкото мислене, така и на изкуствения интелект. За сега ние имаме едно огромно предимство пред "умните машини", които създаваме: нашата интуиция и нашите емоции, вярата в идеали, надеждата. Имаме способността да си въобразяваме нови светове и те да ни ангажират емоционално, да ни мотивират да се стремим да ги създадем или да бъдем достойни за тях.

Но тези измислени от нас истории, в които се вживяваме, правят нашето мислене и по-консервативно. То е винаги свързано пряко или косвено (при символите означателят е някакъв предмет или визуален образ взет от реалния свят) с нашия личен или колективен исторически опит. Хората се адаптират бързо към нови условия, но при умните машини означателите на символите са доведени до пълна математическа абстракция. Всъщност символите са само само 0 и 1, но с тях може да се изрази всичко.

А ние, с нашето живо човешко въображение, вече измисляме нова футуристична фикция, въобразяваме си един свят от недалечното бъдеще, в който сме изгубили своето предимство пред "умните машини" и те, тези безскрупулни отцеубийци, напълно са ни изместили.

Ще се превърнем ли в някакви безработни лентяи,
докато машините работят вместо нас и дори мислят вместо нас? 
Лентяи, които блуждаят във въобразени от тях светове само за развлечение?

Вече прекарваме все по голяма част от времето си пред компютърния екран, а там симулациите стават все по-убедителни. Фалшивите новини – все по-трудно отличими от фактите. Не губим ли способността си да се борим с тиранията и неправдата? И дори да ги отличаваме от свободата и справедливостта? Не губим ли и желанието си да превръщаме въобразените, идеални светове във физическа реалност, понеже изкуственият интелект може да прави това вместо нас?

Ние имаме отговорност (както според Библията, така и според новите Зелени идеи) и пред животните на земята, които постоянно изчезват, към природата на планетата ни, която пренаселваме и унищожаваме. Може би това ще е една причина умните, и вече самоусъвършенстващи се, машини да решат в един момент, че сме излишни лентяи и вандали, вредни за Земята и за Космоса? И така умните машините ше ни изместят и унищожат, както Хомо Сапиенс е изместил и унищожил неандерталците...

Това е АI дистопията. Има разбира се и един утопичен въобразен бъдещ свят, в който хората, в симбиоза с изкуствения интелект, постигат физическо безсмъртие . Човекът се превръща в свръхчовек. Или направо в бог. И заживява в хармония с природата и с космоса – една съвършена и безсмъртна космическа раса...

Обикновено бъдещето се оказва някъде по средата между утопията и дистопията. Или се случва нешо съвсем непредвидено, което отклонява в друга посока хода на историята. Не можем да предскажем какво ще стане с човечеството след 50 или 100 години. Ако разбира се светът не е свършил дотогава – било поради атомна война, или поради екологическа катастрофа, причинена всъщност от пренаселението. Или поради някаква съвсем независима от нас космическа причина. Като внезапно долетял астероид.)

Защото и свободата на човека, както предопределението е една фикция със символно значение, един мит, който ни мотивира да се самоусъвършенстваме и да вървим напред.

понеделник, 5 август 2019 г.

НИТО ЕДНА МИНУТА ОТ ЖИВОТА НИ НЕ Е ЗАБРАВЕНА, НЕ Е ИЗЧЕЗНАЛА

https://www.youtube.com/watch?v=hpTCZ-hO6iI

               Вижте това видео. Има наистина такива хора, които, като "Фунес паметливия" на Борхес, помнят всеки ден и всеки час от живота си. Това не е научна фантастика, а реалност.

               Когато започнах да пиша този пост, изведнъж се сетих, че съм писал същото преди години (оказа се вече седем) -- етос го тук, в блога ми:
https://vladimirlevchev.blogspot.com/2012/09/blog-post_25.html

             Ако отделни хора могат да си спомнят всяка минута от живота си, значи потенциално всички можем -- нашите мозъци са еднакво устроени. Някакъв пихологически отбранителен механизъм ни пречи (тежестта на спомените е огромна) да си спомняме всичко, но всички спомени си остават в мозъците ни,  дори когато (уж) напълно изгубим паметта си, предполагам -- дори ако склерозираме. Така е с паметта на един компютър -- може би не можем да извадим (retreave) всеки спомен, който е там, когато ни трябва. Но той си е там някъде в тъмното.  Или  е пратен  във вселенската мрежа?

            През 2012-та по същия повод съм писал (и съм забравил, че съм писал, но ето че пак поисках да напиша горе-долу същото):

"Но защо и кому е нужна тази огромна сетивна информация, която събираме и складираме дори без да можем да я извадим от паметта си? Информацията от целия ни живот: миризма на печени чушки и изгорели години, усмивка на дете и залез в съня ни, докосване до суха кал или докосване до вените на лозово листо, през което прозира слънцето...  Цялата „незначителна“ информация, детайлите, които  всъщност съставлява живота...  Кому е нужна тази информация? И за какво?  Ще отнесе ли тялото ни в гроба цялото това безплътно и безкрайно съдържание на нашия живот?"

Наистина, защо събираме цялата тази детайлна информация в мозъка си? Тя не ни е нужна във всекидневните практически задачи, не я ползваме . Тогава кой я ползва и за какво? 

Дали не сме пратени на този свят, на тази планета, именно за да събираме информация, която някаква глобална вселенска мрежа препраща?

Някак не ми се вярва, не ми звучи логично мозъкът да е просто един мускул, в който се пораждат самоцелни токове, които регистрират всичко -- за няколко десетилетия. И всичко после отива на бунището. 







понеделник, 22 юли 2019 г.

СИНИЯТ СВИТЪК




Зората с розови пръсти
разгръща синия свитък.
От тъмни гори
първата буква полита и пее.
Ятото е изречение
изписано в синевата.
Лятното Богоявление —
златния ореол
на слънцето.
Така душата
разчита
птиците в синия свитък.
Отворен е безкрая на душата
осмислил за миг тъмнината.

събота, 20 юли 2019 г.

ГЪСКИ




С високо вдигнати глави
и прани бели ризи 
гъските в колона по една 
пресичат шосето.
Виждаме ги отдалечe—
те отиват в Рим —
и почтително спираме.

Котката —
най-пъргавото животно — 
акробатът практикуващ йога —
най-често попада под колелата.


Когато трябва да пресичаме
магистралата на смъртта,
по-добре  
да подражаваме на гъските.


неделя, 7 юли 2019 г.

КРЪГОВОТО ВРЕМЕ (и трите световни кризи)



                                                           “Бог е кръг, чийто център е навсякъде, 
                                                                        а  окръжността никъде.”
                                                                                                          Николай Кузански 

Цикличността на световните процеси  е нещо очевидно. Поне толкова, колкото е очевиден и техническият прогрес. Или колкото е очевидна липсата на духовен и морален прогрес на човешкия род. 

Въпреки електричеството, автомобила, самолета, а сега и новото виртуално пространство,  в което пребиваваме, създадено от информационната революция, ние не сме по-мъдри или по-морални от нашите прадеди. Не сме по-мъдри или по-морални от Фьодор Достоевски и Васил Левски, или от Джордж Вашингтон и Паисий Хилендарски (които са съвременници), макар че те не са ползвали тези фантастични блага на техническия прогрес, които ние ползваме. 

Техническият прогрес е особено очевиден (поне за по-старите от нас, хората от миналия век, отрасли и образовани без интернет и социални мрежи). Но и днес все така, както в най-древни времена пролетта, лятото, есента и зимата се редуват и в природата, и в нашя личен живот. (Сезоните са постоянна метафора за фазите на човешкия живот поне в европейската поезия от Ренесанса насам.)

Кръговратите в природата смяната на сезоните, на деня с нощта, на будното състояни със съня, на приливите с отливите на морето тези природни феномени ни дават сетивна представа за кръговото време. (Както раждането и смъртта вътре в един жизнен цикъл ни дават представа за линеарното време. Всичко се ражда, расте, старее и умира.)

  Но тази цикличност, или кръговратност, която виждаме  и в природата и в личното битие на човека, съществува и в човешката история. Подобно на  цикличността на денонощията и на годишните времена (или въртенето на земята около себе си и около слънцето) съществуват различни по-малки и по-големи цикли и в историята на човечеството. Техническият прогрес, който не престава и дори се ускорява главоломно (поне от Индустриалната революция в началото на 19 век насам) може би също е само фаза от един по-голям кръговрат.

Не съм професионално запознат с теориите за предполагаемите икономически цикли практическо приложение в икономиката) — като т. нар. Вълни на Кондратиев теорията за периодичните икономически кризи, подобни на Голямата депресия от 1930-те или на по-малката световна финансова криза от 2008 година,  и съответните световни икономически възходи. (Кондратиев също разделя всяка вълна на четири “сезона”.) Но  аз знам от жизенен опит, че тези периодични икономически кризи и възходи са факт. Съществуват и други по-големи цикли в историята, свързани с общественото устройство и културата, с начина на живот и  мисленето на обществата. 

Смятам че сега, в края на второто десетиление на XXI век, в развитието на света съвпадат няколко различни преломни, революционни момента.  (Защото вътре в циклите има преломни моменти като изгрева и залеза, раждането и смътта, пролетното и есенното равноденствие.) Графически тази цикличност може да се изрази по-ясно като синусоида, отколкото като кръг. В момента човечеството преживяваме три преломни, революционни момента в три различни по дължина исторически цикъла.

Ще запчна с най-дългия цикъл:  Изглежда че идва края на Патриархалното общество. Патрииархално е било всяко човешко общество в света (или почти всяко) през последните 6 хиляди години. През цялото “историческо време” от Древния Египет и Месопотамия до днес нашата циволизация е била патриархална. Каква структура е имало обществото преди това, в праисторическо време, е спорно, защото няма писмени свидетелства.  Но поне археологическите свидетелства за повсеместен култ към женски божества, свързани вероятно с плодородието, и структурата на едно родово-племено общество, където ролята на майката е голяма, сравнено с първите исторически обществата на робски труд и абсолютна монархия, ме карат да вярвам в “мита” за Матриархат преди Патриархата.  Напоследък се хвърлят много усиля в развенчаването на този “мит”. Но Матриархатът не трябва да се дефинира като огледален образ на Патриархата, като господство на жените над мъжете, а по-скоро като родово общество, в което е имало по-голямо равенство между половете и важна роля на жената и на майката на рода и в обществото и в ритуалите. ( “Палеолитните венери” може да не са свидетелство за култ към една единствена Богиня майка - като огледален образ на Бог Отец. Но все пак те са факт на различни места по света.)

Днес изглежда че идва края на Патриархалното историческо общество. Феминизмът, борбата за равенстово на половете, винаги е срещал яростен отпор. Рядко говорим за това, че до Първата световна война жените почти никъде по света (освен в Австралия и в Нова Зеланидя) не са имали право да гласуват.  В България чак до 1937 г. ( Кемал Ататюрк дава право на жените да гласуват в Турция по-рано). Въпреки опозицията, “слабия пол” става все по-силен в днешния свят. (Днес въпросът за равноправието на половенеgender equality— добива нови окраски, с включването на правата на хомосексуалните хора и тези, които са trans-gender, променили пола си.)  При всяко положение светът върви, ако не към Матриархат, то поне към социално равенство на половете ( gender), т.е. идва края на Патриархалното общество, което е съществувало повече от пет хиляди години.

Вторaта криза е в рамките на един сравнително по-кратък  световен  цикъл. Днес във все повече демократични страни, от САЩ на Тръмп до Унгария на Орбан, сме свидетели на остра реакция срещу либералната демокрация. Същевременно  нараства и влиянието на тотатитарните държави в света Китай и Русия (Путин активно подкрепя враговете на либералната демокрация на Запад), Саудитска Арабия и Иран, Туриця на Ердоган... Идва ли края на либералната демокрация и капитализма, какъвто го познаваме? Разпада ли се най-съвършената политическа и икономическа система, която човечеството познава? И ако е така какво следва от тук нататък? Надявам се, че не вървим към някакъв нов глобален тоталитаризъм.

В култовия си роман “Елементарните частици” Мишел Уелбек казва: “Метафизическите мутации, тоест радикалните и глобалните изменения в мирогледа на мнозинството, се проявяват рядко в човешката история. Пример за това е раждането на християнството. Когато една метафизическа мутация се осъществи, тя се разпространява, без да срещне съпротива, докато не изчерпи своите възможности. Тя помита безогледно икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии.”

Ще ползвам термина на Уелбек “метафизическа мутация” (има поредица от метафизически мутации в историята), за втория културно-исторически цикъл, в който сега преживяваме криза, без да смятам, че трябва да се приема буквално апокалиптичната чисто литературна визия на френския писател. 

Последната метафизическа мутация се е състояла в Западния свят през XVIII век. Това е станало във времето на Просвещението, във времето на Лок, Нютън, Волтер и Русо, Франклин и Джеферсън. Американската и Френската революции са първите ярки примери за “помитане на икономически и политически системи” вследствие на тази мутация. Метафизическата мутация, довела до създаването на един “нов световен ред” (novus ordo seclorum),  който съществува около нас и до днес,  е мирогледът на Просвещението. Ако може той да се синтезира в едно изречение, това е идеята, че светът е математически изградена структура, в която има причинно-следствени връзки рационално изградено Мироздание; a в политически план идеята, че Народът е суверен в държавата, която трябва да бъде също рационално построена като Мирозданието, с разделение и взаимно контролиране на трите власти.

Преди Просвещението общият знаменател , идеологията обединяваща обществото е била религията. В Европа християнската религия. Но религията е географски и етнически ограничен обединител на обществото. Християнското общество не е глобално, въпреки европейската колонизация на голяма част от света. Християнската идея не може да обедини целия свят, в който живеят хора с други религиозни вярвания, както и много атеисти.

Последната метафизическа мутация, просвещенският рационален мироглед, не е географски или етнически ограничена. Математиката и логиката са валидни навсякъде по света. Просвещенския деизъм също е инклузивен. И христянския и еврейския, и мюсюлманския Бог може да се представи като Архитект ( висш разум или първопричина) на Мирозданието.  Тази последна (за сега) мутация води до мощни вълни от глобални промени. 

В технико-икономическо отношение сме били свидетели, грубо казано, на три вълни на глобални промени от Просвещението насам: индустриалната революция от XVIII-XIX век, големите технически изобретения (електричество, телефон, радио, кино, двигател с вътрешно горене, самолет, поточна лента) от края на XIX и началото на XX век, и последната революционна вълна на информационните технологии  от 90-те години на ХХ век. 

В социално-политическо отношение също е имало три революционни вълни  от Просвещението насам. Общата просвещенска идея е, че хората са създадени равни и имат неотменими права. Но през XIX век, по време на индустриалната революция, се водят и националноосвободителни революции. Основното противопоставяне тогава е империя   суверенна нациионална държава. (В Стария свят нацията е едноетническа,  в Новия многоетническа.) 

При втората революционна вълна, от началото на XX век, основното противопоставяне става индивид държава. През XX век, след Първата световна война, заедно с развитето на либералната демокрация,  започва възходът и на две нови тоталитарни идеологии, по различен начин базирани на просвещенския рационализъм и егалитаризъм, но враждебни на просвещенския либерален дух. 

Първата от тези тоталитарни идеологии, националсоциализмът, се основава на подчинението на индивида на нацията. Втората, комунизмът — на подчинението на индивида на социалната класа и нейната Партия. (Разбира се Партията, единствената Партия, сама се превърна в нова господстваща класа на “по-равни” между равните животни във Фермата.) През втората половина на миналия век, до края на Студената война, се водеше глобана борба между идеологията на индивидуалната свобода (либералната демокрация) и идеологията на равенството (тоталитаризма).  Основното  противопоставяне беше индивид срещу държава.

А какво става днес?  Заплашително набира мощ една нова антилиберална, антипрогресиска, антидемокраична вълна. Първо, през 90-те години на милалия век се възроди религиозния фундаменатлизъм като реакция на материалистическия прагматизъм и атеизъм на съвременото общество. А сега се надигна и втора, национал-популиска вълна, която е реакция срещу глобализма, реакция срещу световната доминация на либералната демокрация и глобалния наднационален пазар. 

Не е вярно, че бедните стават все по-бедни, докато богатите стават все по-богати. И бедните днес са определено по-богати от бедните вчера. Но заплашително нараства пропастта между най-богатите и най-бедните и дори между малцината най-богати и средната класа. От друга страна информационната технология прави дори най-бедните днес по-информирани и по-мобилни. От там и заплашителното за Западните общества нарастване на потока от имигранти от бедни към богати страни миграцията от юг и изток към Европа и Съединените щати. 

Бедните хора в САЩ, Великобритания и Франция, които са най-податливи на новите национал-популиски, анртилиберални идеологи, не си дават обаче сметка, че не толкова имигрантите, колкото новите технологии изяждат работните им места. В един модерен завод роботите взимат работата на “сините якички”, а не чужденицте. Вятърните турбини взимат работата на миньорите. Сега основното противоречие е между физически труд и информация.

И от тук идваме до третия цикъл, в който светът преживява революционна промяна, до третата от съвпадащите глобални кризи. Информационната революция от края на миналия век представляваше третата вълна на научно-техническата революция в рамките на  Просвещенската метафизическа мутация. Информационната технология — компютеризацията на всичко, интернет, глобалната мрежа —вече владее света. Това е последната революция в рамките на Просвещенската парадигма на либерална демокрация и рационално научно мислене.

Сега се говори за четвърта технологична революция създаването на изкуствен интелект. Но това е вече изцяло нова “метафизическа мутация”  начало на нов цикъл.  Ако изкуствения интелект завладее света, това ще доведе до симбиоза между машината и човека. 

Какво ще означава на практика тази промяна? Оптимистичната прогноза би била механизиране, или компютъризиране на телесните ни функции и в следствие на това реалано човешко безсмъртие.  Песимистичната прогноза е “умните машини” напълно да изместят хората. Компютрите вече ни бият на шах и са по-добри в повечето рационални игри,  които играем, макар че още не могат да заменят човешката интуиция и креативността. Компютърът още не може да бие Бетовен, или Рембранд, или Ницше, или Витгенщайн, в тяхната игра. Но ако и това се случи, хората биха станали един пасивен и ненужен придатък към света на умните машини.

Безсмъртие на човешкия род с помощта на технологията, с помощта на изкуствения интелект? Или умните машини, които се самоусъвърщенстват, наследяват хората и напълно ги изместват? (Но може би и ние самите сме самоусъвършенсващи се машин, създадени някога от някого, създадени по нечий “образ и подобие”, като роботи?) 

Така или иначе настоящият момент е кризисен и преломен за света в три цикъла с различна дължина: патриархално общество, либерално-демократично общество и изобщо човешко общество са едновременно в криза. Предстои прелом.

Всяка Реформация е следвана от Контрареформация. Глобализацията от антиглобализация, либералната демокрация от  краен консервативизъм и популизъм. Днешния национал-популизъм е контрареформационна реакция срещу промените в трите цикъла: патриархален антифеминизъм и хомофобия, антиглобалиски и антикапиталистически изолационаизъм и накрая недоверие в информационната революция и свободния достъп до информация (която може, разбира се, да бъде и дезинформация). Надявам се, че това е временно явление   нормалната реакция на революционните промени в трите цикъла: на преминаването към  Непатриархално общество, на изчерпването на Просвещенския модел и демократичния капитализъм и на новото Информационно общество. А то довежда вече до нещо радикално ново симбиоза на човешкия род с изкуствения интелект.  

Светът е изправен пред остри социални, морални, психологически и екологически проблеми. За да се преодолеят проблемите, които са глобални, дейстията също трябва да са глобални чрез международни институции и международно сътрудничество. Няма локални решения за глобалните проблеми. 

Трябва да се преодолее растящото икономическо неравенство. Когато хората имат прекалено много или когато нямат нищо, те са принудени постоянно да мислят за материалните неща, за насъщния или за управление и опазване на богатството. Вещите с изкуствен интелект могат да ни освободят от робуването на прирвжнията и парите.  С помощта на блокчейн технологиите може да се създаде един безвалутен и безбанков, без пари и без посредници, пост-капитализъм. Чрез интернет и социалните медии може да се създаде електронна пряка демокрация, която няма да изисква постоянни дебати в парланента или на агората (площада), но в която ще участват всички.  Докато умните машини работят за нас, ние можем да се съсредоточим над духа и идеите, можем да съчетаем  материалното и виртуалното в един нов свят на идеи, един видим духовен свят. И накрая изкуствения интелект може да доведе и до физическо  безсмъртие на хората, които ще могат са сменят телесните си части като машините… Това е утопията. Древната мечта за земен рай. 

Но има, разбира се, и съответна дистопия   апокалиптична визия за наближаващия Край на света. Край на човешкия род и начало на новия род на изкуствения самоусъвършенстващ се интелект.  Или изобщо край на нашата планета и на живота на планетата  чрез екологическа катастрофа или чрез световна високотехнологична война… 

От тук нататък навлизаме в сферата на научната фантастика или на мистиката.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 

Есхатологичната, линеарна представа за времето предвижда както Начало Големия взрив или Сътворението, така и Край на света ден на Страшния съд, ден на унищожението на Земята и хората.

Или все пак времето е кръговрат? И тогава — всичко ще се повтори.  Отново и отново.

Ние все още се раждаме, растем, остаряваме и умираме. Въртят се сезоните на земята. Обществата и световете също се раждат, растат, остаряват и умират. И пак се раждат. Погребаното семе възкръсва на пролет.   

Наистина, линераното време не е по-малко очевидно от кръговото време. Но не е ли нашето лично време на този свят, от люлката до гроба, само една малка дъга от далеч по-голяма окръжност.? Не е ли дори и човешката история една малка дъга от един по-голям кръговрат?

Теорията на относителната, относителността на времето  и пространството, теорията за паралелните светове съвременните научни теории са далеч по-фантастични от класическите религиозни представи за верига от смърт и прераждане, или за вечен живот на душата след смъртта. 

Освен това има една неподвижна точка в средат на всеки кръговрат ( “the steel point of the turning world” според “Бърнт Нортън” на Т.С. Елиът) това е “оста” на въртящия се свят. Времето не спира, сезоните не спират да се редуват, но все пак винаги е сега. Сега е, когато пишем или четем това изречение. Сега е центърът, който е навсякъде, а окръжността никъде. 

Например Коледа се случва всяка година и тя, макар че е във времето, е постоянно повторение на Рождеството на Христос, което е свещено събитие извън времето. Зимното слънцестоене, когато денят започва да нарства, почти съвпада с Коледа. Така че Коледа е празник, oще от Римско време, и на Рождеството на Светлината: Dies Natalis Soli Invicti. Традиционният празник  се повтаря всяка година и така ни дава представа за безкрайността.  Повторението на Свещеното събитие ни свързва  с “неподвижната точка във въртящия се свят”. Центъра. Вечният кръговрат  има един неподвижен център. Неподвижната точка не е в кръга на времето и не е в пространството. Но тя е във всеки от нас,  тук и сега, винаги, дори и ако нас ни няма. Центърът е навсякъде.

Но както светът се върти, както вървим към края на света,  може да се окаже, че всъщност вървим към началото. И Творецът, по чийто образ и подобие сме създадени, може би е бъдещият безсмъртен Човек.


(Публикувано в сп. Култура, брой 6, юни 2019 http://kultura.bg/home)