вторник, 23 юни 2020 г.

БХАГАВАДГИТА (из осма глава)




     Арджуна каза:


1

Какво е брахман? Какво е атман?

     Какво, о, Върховен пуруша, е карма?

Каква е силата на божествата?

     И каква - на петте елемента?


2

В тленното тяло, о, Мадхусудана,

     как се извършва свещената жертва?

И как в последния час те познава

     този, който е установен в атмана?



     Върховносияйния каза:


3

Брахман е висшето, непрехедното.

    Чистата същност във всичко е атман.

А причината за пораждането

     на всичко, което отмира, е карма.



4

Елементите властват над преходното.

    Пуруша е силата на божествата.

В тялото аз съм свещената жертва,

    о, най-прекрасен между телесните!



5

Който напуска своето тяло,

     и в последния миг за мен мисли,

моето битие ще получи -

    без съмнение в мен ще пребъде.



6

За каквото човекът си мисли,

     когато напуска своето тяло -

в това отива, о, Каунтея!

     С пожеланото нещо се слива.



7

Ето защо трябва винаги само

     за мен да мислиш - и да воюваш.

Устремен с ум и разум към мене -

     без съмнение в мен ще пребъдеш.



8

С ум обуздан в йогийска практика,

     неразсейван от нищо, о, Партха,

непрекъснато размишляващият

     се слива с менe - с порушотама.



9

За Изначалния, за всезнаещия,

     по своята форма невъобразимия,

много по-малък и от най-малкото,

     но Всесъздател и Слънце над мрака,



10

за него в прощалния час който мисли

     с нетрепващ ум и в Любовно единство,

насочил праната между веждите си -

     той в този Върховен поруша отива.



11.

Което знаещите Писанията

     наричат "Вечност" - ще ти разкрия:

до него достигат от страст лишените,

     за него се пазят целомъдрените.



12

Затворил вратите на сетивата,

     концентрирал ума в сърцето си,

праната установил сред челото

     и напълно отдаден на йога,



13

изричайки "ом" -  едносричния брахман,

    с мисъл изцяло към мен устремена,

който напуска своето тяло -

     тръгва във върховно движение.



14

За този, който неотклонимо

     и постоянно за мене мисли -

за такъв уравновесен йогин

     съм постоянно достъпен, о, Партха.



15

Понеже само в мен пребивават

     махатмите - тези души съвършени,

те вече не се прераждат в нетрайното

     обиталище на страданията.



16

Умира всеки свят и отново

     се ражда - дори и светът на Брахма.

Но който стигне до мен, о, Арджуна -

     нито се ражда, нито умира.



17

Който познава деня на Брахма,

     дълъг хиляда световни епохи,

и нощта му - пак толкова дълга,

     какво е ден и нощ - само той знае!



18

Щом денят настъпи - Творението

     се проявявя от непроявеното.

Щом настъпи нощта - пак се стапя

     в непроявената моя същност.



19

Цялото множество на съществата

     щом настъпи нощта - изчезва.

И пак, не по своя воля, се ражда,

     щом настъпи денят, о, Партха.



20

Но има и над непроявеното

     по-висше непроявено - Вечното.

При рушенето на световете

     то остава - не се разрушава.



21

Непреходното непроявено

     се нарича Върховно движение.

Постигне ли го - човек не се връща.

     Там е върхоната ми обител.


22

Този Върховен Пуруша, о, Партха,

     с постоянна любов се постига.

В Него всички неща съществуват

     и целият свят е проникнат от Него.


. . . . . . . . . . . . . . . . . 


(превод в стихове Владимир Левчев  
по дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова и от английски)

петък, 12 юни 2020 г.

ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ



Няма спор, че символите са нещо важно. Те са в основата на човешкото мислене, в основата на езика, който е символна система. В основата на националното и сициалното съзнание, на съзнанието ни изобщо. 

Все пак ми се струва, че  събарянето на паметници свързани с колониалното минало отклонява въпроса от по-важния: за расизма в съвремения свят. Расизмът има различни измерения във всяка страна. В България например “чернокожите”  са ромите. А до някъде има расизъм и спрямо турците. Макар че в Западна Европа пък расизъм се проявява и към българите. Но това всъщност е по-точно ксенофобия. Докато за малцинството в една страна, тя също е родина, а не чужда страна. 

И ксенофобията, и расизма, и растящата пропаст между бедни и богати, хора и страни, в света - това са реалните проблеми, за които трябва да мислим. Те са много важни както в САЩ ,така и в Европа, и в целия свят. 

Но рушенето на паметници, или горенето на книги, е нещо съвсем друго. Не можем да променим историята. Не трябва да се опитваме и да я ревизираме. Времената се менят и, ако мерим историята с днешния аршин, едва ли ще остане нещо, което не трябва да се събори. 

И ако събарянето на паметника на един човек, чиято основна “заслуга” е била търговията с роби, е оправдано, както и раздялата със символите на Конфедерацията, които са тясно свързани с робството на афро-американците, събарянето на паментника на Колумб ми звучи почти така шокиращо, както рушенето на християнски или будиски статуи от талибаните. Какво да кажем тогава за Джордж Вашингтон?  

Християните също са рушили “идолите” - т.е. древногръцките и римски статуи, подобно на днешните талибани или войниците на Ислямска държава. Когато обаче говорим за по-близката история, за символи свързани с все още отворени рани, като наследството на колониалното робство и расизма в съвремения свят, или с тоталитарните държави в Европа, символи, които още имат политическа сила, а не само историческо значение, нещата са по-различни. 

Един паметник на Хитлер, на Сталин или на Ленин, на Димитров или Живков, все още би имал политическо значение. В началото на 1990те, паметникът на Ленин в центъра на София беше кротко премахнат, без никакви протести. Но всяко повдигане на въпроса за преместването на паметниака на Съветската армия от центъра на София, или на който и да е друг от многобройните паметници на Съветската армия в България, предизвиква мощна вълна от протести, както от Москва, така и от съответните сили в България.  От друга страна никаква вълна от протести не предизвика събарянето на паметника “1300 години България” на Валентин Старчев пред НДК. И какво стана с мемориалните плочи на бойците от Първи и Шести пехотен полк, загинали в Балканската и Първата световна война, които трябваше да се възстановяват точно на това място?

Според мен трябва много внимателно да се мисли преди да се събаря  един паметник. В много Източноевропейски страни проблемът с паметниците на комунизма беше мъдро решен: те не бяха разрушени, а преместени в специален “резерват” - парк или музей на тоталитарното изкуство. У нас нещата се решиха половинчато ( и то без да се дръзне да се посегне на поне един от многобройните паметници на Съветската армия!). Т.нар. “Музей на социалистическото изкуство” в София има неясна функция. Наред с чисто пропагандното комунистическо изкуство (което най-често няма, или има съмителни естетически качества) в този музей са изложени картини на едни от най-добрите български художници живяли и по това време - Александър Жендов, Цанко Лавренов, Дечко Узунов. Дори като се вземе предвид названието на музея, това изглежда като един опит да се размие границата между тоталитарната пропаганда и българското изкуство от периода 1945-1989 изобщо. 

Въпросът с паменниците е много сложен, когато те са свързани с още отворени социални рани и с още живи политически идеологии. И трябва внимателно да се мисли как точно да се процедира с тях. 

Но много важно е да не се отвлича вниманието от реалните проблеми с расизма, ксенофобията, политическия екстремизъм, като акцента се премества върху събарянето на паметници. 

събота, 23 май 2020 г.

ЗА БУКВИТЕ





НАЙ-БЪЛГАРСКИТЕ БУКВИ

На Ангел Джендема

 ѣ Ѫ
вие сте старите ни къщи
с тайни проходи, стълбища, балкони.
Разрушиха ви
и настаниха духовете ви
в А, Е, Я стандартни блокове.
ѣ
под твойта двойна стрѣха заседаваше
комитетът на българското единство.
Сега на твое мѣсто
възникна позволено Я,
а срещу него
се гордее диалектно Е.
Сега България е разделена
на хляб и хлеб,
на мляко и млекò,
на няма и на нема...
Ѫ
ти бе сѪдба и пѪт за нас.
И съсѪд на кръвта ни!
Ти беше храмът на независима България.
Но рухна...
Като кѪтник те извадиха.
Сега пред мен е зяпнало от изненада
А-то на четА.
И нахално ми отвръща
Я-то на летЯ.
Букви заместители
са сградите на нашите умствени предградия.
Мисълта ни се засели
в Едипови
жилищни комплекси:
нови
като новини,
грозни
като угризения.

1988




БЪЧЕЛА
iaже акы бъчела любодѣльна  
съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ
              из “Похвала за цар Симеон”

                 На Поли Муканова


Дедал построи лабиринта ми
и начерта крилата ми.
Нощем се лутам в коридорите и килиите
на  езика.
Сутрин политам 
в синия свитък
с восъчните крила на буквите.
Събирам мед
от цветовте на света.
Или се издигам
и отдалечавам
все по-опасно близо до слънцето.  





АЗБУЧНА МОЛИТВА

(по Константин Преславски)


Аз най-голяма тайна, която
Бог е вложил във всеки различно
Видима и Невидима Същност.
Господ е в сърцето на всеки
Дар от живия Божи Дух пратен.
Едното е утроба на много:
Живите са деца на Словото.
Знанието— Любовта просветна.
И лъчът светлина стана спектър
Йоан превърна в призма реката…
Как Едно се пречупва в Много?
Летя със стада и народи към Теб
Милост и Смърт за тварите тленни.
Ние сме всмукани в Черна дупка
Огънят на Едното ни вика
Покоят е буря, Мракът е огън…
Ръце издигаме и те молим:
Словото хлябът насъщен ни дай,
Твоята кръв иако вино —Духът,
Умът озарил света —Светлината.
Фараонското слънце е камък.
Херувимската мъдрост е полъх.
Цар на царете  е малко Дете.
Червеят няма да ни победи.
Шестокрилите шепнат във вятъра.
Ще е небето ковчега Ноев!
Ъглите на небето се свиват.
Южен вятър ни носи над урви:
Ясно е Краят ще бъде роден.

Мир! На Светата Троица слава!
Минало, Настояще, Бъдеще
стават Едно на края на времето.
Слава на Словото що ни изрича
сега и во веки веков. Амин!




СИНИЯТ СВИТЪК

Зората с розови пръсти
разгръща синия свитък.
От тъмни гори
първата буква полита и пее.
Ятото е изречение изписано в синевата.
Лятното Богоявление
златния ореол на слънцето.

Така разчитаме
 птиците 
в синия свитък:
Разгъва се  безкраят на душата
и осмисля за миг  тъмнината.





СВЕЩЕН ЕЗИК

аз дните си като страниците
прелиствам уморен.
Атанас Далчев „Книгите“


Свещен език език на свещ,
която в гърлото вибрира,
в тълпата днешна кой е вещ
достатъчно да те разбира?

Като молци край свята цел
кръжим, но който в теб се цели  
той доброволно е приел
смъртта на земните си цели.

Език свещен език на свещ:
невидима свещенна клада  
смърт и живот за всяка вещ  
и саможертва, и наслада.

1994