вторник, 12 ноември 2019 г.

КАКВО НИ ОТНЕ ДЕМОКРАЦИЯТА?



Kогато бях дете, за мен Втората световна война и Девети септември, деня на окупацията на България от Съветската армия, който тогава празнувахме като национален празник — беше нещо случило се далеч назад в историята. Като Наполеоновите войни или Английската гражданска война - нещо от учебниците. Макар че в тогавашните учебници окупацията се наричаше всенародно деветосептемврийско въстание и социалистическа революция. Много по-късно, когато започнах да остарявам и десетилетията престанаха да бъдат вечности, си дадох сметка, че всъщност съм роден само 12 години след края на Втората световна и началото на Студената война.

През септември тази година говорих с мои студенти, родени около началото на този век, за Пражката пролет и окупацията на Чехословакия от Съветската армия (и другите "братски" армии, включително българската) през август-септември 1968. За тях, родените около 12 години след края на комунистическата диктатура, времето на съветския комунизъм и Студената война вече са назад в историята — както за мен беше Втората световна война и Девети септември. А Чехословакия през 1968 — за тях това е като Първата световна за мен.

Времето е нещо относително. И не само настоящето, но и историята се променя с времето.

Всяко поколение вижда миналото различно.
Но е важно да се знаят фактите.

Иначе ще живеем в някакъв паралелен измислен свят, където окупацията се наричаше освобождение, диктатурата - демокрация, безправието - равноправие.

Може да се погледне към последните 75 години и от друг ъгъл — на технологичните революции. Отново перспективата към миналото ще бъде различна за различните поколения. Аз съм роден две години преди да се роди Българската национална телевизия. А моят син се роди заедно с Интернет. По-младите хора са отраснали след третата технологическа революция, отраснали са в информационната епоха. Докато аз, както и покойният ми баща, сме родени и отрасли в света на втората технологическа революция.

Светът радикално се е променил около началото на миналия век — с почти едновременната поява на електричеството, телефона, автомобила, радиото, киното, самолета, разрушителните бомби. От тогава насам най-голямата революционна промяна — масовото приложение на компютърната технология и интернет — се случи около падането на Желязната завеса.

За нас важното, революционното, фантастичното нещо, което се случи тогава, в края на 1989-та беше падането на Берлинската стена и Желязната завеса. Живков падна един ден след Берлинската стена. През тази паметна есен като домино паднаха един след друг режимите в Източна Европа. Но всъщност тогава се е случвала и третата технологическа, информационната революция, която ние малко по-късно забелязахме.

"Демокрацията ни отне много" заяви преди две години лидерката на БСП Корнелия Нинова. Да помислим, какво точно ни е отнела демокрацията и дали точно тя ни го е отнела?

Ако приемем че демокрацията в България започва с падането на тоталитарния режим в края на 1989 ( макар че страната ни реално започна да се променя едва след 1997, поемайки в евроатлантическа посока, и от тогава и икономиката ни върви нагоре)

демокрацията ни отне спокойствието и стабилността на робството.

Отне ни сигурността, че някой друг мисли за нас, мъдро направлява живота ни и държавата. Не е нужно сами да мислим за бъдещето си. Като в следобедна дрямка.  Можеш да роптаеш, ако нещо не ти харесва, но вината не е твоя. Ако животът ти не е такъв, какъвто си искал да бъде — не си виновен, не си имал избор. Това е състояние на летаргия. Възрожденците ни сравняваха робството със сън дълбок и ни призоваваха да се събудим.

Демокрацията, свободата, пробуждането от летаргията е нещо трудно постижимо и удържимо. Тя е нещо, което ние сами си правим постоянно. Сами поемаме инициативи и не можем никого да обвиняваме, ако не ни се получи. Но това за някои е трудно постижима. От там и носталгията по големия сън.

Хората по онова време живееха в мизерно икономическо равенство — 150 лева заплата, празни магазини, панелка, трамвай. И в равно безправие — мълчи си, подчинявай се, и ще живеш спокойно. (Иначе има затвори и лагери. Но за тях, разбира се, не се пишеше във вестниците и не се говореше по телевизията.) Тези, които имаха повече, отговорните другари, също не бяха показвани с това, което имат, по телевизията или по вестниците. Създаваше се някаква илюзия за равенство. Хората не можеха да пътуват на Запад, не можеха да сравняват мизерното си съществуване с нищо друго. И мизерията е нещо относително.

След 10 ноември 1989, който дойде така внезапно, имаше една еуфория — от това че свободно можем да викаме по площадите, да казваме какво мислим. И илюзия че нещата някак ще се променят от само себе си. Но в първата половина на 1990-те някои от хората, които имаха ключовете към "общонародната", сиреч държавната собственост, я разпределиха между себе си. Под масата, над която се водеше уж демократичен дебат. Същевременно за обедняването на обикновените хора се обвиняваше демокрацията. Всъщност се създаде тогава една мутрокрация. И не демокрацията, мутрокрацията ни отне много -- от Лукановата зима до Виденовата зима. (Първото правителство на СДС оцеля по-малко от година.)

Едва от 1997 насам имаме един наистина постоянен икономически подем, макар и бавен, в сравнение с други подобни страни. Все пак, по време на хиперинфлацията от 1996-7 средната заплата беше някъде около 5 долара ( не помня колко точно хиляди лева беше това тогава). През 2007-ма, когато България стана член на Европейския съюз, средната заплата у нас беше около 500 лева (250 евро). Сега е над хиляда лева. Разликата е видима и в начина, по който страната изглежда. Макар че сме най-бедни в ЕС, ако сравняваме страната с тази страна, която беше в миналото, разликата е огромна.

В първите десетилетия на 21 век, грубо казано от атаката срещу кулите близнаци в Ню Йорк, Иракската война и световната икономическа криза от 2007 — с възхода на международния тероризъм и с бежанската вълна към Европа — светът отново се промени неочаквано. Във възход е един нов национал-популизъм. 

За нас в България това съвпадна с най-дългия период на просперитет, повишаване на жизненото равнище на хората и европейска интеграция, превръщането ни в нормална европейска страна. Не мисля, че нещо по-добро ни се е случило от Освобождението насам. 

Но в световен мащаб по същото време, се разраства някакъв хаос, разклащат се международните демократични институции, идва на мода авторитаризма и национал-популизма. От САЩ и Великобритания до Русия, Турция и Китай, либералната демокрация изглежда застрашена. В Източна Европа този нов национал-популизъм се нарича от привържениците му "илиберална демокрация". Но това е един смехотворен оксиморон! Абсурдно словосъчетание! Ако демокрацията не е либерална, т.е. ако не се спазват правата на малцинствата, етнически и политически, ако няма равноправие на всички граждани пред закона, демокрацията се изражда в диктатура на мнозинството. Или в "диктатура на пролетариата". И култ към любимия лидер на масите.

Все повече се плаша не от това, че нещо ни е "отнела" демокрацията, а от това, че някакви нови мощни световни сили — икономически или социално-политически — незабелязано ни отнемат демокрацията. Тази жадувана демокрация, която след падането на Желязната завеса, ние, в Източна Европа, наивно смятахме че е победила завинаги и безвъзвратно в целия свят.

Демокрацията е нещо крехко  и трябва постоянно да се защитава. Не я е имало дълго през човешката история.

Трябва постоянно да се грижим за нея,

за да не ни бъде отнета — или да не си я отнемем сами. Демокрацията е толерантност към различните, но и спазване на законите, които трябва да са еднакви за всички. Както и гражданско неподчинение и самоорганизиране, когато избраните управници не спазват обещанията си пред нас, не спазват закона и затъват в корупция.

Не трябва да позволяваме да ни приспиват с национал-популистки брътвежи, които прикриват произвола и алчността на овластените или мечтаещите за власт. 

И не трябва да забравяме миналото. Защото може неусетно да потънем в една нова тоталитарна реалност — високотехнологична, но подобна на тази, от която смятахме че сме се избавили в края на миналия век.

неделя, 10 ноември 2019 г.

ТРЕТИ НОЕМВРИ*



Група граждани
пристигнаха от изток –
азиатски кентаври
с високо развети опашки,
и се сляха с друга група граждани, дошли от север –
руси герои
с медени пити, вместо щитове, 
със сърпове за саби.
Група граждани владяха земите
на Балканите
от Франкския тъмен запад
до златния Цариград.
Група граждани се покръстиха
и ораха земята 
от Дунав до Бяло море,
и ораха с кръст душите на славяните
до Охрид до Балтийско море.
Група граждани преживяха
Османската империя
с български имена,
с чардаклии къщи
и тлъсти стада.
Група граждани приеха в Търново 
най-демократична конституция.
Група граждани
преживяха две национални катастрофи 
около Първата световна война
и още една национална катастрофа
след Втората световна война.

Група граждани 
мълчаха денем
и плакаха насън,
задавeни от дим и демагогия,
и намаляваха,
и децата им измираха от рак
и безнадеждност,
и ги биеха, и ги лъгаха,
и ги потупваха приятелски по рамото. 

Група граждани
на трети ноември
наводниха площада
от “Света София” до Народното събрание
и камбаните на Александър Невски биеха 
и многохилядната група граждани викаше:
„Чист въздух!
Чиста вода!
Свобода,
гласност,
референдум!“ 

А друга група
бивши селяни –
глухи и слепи от старост,
си подаваше главите
от два прозореца на Народното събрание, 
обградено от милиция. 

И на другия ден
във вестник „Работническо дело“ съобщиха, 
че група граждани
внесли някаква петиция
в Народното събрание. 

5 ноември 1989 

_________________________________________
* На 3 ноември 1989, една седмица преди Тодор Живков да подаде оставка, „Екогласност“ внесе петиция в На- родното събрание срещу два катастрофални за еколо- гията на България проекта. („Екогласност“ беше и против вече отдавна подготвяния строеж на АЕЦ „Белене“.) Хиляди подписи бяха събирани пред „Крис- тал“ в София (в градинката срещу Военния клуб). Имаше и намеса на милицията, арест и побой, въпреки че по това време в София се провеждаше Междуна- роден екологически форум, на който присъстваха за- падни жураналисти. При внасянето на петицията на 3 ноември се събра митинг от около пет хиляди човека пред Св. Александър Невски. Петицията беше внесена откъм задния вход на Народното събрание. На другия ден, 4 ноември, във вестник „Работническо дело“, най- долу на предпоследната страница (последната беше по-четена от предпоследната) излезе лаконично съоб- щение: „Вчера група граждани внесоха петиция в На- родното събрание.“ Не се уточняваше от колко души се е състояла групата граждани, нито за какво е била петицията. Написах това стихотворение на следва- щия ден. 

събота, 12 октомври 2019 г.

НЕСТИНАР



       …докато те спаси пречистващият огън,
      където в стъпка влизаш ти – като танцьор…

       Т.С.Елиът “Четрири квартета”


Влизам в огъня с танцова стъпка.
Животът е танц в пламъци.
Животът е танц на пламъци.
Най-пламенните танци
свършват бързо.

После — хилядолетия пепел.
Хилядолетия мрак.
Каменните въглища 
са се подготвяли хилядолетия
за огъня в твоя бащин дом...

Животът е жертвоприношение.
Поне в нашя свят — 
в света на космически
студ и мрак. 
В света на самотата.

Вярвам,
че ако вярвам,
животът не е само пепел, 
а жертвоприношение     тунел
към света на Светлината.




вторник, 1 октомври 2019 г.

Epistula ex ponto



Октомври се завръща  на брега,
 
а птиците заминават.

Черните им редици в небето  --

писмо от Черно море.



събота, 7 септември 2019 г.

СТЕНИ И МОСТОВЕ - 2







СТЕНИ

Берлинската стена, 
която можеше да стреля, но накрая
беше разбита с чук,
пазеше гражданите на Източния лагер
да не избягат от рая. 

Великата китайската стена 
пазеше китайския рай 
от варварски нашествия.
Макар че не спря Чингиз Хан.

Стената на плача,
стената на вековете
приема писмени молитви…

На стената във Фейсбук 
общуваме като затворници,
които си говорят 
през зида на килията 
и се търсят с поглед през ключалката. 
Има ли някой там? 






МОСТОВЕ
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
           Et nos amours
          Guillaume Apollinaire Le Pont Mirabeau

Мостът Мирабо
мостът на съединените ръце
над непрестанно изтичащото време
е неръкотворен паметник
на нашите любови.

Балканският мост
над Дрина, над Дунав
или онзи с трите арки в легендата за Албания
е мост между Изток и Запад,
в който строителите са вграждали живи
съпруги и деца…

След дъжда
в прозореца на тъмната ми стая
видях дъгата слънчев мост,
по който искам да се върна
в родната страна.



понеделник, 19 август 2019 г.

БЪЧЕЛА



... ꙗже акы бъчела любодѣльна 
съ всѧко(го) цвѣта ѱанию събьравъ...

Дедал построи лабиринта ми
и начерта крилата ми.
Нощем се лутам в коридорите и килиите
на  езика.
Сутрин политам 
в синия свитък
с восъчните крила на буквите.
Събирам мед
от цветовете на света.
Или се издигам
и отдалечавам
все по-опасно близо до слънцето. 





вторник, 6 август 2019 г.

КАКВО НИ ОТЛИЧАВА ОТ ЖИВОТНИТЕ И ОТ МАШИНИТЕ

Според Ювал Харари ( в Sapiens: Кратка история на човечеството) "Появяването на нов начин на мислене и общуване преди между 70 и 30 хиляди години представлява Когнитивна революция. Какво я е предизвикало? Не сме сигурни. Най-често вярваната теория предполага, че случайна генетична мутация променя вътрешната конфигурация на мозъка на Homo Sapiens (един от човешките видове) и това им помага да мислят по безпрецедентен начин и да общуват използвайки изцяло нов тип език. Можем да наречем това мутацията "Дърво на познанието" [...] "Легендите, митовeте, боговете и религиите се явяват за първи път с тази Когнитивна революция. Много животни и човекоподобни са можели преди това да кажат: "Внимавай! Лъв!". Благодарение на Когнитивната революция Хомо сапиенс придобива възможността да каже: "Лъвът е духът-пазител на нашето племе". Тази способност да се говори за фикции (литературни разкази) е най-уникалното качество на езика на Хомо сапиенс." Така казва Ювал Харари.

Когнитивната революция, според мен, се състои в появата на символно мислене. То е основата на новия език. (Някаква степен на символизъм има и в животинските езици, но при тях няма творчески елемент или способност за назоваване на абстрактни понятия и предаване на огромно количество информация с помощта на символи.) Лъвът е символ на нашето племе, звуците (една гласна и две съгласни Л-Ъ-В) означават това животно на български, на английски е друга група от гласни и съгласни звуци - L-I-O-N. Протоезикът, чиито принципи са вградени в нашия мозък, е част от тази генетична мутация, създала възможност за символно съхраняване и предаване на огромно количество информация. Накратко, Когнитивната революция е не просто способността да разказваме измислени истории (фикции), а появата на креативно символно мислене. Розата е любов. Лъвът е сила.Това е символът на нашето племе.

Знакът означва Християнство. Или събиране
– в зависимост от културния контекст.

Символите зависят от културния контекст. (Това е и разликата между символ и метафора в литературата: Метафората сравнява две неща, означаемо и означател, например слънце и портокал, между които има някаква, макар и странна, прилика. Докато при символа връзката между означаемо и означател, християнство и кръст например или математика и знак плюс, е неразпознаваема извън някакъв общоприет културен контекст.)

Когнитивната революция е появата на символно мислене.

То е невъзможно без език. (Самият език е система от символи, която ни позволява да складираме и споделяме информация.) Друг е въпросът какво е предизвикало тази когнитивна революция – случайна мутация,Бог, някакви извънземни дошли на Земята. Но с Когнитивната революция маймуната става човек.

Забележка за белите расисти: Homo Sapiens се появява първо в Африка. Източна Африка е вероятната родина на Адам и Ева. Европа по това време е населявана от Неандерталци, които биват изместени от Homo Sapiens. Все пак европейците имат около един процент неандерталски гени, т.е. имало е и някакво кръвосмешение, но като цяло Homo Sapiens се разпространява от Африка в целия свят и другите човешки видове изчезват.

Символното мислене и новият тип креативен символен език е това, което ни отличава от човекоподобните маймуни. Но приемането на еволюцията на видовете за факт не означава непременно, че няма Бог. (Ние не знаем причината за предполагаемата Когнитивна мутация, нито причината за Големия взрив.) Идеята че еволюцията доказва, че няма Бог е толкова нелепа, колкото и обратната идея – че понеже в Библията не пише за еволюция на видовете, значи няма такава.

Според "Битие" Бог е създал животните на петия ден от Сътворението, а растенията – още на третия. Но какво е за Бог един ден? И какво е Бог? ... Символното мислене рисува един въобразен свят. Но това не значи че този свят не съществува. Хората могат да мислят за това, което не познават или няма как да видят или разберат, чрез символи или митове, които са символични разкази. Но хората имат тенденцията да се вживяват в своите символни фикции, да приемат буквално символите, алегоричните разкази, иносказанията. Това води и до кръвопролитни релогиозни войни – войни за вярата.

Алиенацията е съдба на човека от самото му появяване. Homo Sapiens e животно, което може да създава въобразени светове и дори да се преселва в тях, или да умира за тях. Тези въобразени светове може и да съществуват, но ние не сме ги виждали. И ги рисуваме като ползваме познати означатели на непознатото означаемо. Но Райската градина, или някакъв земен Рай – например идеалното общество на свобода, равенство и братство между хората, или пък архаичната символна идея за Велика национална държава (националния флаг и това, което си въобразяваме като видим този символ), или идеята за Свещена Империя по Божия воля —такива идеали, или въобразени светове, могат да обединяват хората. И мечтата за лично щастие, както колективните мечти – щастливо семейство, голямо богатство, битие на началник или на герой – е един въобразен от индивида свят, който го мотивира и осмисля живота му.

Но ако вярваме на Платон, светът на абсолютните идеи, светът на мисълта е по-реален от видимия несъвършен свят.

От животните ни отличава способността да създаваме въобразени светове, да ги виждаме като по-истински от видимия свят, или да се опитваме да ги реализираме във видимия свят.

Символното мислене (което създава въобразените светове) и символния език способен да предава огромно количество информация, е в основата както на човешкото мислене, така и на изкуствения интелект. За сега ние имаме едно огромно предимство пред "умните машини", които създаваме: нашата интуиция и нашите емоции, вярата в идеали, надеждата. Имаме способността да си въобразяваме нови светове и те да ни ангажират емоционално, да ни мотивират да се стремим да ги създадем или да бъдем достойни за тях.

Но тези измислени от нас истории, в които се вживяваме, правят нашето мислене и по-консервативно. То е винаги свързано пряко или косвено (при символите означателят е някакъв предмет или визуален образ взет от реалния свят) с нашия личен или колективен исторически опит. Хората се адаптират бързо към нови условия, но при умните машини означателите на символите са доведени до пълна математическа абстракция. Всъщност символите са само само 0 и 1, но с тях може да се изрази всичко.

А ние, с нашето живо човешко въображение, вече измисляме нова футуристична фикция, въобразяваме си един свят от недалечното бъдеще, в който сме изгубили своето предимство пред "умните машини" и те, тези безскрупулни отцеубийци, напълно са ни изместили.

Ще се превърнем ли в някакви безработни лентяи,
докато машините работят вместо нас и дори мислят вместо нас? 
Лентяи, които блуждаят във въобразени от тях светове само за развлечение?

Вече прекарваме все по голяма част от времето си пред компютърния екран, а там симулациите стават все по-убедителни. Фалшивите новини – все по-трудно отличими от фактите. Не губим ли способността си да се борим с тиранията и неправдата? И дори да ги отличаваме от свободата и справедливостта? Не губим ли и желанието си да превръщаме въобразените, идеални светове във физическа реалност, понеже изкуственият интелект може да прави това вместо нас?

Ние имаме отговорност (както според Библията, така и според новите Зелени идеи) и пред животните на земята, които постоянно изчезват, към природата на планетата ни, която пренаселваме и унищожаваме. Може би това ще е една причина умните, и вече самоусъвършенстващи се, машини да решат в един момент, че сме излишни лентяи и вандали, вредни за Земята и за Космоса? И така умните машините ше ни изместят и унищожат, както Хомо Сапиенс е изместил и унищожил неандерталците...

Това е АI дистопията. Има разбира се и един утопичен въобразен бъдещ свят, в който хората, в симбиоза с изкуствения интелект, постигат физическо безсмъртие . Човекът се превръща в свръхчовек. Или направо в бог. И заживява в хармония с природата и с космоса – една съвършена и безсмъртна космическа раса...

Обикновено бъдещето се оказва някъде по средата между утопията и дистопията. Или се случва нешо съвсем непредвидено, което отклонява в друга посока хода на историята. Не можем да предскажем какво ще стане с човечеството след 50 или 100 години. Ако разбира се светът не е свършил дотогава – било поради атомна война, или поради екологическа катастрофа, причинена всъщност от пренаселението. Или поради някаква съвсем независима от нас космическа причина. Като внезапно долетял астероид.)

Защото и свободата на човека, както предопределението е една фикция със символно значение, един мит, който ни мотивира да се самоусъвършенстваме и да вървим напред.