петък, 10 януари 2020 г.

ФРАГМЕНТ


Купих си маслени пастели. Исках да нарисувам експресионистичен пейзаж, който е и спомен от детството. Но не съм рисувал вече 40 години, а и тогава бях любител... Накрая решх, че ще ми е по-лесно да напиша пейзажа:-)
Ето го:


Вятъртът затръшва входната врата.
Към стълбата побягват
две есенни листа.
И ехото се качва
по здрачната спирала,
по стъпала с мозайка
към тънмния таван.

Потрепва в страх стъклото
на петия етаж.

Вън бляска мокър покрив.
Комин снишава пушека.
Слушай! 
Вибрираща антена
ти праща репортаж:
Виж!
Пристига черен облак —
тих, нисък и коварен 
над уличните лампи
се готви саботаж.

понеделник, 23 декември 2019 г.

ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КОЛЕДНИ ЕЛХИ




Т. С. Елиът


ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КОЛЕДНИ ЕЛХИ

Има различни отношения към коледната елха,
някои от които можем да оставим настрана:
социалното, безразличното, чисто търговското,
буйното (кръчмите работят до среднощ),
и детинското — което не е това на детето,
за което свещичката е звезда, а позлатеният ангел
разперил криле над върха на елхата
не е само декорация, а ангел.

Детето се учудва от коледната елха:
и нека продължи в духа на чудото
на Празника като събитие, а не просто повод:
тъй че блещукащия възторг, изумлението
пред първия спомен за коледна елха,
тъй че изненадата, радостта от новите притежания
(всяко със своя особена и възторжена миризма),
очакването на гъската или пуйката,
очакваното страхопочитание пред появяването й,

тъй че благоговението и радостта
да не бъдат забравени сдед по-късни преживявания,
в скучната обичайност, умората, отегчението,
в знанието за смъртта, усещането за провал,
или в набожността на новопокръстения,
която може да е опетнена от самонадеяност —
небогоугодна и неуважителна към децата
(и тук също си спомням с благодарност
света Лучия, коледната песен и короната й от огън):

така че преди края, осемдесетата Kоледа
(под осемдесета разбирайте последната)
натрупаните спомени от ежегодните вълнения
да се концентрират в голяма радост,
която ще бъде и голям страх, както в случая,
когато страх обвзе всяка душа:
защото началото трябва да напомня за края,
а първото пришествие — за второто.

Превод В. Левчев



T. S. Eliot

The Cultivation of Christmas Trees


There are several attitudes towards Christmas,
Some of which we may disregard:
The social, the torpid, the patently commercial,
The rowdy (the pubs being open till midnight),
And the childish - which is not that of the child
For whom the candle is a star, and the gilded angel
Spreading its wings at the summit of the tree
Is not only a decoration, but an angel.


The child wonders at the Christmas Tree:
Let him continue in the spirit of wonder
At the Feast as an event not accepted as a pretext;
So that the glittering rapture, the amazement
Of the first-remembered Christmas Tree,
So that the surprises, delight in new possessions
(Each one with its peculiar and exciting smell),
The expectation of the goose or turkey
And the expected awe on its appearance,



So that the reverence and the gaiety
May not be forgotten in later experience,
In the bored habituation, the fatigue, the tedium,
The awareness of death, the consciousness of failure,
Or in the piety of the convert
Which may be tainted with a self-conceit
Displeasing to God and disrespectful to children
(And here I remember also with gratitude
St.Lucy, her carol, and her crown of fire):



So that before the end, the eightieth Christmas
(By "eightieth" meaning whichever is last)
The accumulated memories of annual emotion
May be concentrated into a great joy
Which shall be also a great fear, as on the occasion
When fear came upon every soul:
Because the beginning shall remind us of the end
And the first coming of the second coming.

неделя, 22 декември 2019 г.

КАРТИЧКА ОТ МОРЕТО


Ἐν ἀρχῇ ἦν λόγος

אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה 


1.

Човешките езици са реки,
които изтичат в морето
или пресъхват в пустинята.
Колкото повече ги учим, толкова повече ги забравяме...
Господи, аз Ти говоря
на един от земните езици.
Но моят първи небесен език
беше без думи.
Чувах го още в утробата и го разбирах.
Той беше езикът, на който
Ти изговаряш живота ми, Господи!...
Но вече съм го забравил...
Затова сега Ти говоря на този мой земен език.


2.

Само ти, Невидимият,
даваш смисъл на този свят от Видения.
Само ти, Господи,
си Светлината в края на тунела –
Светлината в края на сърцето ми –
Светлината,
която озарява този свят
и го създава.

Не ме изоставяй, Господи!

Всичко на света отминава.
Телата и дните ни потъмняват.
Светлината остарява и изстива.

Само Теб, който Те няма
в отминаващия свят,
Те има наистина.

3.

Господи, аз говоря
само с Твоето отсъствие.
Говоря на Голямата празнота в сърцето ми.
И моите думи отекват в пустинята –
в безлюдната чакалня на сърцето ми.

Но не е ли монологът
единственият ни шанс да говорим с Теб?

Ето ме, Господи, ето ме!
„Аз съм, който съм.“
Аз съм твоето ехо в пустинята.

А отекването на гласа ми в самотата
е Твоят отговор:

На всяко действие
съответства равно по големина противодействие...
противодействие.
...и ни прости дълговете,
тъй както и ние прощаваме на длъжниците си...
тъй както и ние прощаваме...
... каквото е било пак ще бъде
и каквото се е правило пак ще се прави...
пак ще се прави.

4.

Слънчево дърво, трептящо
като Богородица от византийска мозайка.
През него прозира синьото
небе   на буквите.
В края на септември, в края на пясъците,
в края на морската пяна –
шепот и пулс
на черния фон на смъртта.

Всяка година
изпращам тази картичка в съня си,
а не зная на кого...

Пиша картичка от морето
и чакам
среща с получателя.

неделя, 15 декември 2019 г.

ПРЕНАСЕЛЕНИЕТО И ПРЕСЕЛЕНИЕТО В АЛТЕРНАТИВНИ РЕАЛНОСТИ — ДВЕТЕ ЗАПЛАХИ ПРЕД ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ



В ранното ми дестство, през 1960те, населението на света беше станало 3 милиарда.  След като хилядолетия наред е било под един милиард, то се беше удвоило за един век, между средата на 19 и средата на 20 век. Сега половин век по-късно населението на света е 7 милиарда и половина. Ако е вярно изчислениет, че откакро съществува човешкия род са живяли около 108 милиарда души, зад всеки жив днес човек има само около 15 мъртви. 

Пренаселението е в основата както на екологическите проблеми така и на проблема с бедността, политическата нестабилност  и войните по света. Раждаемостта е много по-висока в по-бедни страни и по-бедните сегменти на обществото. А ранната смъртност  намалява. Това води до увеличаването процента на бедни, гладуваши и необразовани хора по света. От друга страна пренаселението води и до сериозни екологически проблеми — както до замърсяване на водата, земята и въздуха с човешки (домашни и индустриални) отпадъци, така и до бързо прогресираща промяна в климата. До голяма степен тя се дължи на хранителната, особено месопроизводителната индустрия —- броя на кравите, които призвеждат метан и допрнасят за парниковия ефект, е над 1 милиард в целия свят -  а също и на опожаряването на джунлгата —белите доброве на света —за да се разраства селскостопанската земя. Джунглата, която изчезва постепенно, редуцира парниковите газове. Разбира се, селскостопанските причини се прибавят към индустриалното замърсяване поради ползването на изкопаеми горива —  тази най-добре известна причина за замърсяването на въздуха и за парниковия ефект, за глобалното затопляне.

Теорията на Малтус беше заклеймявана  в учебниците по комунистическо време ( както и генетиката, наричана вайсманизъм-морганизъм).  Pобърт Малтус беше представян като някакъв  злокобен идеолог на войната и унищожението, зашото според него войните и епидемиите били средство за намаляване на населението. Но същността на теорията на Малтус, това че населението на света нараства в геометрична прогресия, а храните — в аритметична, което води до пренаселение и недостиг на храни, е доказано вярна.  Малтус предлага като решение контрол на нарастването на населението, именно за да се предотвратят глада, епидемиите и войните. Но индустриалното свръхпроизводство на селскостопански стоки днес, което Малтус не е предвидил, освен че допринася за изхранването на многократно по-голямо население, има пагубен екологически ефект. Ние буквално си изяждаме и опустошаваме планетата.  И така обричаме сами себе си. Още от времето на индустриалната революция  съществува метафоричната представа за победа на човека над природата.  Хората воюват с природата и я побеждават. Но това е победата на режещите клона, на който са стъпили.

Екологическите проблеми, както и проблемите с бедността и процентното увеличаване на бедното и неграмотно население на света, се разрастват лавинообразно - селските стопани горят джунглата, бедните напускат местата вече невъзможни за живеене, поради глад, бедстия и война, и се преселват в света на богатите, в Европа и Северна Америка. 

Макар и светът на богатите да намалява числено, поради по-ниската раждаемост в развитите страни,  богатите страни всъщност създават проблемите, които застрашават бъдещето на човечеството и планетата.  Това е така още от времето на индустриалната революция в Европа. Но самият свят на богатите, не само защото е атакуван от преселение на бедните, все повече се “варваризира” отвътре, става по-неграмотен и хаотичен. Неограниченият достъп до цялата световна информация, дори чрез телефона ни, не води до помъдряване. Ние се заблуждаваме, ако мислим, че информацията в  “умния телефон”, която е “на едно кликване разстояние”, е нещо, с което реално разполагаме. Тази информация не съществува за нас и не може да доведе до мъдри решения преди да попадне в главата ни , преди да бъде осъзната, обобщена и “процесирана” от собствения ни мозък. Става все по-лесно човек да живее сам. Казано е: “С питане до Рим се стига.” Но днес можем да стигнем до Рим от всяка точка на света питайки само телефона си. Постиндустриалното общество като че ли все повече се разпада на независими и неконтактуващи помежду си общности, на незавсими един от друг индивиди, живеещи в свои собствени мисловни и виртуални светове. Глобалният свят става все по хаотичен и непердвидим.

Освен пренаселението и преселиеното на населения от бедни към богати страни, другият голям проблем  на света е “преселението” от физическата във виртуалната реалност, преселението ни в алтернативни светове. Фалшиви новини и алтернативни реалности, дори видеоматериали от несъществуващи събития, се създават все по лесно с помощта на компютърните технологии. С помощта на социалните медии все по-лесно и безплатно се постига  “вирусно” разпространение на фалшиви новини, на преднамерени лъжи и конспиративни теории.

С увеличаването на  продължителността на живота, светът се управлява от все по-стари хора. Виждаме неспособността на някои лидери да вземат своевременни решения. Няма консенсус в обществото и различни хора и общности вярват в различни “истини” . Виждаме как британците три години не могат да стигнат до консенсус за Брекзит. Президенти и министър-председатели, дори в страни, където има демокрация и свобода на словото като САЩ, но и в страни, където се провежда геноцид, като Мианмар, отричат безспорните факти, наричат фактите фалшиви новини, когато не им изнасят, промотират алтеративни реалности, в които привържениците им безрезервно вярват. Управляващите, както и всякакви бизнеси и организции, могат да ползват интернет и алтернативната реалност, за да влияят на общественото мнение и личните желания. Никога не е било по-лесно да се влияе на избори в други страни. Вече има доказателства, че това се опитва да  прави режима на Путин. Сигурно и други. Могат лесно и незабелязано да се промиват мозъци чрез  разпространяване на фалшиви новини и конспиративни теории.  Възражда се национал-популизма и изолационизма, както и популярността на авторитарни лидери на много места по света. Проблемът идва и от това, че хора, родени далеч преди информационната епоха, по време на Студената война,  когато атомните бомби, петрола и въглищата бяха най-голямото държавно богатство, управляват света.

Най-голямата заплаха за света не е нито възможността за нова световна война, нито  възможната екологическа катастрофа сама по себе си. Най-голямата заплаха е остарелия начин на мислене на тези, които имат власт, и инертността на масите живеещи във виртуалния свят. Струва ми се, че светът може да загине най-вече от собствената си глупост —  от остаряване и оглупяване. Надежда за спасение могат да предложат само най-младите, родените в Информационната епоха, децата на новия век.  

Вече се говори, че скоро след Информационната революция от края на миналия век настъпва нова, Четвърта технологическа революция. Може би  изкуствения интелект, който ни побеждава вече във все повече области, не просто ще спаси света от оглупяване и опустошение, а ще наследи нашата цивилизация? Ще изчезне ли Homo sapiens?   Или ще трябва да се пресели по други планети, след като е изял и унищожил нашата?

вторник, 12 ноември 2019 г.

КАКВО НИ ОТНЕ ДЕМОКРАЦИЯТА?



Kогато бях дете, за мен Втората световна война и Девети септември, деня на окупацията на България от Съветската армия, който тогава празнувахме като национален празник — беше нещо случило се далеч назад в историята. Като Наполеоновите войни или Английската гражданска война - нещо от учебниците. Макар че в тогавашните учебници окупацията се наричаше всенародно деветосептемврийско въстание и социалистическа революция. Много по-късно, когато започнах да остарявам и десетилетията престанаха да бъдат вечности, си дадох сметка, че всъщност съм роден само 12 години след края на Втората световна и началото на Студената война.

През септември тази година говорих с мои студенти, родени около началото на този век, за Пражката пролет и окупацията на Чехословакия от Съветската армия (и другите "братски" армии, включително българската) през август-септември 1968. За тях, родените около 12 години след края на комунистическата диктатура, времето на съветския комунизъм и Студената война вече са назад в историята — както за мен беше Втората световна война и Девети септември. А Чехословакия през 1968 — за тях това е като Първата световна за мен.

Времето е нещо относително. И не само настоящето, но и историята се променя с времето.

Всяко поколение вижда миналото различно.
Но е важно да се знаят фактите.

Иначе ще живеем в някакъв паралелен измислен свят, където окупацията се наричаше освобождение, диктатурата - демокрация, безправието - равноправие.

Може да се погледне към последните 75 години и от друг ъгъл — на технологичните революции. Отново перспективата към миналото ще бъде различна за различните поколения. Аз съм роден две години преди да се роди Българската национална телевизия. А моят син се роди заедно с Интернет. По-младите хора са отраснали след третата технологическа революция, отраснали са в информационната епоха. Докато аз, както и покойният ми баща, сме родени и отрасли в света на втората технологическа революция.

Светът радикално се е променил около началото на миналия век — с почти едновременната поява на електричеството, телефона, автомобила, радиото, киното, самолета, разрушителните бомби. От тогава насам най-голямата революционна промяна — масовото приложение на компютърната технология и интернет — се случи около падането на Желязната завеса.

За нас важното, революционното, фантастичното нещо, което се случи тогава, в края на 1989-та беше падането на Берлинската стена и Желязната завеса. Живков падна един ден след Берлинската стена. През тази паметна есен като домино паднаха един след друг режимите в Източна Европа. Но всъщност тогава се е случвала и третата технологическа, информационната революция, която ние малко по-късно забелязахме.

"Демокрацията ни отне много" заяви преди две години лидерката на БСП Корнелия Нинова. Да помислим, какво точно ни е отнела демокрацията и дали точно тя ни го е отнела?

Ако приемем че демокрацията в България започва с падането на тоталитарния режим в края на 1989 ( макар че страната ни реално започна да се променя едва след 1997, поемайки в евроатлантическа посока, и от тогава и икономиката ни върви нагоре)

демокрацията ни отне спокойствието и стабилността на робството.

Отне ни сигурността, че някой друг мисли за нас, мъдро направлява живота ни и държавата. Не е нужно сами да мислим за бъдещето си. Като в следобедна дрямка.  Можеш да роптаеш, ако нещо не ти харесва, но вината не е твоя. Ако животът ти не е такъв, какъвто си искал да бъде — не си виновен, не си имал избор. Това е състояние на летаргия. Възрожденците ни сравняваха робството със сън дълбок и ни призоваваха да се събудим.

Демокрацията, свободата, пробуждането от летаргията е нещо трудно постижимо и удържимо. Тя е нещо, което ние сами си правим постоянно. Сами поемаме инициативи и не можем никого да обвиняваме, ако не ни се получи. Но това за някои е трудно постижима. От там и носталгията по големия сън.

Хората по онова време живееха в мизерно икономическо равенство — 150 лева заплата, празни магазини, панелка, трамвай. И в равно безправие — мълчи си, подчинявай се, и ще живеш спокойно. (Иначе има затвори и лагери. Но за тях, разбира се, не се пишеше във вестниците и не се говореше по телевизията.) Тези, които имаха повече, отговорните другари, също не бяха показвани с това, което имат, по телевизията или по вестниците. Създаваше се някаква илюзия за равенство. Хората не можеха да пътуват на Запад, не можеха да сравняват мизерното си съществуване с нищо друго. И мизерията е нещо относително.

След 10 ноември 1989, който дойде така внезапно, имаше една еуфория — от това че свободно можем да викаме по площадите, да казваме какво мислим. И илюзия че нещата някак ще се променят от само себе си. Но в първата половина на 1990-те някои от хората, които имаха ключовете към "общонародната", сиреч държавната собственост, я разпределиха между себе си. Под масата, над която се водеше уж демократичен дебат. Същевременно за обедняването на обикновените хора се обвиняваше демокрацията. Всъщност се създаде тогава една мутрокрация. И не демокрацията, мутрокрацията ни отне много -- от Лукановата зима до Виденовата зима. (Първото правителство на СДС оцеля по-малко от година.)

Едва от 1997 насам имаме един наистина постоянен икономически подем, макар и бавен, в сравнение с други подобни страни. Все пак, по време на хиперинфлацията от 1996-7 средната заплата беше някъде около 5 долара ( не помня колко точно хиляди лева беше това тогава). През 2007-ма, когато България стана член на Европейския съюз, средната заплата у нас беше около 500 лева (250 евро). Сега е над хиляда лева. Разликата е видима и в начина, по който страната изглежда. Макар че сме най-бедни в ЕС, ако сравняваме страната с тази страна, която беше в миналото, разликата е огромна.

В първите десетилетия на 21 век, грубо казано от атаката срещу кулите близнаци в Ню Йорк, Иракската война и световната икономическа криза от 2007 — с възхода на международния тероризъм и с бежанската вълна към Европа — светът отново се промени неочаквано. Във възход е един нов национал-популизъм. 

За нас в България това съвпадна с най-дългия период на просперитет, повишаване на жизненото равнище на хората и европейска интеграция, превръщането ни в нормална европейска страна. Не мисля, че нещо по-добро ни се е случило от Освобождението насам. 

Но в световен мащаб по същото време, се разраства някакъв хаос, разклащат се международните демократични институции, идва на мода авторитаризма и национал-популизма. От САЩ и Великобритания до Русия, Турция и Китай, либералната демокрация изглежда застрашена. В Източна Европа този нов национал-популизъм се нарича от привържениците му "илиберална демокрация". Но това е един смехотворен оксиморон! Абсурдно словосъчетание! Ако демокрацията не е либерална, т.е. ако не се спазват правата на малцинствата, етнически и политически, ако няма равноправие на всички граждани пред закона, демокрацията се изражда в диктатура на мнозинството. Или в "диктатура на пролетариата". И култ към любимия лидер на масите.

Все повече се плаша не от това, че нещо ни е "отнела" демокрацията, а от това, че някакви нови мощни световни сили — икономически или социално-политически — незабелязано ни отнемат демокрацията. Тази жадувана демокрация, която след падането на Желязната завеса, ние, в Източна Европа, наивно смятахме че е победила завинаги и безвъзвратно в целия свят.

Демокрацията е нещо крехко  и трябва постоянно да се защитава. Не я е имало дълго през човешката история.

Трябва постоянно да се грижим за нея,

за да не ни бъде отнета — или да не си я отнемем сами. Демокрацията е толерантност към различните, но и спазване на законите, които трябва да са еднакви за всички. Както и гражданско неподчинение и самоорганизиране, когато избраните управници не спазват обещанията си пред нас, не спазват закона и затъват в корупция.

Не трябва да позволяваме да ни приспиват с национал-популистки брътвежи, които прикриват произвола и алчността на овластените или мечтаещите за власт. 

И не трябва да забравяме миналото. Защото може неусетно да потънем в една нова тоталитарна реалност — високотехнологична, но подобна на тази, от която смятахме че сме се избавили в края на миналия век.