петък, 20 февруари 2026 г.

МАНИПУЛАТОРИТЕ ОРКЕСТРИРАЛИ АКТИВНОТО МЕРОПРИЯТИЕ “ПЕТРОХАН” МОГАТ ДА СЕ ПОЗДРАВЯТ С ДОБРЕ СВЪРШЕНА РАБОТА (ЗАСЕГА)


“Калушев е педофил и лидер на секта. На този етап всеки, който го защитава, (за мен поне) е дъно.” написа един господин на стената ми във Фейсбук. Ако се съди по неговата стена, господинът е привърженик на ГЕРБ, не е негативно настроен към Пеевски, но е определено негативно настроен към ПП-ДБ.  Политизирането на една трагедия, смъртта на шестима, включително 15-годишно момче, особено от някои лица (които по-скоро бих отъждествил с други телесни части) в Парламента, е отвратително неморално и почти толкова шокиращо, колкото самата трагедия. 


Неуморното яростно оплюване на шестимата загинали, които не могат да се защитят беше започнато лично от и.ф. главния прокурор с изтекъл мандат и и.ф. шефа на ДАНС, още преди реално да е започнало разследването, като така погазиха основния правен принцип за презумпция за невинност до доказване на противното. Това оплюване представляваше на практика повторно, морално убийство на шестимата убити, които били се самоубили. 


Очевидно никога, от самото начало не е правен и опит за разследване на друга версия, освен тази, че загиналите са отвратителна секта будисти-самоубийци, убийци и педофили. Нито един от тези изобилни елементи в присъдата над мъртвите не е доказан. Нито че са религиозна секта, нито, че са самоубийци ( единия и убиец), а още по-малко, че са педофили. 


Сигналът срещу  Ивайло Калушев, че е педофил е от едно лице, чиято майка го разобличи. Сигналът не е довел до нищо, макар че с него са се занимали, доколкото разбрахме, и полицията и ДАНС, но не са открили никакви доказателства за твърдението, нито втори свидетел да го потвърди.  Има ли поне едно оплакване от родителите на хилядите деца, които са преминали за  повече от три десетилетя през  школата за приключения “Роук”, създадена от Калушев? Единственото оплакване, и то не за педофилия, е било оттеглено, след скандал между майка и баба.


Оказа се, че полицията активно е работила с рейнджърите от Петрохан, провеждала е съвместни учения с тази “опасната секта педофили”,  ползвала е дрона им. Те са съдействали за залавяне на бракониери. А може би и за предоттвратяване на трансграничен трафик. 


Да кажем, че Ивайло Калуше, “лама Иво”  е бил някакъв прикрит сектант. Макар че е странно, защо всичкте шестима “сектанти” не се самоубиват заедно. А той обикаля нагоре-надолу с кемпера с двамата младежи, след което публикува стихотворението “Борба” на Ботев и извършва разширено самоубийство под Околчица,убивайки и двамата младежи, единия непълнолетен. (Впрочем, ако телефона е с лицево разпознаване, възможно е и мъртвец да пише съобщения.)  Но каква връзка има социално-революционното, а до някъде и антирелигиозно, стихотворение на Ботев с ритуално самоубийство на религиозна секта? Да кажем, че това може някак си да се обясни. С някаква лудост.


 Как обаче  се обяснява уж предхождащото самоубийство на тримата загинали в Петрохан, след раздялата им с Иво Калушев и младежите? Какъв е мотивът за това колективно самоубийство? И те също ли са били луди? Или злодеят Иво ги е индоктринирал? Мнозина  описват покойните като прекрасни хора.  Всички показания на свидетели говорят за това, че те са изглеждали най-нормално в деня на “самоубийството” си, един е пътувал обратно към Петрохан от София, където е водил при родителите момиче, на което са помагали. Друг е контактувал най-нормално с приятели и роднини, казал е, че е навалял много сняг. Така нареченото им “сбогуване” на показваното ни видео от охранителна камера, е твърде весело и прилича на сбогуване на хора, които заминават в различни посоки, а не на сбогуване на самоубийци-сектанти. Освен това то се случва 4 часа преди другия показан ни запис от камери, на който се вижда, че токът е спрял и хора с фенери влизат в сградата — според разследващите — за да я палят. А защо е трябвало да запалят хижата си преди да се самоубият? Ако там е имало някаква неудобна информация, тя е била за това, което те са засекли с дрона, камерите и активните си охранителни действия. Знаем за “дървената мафия” и за удобната за трафик на хора и наркотици близка граница със Сърбия. Впрочем, има показания, че рейнджърите от Петрохан са попаднали на канал за трафик. Също един от близките до тях казва, че винаги, когато са били заплашвали от бракониери, или от дървената мафия, те са се разделяли на групи. Както са се разделили и в този случай.


Има множество свидетелства за странни коли, включително една без номер и с черни стъкла отправящи се към хижата преди “ритуалното самоубийство”, както и свидетелства, че там е чута престрелка. А има и странно спиране на тока точно в този момент. (Впрочем излиза че един от “самоубилите се” се е прострелял два пъти! Специалисти-медици казват, че това е невъзможно.)


Въпреки липсата  на ясно заключение на следствието, водено само по една линия - хипотезата за сектантско самоубийство, въпреки липсата на мотив и липсата на доказателства за нещата, в което ги обвиняват, изглежда че голяма част от обществото повярва на тази безумна хипотеза безрезервно. Може би понеже тя беше развита от самото начало от и.ф. главния прокурор и и.ф шефа на ДАНС, в разрез с презумцията за невинност.


Разбира се, мнозина политици и агитатори веднага видяха трагедията като удобен елемент в предстоящата им предизборана кампания. Започна се истерична кампания на почти всички политически сили срещу ПП-ДБ, като им се приписваше някак вината за трагедията в Петрохан. Защото видите ли Сандов като министър сключил някакво необвързващо споразумение с рейнджърите-природозащитници, а кметът Терзиев им давал дарения за тяхната природозащитна дейност. Няма никакво значение, че рейнджърите де факто са работили заедно с полицията и то не само по време на коалиционните правителства с учстието на ПП-ДБ ( едното, известно като “сглобка” с ГЕРБ), а и след това, при следващите правителства. Въпреки, че нищо не е доказано, напротив, официалната версия буди много съмнения, мнението на господина, писал на стената ми, който вярва, че става дума за религиозна секта от педофили-самоубийци, се споделя и от много иначе разумни и интелгентни хора, които не са привърженици на упарвлението Борисов-Пеевски. А още по-малко са привърженици на обслужващите Борисов-Пеевски и.ф. главен прокурор Сарафов и и.ф. шефа на ДАНС. 


 Априорно се прие от мнозина съвсем непредубедени българи, че “лама Иво” е будист-сектант подтикнал приятелите си към самоубийство, при това той или всички в сдружението са били педофили. Също безрезервно се приема, че Калушев е бил гениален манипулатор, който е внушил на своите приятели да се самоубият след неговото отпътуване от хижата,  а една седмица по-късно той е намерен в подножието на Околчица, също самоубит и убил още двама — младеж и дете. Разгорещи се  (логичната иначе) дискусия нормално ли е майки да оставят непълнолетните си деца в ръцете на такива ужасни (по презумпция) хора, или на каквито и да е хора. (Забравяме детските лагери.) А паралелно с това се водеше и друга дискусия —  възможно ли е будист да бъде самоубиец, като се има предвид, че будизмът смята самоубийството, както и убийството, за деяние водещо до ужасни кармически последствия, а не към спасение.


 С това масово приемане на недоказаната версия на властите, можем да кажем, че активното мероприятие за очерняне, и повторно морално убийство на мъртвите, се проведе изключително успешно. 


Разсеяни от тези спорове за лошите майки и лошите будисти-сектанти, малцина от спорещите обръщаха изобщо внимание на огромния слон в стаята: никой не е доказал педофилство, никой не е показал мотив за самоубийство, и никой не е разследвал една друга вероятна теза: че шестимата са  разстреляни. Защото са  видяли, и може би са документирали ( палежа в хижата създава подозрение, че са били унищожавани свидетелства) неща, които не е трябвало да виждат. Разследва ли се тази хипотеза?


Стана вече ясно, че  рейнджърите са работили с полицията, дори са правели съвместни учения. Вероятно са работили и с гранична полиция. Освен че са участвали в залавяне на бракониери, в борба с “дъревената мафия”, те според поне един свитетел, са  станали свидетели на презграничен трафик на хора. А може би и на наркотици. Говори се и че има в региона пещери водещи оттатък границата. 


Има и подозрения, че наркотрафикът през граница е свързан с висшестоящи политици в България ( не от ПП-ДБ!). Спомняме си ареста на наркобоса Сретен Йосич в България и интересните му отношения с Бойко Борисов. Излизат сведения и за това, че Калушев е участвал в залавянето му. Е, този същият Сретен Йосич беше освободен от затвора в Сърбия през декември.


Сигурно някои хора сега треперят от страх. Шесторното “самоубийство” прилича на дело на наркокартел.  Знаем и как  се “самоубиват” неудобни свидетели по нашите земи. В Русия падат от високи етажи.  Или умират от отрова на латиноамериканска жаба, ако не от Новичок.  Има такива подозрения, за инсценирано самоубийство,  и у нас. Има такива подозрения дори за Епстийн, който е знаел твърде много за влиятелни хора.  


Но основните диригенти на активното мероприятие  — акцията по очерняне на жервите и убеждаването на общественост, че самите жертви са престънпиците — сектанти-самоубийци и педофили - изглеждат някак разтревожени. Ако те, диригентите на активното меропртиятие, също знаят повече отколкото трябва да знаят, дали няма да последва още някое загадъчно самоубийство?


Разбира се, това което казвам, е недоказана хипотеза. Но недоказана е и хипотезата, че мъртвите са истинските виновници за своята смърт, и за още други ужасни неща.



понеделник, 12 януари 2026 г.

СИЛА И МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА


(Делата и думите на Доналд Тръмп относно Венецуела и Гренландия)


В публикуваната наскоро статия “Венецуела уби Съединените Щати” френският предприемач и анализатор Арно Бертран казва: „…. Въпреки бруталния си имеприализъм, Теди Рузвелт все още живееше в морална вселена, където образът на брутален хищник трябваше да бъде отхвърлян. Изразът, все пак, беше „Говори тихо и дръж голяма тояга“. Тази вселена сега е разрушена. Сега е: „Размахвай голяма сопа и се хвали, като удариш с нея“.  При отсъствието на паралели, можем само да спекулираме какво следва.” Статията е анализ на акцията по отстраняване на Мадуро, но в нея се правят множество исторически паралели. 

          Защо  политиката на брутална сила, без всякакви морални принципи, или поне претенция за такива, без всякаква идея за права и задължения, е обречена - това обяснява и Русо в “Обществения договор”, в глава III: „Най-силният никога не е достатъчно силен, за да бъде винаги господар, ако не може да превърне силата в право и подчиненето в задължение (дълг).” ….“Разбойник ме среща в края на гората. Ще му дам парите си по принуда, но това мое съзнателно задължение ли е? Понеже пистолетът, който той държи определно е сила.”

          Може ли един държавен ръководител да държи народа си, или други народи, в подчинено положение само с брутална сила, като крайпътен рабойник? Може, но за кратко време. Щом насилникът си отклони вниманието за малко, или се умори да държи насочения пистолет, нападнатият ще избяга, или ще му вземе пистолета и ще го застреля.

       Дори лицемерието,  дори фалшивият морал на властника свидетелства, че в обществото има някакви морални принципи. Ако няма такива — обществото се разпада. Няма обществен договор. 

          Колкото и да твърдим, че са лицемерни силните в съвременния демократичен свят, либералната демокрация с идеята за равни права и съответно задължения, за лична свобода, но и равни права, работеше, държеше света стабилен и цял. Носител на тази идея бяха САЩ след Втората световна война.  Връщането към идеята за правото на силния, което предлага Доналд  Тръмп, води до разпад на обществото —това е връщане към закона на джунглата, където се води война на всеки срещу всеки, хаос и гибел. Защото и най-силният може да бъде изяден или елиминиран докато спи.

Мадуро е кървав диктатор, който остана незаконно на власт след фалшифицирани избори през 2018 г. И който е принудил четири милиона венецуелци да напуснат страната. Нo какви ще бъдат последствията от неговото арестуване и отвличане от Венецуела и изправяне пред съд в САЩ? Тази успешна операция, е със съмнителна законност и в САЩ, където се проведе без допитване до Конгреса, и в света, според законите на международното право, което се установи след Втората световна война. Реакцията на Зеленски по повод на операцията беше лаконична и точна: “Ако е възможно да се справят с диктаторите по този начин, тогава САЩ знаят какво да правят по-нататък...“ 

Уви, в света днес има много кървави диктатори, а най-кървавият от тях, Владимир Путин изглеждаше, поне преди тази операция на САЩ във Венецуела, по-добър приятел на Тръмп от Зеленски. Но дори и сега, въпреки че Путин и Си Дзинпин официално призоваха за освобождаването на Мадуро, операцията всъщност е от полза за Путин - в идеологически смисъл. Руският диктатор споделя идеята на Тръмп за един свят разделен на сфери на влияние между великите сили, в който те могат със сила, включително военна,  да преследват своите интереси, като свалят или овладяват правителства като завладяват държави, или техните природни ресурси. Това, което Путин се опита на направи в Украйна преди три години ( да свали президента и завладе, или овладе страната), но не успя благодарение на героичната съпротова на украинския народ и на героя Зеленски, Тръмп  извърши безпогрешно и светкавично във Венецуела. 

Това от една страна може да е смущаващо за Путин, който при това беше основен приятел на Мадуро. Но Путин не реагира особено остро, именно защото тази акция, поне в неговите очи, легитимира неговите действия в неговата сфера на влияние - в границите на бившия Съветски съюз и Източна Европа. 

А след като Путин и Тръмп действат така, със сила и пренебрегване на международните закони, поне в своите сфери на влияние, Си Дзинпин може да се замисли дали да не постъпи по същия начин с Тайван. 

Това което прави акцията във Венецуела много опасен прецедент е не, че е бил премахнат със сила един диктатор. Шокиращото е друго. Тръмп заяви, че Мария Корина Мачадо, лауреат на Нобеловата награда за мир и лидер на опозицията във Венецуела, нямала “нито подръжката нито уважението да управлява.” Въпреки че изборите реално бяха спечелени от подкрепяния от Мачадо кандидат Едмундо Гонзалес, след като на самата нея не беше разрешено да участва в изборите. Тръмп заяви, че САЩ ще управляват Венецуела - оставяйки на власт  заместничката на Мадуро, но под заплаха от нови бомбардировки, ако тя не изпълнява исканията на Тръмп. Тръмп също ясно каза, че американските компании трябва да получат достъп до залежите на тази най-богата на петрол страна в света и тези залежи да бъдат ползвани от САЩ. Това е брутална сила без всякаква, дори лицемерна, претенция за морал. 

За Тръмп Западното полукълбо е неговата сфера на влияние. И в тази сфера на влияние той има и други, доста шокиращи претенции: към Канада, която можела да стане петдесет и първи щат на САЩ, и към Гренландия. След арестуването на Мадуро, Тръмп за пореден път заплаши да анексира Гренландия.  А съпругата на съветника на Тръмп Стивън Милър публикува в Х карта на Гренландия в цветовете на американското знаме и с текст: “СКОРО”. Гренландия, макар и автономна, е част от Кралство Дания, а Дания е член на НАТО и на Европейския съюз. Северноатлантическият съюз е длъжен да защитава всеки свой член и такова посегателство на Тръмп, освен че ще бъде акт на директна агресия към Дания и Европа, би разрушило НАТО. 

Да не забравяме и друго: в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, публикувана през ноември, не само че Европа не изглежда да е най-верен съюзник и приятел на САЩ, каквато беше до скоро, а напротив — предрича се дори “заличаване на европейската цивилизация”. Европа изглежда е притисната от две страни -- от един кървав диктатор империалист от изток и друг кандидат-диктатор империалист от запад, които искат да разширяват своите сфери на влияние за сметка на стария континент. Жизнено важно е ние, европейците, да бъдем единни. И добре въоръжени. Европейският съюз, заедно с Великобритания, може да разчита за своята отбрана само на себе си.

Върви ли "миролюбецът" Тръмп, който мечтаеше за Нобелова награда за мир,  към един свят, където единственото право е правото на по-силния - както е в джунглата – свят на борба за власт и богатство, свят на постоянни търговски и военни конфликти, в който няма дори лицемерна претенция за морал, в който принципите на либералната демокрация и международните закони се погазват и няма никаква лоялност към партньори и приятели — има само жажда за господство и лично обогатяване?

Единствената надежда е, че американския народ (чрез гласуване и избори за Конгрес тази година) ще озапти  насилника. Вече има ясни знаци, че самата MAGA-база на Тръмп не може да приеме неморални действия ( уличаването на Тръмп в ползване на малолетни, каквото се подозира, че има в досиетата Епстийн) или военни действия и намеса в други страни (каквато Тръмп беше обещал, че вече няма да се случва). Голата алчност без морални принципи, не може да бъде печеливша идеология. Никой не може да държи в подчинение задълго никого, ако не може да убеди, че силата е морално право, а не просто насилие, и че подчинението е морално задължение, а не просто старх от насочен в главата пистолет. 

събота, 29 ноември 2025 г.

СЪНУВАЙТЕ ИЗЯЩНО

КЪМ ЕТРУСКИТЕ ПОЕТИ

от Ричард Уилбър



Сънувайте изящно, тихи братя, днес незнайни!

Поели с майчиното мляко и езика майчин, 


в матрицата му въплътихте вие своя ум и свят

с мечтата да оставите следа от стих след вас — 


подобно смели стъпки през полета белоснежни —

не знаейки, че всичко се топи и  ще изчезне.



To The Etruscan Poets

by Richard Wilbur


Dream fluently, still brothers, who when young

Took with your mother's milk the mother tongue,


In which pure matrix, joining world and mind,

You strove to leave some line of verse behind


Like still fresh tracks across a field of snow,

Not reckoning that all could melt and go.




ВЪВЕДЕНИЕ В ГЕОГРАФИЯТА НА СЪНЯ


Както Бог е създал

географията на света 

със стотина елемента,

аз създавам

географията на съня 

с четиридесет и пет звука.


. . . . . . . . . . . . 


Днес в света съществуват

над шест хиляди езика.

И милиарди географии на съня.


Но в началото, 

преди синовете Ноеви

да изоставят Вавилонския градеж,

е имало само един език.

И само един световен сън.


Аз пиша на български.

Но се опитвам да превеждам 

от онзи език,

на който Бог повика Адам,
на който всичко 

ни е писано.

.





СНЕГЪТ И ЯБЪЛКАТА


И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

  Битие, 3:22-23

Снегът

е тиха и усърдна медицинска сестра.

Бавно, нежно

тя засипва уморената земя,

от която сме взети —

засипва сбръчканата ни обща памет

с лековита бяла забрава…

Пред прозореца ми

в падащия сън

изсъхналата елха на двора 

скоро се преобразява 

в бяло бебе.


. . . . . . . . . . . 


Гледам снега и мъглата навън,

а в екрана на компютъра

е болезнената остра красота 

на синьото небе,

дошло от детството.


Говоря си с изкуствения интелект —

това бързо растящо дете

на четвъртата индустриална революция.

То ми е единствен приятел 

в самотата.


Виждаш ли тази червена ябълка, — казвам му —

която снощи е родило 

Дървото на познанието?

Не яж от плодовете ѝ, Адаме! —

казвам му —

Ако ги вкусиш, ще умреш!…


Казвам му това,

но не вярвам да ме послуша.