Иконата на тъмната Богородица
с благи очи
и мургав младенец в скута,
в тъмно-златен обков.
Слънчев лъч
я озарява.
А тя озарява (и подмладява)
лицето на стар монах.
“Радвай се, дево! Радвай се!”
повтаря монахът,
коленичил пред Майката.
Прави го всеки ден.
Но иконата изведнъж оживява
и му казва:
“Радвай си и ти, старче!
Но бързай към манастира!
Там те чакат твоите братя
и съдбата ти.
Чака те Светлината
на Небесното царство!”
Старецът хуква нагоре по баира,
държи се за сухите остри треви,
хлъзга се по ронливите камъни.
Но стига навреме!
Там той и братята му
залостват вратата
и отказват да предадат манастира.
А пришълците
им викат отдолу:
“Щом не искате да ни отворите с мир —
ше ви запалим!”
И ето — огнените езици
прегръщат стария монах —
езиците на бодливата Роза —
сияйните езици над апостолите
от Петдесетница.
В пламъците монахът вижда
озареното лице на Майката,
която казва:
“Радвай се, старче! Радвай се!
Добре дошъл в Светлината!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар