ЗА ПРОСВЕТАТА И СВЕТЛИНАТА

https://www.dnevnik.bg/analizi/2024/05/26/4630139_za_prosvetata_i_svetlinata/

Обикновено не си даваме сметка, че думите просвета и просвещение (не само на български) са важни метафори. В тях думата Светлина, както в Платоновата Алегория за пещерата (където видимите неща са само сенки на идеи, хвърлени от Светлината на стената на една пещера, където сме приковани), както в ореолите на светците, както в светостта, означава тази вътрешна светлина, която е мъдрост, красиво и добро. Или Бог.

Същият е случаят със Словото (което беше в началото, Логосът) - то е метафора, но и реалност. Логосът е в основата на всеки човешки език. Словото е Светлината.

Колкото до азбуката, тя е система от 30 (в случая с новия български език и писменост) графически знака, въплъщаващи звуци. Езикът е символна система, където групи от звуци означават предмети и идеи. Без тази символна система, хората не могат нито да общуват, нито да складират информация, нито да мислят рационално. С нашите 30 знака може да се изрази целият свят - всички предмети и идеи. Можем да общуваме помежду си, както и с нашето "минало незабравимо" и "пресвещенни старини".

Цивилизацията, историята за разлика от праисторията, времето, когато вече има социална структира, държавност, закони, е времето, когато хората ползват някаква писменост.

Кирилицата, както знаем, е азбука, създадена в България от учениците на светите братя Кирил и Методий, които са създали глаголицата. От книжовните школи в Охрид и Преслав старобългарската и после общославянска книжовност тръгва по света. Денят на св. св. Кирил и Методий, денят на старобългарската и всеславянска азбука и култура, започва да се празнува у нас още преди Освобождението - първо в Пловдив през 1851. Това е най-светлият и най-български празник.

Националният ни празник сега, 3 март, е денят, в който се подписва предварителния мирен договор между две империи - Руската и Османската. Това е ден, в който някой друг, отвън, ни е "освободил от робството", както ни учеха от деца. Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин "Османско владичество" и настояват (с гордост!), че дедите им са били роби. Без да разбират, че в понятието "Турско робство", думата робство е метафора. По същата логика можем да говорим и за Съветско робство след 9 септември 1944 г. Но на робите винаги е нужен освободител - като цар Александър II, наречен Освободител, защото е освободил крепостните в Русия.

Другите ни два големи празника, свързани с националното освобождение - 19 февруари и 2 юни - са дни на смъртта. На героичната смърт, но все пак на смъртта, а не на раждането на героите. (Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българското предателство.) Защо не празнуваме победите си, рождествата и възрожденията, а все акцентът пада верху героичната смърт или хомота на "робството"?

Подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., не е денят, в който се създава Третата българска държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г.

После следва Съединенито на 6 септември 1885 г. и обявяването на независимо Царство България на 22 септември 1908 г.

Най-светлият и оптимистичен, и най-български наш празник е 24 май. "...че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът..." както пише дядо Вазов. След покръстването през 864 г, княз Борис кани в България учениците на Св. Св. Кирил и Методий, които ще създадат кирилицата. В края на следващия век, през 988 г., Киевска Рус приема християнството и съответно кирилицата, заедно със светите книги, преведени на старобългарски език.

Този свещен език на Първото българско царство е станал основа на черконославянския език, ползван до днес в православните страни. Нашата азбука, кирилицата, която ние ползваме от 9-и век, е една от трите азбуки на Европейския съюз.

Ето защо, дори без това да се формализира, 24 май е нашият истински национален празник.