ШЕСТОДНЕВ

.

Творецът,  или Авторът на “Интелигентния дизайн”, както и да Го наричаме, със сигурност е създавал и други светове преди земния. (Разбира се, “преди” предполага тези светове, които, като нашия, съществуват в линеарно и еднопосочно време.)  Но първата глава на Битие, първта старозаветна книга, говори за сътворението на земния свят, извършено от Бог за шест дена.

За сътворението на света, или за трансцеденталното изобщо, може да се говори само със символи. То не е достъпно за човешките сетива или рационален ум. Но разказът за земното сътворение, за първите шест дена според Битие  има както абстрактно-символен, така и конкретен смисъл — в него е закодирана историята на Земята и човечеството.1

Все пак,  понеже мнозина от вярващите приемат Библията съвсем буквално, без да търсят в нея истина, закодирана в символи, трябва веднага да уточним: Един ден за Бог не може да бъде това, което е един ден за човека — едно завъртане на Земята около оста си.  Един ден на Брама, според индийците продължава 4,32 милиарда човешки години. Когато Брама се събужда, светът се създава: това е Големият взрив и сътворението на вселената. Когато  Брама заспива – светът изчезва. За да се роди отново със следващото му пробуждане. 

Библейското Битие говори  за земното сътворение, в което един Божи ден, един ден на Земния Логос, макар и много по-кратък, от деня на Брама, който е живота на Вселената, не е един човешки земен ден, а е продължавал много милиони години. 2 Първият ден на сътворението започва с отделянето на земята от протопланетарния диск, т.е. това се случва преди да има земни дни.

 “В начало Бог сътвори небето и земята.  А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.  Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един.” (Битие 1:1)

Така Бог ( или планетния Логос) създава света, като го изрича. Според Евангелието на Йоан “ В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог.” За християните Словото-Бог е персонифицирано като Иисус Христос. Гръцката дума  в оригинала на Евангелието е Логос. Логосът (Словото) е създател на света. Индийците, според Упанишадите, също смятат, че вселената  се създава от Брама чрез вибрациите на звукът Ом (Аум). Това е вълновата основа на материята. Светът е извикан за живот от Създателя чрез изричане — чрез вибрацията на Неговото Слово, на Логоса, вибрация, която е самият Той..

През “ден един”  Бог изрича и така създава (еманира) светлината.  Но преди Светлината, Той е сътворил небето и земята. А земята е безвидна и пуста и дух Божий се носи над водата — в която ще започне земния живот.  Бог всъщност е сътворил идеите за небе и земя, за високо и ниско — сътворил е пространството, в което живеем. А със светлината, Той е сътворил и земното време — денонощията.

Така в първия ден, чрез планетния Логос, Бог създава представата за пространство и линейното време. Но понятията „горе“ и „долу”, за “небе” и “земя” имат и чисто символен смисъл. Освен за планински върхове и за низини, ние говорим за висши и нисши сили, за възвишеност или низост в постъпките. 

Светлината и мракът, освен че измерват земното време, също имат символен смисъл. Говорим за “тъмни векове”, за “мракобесие”, за “мрачно настроение”. Но най-базова човешка метафора е светлината. Светлината е метафора за знанието, за мъдростта, за доброто. Тя е в основата на думи като “просвета” или “Просвещение” ( Enlightenment) не само на български. Светците също светят. Но не със светлината на небесните светила. Има свята светлина и световна светлина. Осветяване на пространства и освещаване на пространства. Има също осветяване на факти и озарения. Но смятам, че изобщо този свят е свят.

Светлината и в буквален смисъл, слънчевата светлина, едновременно създава и осветява нашия свят. Тя предизвиква и храни чрез фотосинтеза живота на земята. Тя го прави топъл и видим. 

Творецът създава светлината, като я изрича,  създава я чрез Логоса, който ''беше у Бога и беше Бог''.  Словото, в човешки смисъл, е система от символи, система, чрез която мислим и комуникираме. Именно символното мислене  отличава Homo Sapiens от човекоподобната маймуна. И го прави богоподобен. 

Словото Божие, или планетният Логос, е нещо различно от човешкото слово. Но на какъв език е говорил Бог с Адам? На какъв общ език са си говорили синовете Ноеви преди Вавилонския Градеж —и после раз-Градеж — преди разграждането на единния език?   

                                                                                                                                                                                                   

Едва през втория ден Бог създава твърдта небесна. “И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода.” … Но нали небето и земята бяха създадени още през първия ден? Какво е “твърдта небесна”?  Тя не е просто абстрактното понятие за “горе” и “долу”, за “високо”  и “ниско”. Тя е небето на нашата планета в буквален смисъл. Твърдта е атмосферната обвивка, която ни дели и пази от Вселената. През втория ден водата от облаците вече е отделена от земната вода. Създава се географията на света. Но географията на света, както и географията на  съня, постоянно се мени.

 “И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (. . . ) Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. (. . .) И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие) …” (Битие 1:10)

Така през третия ден на Сътворението —  който вероятно е започнал някъде преди 3,7 до 3,2 милиарда години — се създават протоконтинентите, явява се суша сред световния океан. Но тогава се създават и растенията. Появяват се етерните тела —  този витален свят, в който и ние живеем заедно с растенията. Както във физическия свят, създаден през Втория ден, живеем заедно с камъните и реката. (Инволюцията е обратна — от Едното еманират Причинния, Менталния, Астралния, Етерния и накрая Физическия свят. В ‘Бити” обаче се говори за  земното сътворение, и съответно за земната еволюция. Затова етерния свят се явява след физическия.)

Но защо едва на четвъртия ден са създадени луната и слънцето?  Научно погледнато, Луната се е създала от сблъсъка на Земята с тяло, с размера на Марс, още в самото начало на Сътворението, преди около 4,5 милиарда години. А Слънцето, и Слънчевия Логос, трябва да предхожда Земята. Но, както знаем, в началото Земята е била “ безвидна и пуста”, обгърната е била от непрогледна мъгла. Кислородът, създаден чрез фотосинтезата на водораслите през Третия Божи ден, унищожава метановата мъгла около земята. Тогава небето става лазурно, атмосферата се прояснява, слънцето, луната и звездите стават видими. Това, според науката, се е случило преди 2.4 до 2.2 милиарда години.

С тези видими небесни светила човекът, когато бъде сътворен, ще започне да измерва времето. И да намира астрологически връзки между съдбата си и небесните светила. Праисторическите строители на Стоунхендж са го ориентирали спрямо точките на Зимното и Лятното слънцестоене. А в още по-древния мегалитен комплекс Гьобекли тепе, от 12 хиляди години пр. н. е., се смята, че се намира най-старият календар. От къде тези първобитни хора са имали толкова съвършени познания по астрономия? Освен с божествената интуиция, която човекът притежава, защото е поел Божието дихание, това може да се обясни със съществуването на  цивилизации от преди неолитната аграрна революция, от преди Ной и Потопа. 

Съществували са земни или неземни цивилизации, които ние не помним. В “Тимей” на Платон египетският жрец казва на Солон именно това, че гърците нямат памет за древни цивилизации, разрушени  още преди потопа — като Атлантида. А Потопът, освен в “Битие”, е описан и в гръцката митология, както и в шумерската. (Той трябва да се е случил преди 8000 години и това вероятно е катастрофическото създаване на Черно море.) 

През Петия ден на Сътворението се появяват и астралните тела — появява се сетивно-емоционалния свят, в който живеем заедно с  животните. Повечето от телата, които са ни дадени — физическото, ефирното, астралното, менталното —  са невидими в материалния свят. Но като аури те обгръщат физическото ни тяло. Сега сме на нивото на менталното, но скоро ще има и следващо ниво в еволюцията на човека — оформянето на интуитивното ни тяло. 

Според Битие, през Петия ден на Сътворението, от животинския свят първо се създават рибите, влечугите и птиците. Така е и според Еволюционната теория на Дарвин. Бозайниците Бог ще създаде едва през Шестия ден, заедно с хората.

Човекът е създаден “по Божий образ и подобие", създаден е от земна пръст (материя) и Божие дихание — като жива душа. Образът (Божий) е еволюиращия елемент в човешкото същество. Човекът е смъртен. Материалното и менталното  в човека се менят и развива. Но Божето дихание, “Подобието”, е безсмъртния и  непроменим елемент в дихотомията на живата човешка душа. Божието дихание в нас не еволюира и не умира. Колкото и пъти да умираме.

Днес се смята, че видът Homo Sapiens  се е появил преди около 300 хиляди години в Африка. (Макар че научното ни знание и палеоархеологията също постоянно се променя.) Как точно се случва появяване на човека е мистерия за науката. Как човекоподобната маймуна изведнъж, за много кратък еволюционен период, се превръща в човешко същество с високо развито символно мислене? Може ли това да е станало „естествено“, без външна намеса?

 Божието Дихание, Богът в нас, според индийците е Атманът. Атманът е най-малкото, неделимото, “атомът” —такава е санскритската етимология на думата, но най-малкото в чисто духовен смисъл. Атманът, Богът вътре, е безсмъртен и е идентичен с Брахмана, с тоталността на вселената - Богът вън. Атманът е божествената искра в душата.  Но не само в човека, а и във всяко живо същество. Атманът е Божествената същност, която остава непроменена след всяко прераждане. Това е Божието дихание, въплътено в Адам, според „Битие“, Бог въплътен в нас. Но Адам, човекът, претърпява развитие. Еволюцията също е част от Божият промисъл.

Според Библията, след като бива създаден, човекът е поставен в Рая на земята, в Едемската градина.(Битие 2:10-15) Това, ако говорим за география, е “Плодородния полумесец” или по-точно Междуречието — между Тигър и Ефрат. Именно от там започва аграрната неолитна революция, усядането на човека, около 10-12 хиляди години пр.н.е.. 

Интересно е, че според втора глава на “Битие”, човекът, Адам, първоначално е бил андрогин. Така е и според мита на Аристофан, разказан в “Пирът” на Платон: човекът първо бил андрогин. (Всъщност имало три вида андрогини - мъжки, женски и смесени.)  Но Зевс се  изплашил, че човекът-андрогин е твърде самонадеян, силен и опасен за властта на боговете. Затова не го унищожил, но го разцепил на две. Така от една страна сега имало повече хора, които правят жертвоприношения на боговете. Но освен това след “разцепването” всеки човек търсел и гонел своята  липсваща половинка от противния пол или от своя, вместо да мисли за детрониране на боговете. Според Битие, от реброто на човека-андрогин, от ребро Адамово,  Бог създава Ева  — разцепва на две първоначалния човек.  Ева (Хава)  означава “живот” на иврит. Това “разцепване” на човека, като всичко останало в първата и втора глава на “Битие” има и буквален ( макар и не съвсем ясен за нас), но и чисто символен смисъл. 

 Всичко в разказа за Сътворението има символен смисъл.  Но човекът разбира казаното или обясненото чрез символи, защото има божествена интуиция. Той носи в себе си Божието дихание, макар че същевременно еволюира. Затова може да се каже, че “човекът е бог в развитие” (Ваклуш Толев).

Но как се обяснява тогава това, че Бог, след като създава човека по свой образ и подобие и му вдъхва Своето дихание, го изгонва от Рая? Това, според “Битие” става понеже човекът е дръзнал да яде забранения плод от дървото на познанието за добро и зло. Но защо плодът на познанието е забранен?  “И рече Господ Бог, ето Адам стана като един от нас да познава добро и зло; и сега — да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та като вкуси да заживее вечно. Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.” (Битие 3: 22-23) 

(Може би и ние ще трябва да изгоним от Рая Изкуствения интелект, нашето творение, което е станало като един от нас.)

Значи човекът е изгонен от рая (символично изгонен), защото е вкусил от дървото на познанието. Тогава е разбрал, че е гол и че е смъртен. В райската градина, както и в ранното ни детство няма неудобство от голотата и няма идея за смърт. 

Змията, “най-хитрото животно”, змията, която е символ на мъдростта и вечния кръговрат, която е изобразявана в Египет като кръг — захапала опашката си, тласка човека към познанието за добро и зло. Змията му казва, че всъщност няма да умре, ако яде от това дърво. И не го лъже. Въпреки физическата смърт, човекът е безсмъртен, понеже носи Божието дихание. Първо змията тласка към познанието Ева (жената — живот, интуиция), а тя споделя това познание, тази “забранена ябълка”, с Адам (мъжът — практическа сила). 

Интересно е, че думата Елохим на ивтит е Бог, но е в множествено число. И човекът, според Библията, е изгонен от Рая от Тях (Елохим),  след като е станал “като един от тях”. Но кои са Те, кои са тези Елохим?

Човекът само символично е “изгонен” от Рая. Всъщност той е низпослан.  Познал е смъртта и трудовите усилия в материалния свят, за да започне да обработва Земята, от която е взет, и да я одухотворява. Такава е божествената мисия на човека. Човекът е съ-творец, той е Божие подобие. И мисията му е да одухотворява материята. Това е целта на човешката еволюция — одухотворяването на  материята, а не отричането на телесното в името на духовното. 

От семето израства дървото, то се разлиства и дава плодове, плодовете зреят и падат на земята, за да може така семето да се върне в земята. Но дървото, с всичките си фази на развитие, вече съществува в семето. Така и всичките фази на човешката еволюция, преди и след Приземяването (наричано „Грехопадение“ поради синовно чувство за вина) са винаги в нас. А семето е Божието дихание. Човекът го носи  в себе си — като бог в развитие. След хилядолетия на труд и градеж, на развитие в материалния свят,  на разлистване и разцвет в менталния  — а вече зреят и плодовете на дървото в интуитивния свят, които носят семето на безсмъртието —  щом изпълни земната си мисия, човекът ще се върне „при Отца си“ . И тогава ще бъдем едно с Тях. 

Но това ще стане през Последния ден. А “Битие” говори за първите Шест дена на Сътворението. След сътворяването на човека през Шестия ден,  Бог си почива. Настъпва Седмия ден за Божий отдих. И така стигаме до символното число седем. С него измерваме човешкия си живот във всичките му аспекти — седемте цвята на дъгата,  седемте тона на гамата, седемте чакри в гръбнака ни, по които се изкачва духовната змия-огън Кундалини, седемте духовни вълни в историята на човечеството и седемте лъча на еволюцията. Седем е числото, което ни свързва с Бог. Но и според психологията, седем е максималният брой обекти от един порядък, които човешкият мозък може да възприеме едновременно, или краткосрочната памет да запомни.

Но в един “Шестоднев”, важно е да кажем, че числото шест също има важен символен смисъл. То е най-малкото съвършено число: 1+2+3=1х2х3.  Едно —Το έν —е числото на Твореца — и на сингуларността. Две е числото на двоичността, чрез която познаваме материалния свят ( горе-долу, светло-тъмно, добро-зло, нула и единица в компютърната технология). Три е числото на Духа, на Тримурти (Брама, Вишну, Шива) и на Светата троица (Отец, Син, Дух), както и на троицата в Хегеловата диалектика: теза, антитеза и синтеза. Така чрез символите ние познаваме света. Питагор е баща на математиката, но и на числовия мистицизъм. Питагорейците също са смятали, че светът е сътворен в шест етапа. 

Има два пътя към познанието — рационалния и интуитивния, експерименталния и езотеричния. Има път на науката и път на религията. Път на прозата и път на поезията. Двата пътя са се разделили след времето на Питагор, но един ден ще се слеят отново в сингуларността на следващото Сътворение. На богочовешкото съ-Сътворение.

______________________________

 1  Галилей, в своето Писмо до Великата херцогиня Кристина казва: „Причината, изтъкната за осъждане на мнението, че земята се движи, а слънцето стои неподвижно, е, че на много места в Библията може да се прочете, че слънцето се движи, а земята стои неподвижно. Тъй като Библията не може да греши, от това следва, че всеки, който твърди, че слънцето е неподвижно, а земята подвижна, заема погрешна и еретична позиция. По отношение на този аргумент, мисля, че на първо място е много благочестиво да се каже и благоразумно да се твърди, че Светата Библия никога не може да говори неистина - винаги, когато разбираме истинското ѝ значение. Но вярвам никой няма да отрече, че тя често е много неясна и може да казва неща, които са съвсем различни от това, което думите й буквално означават.” В това писмо Галилео твърди, че Словото Божие не може да противоречи на Божието Творение. Ако нещо е научно доказано, а изглежда, че противоречи на Библията, то е защото  я четем буквално и не разбираме  истинския ѝ смисъл ( закодиран в символи и алегории).

 2 Уилям Гладстон,  лидер на либералната партия във Великобритания, четири пъти Министър-председател и голям защитник  на българския народ след Априлското Въстание и при Съединението, през 1885 г. публикува в списание "Деветнадесети век" статията "Зората на сътворението и поклонението”, в която се опитва да определи шестте дена на сътворението като геологически епохи. В следващ брой на списанието, той е злъчно критикуван за ненаучност от известния учен-дарвинист Томас Хъксли, който смята че “Битие” казва дословно това, което казва, и не може да се интерпретира така, че да се напасне с научното знание.

3  “И един от жреците, много-много възрастен,, казал: “Солоне, Солоне, вие гърците сте вечно деца… Млади сте по душа всички. В душите си вие нямате никаква древна представа, получена от древно предание… Много пъти и по различен начин е имало и ще има унищожавания на хора, най-големи чрез огън и вода… Вие помните един потоп на земята, а са се случили много други...“  И жрецът му разказва за Атлантида, която била някога в атлантическото море. „Тогава това море било проходимо, понеже пред устието му, което вие наричате Херкулесови стълбове имало остров. Този остров бил по-голям от Либия и Азия, взети заедно…”