http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/06/09/2547001_chovek_bez_rodina/
Диктаторите винаги се отъждествяват с родината. Да говориш срещу Живков в България или срещу Брежнев в Съветския съюз беше равно на родоотстъпничество. Същото е сега и с Путин в Русия. И българските "русофили" смятат, че да си на страната на голямата руска култура и против диктатурата на Путин е русофобство. Да говориш срещу Ким Чен Ун в Северна Корея е сигурно и богохулство, което се наказва със смърт.
Казвал съм и преди, че не се смятам за русофоб, въпреки че мразя руския царизъм, съветския (ленински, сталински, или брежневски) садизъм и сегашния путински империализъм. Когато живеех в САЩ, мразех Джордж Буш-младши и съм писал – там и тогава – срещу него и срещу войната в Ирак. Това обаче не означава, че мразя Америка или американците.
Моята леля беше доктор по медицина и гръден хирург. Тя беше също така атеист. Но цял живот е помагала на хората, това беше смисълът на живота ѝ. И съм сигурен, че сега тя е в рая за разлика от някои хора, които ходят всяка неделя на черква, спазват всички пости, молят се по три пъти на ден, но носят в сърцето си злоба. Данте поставя и папи-симонити (които търгуват с духовни ценности) в Ада. Мисля, че натам са се запътили и някои православни духовници. Особено тези, които обслужват или са обслужвали Путиновата, Живковата или друга земна власт. Да не говорим за тези "социалисти", бивши атеисти, които станаха капиталисти след края на комунизма у нас и които сега канят свещеници да освещават новите им бизнес офиси.
Аз не съм нито социалист, нито атеист, но моето християнство и моята политическа вяра в личната свобода, моя либерализъм, са много сродни с атеизма и социализма на един велик американец. Кърт Вонегът беше на 83 години през 2005 г., когато публикува брилянтната есеистична книга "Човек без родина" (А Man without a Country). Това беше времето на Джордж Буш-младши и неговата иракска авантюра. Вонегът почина две години по-късно.
Последната му книга прилича на сборник от фейсбук статуси (макар че той е пишел само на пишеща машина и на ръка). В един от тези неелектронни "статуси" Вонегът казва, че ако някои хора по света все още обичат американците, то е заради нещо, създадено от афроамериканците – заради блуса, това най-ефективно (според него) лекарство срещу депресията. Блусът е повлиял и джаза, и съвременната симфонична музика, и рок, и поп, и рап – цялата световна музика от началото на миналия век насам. Аз също бих казал, че обичам Америка най-вече заради блуса и джаза и заради истински свободните духове като Кърт Вонегът, които Америка е родила.
Ето един кратък "статус" от книгата "Човек без родина". (В текста се споменава проповедта на Исус на планината, част от която е известната фраза за плесницата и обръщането на другата буза, наставлението на Исус да обичаме не само ближните си, но и враговете си, както и блаженствата. Проповедта на Исус се цитира в пета глава на Евангелието от Матея.) В деветата глава на своята книга социалистът и атеист Вонегът казва:
"Прави на другите каквото искаш и те да правят на теб." Много хора мислят, че Исус е казал това, защото толкова прилича на нещата, които той е обичал да казва. Но всъщност го е казал Конфуций, китайски философ, петстотин години преди да го е имало този най-велик и най-хуманен човек, наречен Исус Христос. Китайците също са ни дали чрез Марко Поло спагетите и рецептата за барута. Китайците са били толкова глупави, че са използвали барута само за фойерверки. И всички са били толкова глупави в ония времена, че никой в никое полукълбо не е знаел за другото.
Извървели сме доста път оттогава. Понякога ми се иска да не бяхме. Мразя водородната бомба и шоуто на Джери Спрингър.
Но да се върнем към хората като Конфуций и Исус и моя син доктора, Марк, всеки от които е казал по свой собствен начин как можем да се държим по-хуманно и може би да направим света по-малко болезнено място. Един от любимите ми хуманисти е Юджийн Дебс от Тер Оут, в моя роден щат Индиана.
Забележете това. Юджийн Дебс, починал през 1926, когато още не съм бил на 4, се е кандидатирал 5 пъти за президент от Социалистическата партия, като е спечелил 900 000 гласа, почти 6 процента от гласовете през 1912 г., ако можете да си представите такава бюлетина. Той е казал следното в кампанията си:
Докато има нисша класа, аз съм в нея.
Докато има криминален елемент, аз съм от него.
Докато има един човек в затвора, аз не съм свободен.
Не ви ли кара всичко социалистическо да искате да повърнете? Като големите държавни училища и здравната застраховка за всички?
Когато се събуждате сутрин с петлите, не ви ли се иска да кажете: Докато има нисша класа, аз съм в нея. Докато има криминален елемент, аз съм от него. Докато има един човек в затвора, аз не съм свободен.
А какво ще кажете за Проповедта от планината на Исус, за Блаженствата:
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
И тъй нататък. Не точно дъски за републиканската платформа. Не точно материята на Джордж У. Буш, Дик Чейни, или Доналд Ръмсфелд.
По някаква причина най-гласовитите християни между нас никога не споменават Блаженствата. Но често със сълзи в очите те настояват Десетте Божи заповеди да се излагат в обществени сгради. И, разбира се, това е Мойсей, не Исус. Не съм чул един от тях да изисква Проповедта на планината, Блаженствата да бъдат излагани където и да е.
"Блажени са милостивите" в съдебната зала? "Блажени са миротворците" в Пентагона? Я не ме будалкайте!
(Vonnegut, Kurt. A Man without a Country. New York: Seven Stories Press, 2005, p. 95-98)
Това е социалистът Вонегът. Не Станишев, Първанов или някой от нашите социалисти милионери. А колкото до "човекът без родина", ето какво казва Исус за себе си, когато го обвиняват, че се е обявил за цар на евреите: "Моето царство не е от този свят."
Диктаторите винаги се отъждествяват с родината. Да говориш срещу Живков в България или срещу Брежнев в Съветския съюз беше равно на родоотстъпничество. Същото е сега и с Путин в Русия. И българските "русофили" смятат, че да си на страната на голямата руска култура и против диктатурата на Путин е русофобство. Да говориш срещу Ким Чен Ун в Северна Корея е сигурно и богохулство, което се наказва със смърт.
Казвал съм и преди, че не се смятам за русофоб, въпреки че мразя руския царизъм, съветския (ленински, сталински, или брежневски) садизъм и сегашния путински империализъм. Когато живеех в САЩ, мразех Джордж Буш-младши и съм писал – там и тогава – срещу него и срещу войната в Ирак. Това обаче не означава, че мразя Америка или американците.
Моята леля беше доктор по медицина и гръден хирург. Тя беше също така атеист. Но цял живот е помагала на хората, това беше смисълът на живота ѝ. И съм сигурен, че сега тя е в рая за разлика от някои хора, които ходят всяка неделя на черква, спазват всички пости, молят се по три пъти на ден, но носят в сърцето си злоба. Данте поставя и папи-симонити (които търгуват с духовни ценности) в Ада. Мисля, че натам са се запътили и някои православни духовници. Особено тези, които обслужват или са обслужвали Путиновата, Живковата или друга земна власт. Да не говорим за тези "социалисти", бивши атеисти, които станаха капиталисти след края на комунизма у нас и които сега канят свещеници да освещават новите им бизнес офиси.
Аз не съм нито социалист, нито атеист, но моето християнство и моята политическа вяра в личната свобода, моя либерализъм, са много сродни с атеизма и социализма на един велик американец. Кърт Вонегът беше на 83 години през 2005 г., когато публикува брилянтната есеистична книга "Човек без родина" (А Man without a Country). Това беше времето на Джордж Буш-младши и неговата иракска авантюра. Вонегът почина две години по-късно.
Последната му книга прилича на сборник от фейсбук статуси (макар че той е пишел само на пишеща машина и на ръка). В един от тези неелектронни "статуси" Вонегът казва, че ако някои хора по света все още обичат американците, то е заради нещо, създадено от афроамериканците – заради блуса, това най-ефективно (според него) лекарство срещу депресията. Блусът е повлиял и джаза, и съвременната симфонична музика, и рок, и поп, и рап – цялата световна музика от началото на миналия век насам. Аз също бих казал, че обичам Америка най-вече заради блуса и джаза и заради истински свободните духове като Кърт Вонегът, които Америка е родила.
Ето един кратък "статус" от книгата "Човек без родина". (В текста се споменава проповедта на Исус на планината, част от която е известната фраза за плесницата и обръщането на другата буза, наставлението на Исус да обичаме не само ближните си, но и враговете си, както и блаженствата. Проповедта на Исус се цитира в пета глава на Евангелието от Матея.) В деветата глава на своята книга социалистът и атеист Вонегът казва:
"Прави на другите каквото искаш и те да правят на теб." Много хора мислят, че Исус е казал това, защото толкова прилича на нещата, които той е обичал да казва. Но всъщност го е казал Конфуций, китайски философ, петстотин години преди да го е имало този най-велик и най-хуманен човек, наречен Исус Христос. Китайците също са ни дали чрез Марко Поло спагетите и рецептата за барута. Китайците са били толкова глупави, че са използвали барута само за фойерверки. И всички са били толкова глупави в ония времена, че никой в никое полукълбо не е знаел за другото.
Извървели сме доста път оттогава. Понякога ми се иска да не бяхме. Мразя водородната бомба и шоуто на Джери Спрингър.
Но да се върнем към хората като Конфуций и Исус и моя син доктора, Марк, всеки от които е казал по свой собствен начин как можем да се държим по-хуманно и може би да направим света по-малко болезнено място. Един от любимите ми хуманисти е Юджийн Дебс от Тер Оут, в моя роден щат Индиана.
Забележете това. Юджийн Дебс, починал през 1926, когато още не съм бил на 4, се е кандидатирал 5 пъти за президент от Социалистическата партия, като е спечелил 900 000 гласа, почти 6 процента от гласовете през 1912 г., ако можете да си представите такава бюлетина. Той е казал следното в кампанията си:
Докато има нисша класа, аз съм в нея.
Докато има криминален елемент, аз съм от него.
Докато има един човек в затвора, аз не съм свободен.
Не ви ли кара всичко социалистическо да искате да повърнете? Като големите държавни училища и здравната застраховка за всички?
Когато се събуждате сутрин с петлите, не ви ли се иска да кажете: Докато има нисша класа, аз съм в нея. Докато има криминален елемент, аз съм от него. Докато има един човек в затвора, аз не съм свободен.
А какво ще кажете за Проповедта от планината на Исус, за Блаженствата:
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
И тъй нататък. Не точно дъски за републиканската платформа. Не точно материята на Джордж У. Буш, Дик Чейни, или Доналд Ръмсфелд.
По някаква причина най-гласовитите християни между нас никога не споменават Блаженствата. Но често със сълзи в очите те настояват Десетте Божи заповеди да се излагат в обществени сгради. И, разбира се, това е Мойсей, не Исус. Не съм чул един от тях да изисква Проповедта на планината, Блаженствата да бъдат излагани където и да е.
"Блажени са милостивите" в съдебната зала? "Блажени са миротворците" в Пентагона? Я не ме будалкайте!
(Vonnegut, Kurt. A Man without a Country. New York: Seven Stories Press, 2005, p. 95-98)
Това е социалистът Вонегът. Не Станишев, Първанов или някой от нашите социалисти милионери. А колкото до "човекът без родина", ето какво казва Исус за себе си, когато го обвиняват, че се е обявил за цар на евреите: "Моето царство не е от този свят."
Няма коментари:
Публикуване на коментар