сряда, 3 април 2019 г.

БИЛ СЪМ ТАМ




ВЕЧЕРНИ НОВИНИ

Вечерницата изгрява,
а слънцето става
жълта черта
над море от черни борове
в окото на сокола.
Безшумен самолет
бележи свода
с тебеширена дъга.
Земното кълбо
е в окото на сокола.
А в лисичата бърлога
отеква дрезгав вик
на закъсняла сврака.
Настрой на дълги вълни:
настръхналата борова гора предава
вечерни новини.


   

БИЛ СЪМ ТАМ
  
                Мога само да кажа били сме там но не мога да кажа къде.

                                                                Т.С. Елиът, “Бърнт Нортън”

Бил съм там,
но къде и кога
не знам.
Споменът за спомена  бледнее
като рисунка с креда по асфалта под дъжда
изтича в кални ручеи.
Бил съм там
но къде и кога
не знам.
Паметта за паметта се сгърчва и смалява  
като догаряща свещ  
землянка от восък
пещера в корена на паметта
със сталактити на старчески вени.
Бил съм там,
но само тази
камара фрагменти остана
от стройната кула на бялата свещ
от бляскавата бяла кула
на надежда.
Бил съм там,
но споменът сега тъмнее и чуждее…
Помня топла каменна стена
в далечна вечер
минава сянка на съученичка,
в която съм влюбен,
или сянка от картина на Рембранд
лай на кучета и факли
в съня ми
отекват в здрача смеховете
на закъснели деца навън.
Бил съм там!
Вятър в тихото перде
застиналите драперии на Венера…
Луната изплува
като разконспириран таен кораб
с обла пуста палуба
отблясък от Просвещението.
Минава безмълвен облак
пада мрак
и силуетите на спомена изчезват.

Свещта изгасна!
Мракът е цялостен.
Но нещо още диша в мрака.
Не помня какво…
Злото ли е там?
Или детството?
Или безкрайното велико Нищо?




ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА

       (калейдоскоп)

                                          на Мони Алмалех

Върти се лето след лето Господне.

Август ни подава червената карта
като жив въглен.
Октомври ни удря в земята
с жълтата карта.
А януари изправя пред нас синята
като отвесна скала.
Но април отново ще размаха
зелената карта
и ще се пробудим
в оранжевия май…
А в сънищата ни по масата се движи
виолетовата карта
на лятото сред зима…

Върти се лето след лето Господне...
Колелото на Грънчаря ни приспива и отнася…
И всички цветове
са вече в Белия.
И всички винаги
сме в играта.

И всеки погребан труп
е семето на нов живот.




УСКОРЕНИЕ


Белоцветните вишни
и вишните в сняг
все по-бързо разменят местата си вън.
Все по-бързо минават годините. 
Времето  
се ускорява
като в странен сън.

Изглежда че ние
падаме.
Изглежда че ние летим
към светлото бъдещето
както муха
лети към светлината на огъня...

И дали ще можеш
окрилен от детската мечта
да преодолееш
гравитацията  на смъртта?
Дали ще можеш
да полетиш обратно нагоре
към този отворен прозорец,
откъдето
любопитно те гледа детето?

Ти каза:
“Ако скоча 
 от прозореца в съня си
ще се събудя.