БИЛ СЪМ ТАМ

ВЕЧЕРНИ НОВИНИ

Вечерницата изгрява,

а слънцето става

жълта черта

над море от черни борове

в окото на сокола.

Безшумен самолет

бележи свода

с тебеширена дъга.

Земното кълбо

е в окото на сокола.

А в лисичата бърлога

отеква дрезгав вик

на закъсняла сврака.

Настрой на дълги вълни:

настръхналата борова гора предава

вечерни новини.

   

БИЛ СЪМ ТАМ

  

                Мога само да кажа – били сме там – но не мога да кажа къде.

                                                                Т.С. Елиът, “Бърнт Нортън”

Бил съм там,

но къде и кога —

не знам.

Споменът за спомена  бледнее

като рисунка с креда по асфалта под дъжда —

изтича в кални ручеи.

Бил съм там

но къде и кога —

не знам.

Паметта за паметта се сгърчва и смалява  

като догаряща свещ  —

землянка от восък —

пещера в корена на паметта

със сталактити на старчески вени.

Бил съм там,

но само тази

камара фрагменти остана

от стройната кула на бялата свещ —

от бляскавата бяла кула

на надежда.

Бил съм там,

но споменът сега тъмнее и чуждее…

Помня топла каменна стена

в далечна вечер —

минава сянка на съученичка,

в която съм влюбен,

или сянка от картина на Рембранд —

лай на кучета и факли

в съня ми –

отекват в здрача смеховете

на закъснели деца навън.

Бил съм там!

Вятър в тихото перде —

застиналите драперии на Венера…

Луната изплува

като разконспириран таен кораб

с обла пуста палуба —

отблясък от Просвещението.

Минава безмълвен облак —

пада мрак —

и силуетите на спомена изчезват.

Свещта изгасна!

Мракът е цялостен.

Но нещо още диша в мрака.

Не помня какво…

Злото ли е там?

Или детството?

Или безкрайното велико Нищо?

ГОДИШНИТЕ ВРЕМЕНА

       (калейдоскоп)

                                          на Мони Алмалех

Върти се лето след лето Господне.

Август ни подава червената карта

като жив въглен.

Октомври ни удря в земята

с жълтата карта.

А януари изправя пред нас синята —

като отвесна скала.

Но април отново ще размаха

зелената карта

и ще се пробудим

в оранжевия май…

А в сънищата ни по масата се движи

виолетовата карта

на лятото сред зима…

Върти се лето след лето Господне...

Колелото на Грънчаря ни приспива и отнася…

И всички цветове

са вече в Белия.

И всички винаги

сме в играта.

И всеки погребан труп

е семето на нов живот.

УСКОРЕНИЕ

Белоцветните вишни

и вишните в сняг

все по-бързо разменят местата си вън.

Все по-бързо минават годините. 

Времето  

се ускорява

като в странен сън.

Изглежда че ние

падаме.

Изглежда че ние летим

към светлото бъдещето

както муха

лети към светлината на огъня...

И дали ще можеш

окрилен от детската мечта

да преодолееш

гравитацията  на смъртта?

Дали ще можеш

да полетиш обратно нагоре

към този отворен прозорец,

откъдето

любопитно те гледа детето?

Ти каза:

“Ако скоча 

 от прозореца в съня си

ще се събудя.”