Неотдавна папа Франциск каза, че този, който гради стена, ще стане неин затворник. Той и преди е ползвал тази метафора: "Строителите на стени сеят страх и разделят хората. [...] Знаем, че бащата на лъжите, дяволът, предпочита общество разделено и в раздор." В своето изказване папата визираше стената, която Доналд Тръмп иска да се изгради по цялата граница между САЩ и Мексико. Но изказването му имаше и по широк метафоричен смисъл. Папа Франциск противопостави строителите на стени на строителите на мостове, цитирайки "Мостът на Дрина" на Иво Андрич.
Мостът на Дрина на босненския лауреат на Нобелова награда за литература е своеобразен роман-хроника, който разказва живота на различни поколения жители на град Вишеград. Там през 16 век Мехмед Паша Соколович (роден в този град и взет като десетгодишно дете от еничарския корпус, за да стане по-късно Велик везир) нарежда изграждането на този прочут мост. Мостът, който е своеобразен главен герой в романа на Андрич е и символ на босненския народ, състоящ се от католици, православни и мюсюлмани. Той е и символ на целия Балкански полуостров като мост между Изток и Запад. Балканският човек има такава идея за себе си. Впрочем още разделението на Римската империя на Източна и Западна през 4 век минава през днешната територия на Босна. Това е и първото разделение на Европа на Източна и Западна.
Ние, жителите и строителите на Балканския мост, сме преживели и вековни завоевания и кръвопролитни войни помежду си. Преживели сме издигането на множество стени между нас, от крепостните отбранителни стени на средновековните градове до Желязна завеса. По комунистическо време имаше на Балканите и една мини-желязна завеса между съветска България и по-либерална Югославия, включително между България и Македония. Желязната завеса (и Берлинската стена като нейна най-директна визуализация) беше използвана не за да отбранява от нашествие, а по-скоро да спира гражданите на Съветския съюз и съветските сателити в Източна Европа да пътуват на Запад. Ние бяхме затворници на тази стена. Желязната завеса рухна преди 30 години и през последното десетилетие ние станахме жители на обединена Европа.
Но точно през тези години, покрай бежанската криза и възхода на националпопулизма,
стените пак се върнаха на мода… —>
Робърт Фрост
ПОПРАВЯНЕ НА СТЕНА
Какво се бори вечно със стената —
подмолно праща ледени вълни
и камъни под слънцето пилее
и прави дупки цял човешки бой…
Ловците - те са друг въпрос - след тях
съм ходил често и съм я поправял —
те не оставят камък върху камък
от дупките им зайци щом подгонят,
за да зарадват джафкащото куче.
Не, тези дупки никой не е виждал
как зейват, но на пролет ги откриваме.
Аз казвам на съседа си зад хълма
и правим среща, за да я обходим —
стената помежду ни да поправим.
Вървим покрай стената помежду ни
и камъни на всекиго се падат —
едни са като питки, други —топки.
Магия трябва да ги задържим:
“Там стой, докато ти обърнем гръб!”
Кора ни хващат пръстите от труд.
Ах, то е някаква игра на двора —
сам край зида — това е то — а тук
не ни е нужна никаква стена:
при мен са ябълки, при него - бор.
Дърветата ми няма да прескочат
да изядат щишарките — му казвам.
А той: “ Добри стени - добри съседи!”
От пролетен сърбеж подтикнат искам
да му внуша това, което мисля:
“Зашо добри стени - добри съседи?
То е така, където има крави,
но тука няма - и стена щом вдигам —
какво заграждам и какво отграждам?
Кого бих наранил с бодлива тел?
Нещо се бори вечно със стената —
не я харесва.” Бих му казал - “елфи”,
но не е точно елфи — и бих искал
той сам да си помисли за това.
Но той заграбва с всяка шепа камък
като дивак от каменната ера
и идва в мрак, и някак ми се струва,
че не е само мрак от горски сенки.
От бащината мъдрост не отстъпва,
и му харесва да я казва пак,
и пак: “Добри стени - добри съседи!”
превод от английски В. Левчев
СТЕНАТА*
Mother, should I trust the government?
Пинк Флойд
Попитахме стената:
Как е възможно социалисти и етнически турци
да бъдат в коалиция с неонацисти,
които мразят малцинствата?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Как е възможно български патриоти
да искат България да излезе от Европейския съюз
и да влезе в Евразия?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Защо тези, които щяха да спасяват България
от корупцията и мафията, се опитаха да подарят
Националната сигурност на един олигарх,
който притежава медии?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Защо тези, които щяха да спасяват България
от корупцията и мафията,
продължават да назначават на работа
хора, разследвани за корупция и принадлежност
към мафията?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Защо социалистите, които твърдят, че защитават
бедните, не направиха нищо за бедните,
докато бяха на власт през две трети от последните 25 години?
Тя не отговори.
Попитахме стената
Ако вземеш държавен заем,
за да подкупиш бедните предизборно
с двайсет лева бонус на човек, кой ще плаща лихвите?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Защо ръководителите на Социалистическата партия,
които твърдят,
че вече не са комунисти,
не се разграничиха никога от лагерите,
от убийствата, от престъпленията на Комунизма?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Защо Народното събрание се пази от народа
с ограждения, бронирани коли
и тежко въоръжена полиция?
Тя не отговори.
Попитахме стената:
Защо не отговаряш никога, когато ти задаваме въпроси?
Тя не отговори.
Стената не може да говори.
(Макар че някои стени, като Берлинската, можеха да стрелят.)
Стената отговаря само,
когато хората я питат с чук.
____________
* На 31 август 2013 година, докато продължаваха няколкомесечните масови протести за оставка на правителството на Пламен Орешарски, по време на концерта си в София Роджър Уотърс изписа на стената с български букви думата:„Оставка!“
Гийом Аполинер
ПОД МОСТА МИРАБО
Под моста Мирабо минава Сена
И любовта
Да страдам ли с душа ранена
Щом радост мъката накрая сменя
Часът прозвънва отново нощ е
Отлитат дните аз тук съм още
Един до друг ръка си ми подала
И гледаш как
Под моста на ръцете натежала
От погледи пълзи водата вяла
Часът прозвънва отново нощ е
Отлитат дните аз тук съм още
И любовта като вода минава
И любовта
Като живота уморява
И пак с надежди нови ни влудява
Часът прозвънва отново нощ е
Отлитат дните аз тук съм още
Минават дните всичко се променя
Ни младостта
Ни любовта се връща Неизменна
Под моста Мирабо минава Сена
Часът прозвънва отново нощ е
Отлитат дните аз тук съм още
Превод от френски Кирил Кадийски
Гийом Аполинер
ПОД МОСТА МИРАБО
ПОД МОСТА МИРАБО
Под моста Мирабо минава Сена
и любовта
Дори да помня дори да стена
зная че радост мъката сменя
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Ръцете наши съединени
сякаш са мост
Бягат под него под теб под мене
вълни и образи в миг отразени
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Като водата в Сена минава
и любовта
Животът взема животът дава
с луди надежди ни уморява
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Бягат в посока все неизменна
нашите дни
Време и обич всичко се сменя
Под моста Мирабо минава Сена
Нощта минава час подир час
минават дните оставам аз
Превод от френски Веселн Ханчев
МОСТ
на Исмаил Кадаре
Хилядолетия спорихме,
хилядолетия градихме и разграждахме
Нашия мост
(на Дрина,
на Дунав,
или Моста с трите арки
в Албания).
Хилядолетия се питахме:
Къде е Златният Град – на Изток
или на Запад?
Къде е Пророкът?
И каква ще бъде нашата звездна стока
по този мост
между изгрев и залез?
С ножове между зъбите
се питахме:
Наистина ли живи хора – наши хора
са били вграждани,
за да стане моста
между Изток и Запад
по-здрав?
Хилядолетия спорихме, воювахме,
убивахме, загивахме,
градихме и разграждахме.
Най-накрая
изобретиха самолета.
Днес никой пътник не вижда дори
нашия древен мост.
НОСТАЛГИЯ
След дъжда
пирамида от светлина
падна в моята тъмна стая.
Погледнах през прозореца
и видях дъгата на изток.
Този мост в небето
води към моя роден дом –
в друга страна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар