Барбара Голдбърг Barbara Goldberg

Барбара Голдбърг

ЧУДОТО НА МЕХУРЧЕТАТА

Една жена кара към видео магазина

да си вземе филм. Събота вечер е,

тя не мисли за нищо особено,

може би за пуканките, които по-късно ще пука,

или как с мъжа й ще си държат ръцете и ще се преструват,

че са още гимназисти. По пътя към къщи

самолет пада от небето, крилото му срязва

покрива на колата и я убива на място.

Ето една смърт — би могла се случи на всеки.

Съпругът й ще се бори до края на дните си

да даде форма на една случка, която

не може да се проумее. Понеже паметта не може 

да оперира без сюжет, той избира романтичния —

колко млада е била, красивата й талия, или ироничния —

ако беше си изгубила ключа, ако беше спряла за пица.

Точно в момента, когато самолетът

закръжа безконтролно, той

слагаше шампоан в косата на дъщеря си, 

руса и мека като копринените влъкна на царевица,

дъщеря му, земята (понеже той мислеше за косата й

като за царевична коприна), беше влюбена в чудото

на мехурчетата, как се вдигат в бавен танц,

подуват се, блещукат сред парата и после

се разтварят сякаш ги е нямало.

КРАЙ МОРЕТО

Колко е красиво край морето въпреки

че във въздуха има война, въпреки

че във въздуха винаги има война, която

кара хората да живеят яростно. Убитите

по пътищата са повече от загиналите в бой. Децата

тичат лудо и ще се подхлъзнат скоро

на камък в пустинята. Самолети прелитат

невъзможно ниско, толкова ниско

че ти обърсват чинията. Има летище

на миля от крайбрежната алея и морето

красивото море с двулична

природа ближе устните ти и обгръща

шията ти със солени пръсти докато се предадеш 

във водовъртежния възторг на дълбокото

 ОТПУСК

Обичам да гледам високите стройни и мускулести

мъже с бръснати глави и електронни

часовници, които хвърлят децата си във въздуха.

И обичам да гледам как падат — не безтегловни, но леки

като гранати. Така децата научават, че страхът

може да бъде забавен. А бащите, че това също

е ръкопашен бой. Да отглеждаш или убиваш —

какво си казваме за оправдание, Че един декар

земя си струва да умрем за него? Че детето отворило

устни в О от удоволствие преобръща

всичко? Растем като лук с глави

забити в пръстта. И умираме като лук - с лица

в тенджерата с вряща вода. Гравитацията 

кара всичко да пада, а любовта — да се вдига.

 Превод от английски Владимир Левчев

RARBARA GOLDBERG

MIRACLE OF BUBBLES

A woman drives to the video store

to rent a movie. It is Saturday night,

she is thinking of nothing in particular,

perhaps of how later she will pop popcorn

or hold hands with her husband and pretend

they are still in high school. On the way home

a plane drops from the sky, the wing shearing

the roof of her car, killing her instantly.

Here is a death, it could happen to any of us.

Her husband will struggle the rest of his days

to give shape to an event that does not mean

to be understood. Since memory cannot operate

without plot, he chooses the romantic -- how young

she was, her lovely waist, or the ironic -- if only

she had lost her keys, stopped for pizza.

At the precise moment the plane spiraled 

out of control, he was lathering shampoo

into his daughter's hair, blond and fine

as cornsilk, in love with his life, his

daughter, the earth (for "cornsilk" is how

he thought of her hair), in love with the miracle

of bubbles, how they rise in a slow dance,

swell and shimmer in the steamy air, then

dissolve as though they never were.

BY THE SEA

How beautiful it is by the sea, even though 

there is war in the air, even though there is always 

war in the air, which makes people live 

with a vengeance. On the roads fatalities 

exceed those lost in battle.  Children run 

wild – all too soon they will sleep on stones 

in the desert.  In the sky planes fly lower 

than you would think possible, low enough 

to wipe your plate clean.  There's an airport 

less than a mile from the promenade 

and the sea, the beautiful sea, duplicitous

in nature, licking your lips and wrapping 

her salty arms around your neck until you 

succumb to the whirling rapture of the deep 

FURLOUGH

I love to see those tall, lean, muscular men

with their clean-shaven heads and digital

watches toss their kids in the air. And I love

to see them drop, not weightless, but light

as grenades. This is how children learn that fear

can be fun.  And fathers, that this too is hand

to hand combat.  To cradle or kill – what story  

do we tell ourselves to justify.  That a dunam 

of earth is worth dying for?  That a child opening

his mouth with an o of pleasure overturns

everything?  We grow like onions, our heads

buried in dirt.  And we die like onions, face 

down in a pot of boiling water.  Gravity causes

all to fall down, and love, to hold things up.