понеделник, 23 декември 2019 г.

ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КОЛЕДНИ ЕЛХИ




Т. С. Елиът


ОТГЛЕЖДАНЕТО НА КОЛЕДНИ ЕЛХИ

Има различни отношения към коледната елха,
някои от които можем да оставим настрана:
социалното, безразличното, чисто търговското,
буйното (кръчмите работят до среднощ),
и детинското — което не е това на детето,
за което свещичката е звезда, а позлатеният ангел
разперил криле над върха на елхата
не е само декорация, а ангел.

Детето се учудва от коледната елха:
и нека продължи в духа на чудото
на Празника като събитие, а не просто повод:
тъй че блещукащия възторг, изумлението
пред първия спомен за коледна елха,
тъй че изненадата, радостта от новите притежания
(всяко със своя особена и възторжена миризма),
очакването на гъската или пуйката,
очакваното страхопочитание пред появяването й,

тъй че благоговението и радостта
да не бъдат забравени сдед по-късни преживявания,
в скучната обичайност, умората, отегчението,
в знанието за смъртта, усещането за провал,
или в набожността на новопокръстения,
която може да е опетнена от самонадеяност —
небогоугодна и неуважителна към децата
(и тук също си спомням с благодарност
света Лучия, коледната песен и короната й от огън):

така че преди края, осемдесетата Kоледа
(под осемдесета разбирайте последната)
натрупаните спомени от ежегодните вълнения
да се концентрират в голяма радост,
която ще бъде и голям страх, както в случая,
когато страх обвзе всяка душа:
защото началото трябва да напомня за края,
а първото пришествие — за второто.

Превод В. Левчев



T. S. Eliot

The Cultivation of Christmas Trees


There are several attitudes towards Christmas,
Some of which we may disregard:
The social, the torpid, the patently commercial,
The rowdy (the pubs being open till midnight),
And the childish - which is not that of the child
For whom the candle is a star, and the gilded angel
Spreading its wings at the summit of the tree
Is not only a decoration, but an angel.


The child wonders at the Christmas Tree:
Let him continue in the spirit of wonder
At the Feast as an event not accepted as a pretext;
So that the glittering rapture, the amazement
Of the first-remembered Christmas Tree,
So that the surprises, delight in new possessions
(Each one with its peculiar and exciting smell),
The expectation of the goose or turkey
And the expected awe on its appearance,



So that the reverence and the gaiety
May not be forgotten in later experience,
In the bored habituation, the fatigue, the tedium,
The awareness of death, the consciousness of failure,
Or in the piety of the convert
Which may be tainted with a self-conceit
Displeasing to God and disrespectful to children
(And here I remember also with gratitude
St.Lucy, her carol, and her crown of fire):



So that before the end, the eightieth Christmas
(By "eightieth" meaning whichever is last)
The accumulated memories of annual emotion
May be concentrated into a great joy
Which shall be also a great fear, as on the occasion
When fear came upon every soul:
Because the beginning shall remind us of the end
And the first coming of the second coming.

неделя, 22 декември 2019 г.

КАРТИЧКА ОТ МОРЕТО


Ἐν ἀρχῇ ἦν λόγος

אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה 


1.

Човешките езици са реки,
които изтичат в морето
или пресъхват в пустинята.
Колкото повече ги учим, толкова повече ги забравяме...
Господи, аз Ти говоря
на един от земните езици.
Но моят първи небесен език
беше без думи.
Чувах го още в утробата и го разбирах.
Той беше езикът, на който
Ти изговаряш живота ми, Господи!...
Но вече съм го забравил...
Затова сега Ти говоря на този мой земен език.


2.

Само ти, Невидимият,
даваш смисъл на този свят от Видения.
Само ти, Господи,
си Светлината в края на тунела –
Светлината в края на сърцето ми –
Светлината,
която озарява този свят
и го създава.

Не ме изоставяй, Господи!

Всичко на света отминава.
Телата и дните ни потъмняват.
Светлината остарява и изстива.

Само Теб, който Те няма
в отминаващия свят,
Те има наистина.

3.

Господи, аз говоря
само с Твоето отсъствие.
Говоря на Голямата празнота в сърцето ми.
И моите думи отекват в пустинята –
в безлюдната чакалня на сърцето ми.

Но не е ли монологът
единственият ни шанс да говорим с Теб?

Ето ме, Господи, ето ме!
„Аз съм, който съм.“
Аз съм твоето ехо в пустинята.

А отекването на гласа ми в самотата
е Твоят отговор:

На всяко действие
съответства равно по големина противодействие...
противодействие.
...и ни прости дълговете,
тъй както и ние прощаваме на длъжниците си...
тъй както и ние прощаваме...
... каквото е било пак ще бъде
и каквото се е правило пак ще се прави...
пак ще се прави.

4.

Слънчево дърво, трептящо
като Богородица от византийска мозайка.
През него прозира синьото
небе   на буквите.
В края на септември, в края на пясъците,
в края на морската пяна –
шепот и пулс
на черния фон на смъртта.

Всяка година
изпращам тази картичка в съня си,
а не зная на кого...

Пиша картичка от морето
и чакам
среща с получателя.

неделя, 15 декември 2019 г.

ПРЕНАСЕЛЕНИЕТО И ПРЕСЕЛЕНИЕТО В АЛТЕРНАТИВНИ РЕАЛНОСТИ — ДВЕТЕ ЗАПЛАХИ ПРЕД ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ



В ранното ми дестство, през 1960те, населението на света беше станало 3 милиарда.  След като хилядолетия наред е било под един милиард, то се беше удвоило за един век, между средата на 19 и средата на 20 век. Сега половин век по-късно населението на света е 7 милиарда и половина. Ако е вярно изчислениет, че откакро съществува човешкия род са живяли около 108 милиарда души, зад всеки жив днес човек има само около 15 мъртви. 

Пренаселението е в основата както на екологическите проблеми така и на проблема с бедността, политическата нестабилност  и войните по света. Раждаемостта е много по-висока в по-бедни страни и по-бедните сегменти на обществото. А ранната смъртност  намалява. Това води до увеличаването процента на бедни, гладуваши и необразовани хора по света. От друга страна пренаселението води и до сериозни екологически проблеми — както до замърсяване на водата, земята и въздуха с човешки (домашни и индустриални) отпадъци, така и до бързо прогресираща промяна в климата. До голяма степен тя се дължи на хранителната, особено месопроизводителната индустрия —- броя на кравите, които призвеждат метан и допрнасят за парниковия ефект, е над 1 милиард в целия свят -  а също и на опожаряването на джунлгата —белите доброве на света —за да се разраства селскостопанската земя. Джунглата, която изчезва постепенно, редуцира парниковите газове. Разбира се, селскостопанските причини се прибавят към индустриалното замърсяване поради ползването на изкопаеми горива —  тази най-добре известна причина за замърсяването на въздуха и за парниковия ефект, за глобалното затопляне.

Теорията на Малтус беше заклеймявана  в учебниците по комунистическо време ( както и генетиката, наричана вайсманизъм-морганизъм).  Pобърт Малтус беше представян като някакъв  злокобен идеолог на войната и унищожението, зашото според него войните и епидемиите били средство за намаляване на населението. Но същността на теорията на Малтус, това че населението на света нараства в геометрична прогресия, а храните — в аритметична, което води до пренаселение и недостиг на храни, е доказано вярна.  Малтус предлага като решение контрол на нарастването на населението, именно за да се предотвратят глада, епидемиите и войните. Но индустриалното свръхпроизводство на селскостопански стоки днес, което Малтус не е предвидил, освен че допринася за изхранването на многократно по-голямо население, има пагубен екологически ефект. Ние буквално си изяждаме и опустошаваме планетата.  И така обричаме сами себе си. Още от времето на индустриалната революция  съществува метафоричната представа за победа на човека над природата.  Хората воюват с природата и я побеждават. Но това е победата на режещите клона, на който са стъпили.

Екологическите проблеми, както и проблемите с бедността и процентното увеличаване на бедното и неграмотно население на света, се разрастват лавинообразно - селските стопани горят джунглата, бедните напускат местата вече невъзможни за живеене, поради глад, бедстия и война, и се преселват в света на богатите, в Европа и Северна Америка. 

Макар и светът на богатите да намалява числено, поради по-ниската раждаемост в развитите страни,  богатите страни всъщност създават проблемите, които застрашават бъдещето на човечеството и планетата.  Това е така още от времето на индустриалната революция в Европа. Но самият свят на богатите, не само защото е атакуван от преселение на бедните, все повече се “варваризира” отвътре, става по-неграмотен и хаотичен. Неограниченият достъп до цялата световна информация, дори чрез телефона ни, не води до помъдряване. Ние се заблуждаваме, ако мислим, че информацията в  “умния телефон”, която е “на едно кликване разстояние”, е нещо, с което реално разполагаме. Тази информация не съществува за нас и не може да доведе до мъдри решения преди да попадне в главата ни , преди да бъде осъзната, обобщена и “процесирана” от собствения ни мозък. Става все по-лесно човек да живее сам. Казано е: “С питане до Рим се стига.” Но днес можем да стигнем до Рим от всяка точка на света питайки само телефона си. Постиндустриалното общество като че ли все повече се разпада на независими и неконтактуващи помежду си общности, на незавсими един от друг индивиди, живеещи в свои собствени мисловни и виртуални светове. Глобалният свят става все по хаотичен и непердвидим.

Освен пренаселението и преселиеното на населения от бедни към богати страни, другият голям проблем  на света е “преселението” от физическата във виртуалната реалност, преселението ни в алтернативни светове. Фалшиви новини и алтернативни реалности, дори видеоматериали от несъществуващи събития, се създават все по лесно с помощта на компютърните технологии. С помощта на социалните медии все по-лесно и безплатно се постига  “вирусно” разпространение на фалшиви новини, на преднамерени лъжи и конспиративни теории.

С увеличаването на  продължителността на живота, светът се управлява от все по-стари хора. Виждаме неспособността на някои лидери да вземат своевременни решения. Няма консенсус в обществото и различни хора и общности вярват в различни “истини” . Виждаме как британците три години не могат да стигнат до консенсус за Брекзит. Президенти и министър-председатели, дори в страни, където има демокрация и свобода на словото като САЩ, но и в страни, където се провежда геноцид, като Мианмар, отричат безспорните факти, наричат фактите фалшиви новини, когато не им изнасят, промотират алтеративни реалности, в които привържениците им безрезервно вярват. Управляващите, както и всякакви бизнеси и организции, могат да ползват интернет и алтернативната реалност, за да влияят на общественото мнение и личните желания. Никога не е било по-лесно да се влияе на избори в други страни. Вече има доказателства, че това се опитва да  прави режима на Путин. Сигурно и други. Могат лесно и незабелязано да се промиват мозъци чрез  разпространяване на фалшиви новини и конспиративни теории.  Възражда се национал-популизма и изолационизма, както и популярността на авторитарни лидери на много места по света. Проблемът идва и от това, че хора, родени далеч преди информационната епоха, по време на Студената война,  когато атомните бомби, петрола и въглищата бяха най-голямото държавно богатство, управляват света.

Най-голямата заплаха за света не е нито възможността за нова световна война, нито  възможната екологическа катастрофа сама по себе си. Най-голямата заплаха е остарелия начин на мислене на тези, които имат власт, и инертността на масите живеещи във виртуалния свят. Струва ми се, че светът може да загине най-вече от собствената си глупост —  от остаряване и оглупяване. Надежда за спасение могат да предложат само най-младите, родените в Информационната епоха, децата на новия век.  

Вече се говори, че скоро след Информационната революция от края на миналия век настъпва нова, Четвърта технологическа революция. Може би  изкуствения интелект, който ни побеждава вече във все повече области, не просто ще спаси света от оглупяване и опустошение, а ще наследи нашата цивилизация? Ще изчезне ли Homo sapiens?   Или ще трябва да се пресели по други планети, след като е изял и унищожил нашата?