петък, 29 май 2015 г.

Пасивно-агресивното разстройство и външната политика на Путин

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/05/29/2541233_pasivno-agresivnoto_razstroistvo_i_vunshnata_politika/

В интервю за "Дойче Веле" политологът Иван Кръстев определи външната политика на Путин като "агресивен изолационизъм". Това определение, което е много точно, провокира в мен някои мисли за психологията на бившия офицер от КГБ Владимир Путин, както и за психологията на мнозинството обикновени хора, деформирани от бившата тоталитарна власт.

Агресивен изолационизъм във външната политика – не е ли това политическа проява на пасивно-агресивното поведение на индивида? 

Пасивно-агресивното поведение е психическо разстройство, при което индивидът реагира по прикрито агресивен начин на околния свят. То включва "заучена (или демонстративна) безпомощност" при изпълнение на ангажименти, формално приемане на ангажименти, а после отлагане, инат, преднамерен провал в изпълнението на поставените задачи, постоянно негодуване, възмущение и обвиняване на другите за собствения провал... 

Това поведение, това отношение към света ми се струва доста характерно не само за нас, българите, с нашия пословичен негативизъм, но и за много хора в другите бивши соцстрани. По комунистическо време повечето хора се страхуваха открито да се противопоставят на системата. Но те често й се противопоставяха индиректно чрез пасивно-агресивно поведение, като едновременно приемаха това, което системата изискваше от тях, и го саботираха по всякакъв начин. Пасивно-агресивното поведение е защитен механизъм на вътрешно неуверения, уязвен и травмиран човек. 

И до днес се срещат хора (поне от по-старите поколения), които се държат смущаващо раболепно, ухажват те по начин, който те кара направо да се изчервяваш, но в даден момент (например под влияние на алкохол) изведнъж започват да демонстрират съвсем друго отношение – на болезнена нетърпимост, завист, гняв, отмъстителност и омраза. Това двойнствено поведение има и крайна форма – на буквален психологически садизъм, проявяван от пасивно-агресивня човек към околните, особено към най-близките. 

Пасивно-агресивното поведение е патологично изкривяване на личността. Но то до голяма степен се провокираше от двойнствеността на живота в комунистическото общество. Ако критикуваш съветския ръководител Леонид Брежнев или българския Тодор Живков, те обвиняват, че си враг на народа. Истината за липсата на демокрация се обявява за вражеска пропаганда. Намесата на диктатурата в личния живот на хората – грижа за човека. Дори концентрационните лагери бяха "трудово-възпитателни". 

Въоръжаването и агресивното поведение към околния (капиталистическия) свят се наричаше борба за мир. Макар че пролетариите според Маркс трябваше да бъдат гробокопачите на капитализма. Самоизолацията на комунистическата държава от света се представяше като борба с чуждестранна агресия. Напускането на тоталитарната родина беше предателство. Писането на доноси срещу близки и роднини – висша форма на патриотизъм...

Всички в България бяхме подложени на този тип пасивно-агресивен тормоз по време на комунизма, живеехме в ситуация на постоянно обществено двуличие. Но това патологично обществено двуличие, пораждащо патологично лично поведение на хората, продължи да съществува и през последните 25 години след падането на Живковия режим. Уж сме в Европейския съюз, ама не съвсем. Уж сме за демокрация, ама демокрацията била прикрито поробване от страна на Запада. Уж сме за капитализъм, но капитализмът бил виновен за нашата бедност. Бившите комунисти станаха капиталисти, без да променят съществено своето антизападно идеологическо говорене. Те и досега едновременно остават верни на Москва и евразийската идея, но формално не се противопоставят на присъствието ни в Европейския съюз.

Когато се появиха свободните избори и политическата опозиция в началото на 1990-те, агентите на бившата ДС не внушаваха директно на хората да гласуват за БКП/БСП. Съвсем не. Мантрата тогава стана: "И едните, и другите са маскари, и едните, и другите са лъжци и крадци, не вярвайте на никого!" Тази подмолна стратегия работеше добре, защото всяваше смут в умовете на мислещите хора, които са критични към всяка власт и всяка партия. А немислещите така или иначе гласуваха под строй, под партийното червено знаме.

Стратегията "И едните, и другите са маскари" проработи така перфектно, че успя до голяма степен да саботира прехода ни от тоталитаризъм към демокрация. С тази стратегия се насаждаше масов скептицизъм и цинизъм. Така се подпомагаше задкулисно разграбване на държавата от новите мутро-капиталисти, по-късно станали олигарси, като се възпираше създаването на активно гражданско общество. "Какъв е смисълът да се борим срещу властта? И едните, и другите са маскари!"


Това саботиране на демокрацията се осъществи и у нас, както в Русия. Едва в последните години, с израстването на новите поколения, нещата у нас започнаха да се променят. По-младите хора не носят в душите си травмите от тоталитарно време, затова те не са склонни към постоянен негативизъм и подозрителност към външния свят, постоянно двойнственост и недоизказаност. Те нямат прикрит или неосъзнат комплекс за малоценност и вътрешна неувереност, изразяваща се в пасивно-агресивно поведение. Изглежда, трябва физически да си отидем ние, израсналите по време на комунизма, за да си отидат и травмите, които той нанесе на обществото.

Но не е ли хибридната война на Путин, с постоянното отричане на намеса в Източна Украйна (руските военни там били отпускари доброволци) и обвиняване на другите за собствените морални грехове (Америка тайно подстрекавала конфликта в Украйна, режима в Киев бил фашистки), обвиняването на Европа за собствените икономически грешки и собствената агресивност към околните, не е ли това изострена форма на пасивно-агресивно поведение в политиката?

В своя анализ на външната политика на Путин Иван Кръстев казва: " ... днешната руска пропаганда е много по-различна от съветската. Кремъл не се опитва да убеди западноевропейците, че в Русия се живее много добре и че там е бъдещето на човечеството. Москва иска да ги убеди в нещо друго, което голяма част от тях самите така или иначе мислят - че техните елити са продажни, че не се интересуват от това, което вълнува обикновените хора. В този смисъл посланието днес е не "Вярвайте на нас!", а "Не вярвайте на никого!"

... Да, така е. Така действат и интернетните тролове.Кажеш ли нещо срещу Путин, те не ти противоречат, но започват разпалено да обясняват колко лоши са американците...
  Както вече казах, ние познаваме този тип подмолна пасивно-агресивна пропаганда ("И едните, и другите са маскари, не вярвайте на никого, в политиката няма морал, а само интерси!") още от началото на 1990-те. Резигнацията, цинизмът, неверието дори във възможността да съществува морал в политиката саботира почвата на гражданско общество.

Още един пример за това как при пасивно-агресивното поведение другите се обвиняват за нашите собствени грехове е изявлението на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, че България и Албания искали да си разделят Македония. Това изявление цели всъщност да легитимира завоевателската и реваншистка политика на Русия в Украйна, политиката на прекрояване на граници, като я припише на България и Албания. Разделяй, за да владееш! Ако не Македония – то умовете на хората. Разделяй балканските народи, противопоставяй ги един на друг!

Същевременно Путин не може да повярва, че е възможно спонтанно недоволство срещу властта. От една страна, се нагнетява някакво етническо напрежение в Македония (която албанците и българите били искали да си разделят), а от друга страна, се обвинява Европейският съюз в подстрекаване на протестите срещу Груевски (в които участваха заедно македонци и албанци). А целта на ЕС, видите ли, била да не позволи на Русия да заобиколи България с т.нар. турски поток, като го прекара през Гърция и Македония...

Този тип двойнствено пасивно-агресивно поведение не може в крайна сметка да доведе до друго, освен до провал – както в личния живот, така и в политиката. Не мисля, че хибридната война, която Путин води в Украйна, има почва у нас. В България привържениците на евразийската идея и враговете на Европейския съюз не са повече от тази шепа хора, които гласуваха за "Атака" на последните избори. А и западните ни съседи имат горчивия опит от югославските войни през 1990-те и знаят, че национализмът и агресията към малцинствата в държавата или към съседите, както и желанието да се прекрояват отново граници не водят до нищо добро. За нас, както и за сърбите и македонците, мирното разбирателство и съжителство в границите на ЕС е най-добрата перспектива. Териториалната цялост на Македония и мирът на Балканите е от полза на всички.

Искам да завърша с няколко думи към тези, които ще ме нарекат отново русофоб.

Да бъдеш враг на Путин не значи да бъдеш русофоб. Напротив, аз съм русофил. За мен Манделщам, Ахматова, Блок, Есенин, Пастернак са сред най-големите световни поети. "Майстора и Маргарита" на Булгаков ми беше настолна книга в гимназията. Превеждал съм Висоцки. Достоевски за мен е най-великият писател... Но това че обожавам Достоевски като писател не ме кара да харесвам имперската политика на цар Александър III. Нито това, че харесвам Ахматова и Манделщам ме кара да харесвам Сталин. Смятам, че Путиновата политика носи зло не само за нас, но и за руския народ. 


Но до кога Путин ще бъде на власт зависи от наличието на гражданско общество в Русия и от неговата сила да се пребори с един диктатор. А всеки диктатор има определена харизма и властта му се опира на някакъв популизъм (национализъм или социална идеология), което импонира на много хора.

У нас политиката на Путин няма никаква харизма за повечето хора. И няма да успее. Путин се опитва да шантажира съседите си и цяла Европа със страх от руската военна сила. Но не мисля, че пасивно-агресивната му политика ще стане откровено агресивна към Европейския съюз. Постоянното връщане към реториката от времето на Студената война и дори от времето на Втората световна е израз на вътрешна неувереност и комплекси.

Но нито някой народ в Европа, нито руснаците биха искали да се върнат към ужаса на кръвопролитните масови войни от миналия век.

събота, 9 май 2015 г.

"ДЕНЯТ НА ПОБЕДАТА" Е ДЕНЯТ НА ЕВРОПА

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/05/09/2529218_deniat_na_pobedata_e_deniat_na_evropa/

Мисля, че резултатът от изборите в Обединеното кралство е много добър и за Европа, и в частност за България, както и за самото Обединено кралство. Крайнодесния Найджъл Фараж, известният враг на Европейския съюз и враг на имигрантите от България, изгуби катастрофално. Явно повечето негови привърженици са решили, че е по-добре все пак да глауват за консерваторите. Сега Дейвид Камерън ще може да управлява страната си сам, без коалиционни партньори.
Изгубиха и лейбъристите и либералите. Но най-важното и доброто за нас е, че първата ляствичка на евроскептицизма и популизма  отлетя от Европа!  На английски има  израз „to go south”  (да отидеш на юг), което означава да изчзнеш от хоризонта или да се провалиш. Фараж замина на юг. Да се готвят и останалите популисти и врагове на Европейския съюз  – от дясно и от ляво! Известията за смъртта на съюза са преждевременни. Не само, че  Европейският съюз няма да се разпадне скоро, но според мен единството на съюза ще нараства през следващите години със сработването на отделните страни и шлифоването на общите механизми. Вълната на евроскептицизма достигна своя апогей при последните европейски избори и ще започне да отшумява. Евроскептиците не предлагат нищо по-добро за страните си.
Натискът на Путин върху някои европейски страни (не на последно място - нашата) , спонсорирането на евроскептични партии отвън всъщност спомага за обединяването на Европа. Външната заплаха обединява хората и държавите. Постепенното излизане на Стария континент от икономическата криза също ще обезсилва все повече евроскептицизма. Надявам се, че скоро и Гърция ще започне да се оправя икономически. 
Смятам, че всъщност е добра новина и голямата победа на Шотландската национална партия в Обединеното крлство. Шотландия не иска да излиза от ЕС. И ако има референдум за членството се надявам евроскептичните англичани да се замислят искат ли Великобритания да се разпадне. Разбира се, Европа е конфедерация и всяка отделна държава има правото и свободата да защитава своите собствени интереси. Но единството на Стария континент е от полза за всички. И от гледна точка на икономиката, и от гледна точка на социалните придобивки (колкото и да има разделение на бедни и богати, тези придобивки все пак никъде по света не са по-големи отколкото в Европа) и от гледна точка на сигурността.  
Днес празнуваме седемдесет години  европейски мир след края на Втората световна война.  Не е имало друг толкова дълъг мирен период в историята на Европа! (За съжаление, изключение от седемдесетгодишния мир правят някои балкански страни, които още не са в ЕС , или не бяха през 90-те, когато воюваха жестоко помежду си. ) Надявам се и нашите западни съседи Сърбия и Македония скоро да се присъединят към съюза.  Мирът  и разбирателството между народите нямат разумна алтернатива.  „Денят на победата“  е  Денят на Европа.   Това е ден на победата на мира и разбирателството.  

понеделник, 4 май 2015 г.

СЕДЕМ ПОРТРЕТА

АКТЕОН

Ти бягаш гола
 в гората на сърцето ми.
С галопиращ пулс
аз следвам твоя светъл млечен път 
между сумрачни борове.
Когато спреш и ме погледнеш
се вкаменявам
от мраморната красота на твоите гърди,
от черните дупки на очите ти.
Щом хукнеш пак –
хуквам и аз.
Но спреш ли –
спирам...
Ти ли ме спираш?
Или аз не искам да те настигна,
за да не убия магията
на жадуването?

Преследвам те от много години.
Минаха като миг!
И  усещам вече в глезена си зъбите
на моите хрътки –
лоши
като виновни сънища.



МАГДАЛЕНА

Тя продаваше парфюми
с дъх на мухъл в тъмен магазин.
Вечерите си прекарваше в компанията
на препълнен пепелник и екран.
Виждаше се с мен и мълчеше отдалечена,
или говореше за болести и билки.
Заподозрях я, че има
таен живот.
Веднъж, неочакван,
погледнах през открехнатата
скърцаща от сдържан смях врата.
И я видях на дъсчения под
да си говори с гол червен залез
на петдесет години.



МАТЕЙ

Любовта му беше малка, бледа
доза хероин.
Голото й тяло бягаше
пред него в тъмни коридори
с червени лампи и тайни машини.
Приемаше го в светли стаи
с открехнати прозорци,
в железнo легло под колосан
хладен чаршаф...

Pохката пръст ухаеше
и цъфтяха люляците,
когато беше изписан
от жълтата болница
на неизлечимата любов.


МАРКО

Имаше гръмотевичен смях
и жадна, гореща усмивка.
Нямаше умора.
Впрегнал беше сънните си демони
да оре с тях Божията нива.
Те му се подчиняваха.
Но когато стигна светлата черта на хоризонта,
падна в черна урва
и издъхна.
Беше силен човек със слаб ангел.


ЛУКА

Той можеше да бъде само
скромен като червей
или известен
като Чарлз Менсън.

Отмъщаваше безмилостно
на силните на нощта,
но после си посипваше главата с пепел.

Умря преди да отвори прозореца,
сгърчен
от двоумене
дали да се опита да лети.


ЙОАН

         „Какъв цвят е този свят?“
                                   Данила Стоянова
           

1

Единствен светъл лъч
през призмата на Сътворението –
и Светлината се разлиства
като пъстроцветен Свят.

2
Дървото срещу залеза
и прилива на морето...
Многолистният пламък
и многоустият шепот...
Дървото в светлината на залеза:
жертвена свещ
на черния фон на смъртта.

3
Думите му бяха самотни,
но твърди
стъпки в снежно скърцащо поле.
Изричаше и сътворяваше.

Но снежната повест изчезна напролет.
Словото му се стопи
непоследвано.


НИЕ В ПУСТИНЯТА
(групов портрет)
        
           Тогава Иисус биде отведен от духа в пустинята,
           за да бъде изкушен от дявола.
           И приближи се до него Изкусителя и рече:
           ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат хлябове.
                                                                                  Матей, 4:1-2

Ние сами направихме
от хлябовете камъни.
Ние сами повикахме
ангелите да ни помогнат
да скочим от стрехата на храма
в прах и кръв.
Ние сами
се поклонихме на дявола,
който ни показваше света от планината.
Поклонихме се на дявола,
но света не получихме.

Тогава Изкусителят
завика с нашия собствен глас
към света:
„Вижте как сте ни изоставили в пустинята!
Вижте как умираме сами от глад!
Вижте как заради вас, заради вас,
заради вас се мъчим!“.

И нашият  вопъл
ни изпълни с мъченическа наслада.