СЕДЕМ ПОРТРЕТА

АКТЕОН

Ти бягаш гола

 в гората на сърцето ми.

С галопиращ пулс

аз следвам твоя светъл млечен път 

между сумрачни борове.

Когато спреш и ме погледнеш

се вкаменявам

от мраморната красота на твоите гърди,

от черните дупки на очите ти.

Щом хукнеш пак –

хуквам и аз.

Но спреш ли –

спирам...

Ти ли ме спираш?

Или аз не искам да те настигна,

за да не убия магията

на жадуването?

Преследвам те от много години.

Минаха като миг!

И  усещам вече в глезена си зъбите

на моите хрътки –

лоши

като виновни сънища.

МАГДАЛЕНА

Тя продаваше парфюми

с дъх на мухъл в тъмен магазин.

Вечерите си прекарваше в компанията

на препълнен пепелник и екран.

Виждаше се с мен и мълчеше отдалечена,

или говореше за болести и билки.

Заподозрях я, че има

таен живот.

Веднъж, неочакван,

погледнах през открехнатата

скърцаща от сдържан смях врата.

И я видях на дъсчения под

да си говори с гол червен залез

на петдесет години.

МАТЕЙ

Любовта му беше малка, бледа

доза хероин.

Голото й тяло бягаше

пред него в тъмни коридори

с червени лампи и тайни машини.

Приемаше го в светли стаи

с открехнати прозорци,

в железнo легло под колосан

хладен чаршаф...

Pохката пръст ухаеше

и цъфтяха люляците,

когато беше изписан

от жълтата болница

на неизлечимата любов.

МАРКО

Имаше гръмотевичен смях

и жадна, гореща усмивка.

Нямаше умора.

Впрегнал беше сънните си демони

да оре с тях Божията нива.

Те му се подчиняваха.

Но когато стигна светлата черта на хоризонта,

падна в черна урва

и издъхна.

Беше силен човек със слаб ангел.

ЛУКА

Той можеше да бъде само

скромен като червей

или известен

като Чарлз Менсън.

Отмъщаваше безмилостно

на силните на нощта,

но после си посипваше главата с пепел.

Умря преди да отвори прозореца,

сгърчен

от двоумене

дали да се опита да лети.

ЙОАН

         „Какъв цвят е този свят?“

                                   Данила Стоянова

           

1

Единствен светъл лъч

през призмата на Сътворението –

и Светлината се разлиства

като пъстроцветен Свят.

2

Дървото срещу залеза

и прилива на морето...

Многолистният пламък

и многоустият шепот...

Дървото в светлината на залеза:

жертвена свещ

на черния фон на смъртта.

3

Думите му бяха самотни,

но твърди

стъпки в снежно скърцащо поле.

Изричаше и сътворяваше.

Но снежната повест изчезна напролет.

Словото му се стопи

непоследвано.

НИЕ В ПУСТИНЯТА

(групов портрет)

        

           Тогава Иисус биде отведен от духа в пустинята,

           за да бъде изкушен от дявола.

           И приближи се до него Изкусителя и рече:

           ако си Син Божий, кажи тия камъни да станат хлябове.

                                                                                  Матей, 4:1-2

Ние сами направихме

от хлябовете камъни.

Ние сами повикахме

ангелите да ни помогнат

да скочим от стрехата на храма

в прах и кръв.

Ние сами

се поклонихме на дявола,

който ни показваше света от планината.

Поклонихме се на дявола,

но света не получихме.

Тогава Изкусителят

завика с нашия собствен глас

към света:

„Вижте как сте ни изоставили в пустинята!

Вижте как умираме сами от глад!

Вижте как заради вас, заради вас,

заради вас се мъчим!“.

И нашият  вопъл

ни изпълни с мъченическа наслада.