ПРОКЛЯТИЕТО НА ЛИБЕРАЛА

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1909978

     Мискомуникацията, използването на същата дума с две различни значения, е в основата на неразбирането между хората.  Както знаем от Витгенщайн, а и от практически опит, ако сме по-наблюдателни,  едно  езиково недоразумение може да доведе до чисто физически последствия – дори до революция или война. Не става дума само за това, че българинът, когато клати глава от ляво на дясно казва „да“, а другите хора – „не“, или за това, че на гръцки „не“ означава „да“. Това се преодолими недоразумения. По-лошо е да си говорим на чист български и пак да не се разбираме. 

     Погрешно изтълкувани думи или жестове  понякога водят до трагични лични  конфликти и прекъсване на отношения. Някои наши добронамерени  думи могат да имат съвсем друга, негативна конотация за отсрещния човек. В интимния ни живот  се намесва  и тайният  за самите нас диктат на подсъзнанието върху нашите уж оправдани реакции на думи. 

     Сравнително по-лесни за диагноза и анализ са езиковите проблеми в политиката. Естествено за един комунист понятието „либерална демокрация“ има негативна конотация, а за един либерален демократ –  понятието „комунизъм“. За един религиозен човек вярата в Бог е нещо добро, а за един атеист е нещо лошо.  Така че вярата не може да даде решение на проблема между двамата.

     Но дори една и съща дума може да има различни, често противоположни значения в различен контекст.  Какво общо имат социализма на национал-социалистите,  социализма на комунистите и социализма на английските лейбъристи например? Или да вземем думата „консерватор”. Тя означава човек, който се придържа към традициите. Но в Англия такъв човек би бил монархист, в Америка републиканец, в Иран – ислямски фундаменталист, а в Китай – комунист. Твърдолинейните комунисти в комунистическите и пост-комунистическите страни бяха консерваторите, традиционалистите, „десните“ в своите общества.

     По време на студената война източният блок беше в известен смисъл огледален образ на западния. Затова ляво и дясно имаха разменени места у нас и там, като в огледален свят. Революционерите в комунистическите страни, дисидентите, се определяха като десни, а блюстителите на традиционния ред – като леви. Корейската „народна демокрация“ смята себе си не за тоталитарна диктатура, а  за „истинската демокрация“. ( Да не говорим, че народна демокрация е нещо като дървено дърво, защото демокрация означава на гръцки народна власт.) Врагът за „народния демократ“ от Северна Корея е западният демократ.

     Особено голямо е объркването при употребата на думата „либерал“.  Първо, тази дума има доста различни конотации, когато се употребява в икономически или социален контекст. Либерал може да означава привърженик на икономическата свобода  – повече частна инициатива, по-малко държавна намеса в икономиката. Но либерал може да означава и привърженик на личната свобода на убежденията, на личната гражданска свобода на всеки човек, независимо от раса, класа, религия, пол, на равноправието. Икономическият либерализъм се асоциира обикновено с по-десни възгледи, а социалният – с по-леви.


     В Америка републиканците като Роналд Рейгън или Джордж Буш- младши се смятат за консерватори, или нео-консерватори. У нас те се наричат либерали или нео-либерали. В Америка един социален консерватор е  обикновено против аборта, против гей-браковете, дори може да е против преподаването на Дарвин в училище – по християнско-фундаменталистки съображения. За социалния консерватор „либерал“ е мръсна дума  – либералът е човек с нисък морал, морален релативист,  за когото няма обективно добро и зло,но също така се въобразява като носител на всякакви форми на „разврат“ – хомосексуализъм, наркомания, социализъм.  Да, за социалния консерватор в Америка в този смисъл няма голяма разлика между либерал и социалист. А за някои социалисти у нас, обратно – няма голяма разлика между либерал и консерватор... Така объркването е тотално.

     Ние мислим с думи, мислим на някакъв език. Езикът ни дава възможност да сортираме и съхраняваме информацията в главата си, да имаме някакви разбирания, да имаме памет. Затова и трудно си спомняме нещо от преди времето, когато сме можели да говорим. Ако не владеехме никакъв човешки език, може би щяхме да мислим по начина, по който мислят кучетата. (Което не значи, че кучетата са глупави.)

     Но когато  приемаме майчиния език, заедно с майчиното мляко (метафората е на Р. Уилбър), ние приемаме заедно с езика и майчините и бащините си предразсъдъци. Приемаме думите не с буквалното им речниково значение, а по начина, по който родителите ни или хората около нас ги приемат. Приемаме ги със съответните конотации. Верига и синджир са синоними по денотация, но не можем да кажем, че Пикадили е  синджир от супермаркети в България. 

     Една и съща дума може да има различни конотации за различни хора. Дори и да се променим по-късно, ако от деца са ни учили, че комунизмът е нещо добро, а капитализмът – нещо лошо, че руснаците са добрите, а американците  са лошите – много е трудно да извадим от мисленето си тези придобити стереотипи. 

      Влагането на различен смисъл в същата дума стана доста очевидно по време на  последните протести против монополите. Оказа се, че за много хора думата „монопол“ е синоним на всяка голяма частна компания, и то чуждестранна.  За тези хора държавата не е част от проблема, както казваше Рейгън, а обратно – решението на проблема. Монополите са ЧЕЗ и EVN и американските електроцентрали. Дори имаше ритуално горене на американско знаме, понеже Америка някак си се вижда като майката на злото, майката на всички монополи. За хората с такова мислене естествената мярка за справяне с монополите –  т.е. чуждите електроразпределителни дружества, беше национализацията им. Държавата ще разбие монополите като ги погълне. Но нали тогава тя ще стане най-големият монополист?

    След проверката на прокуратурата се оказа, че вината за високите сметки за тока е била не толкова в чуждестранните ЕРП-та , а в тези наши държавни органи, които са сключвали договори с тях и са ги "регулирали" – ДКЕВР и националната електрическа компания. Оказа се, че не  чуждите компании на  "лошите" американци и европейци, а нашите собствени корумпирани чиновници и нашата собствена енергийна мафия стоят зад високите цени. Да национализираме ЕРП-тата, вместо да либерализираме пазара, би означавало да въведем един държавен монопол – да направим електрическата енергия още по-зависима от наши корумпирани чиновници и от мафията, която стои зад тях. Всеки монополизъм е лош, но това би било абсолютен монополизъм.

 

     Ако нашата енергийна мафия има някакви задгранични връзки, те съвсем не са на Запад.  90 процента от нашата енергия идва от Русия. А от близката история ни е известно, че режимът на Путин се опитва да използва монополното си икономическо  положение за политически цели, за влияние и доминация в други държави. 

     Така  в един момент се оказа, че различни хора у нас имат съвсем различно разбиране за думата „монопол“ и за лозунга „На борба с монополите!“, който в началото ни обединяваше.

Има и една друга популярна илюзия, която е основана на някои езикови предразсъдъци от комунистическо време. Учили смe, че капиталистите на Запад безскрупулно експлоатират бедните работници. Значи – класовото разслоение у нас  през последните 20 години е последица от внесената от Запад  демокрация. Но какво се оказва, ако погледнем статистиката? В Русия има много по-голямо разделение между бедни и богати, отколкото в Европейския съюз. Там живеят едни от най-богатите капиталисти-олигарси в света. От друга страна, минималната работна заплата е едва 128 евро. (Ние, макар и да сме на опашката на ЕС, имаме минимална работна заплата от 159 евро, но и нашите олигарси не са чак толкова богати, колкото руските.) Още по-голямо разделение между бедни и богати има в Китай. От друга страна, разделението между бедни и богати е най-малко в Европа. И особено в скандинавските страни. 

    Причината за голямото социално разслоение у нас не е западната демокрация, а властта на нашенските олигарси и мафиоти. Свързаните с ДС групировки обраха остатъците от комунистическата държавна собственост през 90-те години на миналич век. Именно те бяха крадецът, който викаше „дръжте крадеца” и сочеше  на запад. Именно те създадоха огромното социално разслоение, богатото малцинство и мизерстващото мнозинство у нас, а не демокрацията и европейския капитализъм.

     

     Аз се смятам за либерал в политически смисъл ( макар донякъде да съм консерватор, понеже вярвам в Бог). Но тъй като съм живял и в САЩ, и в България, съм изпитал на гърба си проклятието на либерала. В Америка той е хулен от консерваторите, защото защитава правата на всички малцинства, личната свобода на всеки индивид, независимо от класа, раса, религия, пол, стил на живот или сексуална ориентация.  В България либералът е хулен по обратните причини – защото той се асоциира с американските икономически консерватори, които искат повече свобода за частния бизнес и по-малко държавна намеса в него.

     В едно хармонично и добре функциониращо общество трябва да има баланс между лична свобода и равенство на всички пред закона, между свободен частен бизнес и държавна регулация, между свободен пазар и държавно подпомагане на социално слабите.  Мисля че именно в Европейския съюз има такъв баланс повече, отколкото другаде. Центробежните тенденции са нормални в период на икономическа криза. За една голяма икономика и бивша империя като Великобритания може би е нормално да се чуди иска ли да бъде част от Европа или не. Но за нас изпадането от Еврпейския съюз би било пагубно.