През 1968 г. в
свята книга „Профили на бъдещето“ Артър Кларк предвиждаше, че през 2000-та
година ще започне заселване на планетите. Смяташе, че хората ще могат вече да
управляват и времето.... Може би идеите му за „всемирна библиотека“ и
„изкуствен разум“ се доближават до това, което днес е интернет и компютърната
технология. Но така или иначе ние очаквахме през 2000-та година да имаме
междупланетни пътешествия и дори връзки с други цивилизации. Изобщо не
предвиждахме, че вместо това ще имаме днешните пътешествия в едно бекрайно виртуално
пространство.
Бъдещето винаги
ни изненадва. И разочарова. В много отношения то е по-семпло, по-малко
тържествено и бляскаво отколкото сме си го представяли. Така ще бъде и утре. Но
нещата, които ще са важни и нови утре още не ни изглеждат важни и дори очаквани
днес.
През 1960-те комунистическите
идеолози предвиждаха възцаряването на съвършеното безкласово общество, на
Комунизма през 1980-та. Вместо това комунистическата система рухна и
дългогодишния преход към комунизма се оказа преход към капитализма. Това, което
изглеждаше важно през 1960-те не беше вече важно през 1980-те.
Така че каквото
и да кажем днес за света след 20 години, то сигурно ще ни изглежда вече нелепо,
ако сме още живи и си го спомним тогава.
Все пак, в
живота ни, както и в историята, има някакъв ритъм. На български, както и на
френски, думата „време“ може да значи две неща: или времетраене, продължителност,
или климат, годишно време. Четирите сезона са древна метафора за четирите
възрасти в човешкия живот – от пролетта-младост до старостта-зима. Освен това
животът ни е постоянно редуване на ден и нощ, на бодърстване и сън. Така че
някаква подобна цикличност трябва да има и в историята.
Изглежда че в
историята на човечеството също има периоди на бодърстване и сън. Преди
класическата античност човечеството сякаш е преживявало един митологичен сън.
Тогава са се създали древните митове –
за Одисей и Тезей, за Аполон и Дионисий, за Хор и Гилгамеш. Античният период,
след 5 в. пр. н. е. е бил време на пробуждане и бодърстване – на рационално, научно мислене.
Около десет века по-късно имаме ново заспиване. Тогава започва средновековният
период на сън, когато се развиват новите монотеистични религии и се създава културния
код на новото време. За Европа той е християнски. Новото време в Европа започва
с Ренесанса, пробуждането, Възраждането на античната култура. Апогея на това
ново време, на модерното рационално
мислене вече е отминал. Още през 1918 г. Освалд Шпенглер говори за залеза на
запада. Правят се аналогии с падането на Рим и се провижда едно ново
средновековие.
Има и други
наблюдавани цикли в историята. Напоследък доста се заговори пак за вълните на
Кондратиев. Според Николай Кондратиев световната икономическа криза, Голямата
депресия започнала през 1929 г. е само поредно дъно в един 60-годишчен
икономически цикъл, който Кондратиев разделя метафорично на пролет, лято, есен
и зима – в завусимост от нивото на икономически възход или упадък на обществото. Според
теорията на Кондратиев ние сега трябва да сме навлезли в нова икономическа
„зима“, която ще продължи приблизително през първите две десетилетия на този
век. Това е период на дефлация, невъзможност за изплащане на дългове, икономическа депресия. Последната такава „кондратиева зима“ започнала с Голямата
депресия включваше и Втората световна война.
Има и една друга
забелязана цикличност, поне в рамките на либералната демокрация, на
политическия живот в западните демокрации. Махалото периодично се движи от
левия към десния край на политическия спектър. През 60-те и 70-те махалото се
движеше на ляво. Това беше време на студентски антивоенни протестни движения,
на егалитаризъм, на въвеждане на ново
законодателство в защита на човешките права. Това беве времето на хипитата и
рок-културата. През 1980-те, ерата на
Тачър и Рейгън, започна консервативния ренесанс. Настъпи времето на
англо-американския нео-консервативизъм, който у нас се нарича нео-либерализъм –
чист капитализъм с по-малко регулации и минимална държавна намеса в икономиката.
Смятам, че напоследък, с новата световна икономическа криза махалото пак се
задвижва наляво, към една по-социална и държавно-регулирана пазарна икономика.
Така че през следващоте
20 години политическото
махало ще се движи наляво, докато света преживява нова
иконоимическа зима – според 60-годишните вълни на Кондратиев – и същевременно заспива, навлиза в едно
ново,
високотехнологично средновековие.
В края на миналия век високото изкуство се изчерпи, стана скучно и безсмислено. Популярната култура сега е във възход – както през средновековието.
Образованието е в упадък. Има и опит за възраждане на старите религии във вид
на истеричен религиозен фундаментализъм.
Но каква ще е новата религия, религията на новото технологично средновековие? Може би
един силно индивидуалистичен
мистицизъм: светът е това, което мислим, Бог е в нас, във всеки от нас. Интернет, електронното
пространство е проекция на вътрешния ни свят -- ако не самата територия, то карта на територията на тази нова
религия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар