петък, 19 април 2013 г.

НАКЪДЕ ЩЕ СЕ ЛЮШНЕ МАХАЛОТО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 20 ГОДИНИ?




През 1968 г. в свята книга „Профили на бъдещето“ Артър Кларк предвиждаше, че през 2000-та година ще започне заселване на планетите. Смяташе, че хората ще могат вече да управляват и времето.... Може би идеите му за „всемирна библиотека“ и „изкуствен разум“ се доближават до това, което днес е интернет и компютърната технология. Но така или иначе ние очаквахме през 2000-та година да имаме междупланетни пътешествия и дори връзки с други цивилизации. Изобщо не предвиждахме, че вместо това ще имаме днешните пътешествия в едно бекрайно виртуално пространство.

Бъдещето винаги ни изненадва. И разочарова. В много отношения то е по-семпло, по-малко тържествено и бляскаво отколкото сме си го представяли. Така ще бъде и утре. Но нещата, които ще са важни и нови утре още не ни изглеждат важни и дори очаквани днес.

През 1960-те комунистическите идеолози предвиждаха възцаряването на съвършеното безкласово общество, на Комунизма през 1980-та. Вместо това комунистическата система рухна и дългогодишния преход към комунизма се оказа преход към капитализма. Това, което изглеждаше важно през 1960-те не беше вече важно през 1980-те.

Така че каквото и да кажем днес за света след 20 години, то сигурно ще ни изглежда вече нелепо, ако сме още живи и си го спомним тогава.

Все пак, в живота ни, както и в историята, има някакъв ритъм. На български, както и на френски, думата „време“ може да значи две неща: или времетраене, продължителност, или климат, годишно време. Четирите сезона са древна метафора за четирите възрасти в човешкия живот – от пролетта-младост до старостта-зима. Освен това животът ни е постоянно редуване на ден и нощ, на бодърстване и сън. Така че някаква подобна цикличност трябва да има и в историята.

Изглежда че в историята на човечеството също има периоди на бодърстване и сън. Преди класическата античност човечеството сякаш е преживявало един митологичен сън. Тогава са се създали древните  митове – за Одисей и Тезей, за Аполон и Дионисий, за Хор и Гилгамеш. Античният период, след 5 в. пр. н. е.  е бил време на  пробуждане и  бодърстване – на рационално, научно мислене. Около десет века по-късно имаме ново заспиване. Тогава започва средновековният период на сън, когато се развиват новите монотеистични религии и се създава културния код на новото време. За Европа той е християнски. Новото време в Европа започва с Ренесанса, пробуждането, Възраждането на античната култура. Апогея на това ново време, на  модерното рационално мислене вече е отминал. Още през 1918 г. Освалд Шпенглер говори за залеза на запада. Правят се аналогии с падането на Рим и се провижда едно ново средновековие.

Има и други наблюдавани цикли в историята. Напоследък доста се заговори пак за вълните на Кондратиев. Според Николай Кондратиев световната икономическа криза, Голямата депресия започнала през 1929 г. е само поредно дъно в един 60-годишчен икономически цикъл, който Кондратиев разделя метафорично на пролет, лято, есен и зима – в  завусимост от нивото на икономически възход или упадък на обществото. Според теорията на Кондратиев ние сега трябва да сме навлезли в нова икономическа „зима“, която ще продължи приблизително през първите две десетилетия на този век. Това е период на дефлация, невъзможност за изплащане на дългове, икономическа депресия. Последната такава „кондратиева зима“ започнала с Голямата депресия включваше и Втората световна война.

Има и една друга забелязана цикличност, поне в рамките на либералната демокрация, на политическия живот в западните демокрации. Махалото периодично се движи от левия към десния край на политическия спектър. През 60-те и 70-те махалото се движеше на ляво. Това беше време на студентски антивоенни протестни движения, на егалитаризъм, на  въвеждане на ново законодателство в защита на човешките права. Това беве времето на хипитата и рок-културата.  През 1980-те, ерата на Тачър и Рейгън, започна консервативния ренесанс. Настъпи времето на англо-американския нео-консервативизъм, който у нас се нарича нео-либерализъм – чист капитализъм с по-малко регулации и минимална държавна намеса в икономиката. Смятам, че напоследък, с новата световна икономическа криза махалото пак се задвижва наляво, към една по-социална и държавно-регулирана пазарна икономика.

Така че  през следващоте 20 години политическото махало ще се движи наляво, докато света преживява нова иконоимическа зима – според 60-годишните вълни на Кондратиев – и същевременно заспива, навлиза в едно ново, високотехнологично средновековие. 

В края на миналия век високото изкуство се  изчерпи, стана скучно и безсмислено. Популярната култура сега е във възход – както през средновековието. Образованието е в упадък. Има и опит за възраждане на старите религии във вид на истеричен религиозен фундаментализъм.

Но каква ще е новата религия, религията на новото технологично средновековие? Може би един силно индивидуалистичен мистицизъм: светът е това, което мислим, Бог е в нас, във всеки от нас. Интернет, електронното пространство е проекция на вътрешния ни свят -- ако не самата територия, то карта на територията на тази нова религия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар