НАКЪДЕ ЩЕ СЕ ЛЮШНЕ МАХАЛОТО ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ 20 ГОДИНИ?

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1929164

През 1968 г. в свята книга „Профили на бъдещето“ Артър Кларк предвиждаше, че през 2000-та година ще започне заселване на планетите. Смяташе, че хората ще могат вече да управляват и времето.... Може би идеите му за „всемирна библиотека“ и „изкуствен разум“ се доближават до това, което днес е интернет и компютърната технология. Но така или иначе ние очаквахме през 2000-та година да имаме междупланетни пътешествия и дори връзки с други цивилизации. Изобщо не предвиждахме, че вместо това ще имаме днешните пътешествия в едно бекрайно виртуално пространство.

Бъдещето винаги ни изненадва. И разочарова. В много отношения то е по-семпло, по-малко тържествено и бляскаво отколкото сме си го представяли. Така ще бъде и утре. Но нещата, които ще са важни и нови утре още не ни изглеждат важни и дори очаквани днес.

През 1960-те комунистическите идеолози предвиждаха възцаряването на съвършеното безкласово общество, на Комунизма през 1980-та. Вместо това комунистическата система рухна и дългогодишния преход към комунизма се оказа преход към капитализма. Това, което изглеждаше важно през 1960-те не беше вече важно през 1980-те.

Така че каквото и да кажем днес за света след 20 години, то сигурно ще ни изглежда вече нелепо, ако сме още живи и си го спомним тогава.

Все пак, в живота ни, както и в историята, има някакъв ритъм. На български, както и на френски, думата „време“ може да значи две неща: или времетраене, продължителност, или климат, годишно време. Четирите сезона са древна метафора за четирите възрасти в човешкия живот – от пролетта-младост до старостта-зима. Освен това животът ни е постоянно редуване на ден и нощ, на бодърстване и сън. Така че някаква подобна цикличност трябва да има и в историята.

Изглежда че в историята на човечеството също има периоди на бодърстване и сън. Преди класическата античност човечеството сякаш е преживявало един митологичен сън. Тогава са се създали древните  митове – за Одисей и Тезей, за Аполон и Дионисий, за Хор и Гилгамеш. Античният период, след 5 в. пр. н. е.  е бил време на  пробуждане и  бодърстване – на рационално, научно мислене. Около десет века по-късно имаме ново заспиване. Тогава започва средновековният период на сън, когато се развиват новите монотеистични религии и се създава културния код на новото време. За Европа той е християнски. Новото време в Европа започва с Ренесанса, пробуждането, Възраждането на античната култура. Апогея на това ново време, на  модерното рационално мислене вече е отминал. Още през 1918 г. Освалд Шпенглер говори за залеза на запада. Правят се аналогии с падането на Рим и се провижда едно ново средновековие.

Има и други наблюдавани цикли в историята. Напоследък доста се заговори пак за вълните на Кондратиев. Според Николай Кондратиев световната икономическа криза, Голямата депресия започнала през 1929 г. е само поредно дъно в един 60-годишчен икономически цикъл, който Кондратиев разделя метафорично на пролет, лято, есен и зима – в  завусимост от нивото на икономически възход или упадък на обществото. Според теорията на Кондратиев ние сега трябва да сме навлезли в нова икономическа „зима“, която ще продължи приблизително през първите две десетилетия на този век. Това е период на дефлация, невъзможност за изплащане на дългове, икономическа депресия. Последната такава „кондратиева зима“ започнала с Голямата депресия включваше и Втората световна война.

Има и една друга забелязана цикличност, поне в рамките на либералната демокрация, на политическия живот в западните демокрации. Махалото периодично се движи от левия към десния край на политическия спектър. През 60-те и 70-те махалото се движеше на ляво. Това беше време на студентски антивоенни протестни движения, на егалитаризъм, на  въвеждане на ново законодателство в защита на човешките права. Това беве времето на хипитата и рок-културата.  През 1980-те, ерата на Тачър и Рейгън, започна консервативния ренесанс. Настъпи времето на англо-американския нео-консервативизъм, който у нас се нарича нео-либерализъм – чист капитализъм с по-малко регулации и минимална държавна намеса в икономиката. Смятам, че напоследък, с новата световна икономическа криза махалото пак се задвижва наляво, към една по-социална и държавно-регулирана пазарна икономика.

Така че  през следващоте 20 години политическото махало ще се движи наляво, докато света преживява нова иконоимическа зима – според 60-годишните вълни на Кондратиев – и същевременно заспива, навлиза в едно ново, високотехнологично средновековие. 

В края на миналия век високото изкуство се  изчерпи, стана скучно и безсмислено. Популярната култура сега е във възход – както през средновековието. Образованието е в упадък. Има и опит за възраждане на старите религии във вид на истеричен религиозен фундаментализъм.

Но каква ще е новата религия, религията на новото технологично средновековие? Може би един силно индивидуалистичен мистицизъм: светът е това, което мислим, Бог е в нас, във всеки от нас. Интернет, електронното пространство е проекция на вътрешния ни свят -- ако не самата територия, то карта на територията на тази нова религия.

СИСТЕМАТА

Дали капитализмът е направил немците дисциплинирани и работливи, или те са направили капитализма това, което е?

Според Макс Вебер протестантската етика е "майката" на капитализма. Можем да философстваме колкото си искаме, но няма "система" в абстрактния смисъл. Няма "система" извън конкретната реалност на народа, на мястото, на времето.

Дори по време на комунизма, тази абстрактна система измислена от Маркс, системата беше доста различно интерпретирана от Ленин, Троцки, Сталин, Мао, Тито. Имаше разлика между северно-корейския, руския, френския, кубинския комунизъм. Общото беше, че предварително измислената комунистическа система се провали във всички конкретни условия.

В момента навсякъде по света ( освен може би в Северна Корея) има една или друга форма на капиталистическа система. И все пак "системата" изглежда доста различно в Норвегия и в Бангладеш, в Канада и в Русия.

Не ми е ясно какво точно разбират под "система" искащите смяна на системата у нас. И с какво  точно искат да я сменят? Къде е примерът за по-добра система?

Системата е в главите ни. В способността ни да работим за осъществяване на способностите си; в нашата устойчивост пред корупцията, душевната леност, отчаянието. С каквато и система да се пременим - пак ще си останем същите, ако не се променим.

Колко пъти сменяхме системата от Освобождението насам?

„НЯКОЙ НЕКАДЪРНИК НАШ“

(за корупцията и бедността)

Ние, българите, по принцип сме работливи хора. Но комунизмът ни научи на мързел. Държавата имаше за задача да се грижи за нас – ние трябваше само да си мълчим и да изпълняваме. Никаква лична инициатива! На български се казва „колко пари получаваш?“ или „колко ти дават?“ На английски се казва „Колко пари  правиш?“ ( How much do you make?) . Англичаните и американците си правят парите, ние чакаме да ги получим, да ни ги дадат. Националната психология се отразява на разговорния език.

Комунизмът ни научи и на това, че общото е ничие и съответно не е голям грях тайничко да се присвоява. Научи ни, че всичко става не с труд (въпреки трудовите песни), а с тарикатлък, връзки и привилегии. Aко имаш добри връзки и не си изпаднал в немилост пред властта – ти си над закона. А с труд много пари така или иначе не се правеха.

Нивото на корупция у нас днес е пряко свързано с този манталитет. И с това, че бивши офицери от ДС и комкомолски лидери получиха на готово част от „държавната собственост“  в началото на 90-те. Ако нивото на корупция у нас беше по-ниско, целият български народ щеше да има по-високи заплати, а не най-ниските в ЕС. Чиновниците нямаше нито да ограбват държавата, нито да обслужват мафията, нито да пречат на обикновения човек да се труди или сам да си прави пари по честен начин.  

Един неуспорим факт е, че най-работливите и дисциплинирани, спазващи закона народи – американците, немците, японците, китайците – са и най-проспериращите. А най-корумпираните и беззаконни държави в света са и най-бедните. 

Парите, които идват  у нас от Европейския съюз не са безотчетни. Затова те са не само икономическа помощ за нас, но и средство за справяне със  „сивата“  безотчетна икономика. Ако искаме да получаваме европейски субсидии, трябва да се борим с корупцията и беззаконието у нас. 

С каквито се събереш – такъв ставаш. Както комунизмът научи  няколко поколения по принцип работливи българи на мързел и на това, че законът е нещо относително, нещо, което не лови всички – така и Европейският съюз може да ни научи на ред, законност и отчетност. 

Но ние сме свикнали само да хленчим, че някой друг ни е виновен. Все ни се привижда някаква светова конспирация срещу България. И тази конспирация, забележете, все идва от Запад – главно от Англия и САЩ. Защо ли толкова ни мразят? Това си е една съветска реторика.  

Но нали си спомняте поемата"Репортаж за трите хаш" на Валери Петров? Оказало се, че не била международна конспирация и саботаж. Трите „Н“ си бил Някой Некадърник Наш...

 

Да помислим как японците, които излязоха от изолация и започнаха модернизцията си през 1867-ма година, станаха световна икономическа сила само за един век. Защо не им попречи някоя „световна конспирация“ ?

ЧЕРВЕНАТА ОЛИГАРХИЯ И НОСТАЛГИЯТА ПО КОМУНИЗМА

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/08/27/1895570_mnozinstvoto_bulgari_smiatat_vsiako_bogatstvo_za/

Според проучване на агенция Медиана, “повече от половината от хората в България смятат, че трябва да се национализират капиталите на всички забогатели през последните 22 години […] Над 40% от участвалите в анкетата смятат, че всички, които разполагат с пари и имоти за над 1 млн. лв. са за затвора.”

Ето това е последицата от факта, че хора свързани с бившата  Държавна сигурност получиха прословутите „куфарчета“  през 90-те и за една нощ станаха милионери. По същото време контролираните от същите хора медии повтаряха на бедните гласоподаватели, че и едните и другите са маскари, че демокрацията не е по-добра от комунизма. Така докато мъдрите (всички ние) се намъдруват ( за кого да гласуват), лудите се налудуваха...

Кога ще излезат досиетата на кредитните милионери?

Но дори и да излезат – докато големите крадци у нас остават ненаказани, нищо няма да се промени. Ако  повечето хора в една държава искат национализация и вярват, че не можеш да станеш милионер без да си престъпник, как може това общество да бъде нормална  капиталистическа  демокрация?

Докато нямаме функционираща правна и право-охранитална система не можем да бъдем капиталистическа демокрция, независимо че сме държава-член на Европейския съюз. Докато най-големите престъпници се разхождат свободно по улиците на София и по плажовете на Канарските острови, винаги в хората ще има подозрение, че всеки, който има над един милион лева, независимо какво, как и колко работи, е престъпник.

Национализацията и инкриминирането на милионерите по принцип, без да ги питаме откъде са им милионите, е комунизъм. Демокрацията е власт на закона.

Може да се забогатее честно, по правилата, с труд и ум!  Но когато бивши охранители на комунизма и бивши комсомолски лидери се превръщат в милионери за една нощ, хората започват да изпитват отвращение не просто към тях, а към капитализма. 

Ставайки капиталисти, комунистите предизвикват хората да искат връщане на комунизма. 

 Не е ли това тъжно?

ЧЕНГЕТА, АРХОНТИ И ВАМПИРИ

http://www.mediapool.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%B2%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B3-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-news194106.html


След като се оказа, че мнозинството от нашите митрополити са работели за тайните служби на комунистическата атеистична власт, тайни служби погубили десетки хиляди българи и съсипали живота на стотици хиляди, вместо да чуем някакво покаяние получаваме нови доказателства, че за пари Светия синод на БПЦ е склонен да раздава архонтски титли – нещо напълно чуждо на православната традиция. След като пловдивският митрополит Николай даде архонтско звание на известен оръжеен търговец, Светият синод е решил да преразгледа позицията си по въпроса и да узакони титлата "архонт".

Професор Калин Янакиев е православен философ, вярващ християнин и човек, който познава добре канона на Православната църква. Ето какво казва той в статия в днешния брой на "Труд" по този повод:
"Изключително възмутително е това, което прави Светия синод. Какъвто и да е регламентът, който Светия синод ще приеме, той ще извърши кощунство към православната традиция. За което онези, които приемат подобна кощунствена разпоредба, носят отговорност както пред божия народ, когото оскърбяват, така и пред Господа Исуса Христа."

Комунизмът уж падна преди повече от 20 години, но ние непрекъснато получаваме нови и нови доказателства, че не сме се освободили от него. През последните две десетилетия страната ни е била управлявана главно от служители на тайните служби на комунизма. Това вече дори не ни учудва.  Но още по-лошото е, че моралът е разрушен, вярата е разрушена. В какво да вярва нашия народ? Комунизмът беше не само атеистичен, но и цинично двуличен: народът беше тормозен "в името на народа".  Но се оказва, че и стожерите на християнската вяра са хора, на които не можем да имаме никакво доверие.

Не лъжи, не кради, не убивай – тези три Божи заповеди стоят в основата не само на християнския, но на всеки човешки морал. Сребролюбието, както и лъжата ( Божи служители тайното работят за една репресивна атеистична власт) е смъртен грях. Ние приемаме всичко с иронична усмивка и махване с ръка. Но без вяра в някакви морални ценности, без вяра, че има Добро отвъд личния интерес, колкото и да е проспериращо едно обществото, то не може да бъде щастливо.

 В Созопол беше открит скелет на "вампир" – черноморски пират, когото преди да погребат са пронизали с кол в сърцето, за да не става от гроба си и да пие човешка кръв... Вече 20 години след смъртта си комунистическата тоталитарна власт продълвава да става от гроба си и да ни напомня за себе си.