Показват се публикациите с етикет смяна на системата. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет смяна на системата. Показване на всички публикации

неделя, 14 април 2013 г.

СИСТЕМАТА

Дали капитализмът е направил немците дисциплинирани и работливи, или те са направили капитализма това, което е?

Според Макс Вебер протестантската етика е "майката" на капитализма. Можем да философстваме колкото си искаме, но няма "система" в абстрактния смисъл. Няма "система" извън конкретната реалност на народа, на мястото, на времето.

Дори по време на комунизма, тази абстрактна система измислена от Маркс, системата беше доста различно интерпретирана от Ленин, Троцки, Сталин, Мао, Тито. Имаше разлика между северно-корейския, руския, френския, кубинския комунизъм. Общото беше, че предварително измислената комунистическа система се провали във всички конкретни условия.

В момента навсякъде по света ( освен може би в Северна Корея) има една или друга форма на капиталистическа система. И все пак "системата" изглежда доста различно в Норвегия и в Бангладеш, в Канада и в Русия.

Не ми е ясно какво точно разбират под "система" искащите смяна на системата у нас. И с какво  точно искат да я сменят? Къде е примерът за по-добра система?

Системата е в главите ни. В способността ни да работим за осъществяване на способностите си; в нашата устойчивост пред корупцията, душевната леност, отчаянието. С каквато и система да се пременим - пак ще си останем същите, ако не се променим.

Колко пъти сменяхме системата от Освобождението насам?


понеделник, 4 март 2013 г.

ТРЯБВА ЛИ НИ СМЯНА НА СИСТЕМАТА?

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1814519


Държава, в която няма средна класа е постоянно в революционна ситуация. Революции не стават в богатите държави с развито гражданско общество. Но революциите в бедни държави, освен ако са национално-освободителни войни, са кървави граждански войни, които не правят обикновения човек по-щастлив. И винаги някаква сила, комунистическата партия например, яхва народното недоволство, за да установи своя власт.

 Чашата на народното недоволство у нас преля с декемврийските сметки за ток, които хората просто не са в състояние да платят. Нямаме средна класа. Бедни сме. Но исканията на протестиращите за разправа с монополите и намаляване цената на тока бяха пренасочени от сили, които искаха да използват протестите за свои цели. Днес, с Интернет и Фейсбук е много лесно не само да се организира и светкавично да се разрасне един протест, но и да се насочва подмолно.

         Изведнъж хиляди хора, които не са чели  конституцията поискаха да я сменят с нова. Поискаха да се свика Велико народно събрание.  (Не беше ли това впрочем основно искане на Алексей Петров, когато той се кандидатира за президент?) Но какво точно не ни харесва в действащата конституция и какво точно искаме да има в новата? Това така и не стана ясно.

Освен това, според член 155 на сега действащата конституция „Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.“ Значи и сегашната ни Конституция, като например американската, която действа от 1788 година, но е претърпяла 27 поправки, може да се изменя без да е нужно да се пише изцяло нова.

        Също така ненадейно влезе в употреба понятието „Исландски модел“, което трябваше да означава някакво управление чрез кръгли маси, управление от улицата. Исландия обаче, въпреки че през 2008 г. претърпява буквален фалит, след което подава молба за членство в ЕС, се управлява от министър-председател и президент все пак, а не от кръгла маса. Идеята за тези кръгли маси излъчени от улицата опасно приличат на идеята за работничесо-селските съвети в Русия през 1917 г. Съветите трябваше да подменят „буржоазната“ парламентарна демокрация и да вземат цялата власт.

 В този смисъл идеята за подмяна на парламента  с нещо друго се римува и с основната комунистическа  идеята – за национализация. В нашият случай –национализация  на монополите. Сякаш държавният монопол е по-добър от частните монополи! Не е ли по-разумно да се засили държавния и обществен регулаторен контрол на монополите? И най-важното – да се създаде пазарна ситуация на конкуренция?

          Също така изведнъж всички започнаха да говорят за „смяна на системата“. Значи да заменим с някаква друга системата на парламентарна демокрация? Да се откажем от системата, при която законодателната власт се състои от народни избраници и има всенародно гласуване за тях?  С какво по-добро да заменим тази система? С неясно от кого назначени кръгли маси на улицата?  Да установим "народна власт" вместо демокрация?  Демокрация  на гръцки означава именно власт на народа . Значи да заменим демокрацията с някаква друга„народна власт“? Имахме такава  45 години! И знаем как „диктатурата на пролетариата“ се оказва диктатура на една нова висша класа.

Разбира се, в същата насока е и искането за забрана на париите. Комунистите разформироваха партиите. За да остане само една Партия-държава. Тя  управляваше от името на народа за своя изгода. Не е познато по-народно управление от  демокрацията. Това показват и протестите срещу нея, след които хората не биват пращани в лагер.

          Чу се и по-умерената идея за смяна на пропорционалната избирателна система с мажоритарна. (Впрочем и сега нашата система е смесица от двете.) Никой обаче не обясни на хората, че мажоритарната система в чист вид – като в САЩ – води до елиминиране на всички по-малки партии и доминация на двете най-големи.  Така гласовете ба 49 процента от хората отиват в кофата за боклук.

         Някои от протестиращите също така заявиха, че искат да правят правителство в сянка. Значи ли това, че те се чувстват експерти по всичко – икономика, транспорт, здравеопазване, култура? Как би се почувствал един хирург в "Пирогов", ако недоволни пациенти решат да създадат операционна маса в сянка? Да, хирургът може да се замени с друг хирург, ако не ни харесва. Това е възможно, когато има демокрация. Но все пак и другият трябва да е хирург.

        Безспорно народният гняв излял се в масови протести беше справедлив. И един реален резултат от протестите е това, че още другата седмица се планира понижаване на цените на тока. Има полза и от това, че властимащите се стреснаха. Може би има полза и от провеждането на изборите два месеца по-рано.

 Но все пак остава въпросът, кой се опита да пренасочи протестите за тока към революционна „смяна на системата“? Кой има полза от тотална криза и парализа на изпълнителната власт? Да лови риба в мътна вода. Кой, ако не пак същите монополисти и крадци, с които искаме уж да се борим? 

 Не знам дали служебното правителство ще има време да направи това, но то трябва да се опита да открие причината за рязкото , двойно, понякога тройно и четворно, повишаване на сметките за тока за декември. Дали вината е само в ЕРП-етата? Или е в регулатора и в електроцентралите , от които идва тока? Кой стои зад тези  електроцентрали? Кой дърпа конците?Защо не се купува  по-евтин ток, от Козлодуй например? 

Понеже този Парламент скоро си отива,  в рамките на следващия трябва да се ремонтира основно неработещата съдебна система. Това може да се направи и с поправки в сега действащата конституция. Не е нужно Велико народно събрание от 400 депутата, което само ще продължи парализата на изпълнителната власт и агонията на държавата. 

Ако няма правов ред и действащи закони, демокрацията се превръща в хаос. И революция. Но някой пусна мухата за подмяна на демократичната система. Кой има полза от това? Кой иска да тласне България навън от Европейския съюз по посока на някакъв друг, руско-евразийски модел? Няма ли връзка този опит за смяна на системата с най-голямата баница – АЕЦ „Белене“ – която беше отказана на нашата, тясно свързана с Русия енергийна мафия? (Говорейки за евразийския модел, един политик дори предложи да взимаме помощи от Китай вместо от Европа.)

          Наближават избори и  БСП се кани да ги спечели. Но колко още леви правителства трябва да дойдат (след Луканов, Виденов, Станишев), за да разберат хората, че левите у нас не се грижат по-добре за обикновения човек от десните? А сега имаме и лява вълна привнесена от Запад сред най-младите, които не помнят дори Виденов, да не говорим за Живков! Нашето ляво, с цялата си тоталитарно-олигархична традиция е съвсем различно от западното ляво. Нашето „ляво“ защитава олигархията.

Не някакви чужди компании са ни проблема, а нашата родна олигархия. Тя е свързана с тоталитарната власт, с бившата Дъжвавна сигурност, части от която си поделиха остатъците от бившата държавна собственост през 1990-те.

          България има нужда от разумно дясно-центриско управление. И най-вече от работеща съдебна система. Законът не трябва да бъде врата в полето, през която някои минават, а други спокойно я заобикаля. Демокрацията е хаос, джунгла, ако не е власт на закона.

Мисля че бившият президент Стоянов беше прав, когато каза, че ако западният капитализъм почива на протестантската етика ( по Макс Вебер) и на десетте божи заповеди, нашият пост-комунистически  мутро-монополизъм почива на неверие и цинизъм. Ето с това трябва да се преборим. Но то не става за ден-два, не става с революция, а с много труд и нетърпимост към беззаконието.Протестите изиграха своята роля. Но демократичната система няма алтернатива. Тя не трябва да се сменя, а да се изгражда. И да се пази от посегателства.