Чарлз Симич (1938-2023)
ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ
Твоето бельо и моето,
полетели из стаята
като буря от бели пера
удряща прозореца и тавана.
Нещо като сподавен смях
е във въздуха
както лежим със сладко задоволство
и се отнасяме в съня
с листата на дърветата в лилава светлина
и внезапния спомен
за каране на велосипед
без ръце
надолу по стръмен път
към синьото море.
Charles Simic
The Road In the Clouds
Your undergarments and mine,
Sent flying around the room
Like a storm of white feathers
Striking the window and ceiling.
Something like repressed laughter
Is in the air
As we lie in sweet content
Drifting off to sleep
With the treetops in purple light
And the sudden memory
Of riding a bicycle
Using no hands
Down a steep winding road
To the blue sea.
Чарлз Симич
СЛЯПА БАБА
Смъртта е ранобудница.
Трябва да си много бърз,
за да се изплъзнеш изпод ръката й
протегната към теб на улицата.
Ноктите й те остъргват,
Притискаш се до стената
с облещени очи,
докато тя се завърта
с бяла превръзка на очите,
с ръце като Холандска вятърна мелница,
или като гигантска ножица
на улицата вече изпълнена
с ученици.
Charles Simic
BLINDMAN'S BLUFF
Death's an early riser.
You've got to be real quick:
To slip under his arm
Stretched towards you in the street.
His nails brushing you,
Press yourself against the wall,
Eyes wide open,
While he spins around,
In his white blindfold,
Arms like a Dutch windmill,
Or like huge scissors
On the pavement already crowded
with schoolchildren.
Превод: В. Левчев
