ЧЕРВЕИ В РАНАТА НА ДЕТЕ

Когато чуя,

че някой е продал статуята на Майстора 

за старо желязо,

или си е избърсал задника

с Мадоната и Младенеца
 на Леонардо,

или е удушил ученичка, 

за да й вземе портмонето,

или е отровил с химикали в пасищата

няколко милиона бебета, 

за да направи няколко милиона,

или се е взривил с хлапетата, 

които ритат топка по прашната улица,

за да докаже силата 

на своя слабоумен бог,
или е отровил с химикали в реката
два милиона бебета,
за дв прибави още два милиона
към милиардите си -

виждам жива рана на дете,
в която се гърчат

сладострастни черве.

. . . . . . . . . . . . . . . 

Но не сме ли всички ние 
червеи,

които  изяждат със сладострастни гърчове

тази планета?

(Докато червеите на гнева и на омразата
се гърчат в нас
и изяждат

всеки опит за щастие...) 

Ако не вярваме, 
че Любовта на Мадоната

е лъч пронизал Мрака,

ако не вярваме
че Младенецът,

спита армиите на смъртт с усмивка —

ако не вярваме,
че Младенецът е безсмъртен --

значи червеят

вече е победил.

От стихосбирката Марс https://vladimirlevchev.blogspot.com/p/17-1957.html