След тази пандемия, която рално или късно ще отшуми, светът няма да е същият. Промените започнаха отдавна, но пандемията ги ускори и затвърди. По-рано приятели се срещаха в кафенето, в бара, у дома, в парка. Сега - предимно във Фейсбук. Или Вайбър. По-рано се целуваха и прегръшаха. Сега си разменят емотикони с вдигнати палци и сърца. По-рано четяхме книги в библиотеката, а вестници си купувахме и ги разлиствахме в къщи или в кафенето в неделя сутрин. Сега се осведомяваме предимно он-лайн вкъщи. По-рано преподавахме в класни стаи. Сега - он-лайн. Известни журналисти правят предаванията си от вкъщи, а не в студиото. Симфонични оркестри свирят с конферентна връзка -- он-лайн.
Компанията Гугъл ще остави 200 хиляди свои служители да работят от вкъщи до лятото на 2021. Това ще засегне почти всичките служители на пълен работен ден. Дали тези, които работят от вкъщи ( не само за Гугъл), ще се върнат изобщо някога в офиса? По-евтино е да не се подържат офиси.
А компаниите, чиито акции неимоверно се вдигат по време на пандемията са именно тези, които пребивават във (или работят чрез) виртуалното пространство —Амазон, Гугъл, Фейсбук… Роботите изместват хората. Виртуалното пространство измества реалното. Емотиконите - емоциите.
Мился, че тези промени, или повечето от тях, не са временни. Трябва да свикваме с тях.
. . . . . . . . .
В новата ми стихобирка “Писмо в небето” няма политически стихотворения. Тя е за света като текст, за птиците, които пишат писмо в небето, за това което ни е писано. Това е книга за думите, за буквите и за Словото.
Може би “Стени” е най-политическото стихотворение в нея. Стените се върнаха на мода в глобалния отворен свят — 30 години след падането на Берлинската.
СТЕНИ
Берлинската стена,
която можеше да стреля, но накрая
беше разбита с чук,
пазеше гражданите на Източния лагер
да не избягат от рая.
Великата китайската стена
пазеше китайския рай
от варварски нашествия.
Макар че не спря Чингиз Хан.
Стената на плача,
стената на вековете
приема писмени молитви…
На стената във Фейсбук
общуваме като затворници,
които си говорят
през зида на килията
и се търсят с поглед през ключалката.
Има ли някой там?
Няма коментари:
Публикуване на коментар