БХАГАВАДГИТА (из осма глава)

     Арджуна каза:

1

Какво е брахман? Какво е атман?

     Какво, о, Върховен пуруша, е карма?

Каква е силата на божествата?

     И каква - на петте елемента?

2

В тленното тяло, о, Мадхусудана,

     как се извършва свещената жертва?

И как в последния час те познава

     този, който е установен в атмана?

     Върховносияйния каза:

3

Брахман е висшето, непрехедното.

    Чистата същност във всичко е атман.

А причината за пораждането

     на всичко, което отмира, е карма.

4

Елементите властват над преходното.

    Пуруша е силата на божествата.

В тялото аз съм свещената жертва,

    о, най-прекрасен между телесните!

5

Който напуска своето тяло,

     и в последния миг за мен мисли,

моето битие ще получи -

    без съмнение в мен ще пребъде.

6

За каквото човекът си мисли,

     когато напуска своето тяло -

в това отива, о, Каунтея!

     С пожеланото нещо се слива.

7

Ето защо трябва винаги само

     за мен да мислиш - и да воюваш.

Устремен с ум и разум към мене -

     без съмнение в мен ще пребъдеш.

8

С ум обуздан в йогийска практика,

     неразсейван от нищо, о, Партха,

непрекъснато размишляващият

     се слива с менe - с порушотама.

9

За Изначалния, за всезнаещия,

     по своята форма невъобразимия,

много по-малък и от най-малкото,

     но Всесъздател и Слънце над мрака,

10

за него в прощалния час който мисли

     с нетрепващ ум и в Любовно единство,

насочил праната между веждите си -

     той в този Върховен поруша отива.

11.

Което знаещите Писанията

     наричат "Вечност" - ще ти разкрия:

до него достигат от страст лишените,

     за него се пазят целомъдрените.

12

Затворил вратите на сетивата,

     концентрирал ума в сърцето си,

праната установил сред челото

     и напълно отдаден на йога,

13

изричайки "ом" -  едносричния брахман,

    с мисъл изцяло към мен устремена,

който напуска своето тяло -

     тръгва във върховно движение.

14

За този, който неотклонимо

     и постоянно за мене мисли -

за такъв уравновесен йогин

     съм постоянно достъпен, о, Партха.

15

Понеже само в мен пребивават

     махатмите - тези души съвършени,

те вече не се прераждат в нетрайното

     обиталище на страданията.

16

Умира всеки свят и отново

     се ражда - дори и светът на Брахма.

Но който стигне до мен, о, Арджуна -

     нито се ражда, нито умира.

17

Който познава деня на Брахма,

     дълъг хиляда световни епохи,

и нощта му - пак толкова дълга,

     какво е ден и нощ - само той знае!

18

Щом денят настъпи - Творението

     се проявявя от непроявеното.

Щом настъпи нощта - пак се стапя

     в непроявената моя същност.

19

Цялото множество на съществата

     щом настъпи нощта - изчезва.

И пак, не по своя воля, се ражда,

     щом настъпи денят, о, Партха.

20

Но има и над непроявеното

     по-висше непроявено - Вечното.

При рушенето на световете

     то остава - не се разрушава.

21

Непреходното непроявено

     се нарича Върховно движение.

Постигне ли го - човек не се връща.

     Там е върхоната ми обител.


22

Този Върховен Пуруша, о, Партха,

     с постоянна любов се постига.

В Него всички неща съществуват

     и целият свят е проникнат от Него.

. . . . . . . . . . . . . . . . . 

(превод в стихове Владимир Левчев  

по дословния превод от санскрит на Йорданка Пейчинова и от английски)