ПРЕЛИСТВАНЕ НА СВЕТА

В началото беше Словото….

Йоан 1:1

И рече Бог: Да бъде светина. И биде светлина.

Битие 1:3

Когато затварям книга, отварям живота.

        Пабло Неруда

Ето — аз отварям тази книга

и на първа страница

чета:

Eто — аз отварям тази книга

на брега.

Вълните са хукнали 

редове от бели букви 

по свечереното море.

Хладно слънце прониква

през вехтия папирус на деня

и озарява лицето ми.

Ритъмът на прибоя

е разбитият вечерен ритъм 

на сърцето ми…

( Разтреперан синкоп:

  get up — 

              stаnd up —

   stаnd up for you rights —

   get up —

              stand up —

    don’t give up the fight.)

Аз прелиствам страниците  

и чувам  

многото гласове на морето —

хоралите към Скалата —

хора на хилядолетията —

чувам разговори на разни хора 

зареяни в дънни зали —

носени от подводни течения —

чувам плача на удавените за живите —

и сухото хихикане

на отмития от времето 

гладък палимпсест 

на пясъка —

и смеха на гларус над прибоя —

воя на комарите в листата на смокнята

и воя на планетите—

тъмния тътен на прибоя — 

подмолния шепот на живота

примирен със смъртта.

Аз прелиствам света

под листата — 

а вятъра

разлиства страници

в ръцете ми.

Аз прелиствам света:

опитвам се набързо да го разчета,

но нямам време

и не помня езика му …

Аз само прелиствам света.

Всичко отминава бързо пред очите ми...

Но си остава там,

където е писано.

И аз оставам там 

затиснат като паяк между страниците —

тичам през пясъците зад теб

под ироничния смях на гларус —

ти също тичаш през пясъците 

и в очите ти са залезните блясъци…

Ние все така ще тичаме —

винаги ще бъдем там,

докато книгата

захапва с беззъба челюст сърцето ми 

и заспивам.