петък, 27 юли 2018 г.

От книгата МАРС





ВОДА ОТ МАРС


дъждът 
чука по прозореца 
и сепва сенките
небето на Марс
е ръждиво и розово
Слънцето е малко и далечно
нощем горе 
свети Земята
нещо добре забравено
чука по прозореца




ЕДНО КЪМ ЕДНО
(Меланхолия)

Дошли сме от Марс
и на Марс ще се върнем.

Вдига се най-високата океанска вълна —

небостъргач на ужаса
над нашия кораб.
Междувременно планетата Меланхолия
идва откъм слънцето
да удари земята.
Междувременно ти остаряваш
и нищо от това, за което си мечтал
не се е сбъднало
и няма да се сбъдне…
Междувременно не разбираш
какво искат тези обезумели маршируващи хора, 
които мразят, мразят, мразят,
а са тръгнали да променят света…

Матрьошки с черни забрадки се отварят
като коледни подаръци:
и всяка следваща е същата.

Затвори очи
и ако не знаеш как 
и на Кого да се молиш —
дишай бавно, дишай
и не мисли
за Нищото, 
което поглъща всичко.

Небето е ръждиво и розово.

Слънцето е малко и далечно

на Марс.



НАУКА И РЕЛИГИЯ

В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен час — от залез до изгрев. В тази минута някъде по земното кълбо е всеки възможен сезон — от сезона на долитащите люляците, до сезона на отлитащите листа, от сезона на ледените виелици, до сезона на изпепеляващото пладне… А може би в тази минута, някъде във вселената, ти живееш във всяка своя забравена възраст? И може би в тази минута, някъде във вселената, живеят всички твои близки и далечни мъртви и неродени?
Гледаш нощното небе и виждаш звезди на милиони светлинни години от тук. Някои от тях отдавна са изгаснали. И може би на една планета, някъде там горе, живеем ние, хората, от преди да се е взривила нашата далечна звезда и да сме долетели до земята?…
Ако времето и пространството са относителни, и ако има  паралелни светове, не са ли материалистите подобни на тези приковани хора в Платоновата пещера, които не могат да видят източника на свелината, които не могат да видят изхода от пещерата зад тях, но виждат сенките по стената и твърдо вярват, че това е реалния свят? 

Нес са ли телата ни сенки?



ПЛАНЕТАТА НЯКОГА

Някога

листата на детските книги

бяха хвърчила

отлетели 

в лазурното бъдеще.

Сега

текстът на компютърния екран

е монитор за сърдечната дейност

на старец.

Точката е дълга тревожна черта:

зачертава те.


Някога

Колумб беше гълъб,

който се върна в Европа

със зелена клонка в човката.

Ще се върне ли вестоносецът

от Марс

или от Алфа Кентавър?

И ще намери ли Земята

там,

където я е оставил?


А може би ще намери

онази друга планета

Някога

с бели гълъби и хвърчила 

в синевата…




Няма коментари:

Публикуване на коментар