Винаги съм вярвал, че Бог се явява на всеки според вярата му. На мюсюлманите се явява като Аллах; на евреите като Елохим (или Този, чието име не може да се произнесе - ИХВХ); на християните — като Исус Христос (пожертвания от баща си син) или като Йехова — бащата; на индуистите — като Кришна, или Вишну, или Шива; на други се явява като Богинята Майка, като сърна, или змия, или като ято викащи към нас птици — душите на мъртвите предци.
На мен ми се явява ярка Светлина ( докато съм сам на един астероид в тъмната вселена) — явява ми се, в мрака, един отворен прозорец — навън е топъл майски ден, разлистени шумящи дървета, гласове на деца и птици отекват далече във вятъра — някакъв спомен от детството. Или за райската градина наблюдавана, жадувана от мрака на самотата.
Важното е следното (така казва Кришна): За каквото мислиш в часа на смъртта — там, в това, ще отидеш.
Но часът на смъртта за всеки от нас може да е следващата минута или секунда — неведоми са пътищата Господни. И така или иначе часът на смъртта ще настъпи за всеки от нас. Затова винаги трябва да мислим за нещо хубаво.
Ако сме изпълнени с гняв и омраза, или депресия и самосъжаление — представете си на какво ужасно място ще отидем. Затова — да прощаваме на враговте си. И да се радваме. Да живеем в мир и любов.
Сатаната не е нищо друго освен собственото ни отдалечаване от Бог, от Светлината. Адът не съществува. Той е наше собствено създание.
Буда е казал: “Светът е това, което мислим. С нашите мисли ние правим света. Живей или мисли с чисто съзнание и щастието ще те следва, както колелата следват вола, който тегли каруцата.”
Завси само от нас. Да живеем в мир и любов. Да се радваме на живота. Дори когато е много трудно. В самотата ни или пред лицето на смъртта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар