Вчера една приятелка се оплака, че книгите й от началото на 90-те се
разпадат в ръцете й – лоша хартия, лоша подвързия. Да, от началото на 90-те като че ли е минало цяло хилядолетие! И не само за България, в която толкова много неща се промениха. Информационната революция, която преживяваме, е нещо
безпрецедентно в историята.
Интернет се появи през 1995. А до 1990 – тогава работех в
“Демокрация” и “Литературен вестник” –
нашите вестници се печатаха на висок печат. Имаше линотипери – които дялкаха
букви от олово – и метранпажи – които подреждаха оловните букви в дървени кутии.
После ги мажеха с мастило и поставяха на печатната преса... През 1994, след като заминах във
Вашингтон нямах абсолютно никаква връзка с България – освен ако не се обадя по
телефона аз. От София беше 2.50 на минута, доста скъпо за тогава, и се набираше с оператор. Мобилни телефони ползваха само мутрите. (Изобщо по-богатите хора – все пак не всички от тях са мутри.) Български новини в
американските вестници нямаше. Само когато президентът Бил Клинтън дойде в София се появи снимка на митинг пред "Александър Невски" с Клинтън и Стоянов на първа страница на "Ню Йорк Таймс". Но за доста по важни неща, които ставаха в България – икономическата криза, убийствата, хиперинфлацията – трудно се добирах до информация...
Фейсбук съществува от 2004. И вече
има близо един милиард души по цял свят,
които прекарват голяма част от живота си тук... Някои – по-голямата част... Затова казвам, че действието на новия ми роман
“Човекът и сянката” се развива в три държави – България, Америка и Интернет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар