Чарлз Симич
ПЪТЯТ В ОБЛАЦИТЕ
Твоето бельо и моето,
полетели из стаята
като буря от бели пера
удряща прозореца и тавана.
Нещо като сподавен смях
е във въздуха
както лежим със сладко задоволство
и се отнасяме в съня
с върховете на дърветата в лилава светлина
и внезапния спомен
за каране на велосипед
без ръце
надолу по стръмен път
към синьото море.
превод В. Левчев
Charles Simic
The Road In the Clouds
Your undergarments and mine,
Sent flying around the room
Like a storm of white feathers
Striking the window and ceiling.
Something like repressed laughter
Is in the air
As we lie in sweet content
Drifting off to sleep
With the treetops in purple light
And the sudden memory
Of riding a bicycle
Using no hands
Down a steep winding road
To the blue sea.
Няма коментари:
Публикуване на коментар