ПОЛИТИЧЕСКИТЕ САМОУБИЙЦИ

Хубаво е, че всички говорят за Иван Костов. Псуват го и след оставката му. Показателно е. Имаше милиционерски план за разрушаване на дясното – осъществен главно от новото ръководство на СДС. За съжаление, след като тези самоубийци изгониха Мартин Димитров и Надежда Михайлова – разпознаваемите лица, сериозните имена – за това, че искат съюз с Костов, Синята коалиция пак не се състоя. Това е грешка на Костов. Но самоубийците от СДС могат да се сравнят с ислямските терористи по фанатичната си омраза към Костов. За левите да го мразят е нормално. Или за олигарсите. Струва ми се, че Емил Кабаиванов изпълни поставена му задача – разстреля СДС, и подаде оставка. Преди това беше обкичил цялата сграда на СДС в София с лозунги срещу Костов и Кунева и създаде някаква коалиция от лузъри. Самоубиха се с оптимизъм, изпълнени с надежди за дясно обединение. Мисията беше успешно изпълнена.

Впрочем, по подобен начин бяха постоянно разяждани отвътре и заглушавани отвън всички алтернативни проекти на статуквото. Успя планът да се отвратят избирателите и до урните да отидат колкото може по-малко хора – главно твърдите ядра на големите партии.

 Фалшивото ляво и фалшивото дясно сега, след изборите са с изравнени сили. И никой не може да направи коалиция без окончателно да плюе на идеологическите си принципи. Ултралявата проруска Атака с десния проевропейски ГЕРБ. Или нова тройна коалиция, включваща етническа партия и националисти – врагове на малцинствата.

Най-вероятно е на есен да има нови избори. Дано до тогава някои от отпадналите сега, например Синята коалиция на ДСБ и Единство, успеят да се консолидират и да се явят пред избирателите с ясни и разумни програми, а не с нереалистични обещания или акцент върху депресиращи вътрешнопартийни дрязги. И дано наесен повече хора да гласуват. Защото съдбата ни все пак е в наши ръце.

КАКЪВ Е ИЗХОДЪТ ОТ КРИЗТА В БЪЛГАРИЯ?

      1.Следизборната ситуация

Днес подаде оставна Иван Костов, един от най-умните, но също така и един от най-мразените български политици откакто имаме демокрация. Някои мои приятели смятаха, че в неделя трябваше да се гласува за Бойко Борисов като „по-малкото зло“, за да не се върне БСП на власт.  Но ако гласовете дадени за ДСБ и ДБГ взети заедно бяха дадени за Бойко Борисов, той пак нямаше да може да състави правителство без коалиционни партньори. А ако повече от негласувалите бяха гласували за Кунева или Костов, сега щеше да има някаква възможност за стабилна дясно-центриска коалиция в парламента. Или за това, което предложи Иван Костов, а сега се поде от ДПС и БСП – програмно правителство на широка основа, но с мандата на ГЕРБ.

ДПС и БСП не искат програмно правителство с подкрепата на ГЕРБ. Войната е безмилостна. Но тези две партии, които имат история на коалиционни партньори, няма да имат достатъчно места в парламента, за да съставят правителство без Атака.

Една нова тройна коалиция, включваща ДПС и Атака би била абсурдна политическа травестия. И двете партии  - едната етническа, а другата антималцинствена и националистическа – са изградили своята политическа идеология около създаване на страх от другата като смъртна заплаха за България. Такава коалиция би трябвало да се нарече „Коалиция Държавна сигурност“. Тя би потвърдила убеждението на някои, че в България не е възможен реален политически живот и политиката е изцяло движена от задкулисни милиционерско-олигархически и тясно-партийни интереси.

Впрочем Атака е фалшива ултрадясна партия и фалшива националистическа партия. Реално Атака има ултралява идеология: пледира за национализация на икономиката – нещо отдавна отречено дори от социалистите. Освен това Атака не е изобщо националистическа, а про-руска партия. За Атака западните демокрации са „неоколониалисти“ и ние трябва „да се освободим от техния гнет“, налаган ни чрез Европейския съюз. И да се обърнем за икономическа помощ към Русия. Атака подкрепя всички руски енергийни проекти в България. Излизането на България от Европейския съюз би ни запратило в орбитата на Русия – заедно с държави като Молдова и Таджикистан.

В този смисъл и другата  коалиция, мислима при сегашната следизборна патова ситуация,  една коалиция между ГЕРБ и Атака, би означавала Атака да се откаже от своята опасно ултралява и проруска идеология. Освена ако ГЕРБ не смени курса и също не се обърне към Русия, което е по-малко вероятно.  Все пак такава двойна коалиция може би била по-добър вариант от гореспоменатата тройна.

2.Алтернатива ли е ГЕРБ на БСП?

Могат ли БСП и ГЕРБ наистина да бъдат привидяни като  лява и дясна алтернатива в едно биполярно политическо пространство? Ако ГЕРБ е „по-малкото зло“, то е само защото е по-малко свързан с политически травестии в миналото. Макар и популиска партия свързана главно с полицията, ГЕРБ имаше по-последователно проевропейска и дясна икономическа политика. БСП никога не заклейми зверствата на комунизма, не се отказа от своето тоталитарно минало и продължава да експлоатира носталгията към него в някои среди. Същевременно БСП не е реално лява алтернатива, а партия на олигархическите интереси, партия на червените бизнесмени процъфтяли през 1990-те.

За съжаление, вече не е възможна нормална дясноцентриска коалиция между ГЕРБ, ДСБ и примерно ДБГ. Възможна е някаква привидно-дясна коалиция между ГЕРБ и Атака, като по-добра алтернатива на нова тройна коалиция около БСП. Но това може да стане само, ако Атака се съгласи, както в предишния парламент да подкрепя ГЕРБ без реално да се намесва в дясната и проевропейска политика на тази партия.

Много е вероятно да не се получи никаква коалиция и да има пак избори на есен.

3.Но кой има полза от политическата дестабилизация?

Казваме, че мафията винаги се сраства с властта у нас – който и да е на власт. Но от друга страна само мафията  има полза от политическа нестабилност. Мафията се възполза от нашия протест срещу всяка власт чрез негласуване. Тя се възплзва от постоянните улични протести срещу всяка власт. Слабостта на политическата власт развързва напълно ръцете на българските ологарси и мафията. Те остават безнаказани.

Макар и скрити, все пак са доста очевидни усилията на милиционреско-олигархическото задкулисие да дестабилизира властта. Всичко започна още с протестите за тока, довели до падане на правителството на ГЕРБ.  И продължи с шантажи, тайни записи и активни мероприятия до деня на изборите. Каква е крайната цел?

Винаги съм бил оптимист, но ситуацията в момента ми изглежда доста безнадеждна. По принцип е по-добре държавата по-малко да се намесва в икономиката. Затова политическите кризи не са такъв голям проблем за развити капиталистически държави като Италия. Но Бългрия не е Италия. И не знам дали ще издържим дълго на "избори до дупка".

Големият проблем на България е, че въпреки присъединяването ни към Европейския съюз, страната все още задкулисно се управлява – и политически и икономически – от остатъците от Държавна сигурност.

Много е важно да имаме стабилно правителство излъчено от стабилен парламент. Много е  важно в този парламент да има консенсус за  извършване на сериозна реформа на съдебната система. Иначе държавата ни ще продължава да се люлее на ръба на тоталния разпад. Дано оцелее!

ИЗБОРИТЕ: СВОБОДА ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ

По комунистическо време ни учеха, че свободата е осъзната необходимост. Тази идея на Хегел в марксова интерпретация беше придобила силата на магическо заклинание. „Свободата е осъзната необходимост.“ Точка.

Но на практика това означаваше, че когато комунистическата власт ти внушава,че нещо ( например да й се подчиняваш безусловно) е историческа необходимост, ти трябва само да осъзнаеш, че това е историческа необходимост и ще бъдеш свободен… Индивидът няма никакво реално право на избор. Защото само един избор е правилният, а идивидът е свободен само, когато направи единствения правилен избор. Този, който е посочен от Партията.

„Буржоазната“ свобода е правото на избор. Например правото да избираш между две или повече политически партии на парламентарни избори. Но това ( казваха комунистите) било фалшива свобода. Истинската свобода било да следваш винаги правата (по историческа необходимост!) Партия.

Спомням си за това комично изкривявавне на идеята за свобода сега, когато някои приятели ми казват, че трябвало ( по необходимост!) на изборите в неделя да гласувам за „по-малкото зло“. Трябвало да избера непременно между двете големи партии, защото малките партии нямали шанс да минат 4-процентовата бариера.  „Ако не искаш социалистите пак да дойдат на власт, гласувай за ГЕРБ!“ Или обратното.

Двете големи политически сили от последния парламент имат сметка да ни убедят да гласуваме "за по-малкото зло". Или изобщо да не гласуваме, ако се колебаем. Големите партии имат големи твърди ядра от избиратели, които са им достатъчни да влезат убедително в парламента, дори и при ниска избирателна активност. По-малките партии също имат твърди ядра от привърженици, но те са твърде малки и ако не привлекат в последния момент колебаещи се избиратели, не могат да прехвърлят 4-процентовата бариера. 

Затова, колкото по-малко хора излезат да гласуват в неделя, толкова по-сигурно е, че ще има само четири партии в следващия парламент: ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. ДПС е етническа партия с ограничен електорат, а Атака е уж нео-нациска, но силно про-руска партия. Това не са реални алтернативи за повечето избиратели.

Негласувалите не влияят на конфигурацията на силите в новия парламент: Големите партии пак ще си разпределят местата, дори и повечето колебаещи се да не гласуват. А ако гласуваме за една избрана от нас малка партия, дори тя да не влезе в парламента, това поне няма да промени резултата в полза на друга по-голяма нежелана от нас партия.

Има разумни алтернативи на статуквото. Има хора отдавна доказали, че мислят и могат, като Иван Костов – най-успешния политик на прехода. Има партии с ясна визия като ДСБ. Има и нови лица. Движение България на гражданите, Зеление... Да гласуваме, за когото искаме да гласуваме! А не по необходимост.

Имаме право, разбира се, и изобщо да не гласуваме. Но това ще означава, че ни е все едно кой ще ни управлява. Важно е всеки да гласува! Свободата е правото на избор.

Съществува реална опастност от патова ситуация след изборите в неделя и нови избори на есен. Но от политическата криза и безвластието в страната ще има полза само мафията. Казваме, че и едните и другите са маскари. Казваме, че мафията се е срастнала с властта. Тогава  – да гласуваме за третите. Или за четвъртите. Но да гласуваме!  Само мафията ще има полза от нашия протест „срещу властта по принцип“ чрез негласуване. Само мафията има полза от политическа нестабилност в страната.

Въпреки „историческата необходимост“, съдбата ни е в наши ръце в изборния ден. Изборите са моментът на директна демокрация. Гласът ни има значение.

МЪЛЧАЛИВОТО МНОЗИНСТВО

„..през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.“

                                                                  Димчо Дебелянов

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1841811

           Дано служебният премиер да работи повече за "мълчаливото мнозинство" на българския народ до изборите и по-малко да се влияе от тези стотина-двеста, или петстотин човека, които сега от парламента ще се преместят да викат под неговия прозорец... Това пожелание написах на стената си във Фейсбук онзи ден, когато президентът Плевнелиев съoбщи своя избор. Не знаех нищо за служебния премиер, нито за повечето от министрите му. Сега знам каквото чета във вестниците за тях. Надявам се обаче, че всички  те са доказани професионалисти в своята област, какъвто е актьорът Владимир Пенев, когото познавам. Защото това трябва да бъде  по-скоро експертно, а не партийно правителство. Но премиерът Райков също така каза, че макар и непартийно, правителството му не е антипартийно.

Бих искал да коментирам малко повече за това: какво е мълчаливо ( или безгласно) мнозинство. И защо смятам, че наистина е добре не-партийността на кабинета да  не означава антипартийност.

Ето един пример за безгласно мнозинство. БСП декларира победа на референдума за АЕЦ „Белене“. Но каква беше истината? На референдума гласуваха малко повече от 20 процента от легитимните гласоподаватели. И само 60 % от тях гласуваха „за“.  Мълчаливото мнозинство са останалите близо 80 % български граждани, които не гласуваха и с това казаха, че въпросът зададен на референдума изобщо не ги интересува, или е неясно поставен, или не е изобщо въпрос, който трябва да се решава на референдум. Мнозинството, за съжаление, обикновено е мълчаливо. Или остава принудтелно безгласно. Затова разни гласовити хора биват овластени (или се самоовластяват) да говорят от името на мнозинството.  

В началото на масовите протести от края на миналия и началото на този месец, мълчаливото мнозинство подкрепяше протестиращите срещу непосилните цени на тока и монополите в енергетиката. В последствие обаче, по мое мнение, протестът беше отклонен умишлено в друга посока. Или в различни други посоки. С цел да се създава хаос, или с тясно-политически цели, нямащи нищо общо с цените на тока.

Станишев наскоро свърза протестите за тока с референдума за АЕЦ "Белене".Е, значи - изплюха камъчето! Руско-българската енергийна мафия се е  опитала да яхне протестите за тока, защото им се отне голямата баница АЕЦ "Белене", плащана от данъкоплатците. Лидерът на "Атака" струва ми се също служи по-скоро на руските, отколкото на българските национални интереси. Въпреки че над 90 процента от нашата енергия е свързана с Русия, западните страни (разбирай Европейският съюз, защото от там получаваме помощи) били според него нео-колониалисти! И трябвало да бъдем независими именно от тях.

На протестите, които уж бяха за тока и против монополите, се заговори  за „смяна на системата“ Сякаш парламентарната демокрация като система има алтернатива, освен някаква форма на диктатура – комунистическа или националистическа, брежневска или путинска. Заговори се и за забрана на партиите. Но ако погледнем към историята, ще видим ,че забраната на партиите винаги е водела до някаква форма на диктатура. Където няма партии има по-малко участите на безгласното мнозинство във властта.

Поиска се да има безпартийни, мажоритарни кандидати. (Не че нямаме такива и сега!) Но нали и безпартийните кандидати трябва да бъдат лансирани от някого? Как ще ги опознаем, или изобщо ще разберем за съществуването им, ако нямат пари за телевизионно време, агитация, видимост? За тези неща трябва някой да плати. И – който плати повече, той  ще вкара своите независими кандидати в парламента. Но дали те ще бъдат наистина независими? Партийната платформа и многопартийността на системата осигуряват много по-голямо право на избор на хората, много по-добра чуваемост на безгласното мнозинство.

Ако протестиращите могат да се споразумеят за някаква обща политическа платформа, защо не създадат своя партия и не излъчат свои кандидати за изборите? В момента те не представляват никого, освен себе си – не са избрани от мнозинството. Именно изборите в една многопартийна демократична система – както и референдумите  – са гласа на народа.

Когато ругаем политическата класа, когато оплюваме и прогонваме възвеличавания до миналата година народен месия, не трябва да забравяме, че политиците са хора, които ние сами сме избрали. Цар или пъдар – те са това, което ние сме. Те са избраниците на народа. Така че опитите да въведем някакъв допълнителен филтър за политиците, освен изборите, е всъщност опит да въведем контрол върху собствения си избор.

Борбата с корупцията трябва да започне с промяна в начина на мислене. А това е най-трудното нещо. Страната ни се променя с времето, България днес не е това, което беше през 1990-те.  Но нашето мислене не се е променило.

 От две десетилетия постоянно чуваме: „България е на дъното. Никога не сме били по-зле от сега!“ Е как така все сме на дъното и все  не стигаме това  пусто дъно?... Уви, светът е това, което мислим. С нашите мисли и дела ние правим България. И политиците ни са такива, каквито ние сме.

         Гражданското общество е постоянно действащ механизъм в една действаща демокрация. То е постоянен контрол на институциите. А не революционно разрушаване и преизграждане на институциите. Какво правим ние? Както е казал поетът в своята „Черна песен“: „През деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша.“ Това правим.

По-добра система от тази, която сега имаме, от парламентарната демокрация, не е измислена никъде по света. Проблемът не е в системата, а в начина на мислене.

 Как орел, рак и щука теглят колата ( по П. Р. Славейков) видяхме и от опитите на протестиращите да артикулират някакво смислено общо политическо послание. И дори да се съгласят до кого точно да адресират посланието си. Някои искаха парламента да продължи да работи, други да се разпусне, някои искаха президента да действа веднага, други – да подаде оставка.

Не ни трябва революция, а разумно дясно-центристко управление. Едно правителство, което ще има мандата и силата да се пребори не с чуждестранните, а с нашите родни монополи.  И ни е нужна реформа в съдебната система, така че тя най-сетне да почне да действа.Законите не само да се пишат и пренаписват постоянно, а да се изпълняват.

Ако продължим алегорията за орела, рака и щуката, в едно демократично гражданско общество трябва да има място за всеки да следва своя собствен път. Без да се налага всички да теглят общата волска каруца. Можем да делегираме волската работа на избраните от нас политици. А всеки от нас в това време може да работи за себе си, вместо да чака държавата да му даде всичко. Като работим за себе си умножаваме и богатството на държавата.

А когато имат общи искания хората в едно гражданско общество се обединяват. И ги постигат – или с ясно адресирани протести, или с избори.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА АМЕРИКА И ЗА СВЕТА ПРЕИЗБИРАНЕТО НА БАРАК ОБАМА?

Стереотипите са ярки образи в посъзнанието на хората и е много трудно да се изкоренят. По-трудно е да се победи сянка или призрак, отколкото  човек. По-трудно е да се обори предубеждение, или стереотип, отколкото рационален възглед. Но ние без да искаме мислим за света и хората в стереотипи.               

Чувам новоизлюпени български консерватори, по подобие на америоканските си колеги от Tea Party Movement („Движението на Чаеното парти“, което претърпя крах на парламентарните избори) да наричат Барак Обама комунист. Това е един стереотип  взет под наем. Традиция у нас е да сме по-големи католици от папата.

Макар че фашизма има много повече общо със сталинския комунизъм, отколкото с капиталистическата демокрация, у нас на времето имаше титла „активен борец против фашизма и капитализма“. Дори през 90-те някои кадри на БСП още ни плашека с „дивия капитализъм“ ( докато сами тайно се превъплъщаваха от комсомолци в капиталисти).

                Опасявам се, че отношението към Америка на мнозина у нас и до ден днешен е повлияно от стари стереотипи – насаждани в главите ни от деца.  По време на Студената война американците бяха лошите. Те бяха не само диви капиталисти, но империалисти, милитаристи и расисти.

                Всеки открива Америка по свой начин. Аз я открих едва през 1994-та година, когато отдох да живея там. Тогава установих, че „лошите“ американци имат много по-малко предразсъдъци към един българин отколкото западноевропейците. Американците не са ксенофоби. Те не мразят чужденците, не са високомерни към различните от тях. Готови са да ти помогнат. Ако си добър в работата си, никой не се интересува откъде идваш, каква е религията ти, какъв е цвета на кожата ти.

                Американската нация, за разлика от нациите в Стария свят, е многоетнична и много-религиозна ( но в същото време и по-патриотична и по-релиогиозна от европейските нации). В столицата Вашингтон всякакви черкви – католически, руски и гръцки православни,баптиски,  мормонски, както и синагоги, мирно съжителстват с огромна джамия с високоговорители по минаретата, за които не съм чувал някой да протестира.

 Американската държава е една голяма федерация, с различно законодателство във всеки щат. Но законите навсякъде се спазват стриктно. Затова, за разлика от нас, американците имат истинска демокрация. Защо се казва, че демокрацията е власт на закона? Мнозинството избира свои народни представители и държавен ръководител, но мнозинството често греши и избира непочтени хора. То има и склонност да подтиска малцинствата. Затова истинската демокрация е власт на закона. В Америка законите действат и се отнасят за всички. Нарушиш ли закона, дори да си депутат, сенатор или президент ( например Никсън) няма как да избегнеш наказание.

Американското общество е силно индивидуалистично. Такова „атомизирано“ общество не може да съществува без строга законност и толерантност към различните. Свободните трябва взаимно да уважават свободата си.”Американската мечта“ всъщност е била мечтата на мозина европейци през 19 век, които са искали да избягат от класово, етническо или релиогиозно подтисничество в страната си, за да започнат от нулата и да постигнат всичко сами, със собствени  сили в Новия свят.

Разбира се, до стредата на 19 век в Америка е имало робство.  (Дотогава и в Русия е имало крепосничество, но не и в Отоманската империя.) И до средата на миналия век в Америка е имало сегрегация и, както казва Мартин Лутър Кинг, американската мечта е била отказвана на черните.

                Но ето, американците вече втори път избират за президент Барак Обама.  Един черен човек управлява в Белия дом. Възможно ли е у нас да се случи нещо подобно? Възможно ли е някъде в Европа?

 Ромни пък е мормон. Мнозинството протестанти и католиците гледат с известно подозрение към тази своеобразна американска черква. Така че и Ромни както Обама беше представител на едно малцинство. Но той също имаше силна подкрепа сред мнозинството американци. Малцинствеността на Ромни и Обама изобщо не беше централен обект на предизборните дискусии.

                Американската демокрация и американската конституция са вече на повече от 230 години. И макар че има убити президенти, няма президент, който да е бил избран по незаконен начин. Барак Обама е 44-тия американски президент.

                Защо подкрепях Обама както преди четири години, така и сега? 

Обама е човек от новия век. Той свърши поне две много важни неща през първия си мандат. Първо, прекрати войната в Ирак. Тази война отне живота на толкова много хора, не направи иракчаните по-щастливи, а същевременно подейства пагубно на международния авторите на Америка. От друга страна обаче Бин Ладен, инспираторът на атентата в Ню Йорк от 11 септември 2001 г., на когото Буш толкова се заканваше, беше ликвидиран по време на Обама.

По времето на Бил Клинтън ( и него крайнодесните наричаха комунист) САЩ имаха балансиран бюджет. Тогава, през 1990-те, веднага след края на Студента война, Америка преживя най-големия си икономически възход.  Огромните държавни дългове  дойдоха именно  с десния Джордж Буш-младши и неговата война в Ирак. Американската финансова криза също започна по това време. Наистина, с мерките за спасяване на финансовата система, дългът на САЩ е нарастнал още повече от тогава. Но вече има признаци за подобряване на икономиката. И ръстът на безработицата пада.  

              Друго важно нещо, което направи  Обама беше здравната реформа. Макар че САЩ имат най-доброто здравеопазване в света, то не беше достъпно за над 40 милиона работещи американци, които не бяха здравно осигурени, понеже застраховките са много скъпи. Универсално здравно застраховане има във всички европейски страни, включително в най-консервативаната Великобритания, и то много отдавна. Сега вече го има и в САЩ и това е много важна промяна, срещу която се водеше тежка идеологическа война.

                Със смяната на поколенията, с израстването на интернетното поколение, за което не съществуват старите граници и предразсъдъци, настъпват радикални либерални промени в световен мащаб. Мнозинството американци отново гласуваха за левия Обама, който освен че е афро-американец, официално подкрепи идеята за гей бракове. Да има гей бракове беше гласувано в още два щата – Мейн и Мериленд. (По време на изборите в САЩ се провеждат и щатски референдуми.) Други два щата освен Калифорния, Колорадо и Вашингтон, легализираха марихуаната...

                Светът се променя по-бързо от нас. И понякога ни е трудно да предвидим какво ще стане, или да разберем какво е станало. Причината е че предразсъдъците и стереотипите ни за света се изкореняват по-бавно от амазонската джунгла.

Смятам, че преизбирането на Обама , един толерантен и миролюбив, но същевременно смел и непредубеден съвременне човек, е добре както за Америка, така и за целия свят.

СЛЕД ИЗБОРИТЕ

Днес, в  Деня на народните будители, може би е по-уместно да се говори за култура, а не за политика. Но нашите възрожденци и просветители, пък и не само нашите – Русо, Джеферсън също,  са се занимавали доста с политика. Просветителите не са поставяли рязката граница между чисто интелектуалнота и обществената дейност, която поставяме днес. Етиката за тях е била красивото в обществото. А ествтиката доброто в изкуството. Освен това вчера имахме избори. Така че публикувам тук един мой текст за изборите от днешния брой на "Стандарт".

Ние все още се питаме дали най-после сме станали европейци с последните избори. Този въпрос сам по себе си издава ниско самочувствие. Ние, българите, винаги сме били европейци. За да бъдем европейци, достатъчно е да бъдем себе си! Но ако под Европа се разбира само западната част на континента, там, където са възникнали идеите за парламентарна и конституционна демокрация, ето, сега България е и член на Европейския съюз. Макар и сред най-бедните страни в този съюз България е част от него и ние трябва да престанем да си задаваме този безсмислен  въпрос – дали сме европейци или не. Да, европейци сме.

Когато се върнах в България преди 4 години, след дълго пребиваване в Съединените щати, видях България много променена – в положителна посока, несравнима с това, което беше в началото на 90-те години. Имаме много проблеми, но нямаме никакво основане за песимизъм.

Избирателната активност по време на тези президентски и местни избори не беше ниска в сравнение с други демократични страни. И изборите, при всички неуредици, закононарушения и проблеми, бяха нормални за една демократична страна.

Според мен новият президент Росен Плевнелев е един достоен човек. Но той имаше и един достоен опонент в лицето на Калфин. 

         Ако кандидатът за президент на ДСБ Светослав Малинов беше станал и кандидат на Синята коалиция ( такъв кандидат нямаше на тези избори – вместо това имаше някакъв кандидат на някакъв сформиран в последния момент Съюз на десните сили), аз щях да гласувам за Малинов. На първия тур на президентските избори гласувах за две жени – за президент и за кмент на София – Меглена Кунева и Йорданка Фандъкова. Те ми внушиха  много повече доверие от мъжете. На втория тур за президент бях за Плевнелиев. Определено имах симпатии към него като министър в кабинета на Борисов, но се надявам той да бъде наистина независим и надпартиен президент, защото не е добре всички властови позиции в България да бъдат в ръцете на една партия и един човек.

         За съжаление не само в България класическите понятия за ляво и дясно са се размили и обезсмислили. БСП например въведе изключително десния по същество 10-процентов данък. А някои от така наречените “десни” ползват един ляв по същество популизъм. 

           Има две неща  (ако оставим настрана личния му чар на  “прям човек от народа”), които са ме карали да харесвам Бойко Борисов – декларираната от него решимост да се пребори с престъпността и корупцията и ( нещо, за което в кабинета беше отговорен лично Плевнелиев) – магистралите, инфраструктурата. Без инфраструктура не може да се развива нито туризъм, нито качествена, европейска икономика. Да не говорим колко удобни са магистралите в личен план за всички граждани на България. Все още обещанията на миснистър-председателя не са изпълнени. Но ако ги изпълнени, той наистина ще бъде запомнен в българската история.

         Демокрацията е власт на закона. Ако не е власт на закона, тя се изражда в анархия, във власт на мутрите и престъпните групировки. Става някакъв нов тоталитаризъм от путински тип. Но аз се надявам, че самият факт на нашето членство в Европейския съюз ни отдалечава от тази тъжна перспектива.

         Поздравления и успех за президента Плевнелиев!