КАКЪВ Е ИЗХОДЪТ ОТ КРИЗТА В БЪЛГАРИЯ?

      1.Следизборната ситуация

Днес подаде оставна Иван Костов, един от най-умните, но също така и един от най-мразените български политици откакто имаме демокрация. Някои мои приятели смятаха, че в неделя трябваше да се гласува за Бойко Борисов като „по-малкото зло“, за да не се върне БСП на власт.  Но ако гласовете дадени за ДСБ и ДБГ взети заедно бяха дадени за Бойко Борисов, той пак нямаше да може да състави правителство без коалиционни партньори. А ако повече от негласувалите бяха гласували за Кунева или Костов, сега щеше да има някаква възможност за стабилна дясно-центриска коалиция в парламента. Или за това, което предложи Иван Костов, а сега се поде от ДПС и БСП – програмно правителство на широка основа, но с мандата на ГЕРБ.

ДПС и БСП не искат програмно правителство с подкрепата на ГЕРБ. Войната е безмилостна. Но тези две партии, които имат история на коалиционни партньори, няма да имат достатъчно места в парламента, за да съставят правителство без Атака.

Една нова тройна коалиция, включваща ДПС и Атака би била абсурдна политическа травестия. И двете партии  - едната етническа, а другата антималцинствена и националистическа – са изградили своята политическа идеология около създаване на страх от другата като смъртна заплаха за България. Такава коалиция би трябвало да се нарече „Коалиция Държавна сигурност“. Тя би потвърдила убеждението на някои, че в България не е възможен реален политически живот и политиката е изцяло движена от задкулисни милиционерско-олигархически и тясно-партийни интереси.

Впрочем Атака е фалшива ултрадясна партия и фалшива националистическа партия. Реално Атака има ултралява идеология: пледира за национализация на икономиката – нещо отдавна отречено дори от социалистите. Освен това Атака не е изобщо националистическа, а про-руска партия. За Атака западните демокрации са „неоколониалисти“ и ние трябва „да се освободим от техния гнет“, налаган ни чрез Европейския съюз. И да се обърнем за икономическа помощ към Русия. Атака подкрепя всички руски енергийни проекти в България. Излизането на България от Европейския съюз би ни запратило в орбитата на Русия – заедно с държави като Молдова и Таджикистан.

В този смисъл и другата  коалиция, мислима при сегашната следизборна патова ситуация,  една коалиция между ГЕРБ и Атака, би означавала Атака да се откаже от своята опасно ултралява и проруска идеология. Освена ако ГЕРБ не смени курса и също не се обърне към Русия, което е по-малко вероятно.  Все пак такава двойна коалиция може би била по-добър вариант от гореспоменатата тройна.

2.Алтернатива ли е ГЕРБ на БСП?

Могат ли БСП и ГЕРБ наистина да бъдат привидяни като  лява и дясна алтернатива в едно биполярно политическо пространство? Ако ГЕРБ е „по-малкото зло“, то е само защото е по-малко свързан с политически травестии в миналото. Макар и популиска партия свързана главно с полицията, ГЕРБ имаше по-последователно проевропейска и дясна икономическа политика. БСП никога не заклейми зверствата на комунизма, не се отказа от своето тоталитарно минало и продължава да експлоатира носталгията към него в някои среди. Същевременно БСП не е реално лява алтернатива, а партия на олигархическите интереси, партия на червените бизнесмени процъфтяли през 1990-те.

За съжаление, вече не е възможна нормална дясноцентриска коалиция между ГЕРБ, ДСБ и примерно ДБГ. Възможна е някаква привидно-дясна коалиция между ГЕРБ и Атака, като по-добра алтернатива на нова тройна коалиция около БСП. Но това може да стане само, ако Атака се съгласи, както в предишния парламент да подкрепя ГЕРБ без реално да се намесва в дясната и проевропейска политика на тази партия.

Много е вероятно да не се получи никаква коалиция и да има пак избори на есен.

3.Но кой има полза от политическата дестабилизация?

Казваме, че мафията винаги се сраства с властта у нас – който и да е на власт. Но от друга страна само мафията  има полза от политическа нестабилност. Мафията се възполза от нашия протест срещу всяка власт чрез негласуване. Тя се възплзва от постоянните улични протести срещу всяка власт. Слабостта на политическата власт развързва напълно ръцете на българските ологарси и мафията. Те остават безнаказани.

Макар и скрити, все пак са доста очевидни усилията на милиционреско-олигархическото задкулисие да дестабилизира властта. Всичко започна още с протестите за тока, довели до падане на правителството на ГЕРБ.  И продължи с шантажи, тайни записи и активни мероприятия до деня на изборите. Каква е крайната цел?

Винаги съм бил оптимист, но ситуацията в момента ми изглежда доста безнадеждна. По принцип е по-добре държавата по-малко да се намесва в икономиката. Затова политическите кризи не са такъв голям проблем за развити капиталистически държави като Италия. Но Бългрия не е Италия. И не знам дали ще издържим дълго на "избори до дупка".

Големият проблем на България е, че въпреки присъединяването ни към Европейския съюз, страната все още задкулисно се управлява – и политически и икономически – от остатъците от Държавна сигурност.

Много е важно да имаме стабилно правителство излъчено от стабилен парламент. Много е  важно в този парламент да има консенсус за  извършване на сериозна реформа на съдебната система. Иначе държавата ни ще продължава да се люлее на ръба на тоталния разпад. Дано оцелее!