ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ЛИ?

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1960522

            Макар че има еврейски, ислямски, китайски и много други календари – почти навсякъде по света годината официално е 2013-та. Две хилядолетия и 13 години след предполагаемотво раждане на  Исус Христос, християнското летоброене, което е започнало да се възприема в Европа едва след осми век, е общоприето навсякъде по света.

            Но докато преди сто години, точно в навечерието на Европейската ( Първата световна) война, Европа и нейната християнска култура е изглеждала като център на света, то от Втората световна война насам това все по-малко е така. Християнска Европа вече не е център на света.

            Американският литературен критик Харолд Блум, автор на книгата „Западният канон“ критикува идеята на англо-американски поет Томас Стърнз Елиът, че християнството е основата на европейската култура, като остаряла идея. Блум дава примери с големи не-християнски европейски модернисти като Кафка. Но ако не Франц Кафка, то Йозеф К. от „Процесът“ посещава катедралата и там получава откровение в разговор със свещеника. Християнството неизбежно е повлияло и на нехристиянските писатели в Европа, то влияеше и на писателите-комунисти и атеисти, отрасли в съветския блок.

T. С. Елиът, един от писателите, които безспорно са заслужили Нобеловата награда, при цялата си противоречивост и някои отблъскващи антисемитски изказвания, правени преди Втората световна война, е прав за християнството като идеологически гръбнак на европейската култура.

(Всъщност, европейската, „западната“ култура има две родни места. И двете са повече или по-малко на изток. Това са Древна Гърция и Древен Израел. )

Т. С. Елиът, едно от най-големите имена в европейския модернизъм между двете световни войни, макар и американец, е за мен последният голям европейски поет. Европейски е  не само, защото отива в Англия и става англо-католик, но и защото се опитва да асимилира и обобщи в творчеството си цялата европейска поетическа традиция.  Американецът Елиът съзнателно става европейски поет. Но той е и последен, защото неговият християнски европоцентризъм излиза от мода след Втората световна война, когато Елиът спира да пише поезия.

            След Втората световна война идеята за Европа и нейната християнска култура като център на цивилизацията е изместена от американската мултикултурна идея – идеята, че светът няма един географски, религиозен или културен център. Точно през последните десетилетия, когато се оформяше новата обединена Европа – времето на първият полувековен мир на Стария континент – Европа престана да бъде център на света.

Вече и САЩ, държавата която създаде мултикултурния модел на глобалния свят, не е единствена свръх-сила.  А в големите източни икономически центрове, в Китай, Индия и Япония, хората едва ли биха приели, че християнската цивилизация е Цивилизацията с главно Ц. Цитаделата на Цивилизацията – някаква могъща средновековна крепост,  около която обикалят безпросветни варвари... Така се е мислело на Запад по колониално време.         

Световните войни слагат край на старите европейски империи и начало на американската икономическа и културна хегемония. В годините на студената война, която Западът спечели, Европа се обедини и противопостави на Комунизма с една американска идеология. Американският модел, макар и Западен, не е европоцентристки, а мултикултурен и мултирелигиозен. Това е моделът на днешния глобален и многоцентров свят.

Да се борим с глобализацията е все едно да се борим с въртенето на земята – със смяната на годините. Искаме ли наистина да се върнем назад в света преди интернет, в света на затворените граници и войните – топли или студени – между културите?

Според християните, Исус е Бог и човек, който се е жертвал от любов към хората и със смъртта си е изкупил греховете им. Макар и да не е на една и съща дата, Възкресение Христово би трябвало да съвпада с края на Еврейската Пасха, както и с настъпването на пролетта – с възкръсването на природата.

 Но няма вече един център. И за да не се разпадне света, всички ние, християни, мюсюлмани, евреи, будисти, индуисти и атеисти трябва да се научим на толерантност едни към други. Трябва да се научим да живеем заедно, да разбираме другите, да им съчувстваме, да обичаме ближния си. Към която и вяра да принадлежим трябва да можем да кажем, че  Бог е Любов.

Алтернативата на толерантността e барикадирането в собствената традиция или фанатичното й налагане в мултикултурния свят. Това е фундаментализма – реакция на страх от глобализацията и вкопчване в корените, които се опасяваме, че губим.

            Фундаментализмът може да бъде религиозен или светски. Национал-социалистическите и комунистически диктатури на миналия век бяха светски, или квази-религиозни фундаменталистични общества, които искаха да наложат с насилие една идеология на всички. Фундаментализмът може да доведе до гибел съвременния взривоопасен и многоцентров свят...

Затова – с православните християни в неделя ще си кажем – Христос Възкресе!

A на всички останали братя и сестри – честито подранило лято,  Мир и Любов!