ИЗБОРИТЕ: СВОБОДА ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ

По комунистическо време ни учеха, че свободата е осъзната необходимост. Тази идея на Хегел в марксова интерпретация беше придобила силата на магическо заклинание. „Свободата е осъзната необходимост.“ Точка.

Но на практика това означаваше, че когато комунистическата власт ти внушава,че нещо ( например да й се подчиняваш безусловно) е историческа необходимост, ти трябва само да осъзнаеш, че това е историческа необходимост и ще бъдеш свободен… Индивидът няма никакво реално право на избор. Защото само един избор е правилният, а идивидът е свободен само, когато направи единствения правилен избор. Този, който е посочен от Партията.

„Буржоазната“ свобода е правото на избор. Например правото да избираш между две или повече политически партии на парламентарни избори. Но това ( казваха комунистите) било фалшива свобода. Истинската свобода било да следваш винаги правата (по историческа необходимост!) Партия.

Спомням си за това комично изкривявавне на идеята за свобода сега, когато някои приятели ми казват, че трябвало ( по необходимост!) на изборите в неделя да гласувам за „по-малкото зло“. Трябвало да избера непременно между двете големи партии, защото малките партии нямали шанс да минат 4-процентовата бариера.  „Ако не искаш социалистите пак да дойдат на власт, гласувай за ГЕРБ!“ Или обратното.

Двете големи политически сили от последния парламент имат сметка да ни убедят да гласуваме "за по-малкото зло". Или изобщо да не гласуваме, ако се колебаем. Големите партии имат големи твърди ядра от избиратели, които са им достатъчни да влезат убедително в парламента, дори и при ниска избирателна активност. По-малките партии също имат твърди ядра от привърженици, но те са твърде малки и ако не привлекат в последния момент колебаещи се избиратели, не могат да прехвърлят 4-процентовата бариера. 

Затова, колкото по-малко хора излезат да гласуват в неделя, толкова по-сигурно е, че ще има само четири партии в следващия парламент: ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. ДПС е етническа партия с ограничен електорат, а Атака е уж нео-нациска, но силно про-руска партия. Това не са реални алтернативи за повечето избиратели.

Негласувалите не влияят на конфигурацията на силите в новия парламент: Големите партии пак ще си разпределят местата, дори и повечето колебаещи се да не гласуват. А ако гласуваме за една избрана от нас малка партия, дори тя да не влезе в парламента, това поне няма да промени резултата в полза на друга по-голяма нежелана от нас партия.

Има разумни алтернативи на статуквото. Има хора отдавна доказали, че мислят и могат, като Иван Костов – най-успешния политик на прехода. Има партии с ясна визия като ДСБ. Има и нови лица. Движение България на гражданите, Зеление... Да гласуваме, за когото искаме да гласуваме! А не по необходимост.

Имаме право, разбира се, и изобщо да не гласуваме. Но това ще означава, че ни е все едно кой ще ни управлява. Важно е всеки да гласува! Свободата е правото на избор.

Съществува реална опастност от патова ситуация след изборите в неделя и нови избори на есен. Но от политическата криза и безвластието в страната ще има полза само мафията. Казваме, че и едните и другите са маскари. Казваме, че мафията се е срастнала с властта. Тогава  – да гласуваме за третите. Или за четвъртите. Но да гласуваме!  Само мафията ще има полза от нашия протест „срещу властта по принцип“ чрез негласуване. Само мафията има полза от политическа нестабилност в страната.

Въпреки „историческата необходимост“, съдбата ни е в наши ръце в изборния ден. Изборите са моментът на директна демокрация. Гласът ни има значение.