ИЗБОРИТЕ: СВОБОДА ИЛИ НЕОБХОДИМОСТ

По комунистическо време ни учеха, че свободата е осъзната необходимост. Тази идея на Хегел в марксова интерпретация беше придобила силата на магическо заклинание. „Свободата е осъзната необходимост.“ Точка.

Но на практика това означаваше, че когато комунистическата власт ти внушава,че нещо ( например да й се подчиняваш безусловно) е историческа необходимост, ти трябва само да осъзнаеш, че това е историческа необходимост и ще бъдеш свободен… Индивидът няма никакво реално право на избор. Защото само един избор е правилният, а идивидът е свободен само, когато направи единствения правилен избор. Този, който е посочен от Партията.

„Буржоазната“ свобода е правото на избор. Например правото да избираш между две или повече политически партии на парламентарни избори. Но това ( казваха комунистите) било фалшива свобода. Истинската свобода било да следваш винаги правата (по историческа необходимост!) Партия.

Спомням си за това комично изкривявавне на идеята за свобода сега, когато някои приятели ми казват, че трябвало ( по необходимост!) на изборите в неделя да гласувам за „по-малкото зло“. Трябвало да избера непременно между двете големи партии, защото малките партии нямали шанс да минат 4-процентовата бариера.  „Ако не искаш социалистите пак да дойдат на власт, гласувай за ГЕРБ!“ Или обратното.

Двете големи политически сили от последния парламент имат сметка да ни убедят да гласуваме "за по-малкото зло". Или изобщо да не гласуваме, ако се колебаем. Големите партии имат големи твърди ядра от избиратели, които са им достатъчни да влезат убедително в парламента, дори и при ниска избирателна активност. По-малките партии също имат твърди ядра от привърженици, но те са твърде малки и ако не привлекат в последния момент колебаещи се избиратели, не могат да прехвърлят 4-процентовата бариера. 

Затова, колкото по-малко хора излезат да гласуват в неделя, толкова по-сигурно е, че ще има само четири партии в следващия парламент: ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. ДПС е етническа партия с ограничен електорат, а Атака е уж нео-нациска, но силно про-руска партия. Това не са реални алтернативи за повечето избиратели.

Негласувалите не влияят на конфигурацията на силите в новия парламент: Големите партии пак ще си разпределят местата, дори и повечето колебаещи се да не гласуват. А ако гласуваме за една избрана от нас малка партия, дори тя да не влезе в парламента, това поне няма да промени резултата в полза на друга по-голяма нежелана от нас партия.

Има разумни алтернативи на статуквото. Има хора отдавна доказали, че мислят и могат, като Иван Костов – най-успешния политик на прехода. Има партии с ясна визия като ДСБ. Има и нови лица. Движение България на гражданите, Зеление... Да гласуваме, за когото искаме да гласуваме! А не по необходимост.

Имаме право, разбира се, и изобщо да не гласуваме. Но това ще означава, че ни е все едно кой ще ни управлява. Важно е всеки да гласува! Свободата е правото на избор.

Съществува реална опастност от патова ситуация след изборите в неделя и нови избори на есен. Но от политическата криза и безвластието в страната ще има полза само мафията. Казваме, че и едните и другите са маскари. Казваме, че мафията се е срастнала с властта. Тогава  – да гласуваме за третите. Или за четвъртите. Но да гласуваме!  Само мафията ще има полза от нашия протест „срещу властта по принцип“ чрез негласуване. Само мафията има полза от политическа нестабилност в страната.

Въпреки „историческата необходимост“, съдбата ни е в наши ръце в изборния ден. Изборите са моментът на директна демокрация. Гласът ни има значение.

ЗАЩО НЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ?

По своята оценка за живота си, българите се оказват едни от най-нещастните хора на света.

 „Две места преди нас е африканската държава Чад, петата най-бедна страна в света! Страна, където само 1.5 % от населението има електричество в домовете си, достъп до питейна вода 48% , а до канализация - едва 2%. . . . само миналата година над 17 000 души са заразени с холера, а 5% от населението живеят със СПИН.  43 места нагоре в класацията е Бангладеш –страната, където на територия, малко по-голяма от българската, са се натъпкали 150 милиона души и ежегодните наводнения заливат почти цялата страна.”

http://frognews.bg/news_44232/Zashto_balgarite_sa_sred_nai-neshtastnite_narodi_v_sveta/

Очевидно материалното благосъстояние  не е  най-определящият фактор за това да се чувстваме щастливи. Както каза днес на автогарата в София Ани Илков: Много българи се смятат за нещастници в материален смисъл, без да съзнават, че са нещастници в духовен смисъл.

Човек (или народ) с робско самосъзнание не може да бъде щастлив. Нашата история, така както я учим в училище, е една поредица от „черни робства” – византийско, турско, немско, съветско – унижения, страдания, „синила от бича”. Нашите националисти те гледат като предател, ако им кажеш, че никога не сме били роби. Някакво гордо самоунижение е заело мястото на националното достойнство.  

Не „синила от бича и следи от хомота”, а робско самосъзнание - това е проблемът ни. Ориенталската чалга по ни харесва от българския фолклор. Уютно ни е в патриархалната корупция -  „батето” с дебел врат, мутрата с мерцедес е народният любимец. Същевременно живеем в завист към ближния. Шопът уловил златната рибка. Тя му казала: „ ще ти дам каквото поискаш, но на съседа ти ще дам двойно.” И шопът поискал да му извадят едното око.

Можем да имаме едни от най-добрите футболисти в света, но имаме един от най-лошите национални отбори. Защото нямаме чувство за колектив. Всеки гледа с лошо око в паничката на другия. Дори и преуспялата мутра  е най-често един кисел и злобен пич.

Една от най-бедните страни в света, кралство Бутан, има значително по-щастлив народ от българския. Бутанците са на осмо място по щастие, а ние – на девето отзад напред...  Може би освен хималайският въздух и будизмът си казва думата там, защото бутанците са будисти. А Дхамапада, книгата със стиховете на историческия Буда, започва с фразата: „Ние сме това, което мислим. С нашите мисли ние правим света.” Буда означава Будния. Но нас народните будители май не успяха да ни пробудят. Живеем в лош сън.

Преследва ни демонът на фатализма и робското съзнание. Наистина, за да върви човек напред трябва да гледа напред, а не назад. Но ако те преследва зъл демон или зло куче, никога не му обръщай гръб и не бягай! Изплашиш ли се, побегнеш ли, злият демон, както и злото куче подушва адреналина. И те настига. Трябва да спреш, да се обърнеш, да погледнеш смело демона в очите, да вдигнеш камък или да кажеш молитва, да го накараш да се страхува от теб. И чак когато демонът се откаже да те преследва, можеш  да продължиш пътя си  с поглед напред и вяра в бъдещето. Усмихвай се и си казвай : "Нито аз съм роб, нито някой  мой прародител е бил роб! Аз съм свободен, благороден и силен човек. Мога да постигна всичко, което искам да постигна." Всичко се постига с вяра в себе си, с усмивка и любов.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 Ето едно стихотворение, което съм писал преди 30 години.

БУДНИЯТ

Напредваш с мъка в плътна плътска кал.

И волята си восъчна напрягаш.

Вървиш, а все затъваш пребледнял.

И примката на ужаса се стяга.

Ти бягаш. А смъртта зад теб мълчи.

Уж се разсейва. Уж часът отлага.

Но с гръб усещаш впитите очи.

Забързаш ли се – ето – тя посяга.

Пред теб върви жена под бял воал.

Лицето й не виждаш, но я искаш.

Тя все ти се изплъзва в тая кал.

А уж те вика, уж е много близка...

Напразен гърч, напразно се подтискаш!

Животът ти докрай ще е горчив:

от Недостъпност – ако силно искаш,

от Неотстъпност – ако си страхлив.

Но ако спреш и просто се засмееш –

какво ще могат да ти сторят те?

Това е сън. Сънуваш, че живееш!

А Будността те чака –  вътре в теб.

                                       1982 г.